България сред страните в ЕС с най-сериозни дефицити в свободата на медиите
България продължава да бъде измежду страните в Европейски Съюз с най-сериозни дефицити в региона на свободата на медиите, демонстрират заключенията от интернационална задача, извършена в София, която се срещна с публицисти, представители на институции и гражданското общество.
Резултатите от нея бяха изнесени на конференция в националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.
" Много постоянно ние, публицистите, ставаме обект на вербална, физическа експанзия по време на митинги, ставаме постоянно очевидци на надменно отношение от страна на политици, хора, облечени във власт, с имунитет, представители на Народното събрание. Ставаме чест обект на отвод от предоставяне на изявленията, от предоставяне на отговори на сериозни въпроси от страна на политици, институции, бавене ", сподели Ирина Недева от Асоциацията на европейските публицисти.
По думите ѝ е значимо обществото да бъде осведомено, а публицистите - свободни да работят. Тя означи, че на картата на акцията на Съвета на Европа " Журналистите имат значение " България е едно от черните петна - няма отношение към акцията.
Радка Бачева от Европейски съюз за радио и телевизия означи, че медиите играят доста значима роля в обществото за демокрацията, изключително във времена на заливане с дезинформация. По думите ѝ, с цел да се подсигурява тази роля, е належащо да има публицистична самостоятелност. " Тя се опира на три основни детайла - съответна правна рамка, подобаваща процедура за назначение и ръководство на управлението на публичните медии и задоволително финансиране. По време на двудневните ни срещи видяхме провокации и в трите области ", сподели тя.
Журналистите в България, които отразяват тематики от публичен интерес - като митинги, корупция, проведена престъпност, цени на медикаменти и опазване на здравето, избори, Шенген и гранично ръководство - не престават да бъдат заплашвани. В същото време съветската агитация в страната евентуално е най-силната от рухването на комунизма насам, означи Павол Салай от " Репортери без граници ".
Флутура Кусари от Европейски център за независимост на пресата и медиите уточни, че заключението на задачата е, че правната среда в България основава непрекъснати опасности за публицистите. " Установихме съществуването на SLAPP каузи (дела " плесници " ), ориентирани против медии и публицисти. Особено постоянно обект на такива каузи са проверяващи публицисти и тези, които работят по тематики за закононарушения и корупция. Най-честите ищци в тези каузи са огромни бизнеси, застрахователни компании, политици и съдии. Много от тези процеси включват и претенции за високи компенсации. Имахме доста добър и открит диалог с Министерството на правораздаването ", сподели тя.
Сред рекомендациите на задачата са държавното управление и политическите управляващи да се въздържат от и да осъждат всички случаи на дискредитиране, злепоставяне, заплашване и закани против публицисти, в това число онлайн офанзиви, както и да се преразгледа и усъвършенства законодателството за подсилване на Наказателния кодекс с по-строги наказания за наказани за набези против публицисти и да се сътвори система за категоризиране на случаите на набези против медиите и медийните служащи.
Правителството би трябвало да приложи промени в сходство с EMFA, които да укрепят гаранциите за публицистична и институционална самостоятелност на Българска национална телевизия и БНР, като в същото време подсигуряват съответни, устойчиви и предвидими финансови запаси за двете медии. Според отчета е належащо да се подсигурява и обективен и транспарантен конкурс за избор на общоприет шеф на БНР и Българска национална телевизия.
По рекомендация на задачата управляващите би трябвало да продължат да образоват съдии, прокурори, юристи и служители на реда по европейските стандарти, свързани със свободата на медиите, в това число клюка, SLAPP, тирада на омразата, достъп до информация и отбрана на разобличители и журналистически източници. По думите на специалистите това е от значително значение, с цел да се подсигурява, че правосъдните решения и практики подхождат на стандартите на Европейския съд по правата на индивида.
Правителството би трябвало бързо да приложи и да хармонизира националното законодателство с Европейския акт за свободата на медиите посредством транспарантен и приобщаващ развой. В допълнение към промените на публичните медии и медийните регулатори, разказани нагоре, държавното управление би трябвало да приложи промените, планувани в EMFA, които изискват основаването на указател на медийната благосъстоятелност, който би трябвало да бъде транспарантен, функционален, настоящ и елементарно наличен за публицисти и жители, се показва още в рекомендациите.
Коалиция от интернационалните организации, работещи в областта на свободата на пресата, организира проучвателна задача у нас от 24 до 26 септември. Делегацията съставлява Платформата за сигурност на публицистите към Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране при нарушавания на медийната независимост (MFRR). Експертите се срещнаха с представители на институциите - президента на Република България, Министерството на правораздаването, Министерството на вътрешните работи, Съвета за електронни медии, Главната прокуратура, Комисията за отбрана на персоналните данни и Централната изборна комисия. Имаха и срещи с генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия, както и представители на журналистически организации, синдикати, специалисти, цивилен структури и университетски среди.
