България продължава да е в челните места в ЕС по

България продължава да е в челните места в Европейски Съюз по повишаване на парцелите. Страната ни излезе на второ място по повишение на цените през първото тримесечие, проличава от данните, които Евростат разгласява в петък.

У нас на годишна база те са нарастнали с 15,1%, до момента в който в водача по повишаване Португалия растежът за същия интервал е 16,3%. През предходните две тримесечия - третото и четвъртото на предходната година, ние бяхме преди всичко по повишаване в целия Европейски съюз, а и в този момент разликата с първенеца Португалия не е изключително огромна. Особено на фона на междинното повишаване в Европейски Съюз, което е 5,7%, а в еврозоната - 5,4%.

Оказва, се има страни, които са изключение от наклонността и там цените са паднали. Това са Словения, Люксембург, и Финландия,

За 15 години - от 2010 година до първото тримесечие на 2025-а, цените на жилищата в България са се нараснали със 125%, което слага страната ни на пето място в Европейски Съюз и тя се оказва една от деветте страни, в които жилищата са поскъпнали над два пъти. Тези страни до една са в Източна Европа, в случай че изключим Португалия и Австрия. Причината е, че към началото на интервала цената на жилищата в този регион на Европа е бил надалеч по-нисък от този в Западна Европа.

Средното нарастване за 15 година в Европейски Съюз е 57,9 на 100, а за същия интервал наемите са се вдигжнали с 27,8%. Докато при тях има непрекъснат растеж, цените на жилищата следват -променлив модел - внезапно нарастване сред първото тримесечие на 2015 година и третото на 2022 година, последвано от дребен спад и стабилизиране, преди да се усилят още веднъж от 2024 година насам. Според последния разбор на една от огромните организации за парцели годишният растеж на цените през първото тримесечие в София е даже 18%, а в Русе - 20 на 100.

Според шефката на организацията Полина Стойкова междинната цена на всички покупко-продажби за жилища, подписани от тях през първото тримесечие, е 2080 евро на квадратен метър, т.е. с дребни изключения към този момент няма столични квартали, в които междинната цена да е под 2 хиляди евро.

Изключенията са “Банишора ” и “Малинова котловина ”, където цената на жилищата е надлежно 1980 и 1720 евро на кв. метър. А на цени под 1500 евро на квадрат не може да се откри жилище даже в отдалечени крайградски региони. Но за сметка на това към Докторския монумент и в квартал “Иван Вазов ”, в които не може да се откри нищо за под 4 хиляди евро, а постоянно цените са още по-високи. Тази година има и доста утежняване на индикатора “достъпност на жилищата ”. За първото тримесечие той е 1,2, което значи, че 1,2 междинни месечни заплати в столицата са нужни за закупуване на 1 квадратен метър жилищна повърхност.

Този индикатор се утежнява спрямо предходната и по-миналата година и е съвсем еднакъв на равнищата от края на 2022 година, когато беше разгарът на инфлацията. Но въпреки всичко е по-добър от времената преди и след международната финансова рецесия. Например през 2008 година са били нужни 3,4 междинни столични заплати, с цел да се купи един квадрат жилище. Данните на Българска народна банка за отпуснатите жилищни заеми сочат, че междинният лихвен % продължава да бъде на исторически най-ниски равнища – под 2,5%. В България за разлика от доста други страни нямаше смяна на лихвите даже по време на ускорената инфлация.