България остава единствената страна в Европа без приет национален план

„ България остава единствената страна в Европа без признат народен проект за ограничение на антибиотичната устойчивост. От години проектът е направен, поправен е неведнъж, само че не е признат “. Това сподели пред Българска национална телевизия директорката на Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ) проф. Ива Христова.

Тя се спря на тематиката за антибиотичната устойчивост и вътреболничните инфекции и акцентира, че тези проблеми не престават да бъдат доста съществени и е от основна значимост към решаването им да се подходи изцяло.

Специалистката разяснява разпространяването на бактерията Klebsiella pneumoniae, която се свързва с тежки инфекции в болнична среда, само че акцентира, че има още „ цяла плеяда други микроорганизми “, които също могат да причинят съществени проблеми.

„ Klebsiella pneumoniae е естествен жител на чревния тракт, само че отвън него предизвиква редица инфекции – тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични сечения, менингити, сепсиси “, разясни проф. Христова и напомни, че при приети в болница пациенти рискът е по-висок поради отслабения имунитет.

Тя акцентира, че средата в лечебните заведения е следена, само че „ надалеч не е стерилна “, а вътреболничните инфекции у нас са мощно подценени в докладите им. 

„ Голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният % е нереално невисок за страна с толкоз висока антибиотична устойчивост “, сподели тя и акцентира, че тази процедура е рискова, защото пациентите постоянно напущат лечебните заведения без да знаят, че са носители на бактерии, а по-късно при някои се постанова повторна хоспитализация заради друго заболяване.

Проф. Христова се спря на изключителната значимост на скрининга – при постъпване на пациента, на личния състав, както и при изписване, с цел да се предотврати преместване на бактерии сред лечебни заведения.

„ Това са устойчиви бактерии, които се задържат по повърхности и изискват доста щателна стерилизация – на всички места, в това число решетки на канали и умивалници “, посочи специалистката.

Тя напомни, че устойчивост се развива освен при несъразмерна приложимост, само че и при по-кратки курсове или по-ниска доза от даден антибиотик.

Проф. Христова изясни, че електронните предписания са понижили използването с към 20%, само че това е единствено една първа стъпка и напъните би трябвало да продължат, изключително на равнище първична помощ.

„ В съпоставяне със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, изключително при вирусни инфекции. Затова когато български доктор отиде на работа в Западна Европа, още в първите дни му се изяснява, че назначава доста антибиотици и това не е признато. Няма вирусна зараза, която да се лекува с антибиотици “, акцентира проф. Ива Христова и напомни всеобщото погрешно изписване по време на Коронавирус.

По думите ѝ най-новите и ефикасни стратегически антибиотици не са налични у нас, тъй като за търговците пазарът е дребен и недоходоносен.

Тя прикани за прецизно използване на болничните политики във връзка с антибиотичната терапия, при която не се позволява случайно назначение на избрани антибиотици, които са нужни единствено при тежки случаи с мултирезистентни варианти.