България плаща 44 млн. лв. всяка година – годишен данък

...
България плаща 44 млн. лв. всяка година – годишен данък
Коментари Харесай

Бунището, в което на някои им е добре да си живуркат, не би трябвало да е достатъчно добро за децата ви

България заплаща 44 млн. лева всяка година – годишен налог към Европейски Съюз поради нерециклирани пластмасови опаковки. 44 милиона лв.. Всяка година. Прехвърляйте си тази мисъл в главата, до момента в който четете идващите редове. 44 милиона, за които – съм сигурен – че можем да измислим по-добро приложение от това да хвърляме като непотребен углавен налог. Напълно предотвратим освен това. 

Идеята на този вид налози е да накара хората и страните да стартират да се отнасят по-добре към себе си. Нещо като санкциите за неслагане на защитен колан в колата. Предпазват те от самия теб. Единственият закон, който глоби за неприятно отношение към самия теб – коланите (и каските за мотористите). Нещо такова е данъкът за тези, които настойчиво не желаят да се защитят от самоунищожителното си държание на цапащи зверове, които скапват личното си обиталище. Тровят го. Цапат го. Задръстват го. 

Но тъй като парите и отговорността са общи…

… ясно ви е –

не могат да изплашен никого. Ако виновните ръководещи и пишещите законите вадеха най-малко дребна част от тези наказателни 44 милиона от личния си джоб, сигурен съм, че до момента щяхме да живеем в страна по-чиста и от Швеция. Но уви…

Над 10 години Министерството на околната среда и водите бави въвеждането на депозитна система у нас.

Съжалявам, че започнах интродукцията си със споменаването на пари, само че това – наподобява – е единственото, което прави някакво усещане на мнозина у нас. Да не кажа, на болшинството у нас. 

Аз бих предпочел всички да се впечатляват от унищожителното влияние върху природата и ТОВА да им е задоволителен тласък за деяние, само че тази ми фикция е толкоз надалеч от действителната картинка, че няма накъде повече. 

Та… прехвърляйте си тези 44 милиона, до момента в който четете, и си представяйте какви неща могат да се създадат с тях. На година. 

Ще се повторя, а, в случай че би трябвало, и ще се потретя след това: Но тъй като парите и отговорността са общи… 

Ако виновните ръководещи и пишещите законите вадеха най-малко дребна част от тези наказателни 44 милиона от личния си джоб…



Има едно съдружие, споделя се „ За Земята “; и там имат предложение по какъв начин да се случат нещата. Ще се върнем на тях по-късно. Преди това обаче се сетих за нещо друго. 

Понеже загатнах Швеция малко по-нагоре в текста… Швеция е страна, в която преработването е на такова равнище, че им се постанова (чети деликатно в този момент!) ДА СИ КУПУВАТ И ВНАСЯТ БОКЛУК от други страни, в това число Англия, с цел да имат „ гориво “ за заводите си, които създават сила от горенето на боклуци. 

Швеция рециклира 99% от отпадъците си. 

(!!!)

А сегашната им цел (за която им стискаме палци) е да доближат 100%. И аз съм оптимист за тях. Отворих един техен държавен уебсайт, с цел да съм сигурен, че изтъквам верните данни – и там се зачетох в историята на локален швед, който споделя за навиците си да рециклира. Човекът споделя, че главното, което го стимулира, е мисълта какъв свят ще остави на щерка си. 

И тогава една друга – мрачна – мисъл се стрелна: А-а-а-а… ма**а му! Тая работа, за бъдещето, напълно не трогва никого в България. „ Да се оправят! “ е по-скоро мантрата в главата на нашенеца, който има вяра, че щом на него му е било кофти, значи и на идващото потомство би трябвало да му е, с цел да има баланс, другояче ще се усеща прецакан. Да работиш за това на идващите да им е по-добре не е концепция, която лети в близост. Та не съм оптимист. 

Но, да речем, че си разреша да си помечтая. Ей по този начин, за запълване на времето. 

В Швеция си имат система за преработване, която е основана (съжалявам, че разрушавам малко романтиката, но) на пари. Да, да, знам, даже те не са чак такива идеалисти, че да се грижат за природата си изцяло безплатно, би трябвало им бутане и на тях. 

(ако на тях им би трябвало бутане, на нас ни би трябвало шут.)

Имат си един машини, в които пускат пластмасови боклуци и машините им пускат пари. В магазина една бутилчица минерална вода коства цената си плюс 10, петнайсет, двайсет евро-цента от горната страна – съгласно размера си – за опаковка. Това е в цената, няма по какъв начин да не я платиш. Но, в случай че след това пуснеш бутилката в контейнера, той ти възвръща парите за опаковка. Нещо като връщането на шишета от бира едно време. Може би си спомняте. Но автоматизирано. 

Понеже допускам, че може малко да сте се разсеяли за секунда, ще ви подсетя за две неща, до момента в който си четете: 44 милиона губим на година; Швеция рециклира 99% от отпадъците си. 

Продължаваме нататък. 

Споменах съдружие „ За Земята “. Та те са създали едно изследване, което гласи: „ Всеки българин изхвърля (НЕ РАЗДЕЛЯ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ) по 113 пластмасови бутилки годишно или четиринадесет пъти повече от междинния немец, който изхвърля едвам по 8 пластмасови бутилки на година. Това е по този начин, тъй като в Германия работи депозитна система, която включва и сериозен дял (25%) оборотни бутилки за неведнъж пълнене. Над 50 страни по целия свят имат такива системи, които обезпечават 80-90% върнати и рециклирани опаковки. Така се поставя завършек на безразборното изхвърляне на бутилки и кенове “.

Интересно, нали?

Има още. То не е по този начин забавно:

„ У нас пластмасовите бутилки към момента са нормална панорама измежду природата: в горите, край пътищата, в градските паркове, във всички водоеми “.

Но тъй като „ да се оправят! “ е мантрата в близост, тези данни за скапването на природата са в отчета по-скоро в чест на идеалистите. За другите („ да се оправят! “ тълпата) има прибавени и данни за тези 44 милиона. Така към този момент пò хваща вниманието. 

„ България заплаща от държавния бюджет над 44 милиона лв. годишен налог към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки “.

Някои приказват за детска болница. Други загатват неналичието на средства за родния спорт. Трети приказват за разнообразни проблеми с общински инфраструктури, скапани паркове, какво още…? Каквото се сетите!

„ Над 10 години Министерството на околната среда и водите изследва въвеждането на депозитна система у нас, а през 2021 година тя влезе в формалната стратегия на държавното управление. Въпреки че от 2012 година до през днешния ден са направени ТРИ отчета по тематиката, последният от които е от май месец тази година, Министерството бави нужните законови промени като поръчва следващ разбор “.

„ Според представителни извадки на публичното мнение над 85% от българите утвърждават въвеждането на депозит и биха прибирали бутилките в магазините. Очакванията са за най-малко 20 стотинки депозит “.

Я! Това – последното – в действителност е обнадеждаващо. 85% биха си прибирали пластмасата. Добре, значи не е чак толкоз неоптимистично ситуацията, нали?

Чудите се по какъв начин работи? Ето: „ В депозитната система при покупка на бутилирана напитка потребителите заплащат дребна сума (депозит) за опаковката, която им се възвръща при връщане на амбалажа в магазин “. Както споделих – като амбалажа едно време. Нищо ужасно. Както вършат и в Швеция, само че по един много – по шведски – съвременен и автоматизиран метод. 

Да, мнозина („ да се оправят! “) ще са кисели, че ще им основават повече работа и грижи в всекидневието – да си кътат бутилката вместо да я метнат с нехаен жест посред улицата или да я зарежат посред полянката. Ще има и такива киселяци, обикновено като за тука. Но нещата ще би трябвало да почнат да се случват макар тях, тъй като бунището, в което на тях им е добре да си живуркат от мързел и плуене, не би трябвало да е задоволително положително за децата ви. Нали? 

Нали?

Ето и видео пояснение КАК ТОЧНО работи депозитната система. Доста е положително:



___________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР