Шансовете и рисковете за постпандемичното възстановяване на Югоизточна Европа
България попада измежду страните от Югоизточна Европа, които са със междинен риск за възобновяване на Брутният вътрешен продукт до равнищата му от преди пандемията през 2021 година Това е един от изводите в нов отчет на водещата бизнес платформа в района SeeNews. Той изследва в детайли отражението на Коронавирус рецесията върху здравните системи и стопанските системи на 11-те страни от Югоизточна Европа и проучва вероятностите за възобновяване им. Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е осъществен въз основата на 11 съществени знака, измежду които: ограничения за ограничение на разпространяването на вируса, стопански ограничения, прогнози за възобновяване на Брутният вътрешен продукт, излагане на дългов риск, индустриално произвеждане, кредитни рейтинги, секторен риск, вероятности за увеличение на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск. Все отново, създателите вършат особено конкретизиране, че изводите и прогнозите в него не са дефинитивни, а по-скоро моментна фотография, която се опира най-много на подхванатите до момента възстановителни ограничения в 11-те страни.
В началото на рецесията
Страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко преимущества при настъпването на икономическата рецесия, сочат данните от отчета. Така да вземем за пример, множеството страни от района имат ниски равнища на обществен дълг по време на оповестяването на изключителното състояние. Това, от своя страна, дава опция на държавните управления да ползват всеобхватни стопански ограничения в поддръжка на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекомерно огромен напън върху държавните задължения. От позиция на опазването на здравето, множеството страни в Югоизточна Европа действаха уверено и бързо при започване на пандемията, налагайки строги ограничения за ограничение на болестта. Коефициентите на заразяване в района бяха надалеч под световните равнища по времето, когато страните по целия свят започнаха още веднъж да отварят стопанските системи си. Непредсказуемият фактор тук е дали в началото постигнатият триумф няма да бъде изгубен със скока на новорегистрираните случаи.
Рисковете
Едновременно със мощните си страни, при започване на рецесията районът е благоразположен и към някои опасности. По-голямата част от страните разчитат в огромна степен на секторите, които се чака да са най-силно наранени от икономическата рецесия, подбудена от COVID-19. Разбира се, има браншове, които ще се трансфорат в " спечелили ", само че множеството от тях сега съставляват прекомерно дребен дял от брутната добавена стойност (БДС) на стопанските системи от Югоизточна Европа, с цел да балансират негативните резултати, сочи отчетът. Дисбалансът сред губещите и печелившите браншове прави района на Югоизточна Европа изключително предразположен на секторните опасности и някои стопански системи неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални опасности, произлизащи от упования спад в данъчните заплащания. Анализът демонстрира, че по прогнози към сегашния миг единствено 7 от 11-те страни ще съумеят следващата година да възстановят равнищата на Брутният вътрешен продукт от 2019 година
Ето и малко обобщение на показване на резултатите по страни
България
Страната ни попада измежду страните от Югоизточна Европа, които са със междинен риск за възобновяване на Брутният вътрешен продукт до равнищата му от преди пандемията през 2021 година Един от утежняващите фактори в тази посока е зависимостта на страната ни от износа. България има второто най-високо съответствие на експорт към Брутният вътрешен продукт през 2019 година (след Словения). Имайки поради непредсказуемостта в развиването на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и опцията за ненадейно прекъсване на комерсиалния продан са извънреден риск за стопанската система ни. Размерът на фискалните и парични ограничения за понижаване на отрицателния резултат от рецесията възлизат на 10.7% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда на трето място в района след Словения и Сърбия. Важно е да се означи, че част от тези ограничения са ориентирани към подсилване на банковата система, а не за непосредствено стимулиране на стопанската система.
Албания
Благодарение на мощния си селскостопански бранш, Албания е с най-хубаво показване измежду всички обсъждани 11 стопански системи във връзка с опциите за намаляване на въздействието на икономическата рецесия. Едновременно с това обаче, пакетът от ограничения, оповестени от държавното управление по отношение на рецесията, се равнява на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е едно от най-ниските съотношения в целия район на Югоизточна Европа. (продължава на идната страница)
В началото на рецесията
Страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко преимущества при настъпването на икономическата рецесия, сочат данните от отчета. Така да вземем за пример, множеството страни от района имат ниски равнища на обществен дълг по време на оповестяването на изключителното състояние. Това, от своя страна, дава опция на държавните управления да ползват всеобхватни стопански ограничения в поддръжка на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекомерно огромен напън върху държавните задължения. От позиция на опазването на здравето, множеството страни в Югоизточна Европа действаха уверено и бързо при започване на пандемията, налагайки строги ограничения за ограничение на болестта. Коефициентите на заразяване в района бяха надалеч под световните равнища по времето, когато страните по целия свят започнаха още веднъж да отварят стопанските системи си. Непредсказуемият фактор тук е дали в началото постигнатият триумф няма да бъде изгубен със скока на новорегистрираните случаи.
Рисковете
Едновременно със мощните си страни, при започване на рецесията районът е благоразположен и към някои опасности. По-голямата част от страните разчитат в огромна степен на секторите, които се чака да са най-силно наранени от икономическата рецесия, подбудена от COVID-19. Разбира се, има браншове, които ще се трансфорат в " спечелили ", само че множеството от тях сега съставляват прекомерно дребен дял от брутната добавена стойност (БДС) на стопанските системи от Югоизточна Европа, с цел да балансират негативните резултати, сочи отчетът. Дисбалансът сред губещите и печелившите браншове прави района на Югоизточна Европа изключително предразположен на секторните опасности и някои стопански системи неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални опасности, произлизащи от упования спад в данъчните заплащания. Анализът демонстрира, че по прогнози към сегашния миг единствено 7 от 11-те страни ще съумеят следващата година да възстановят равнищата на Брутният вътрешен продукт от 2019 година
Ето и малко обобщение на показване на резултатите по страни
България
Страната ни попада измежду страните от Югоизточна Европа, които са със междинен риск за възобновяване на Брутният вътрешен продукт до равнищата му от преди пандемията през 2021 година Един от утежняващите фактори в тази посока е зависимостта на страната ни от износа. България има второто най-високо съответствие на експорт към Брутният вътрешен продукт през 2019 година (след Словения). Имайки поради непредсказуемостта в развиването на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и опцията за ненадейно прекъсване на комерсиалния продан са извънреден риск за стопанската система ни. Размерът на фискалните и парични ограничения за понижаване на отрицателния резултат от рецесията възлизат на 10.7% от Брутният вътрешен продукт, което ни подрежда на трето място в района след Словения и Сърбия. Важно е да се означи, че част от тези ограничения са ориентирани към подсилване на банковата система, а не за непосредствено стимулиране на стопанската система.
Албания
Благодарение на мощния си селскостопански бранш, Албания е с най-хубаво показване измежду всички обсъждани 11 стопански системи във връзка с опциите за намаляване на въздействието на икономическата рецесия. Едновременно с това обаче, пакетът от ограничения, оповестени от държавното управление по отношение на рецесията, се равнява на 2,8% от Брутният вътрешен продукт. Това е едно от най-ниските съотношения в целия район на Югоизточна Европа. (продължава на идната страница)
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ