България отделя най-малко пари за здраве от всички европейски държави

България отделя минимум пари за здраве от всички европейски страни – 5% от Брутният вътрешен продукт, и има най-ниската здравноосигурителна вноска – 8%. Държавите, които са преди нас, предпоследни, са със здравноосигурителна вноска от 10%, а страните, които се радват на относително положително опазване на здравето, са с двойно по-висока от нашата вноска.

Това сподели пред NOVA NEWS ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов в коментар на  който беше показан през вчерашния ден.

Той акцентира, че един от проблемите, който по думите му доста комфортно политиците заобикалят, е големият брой здравнонеосигурени български жители – над 1 180 000 души. Д-р Брънзалов уточни, че в доста страни понятието „ неосигурен “ изобщо не съществува.

„ Вторият проблем е, че огромна част от българските жители не заплащат здравни вноски, само че имат цялостен достъп до здравната система. В последно време от многото политически изявления по отношение на бюджета научих, че огромна част от щатовете на държавните чиновници са незаети, само че фонд „ Работна заплата “ си остава същият. Не мога да се съглася, че тези хора не би трябвало да заплащат здравноосигурителни вноски, а ние, лекарите, би трябвало да плащаме. Това са парадокси, които се замитат от години и след това се чудим за какво системата е в това положение “, сподели още доктор Брънзалов.

Председателят на БЛС съобщи, че най-важното в разбора на Health Metrics е прогнозата, че в случай че здравната вноска не се усили, България може да понесе над 50 милиарда лева загуби до 2040 година, защото ще загуби фрагменти, ще има понижен достъп до опазване на здравето и надлежно растеж на хроничните болести.

„ Икономиката губи. Последиците ще са трагични, в случай че това се случи “, сподели доктор Брънзалов.

Според него решението е последователно и гладко нарастване на здравната вноска с 0,5–1% годишно, само че първият марж би трябвало да е непосредствено постигане на 10%, както е в Румъния.

„ Доплащането ще спре тогава, когато здравноосигурителната вноска стане задоволително висока, с цел да покрива разноските. Така беше заложено при започване на промяната, само че тя замръзна на 8%. В самата промяна е заложено да пораства вноската, само че и да пораства броят на дейностите, заплащани от НЗОК “, сподели още той.

Д-р Брънзалов добави, че би трябвало да се вземе политическо решение и то да бъде приложено в Закона за бюджета на НЗОК.

По отношение на заплатите на медиците без компетентност, които са написани в плана на бюджета на Здравната каса за 2026 година, ръководителят на БЛС съобщи, че това е изцяло неправилен метод, защото Касата купува действия, а не заплаща заплати. „ Проблем е и че във фокуса попадат единствено лечебните заведения, а специализантите в доболничната помощ остават отвън този механизъм. В случая те ще се окажат в неравнопоставено състояние, защото те получават 2,5 минимални работни заплати. Не може да бъдат финансирани и структури по настоящето законодателство. Дори в Министерството на здравеопазването се държат по този начин, като че ли от тях нищо не зависи. Никой не може да изясни по какъв начин тъкмо ще се разпределят парите. Не е вярно и частите лечебни заведения да бъдат изолирани от това “, съобщи Брънзалов.

Според него решението е да се употребява работещият модел от общопрактикуващата медицина – посредством Министерството на здравеопазването, медицинските университети и практиките, по явен механизъм и със устойчиво финансиране. „ Трябва да създадем по този начин, че всички да бъдат еднообразно малко недоволни. Само тогава ще има правдивост “, заключи ръководителят на БЛС.