България прие еврото. След повече от 28 години във валутен

България одобри еврото.

След повече от 28 години във валутен ръб, страната навлиза в нов стадий от своето развиване. Фалитите на банки и хиперинфлацията от интервала 1996-1997 година занулиха спестяванията на българите и ни пратиха на дъното на Европа – под 30% от средноевропейското равнище на индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в паритет на покупателна дарба в края на 90-те.

Последваха близо три десетилетия на (предимно) стопански напредък и конвергенция.

Днес приближаваме границата от 70% по същия индикатор, като сме на прага да догоним групата страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които се оправиха по-добре в първите години на прехода и се причислиха към Европейски Съюз през 2004 година В последните години тази група се събира в границите на 75-90% от средноевропейското равнище, показват в разбор от Института за пазарна стопанска система.

Валутният ръб значи доверие и постоянни пари, т.е. сигурност в покупателната дарба на локалната валута.

В този смисъл приемането на еврото е разумният свършек на борда. Доверието и постоянните пари обаче не подсигуряват разцвет – нито в изискванията на ръб, нито в еврозоната.

Липсата на политически небосвод и натискът върху бюджета, лимитираната упоритост за смели промени, корупцията и нефункциониращата правосъдна система са трудности, които ще би трябвало да преодолеем в идните години.

След като страстите от въвеждането на еврото утихнат, идва време да погледнем към дълготрайните цели и провокации пред страната.

Накратко: България има потребност от повече икономическа независимост, от господство на правото и от дребна, само че ефикасна и отчетна страна. Това би разрешило страната да бъде сполучлива в границите на еврозоната.

Анализът е част от седмичния бюлетин на .