България чества Деня на народните будители
България отбелязва през днешния ден Деня на националните будители. Празникът е отдаден на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално избавление, съхранили през вековете духовните полезности на българската нация и нейния морал, предава Българска телеграфна агенция.
Сред националните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
Общото сред тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни, като множеството от тях са живели през 18-и и 19-и век. Това е интервалът на Българското възобновление. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години - светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и синът му цар Симеон Велики, които се живели през 9-и и 10-и век. По тяхно време България приема християнството и е била в максимален подем.
Най-известният национален будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18-и век, когато българската народност е била на път да изчезне, да се претопи. Населението било необразовано, съвсем никой не е знаел, че в миналото страната е била велика. На запад по това време са били написани книгите " Дон Кихот " и " Хамлет ", а богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий написа " История славянобългарска " - с цел да повдигне духа на българите.
Няма обаче цялостен и съответен лист с българските национални будители. Всеки, който по някакъв метод способства за благоденствието на България, може да бъде наименуван будител,
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на националните будители, признато от 19-ото Обикновено национално заседание на 13 декември 1922 година със Закон за допълнение на Закона за празниците.
С декрет 23 от 3 февруари 1923 година на цар Борис Трети 1 ноември е избран за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година денят е неразрешен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-ото Народно заседание на 28 октомври 1992 година, когато е разгласен публично за Ден на националните будители и за задочен ден за учебните заведения и университетите в страната.
Сред националните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
Общото сред тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни, като множеството от тях са живели през 18-и и 19-и век. Това е интервалът на Българското възобновление. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години - светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и синът му цар Симеон Велики, които се живели през 9-и и 10-и век. По тяхно време България приема християнството и е била в максимален подем.
Най-известният национален будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18-и век, когато българската народност е била на път да изчезне, да се претопи. Населението било необразовано, съвсем никой не е знаел, че в миналото страната е била велика. На запад по това време са били написани книгите " Дон Кихот " и " Хамлет ", а богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий написа " История славянобългарска " - с цел да повдигне духа на българите.
Няма обаче цялостен и съответен лист с българските национални будители. Всеки, който по някакъв метод способства за благоденствието на България, може да бъде наименуван будител,
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив. През 1922 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на националните будители, признато от 19-ото Обикновено национално заседание на 13 декември 1922 година със Закон за допълнение на Закона за празниците.
С декрет 23 от 3 февруари 1923 година на цар Борис Трети 1 ноември е избран за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година денят е неразрешен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36-ото Народно заседание на 28 октомври 1992 година, когато е разгласен публично за Ден на националните будители и за задочен ден за учебните заведения и университетите в страната.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ