Проект за нов център за биомедицински изследвания получи висока оценка от Франция и Германия
България получи късмет да развива просвета с огромните в света. Проект за създаване на център за биомедицински проучвания на института по молекулярна биология получи високата оценка на френския институт по проучване на рака и на " Макс Планк институт ", Германия. Те са сътрудници на българите, което е гаранция, че планът е благонадежден.
Изследванията на рака и на редките генетични болести, въпреки и в центъра на международната научна мисъл, имат потребност от нови подходи и технологии, с цел да се форсира намирането на ефикасни лечения. И в това съревнование нашите учени явно имат какво да предложат.
Дороти Никел - Институт " Кюри ", Париж: " Не един път сме имали мотив да работим по разнообразни планове с учените, да вземем за пример от центъра за модерна микроскопия и сме наясно с равнището. Затова сме щастливи, че ще работим дружно и в бъдеще. "
В центъра за модерна микроскопия в действителност съумяват с планове, които не са по силите на всеки. Точно сега, благодарение на флуоресцентен колфокален микроскоп следят в действително време в живи кафези молекулните механизми на деяние на едно противораково лекарство.
Александър Атемин - докторант, Институт по молекулярна биология, Българска академия на науките: " В момента това, което можем да забележим е, че клетките са третирани, надлежно следим ги в действително време и това, което мога да ви кажа е, че белтъкът не е повлиян от това лекарство. "
Да наблюдаваш в действително време какво се случва в една жива клетка е комплициран опит, който изисква личен дизайн, преценка кои белтъци би трябвало да се проследят и по какъв начин да се маркират.
Александър Атемин - докторант, Институт по молекулярна биология, Българска академия на науките: " Трябва да се получи избрана конструкция, която ние следим дали се вижда или не. В момента тази конструкция не се вижда и надлежно лекарството или е спряло да работи или е в прекомерно ниска доза. "
За да видят това, високите технологии оказват помощ, само че учените са по-важния капитал. И от Института " Кюри " са наясно с това.
Дороти Никел - Институт Кюри, Париж: " Има доста известни български учени, които работят по този план. Още повече, че той ще притегли и доста други български учени, огромни имена в региона да се върнат назад в България. "
С нужните технологии, учените имат желание да се намесят значимо в проучванията на редките заболявания - област, в която науката към момента не може да се похвали със сериозен пробив.
Изследванията на рака и на редките генетични болести, въпреки и в центъра на международната научна мисъл, имат потребност от нови подходи и технологии, с цел да се форсира намирането на ефикасни лечения. И в това съревнование нашите учени явно имат какво да предложат.
Дороти Никел - Институт " Кюри ", Париж: " Не един път сме имали мотив да работим по разнообразни планове с учените, да вземем за пример от центъра за модерна микроскопия и сме наясно с равнището. Затова сме щастливи, че ще работим дружно и в бъдеще. "
В центъра за модерна микроскопия в действителност съумяват с планове, които не са по силите на всеки. Точно сега, благодарение на флуоресцентен колфокален микроскоп следят в действително време в живи кафези молекулните механизми на деяние на едно противораково лекарство.
Александър Атемин - докторант, Институт по молекулярна биология, Българска академия на науките: " В момента това, което можем да забележим е, че клетките са третирани, надлежно следим ги в действително време и това, което мога да ви кажа е, че белтъкът не е повлиян от това лекарство. "
Да наблюдаваш в действително време какво се случва в една жива клетка е комплициран опит, който изисква личен дизайн, преценка кои белтъци би трябвало да се проследят и по какъв начин да се маркират.
Александър Атемин - докторант, Институт по молекулярна биология, Българска академия на науките: " Трябва да се получи избрана конструкция, която ние следим дали се вижда или не. В момента тази конструкция не се вижда и надлежно лекарството или е спряло да работи или е в прекомерно ниска доза. "
За да видят това, високите технологии оказват помощ, само че учените са по-важния капитал. И от Института " Кюри " са наясно с това.
Дороти Никел - Институт Кюри, Париж: " Има доста известни български учени, които работят по този план. Още повече, че той ще притегли и доста други български учени, огромни имена в региона да се върнат назад в България. "
С нужните технологии, учените имат желание да се намесят значимо в проучванията на редките заболявания - област, в която науката към момента не може да се похвали със сериозен пробив.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ