На днешната дата – 17 юли – се навършват точно

На днешната дата – 17 юли – се навършват тъкмо 108 години от едно от най-кървавите и повратни събития в актуалната международна история. В ранните часове на 17 юли 1918 година в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург болшевиките брутално екзекутират последната съветска императорска династия Романови. С това се поставя финален завършек на тривековното ръководство на царската фамилия.

Предисторията и пандизът на " специфичното предопределение "

След насилствената абдикация на цар Николай II през март 1917 година, краткотрайното държавно управление слага фамилията под домакински арест. Ситуацията обаче внезапно се утежнява, когато Владимир Ленин и болшевиките влизат във властта. Семейството е преместено в Екатеринбург, в постройка, цинично наречена „ Къща със особено предопределение “.

Около 2:00 часа през нощта на 17 юли, комендантът Яков Юровски разсънва персоналния доктор на семейството, с цел да вдигне спящите пандизчии. Извинението било, че в града царува безпорядък и поради тяхната сигурност би трябвало да бъдат свалени в полусутеренно помещение. Историческите летописи на Britannica разкриват, че болшевиките са се страхували от настъпващите антиболшевишки (Бели) сили, които е можело да освободят царя.

Хаосът на изтезанието и скъпоценните „ брони “

В мазето са свалени Николай II, брачната половинка му Александра Фьодоровна, петте им деца (Олга, Татяна, Мария, Анастасия и Алексей), както и четирима правилни чиновници, избрали да останат с тях до дъно. Донесени са два стола за болния престолонаследник Алексей и за царицата.

Вместо камион за пренасяне, в стаята нахлува екзекуционен отряд. Юровски прочита на глас смъртната присъда и незабавно стартира всеобщ разстрел. Историческите източници разказват сцената като безспорен и кървясъл безпорядък. Стрелбата продължава над 10 минути поради гъстия пушек от барута в тясното пространство.

Любопитен и драматичен подробност е, че дъщерите на царя не умират незабавно от патроните. Причината е, че в корсетите на облеклата им са били зашити над кг и половина скъпоценни камъни и диаманти, скрити за вероятно бъдещо заточение. Тези бижута са подействали като същински бронежилетки и са отразявали патроните, което принудило палачите да употребяват щикове и приклади, с цел да довършат пъкленото дело.

Прикриването на следите и развенчаните легенди

След убийството телата са осакатени, залети с киселина, изгорени и заровени в загадка плитка яма в гората, с цел да се предотврати превръщането на мястото в обект на поклонение. Поради секретността на руския режим, десетилетия наред се разпространяваха митове, че най-малката щерка Анастасия е оживяла.

Всички легенди обаче бяха дефинитивно заровени. През 1991 година останките на по-голямата част от фамилията бяха ексхумирани и разпознати посредством ДНК проби. През 2007 година бяха открити и изчезналите остатъци на царевича Алексей и Мария. Днес цялото семейство е канонизирано от Руската православна черква като мъченици, а костите им почиват в Петропавловския събор в Санкт Петербург.