Българите изхвърлиха „планини“ от дрехи колкото пет НДК-та
България остана единствената страна в Европейски Съюз без наложително разделно събиране на текстил
100 000 тона облекла и битов текстил изхвърлят българите всяка година. Експертите илюстрират това голямо количество като тегло, равно на Националния замък на културата, умножено по цели 5 пъти.
Основна причина за натрупването на текстилни боклуци е увеличеното ползване. Специалистите към този момент приказват не просто за бърза, а за ултра бърза мода, която подтиква честата промяна на облекла.
Някои фамилии към този момент основават привички за разделно събиране на текстилни боклуци вкъщи. Георги да вземем за пример учи 7-годишния си наследник Мартин да изхвърля старите облекла в специфичните контейнери.
" Събираме ги в един плик и ги изхвърляме в контейнерите за облекла ", показа пред Българска национална телевизия дребният Мартин.
Неговият татко добавя: " В последните три години, откогато той порасна, гледаме повече да се износват облеклата и да не се натрупа. Да се купува това, от което има все още потребност и да не се презапасяваме ".
Свръхпотребление и свръхотпадъци
По данни на Българската асоциация за кръгообразен текстил семействата у нас купуват по 15 кг текстил годишно, а изхвърлят 11. Притеснителна е наклонността една дреха да се носи приблизително единствено 7-8 пъти, преди да стане " ненужна ".
" Напоследък с така наречен наклонност на ултра бързата мода, закупуваме от ден на ден и повече текстилни продукти. Всяка държава-членка трябваше да вкара разделното събиране на текстил от 1 януари 2025 година и за жал България е единствената страна, която не е транспонирала това условие. Системите за разделно събиране все още са на доброволни начала ", изяснява Сирма Желева от Българската асоциация за кръгообразен текстил.
Разделно събиране и преработване
Въпреки съществуването на контейнери за текстил в някои квартали, данните демонстрират, че разделно са събрани едвам 10% от изхвърляния текстил в страната. В Европейския съюз статистиката също не е обнадеждаваща - единствено 1% от текстила се рециклира и влага назад в производството.
От общото количество подбран текстил към половината е кадърен за повторна приложимост, добавя Желева: " От количествата, които постъпват за подбиране в сортировъчните центрове, към 50% са годни за повторна приложимост след процеса, други количества се рециклират като почистващи кърпи или в инсталацията за преработване, която ги прави в нови нишки, и в общи линии депонирането е под 1 % ".
Екологичен отпечатък
Текстилната промишленост има голям екологичен отпечатък. За добива на първични материали за текстил годишно е нужна толкоз вода, що се касае за 1.7 милиарда души по света. Секторът е на пето място по въглероден отпечатък за Европа.
Експертите чакат нова регулация от Брюксел за облеклата от китайските платформи, които мъчно могат да бъдат рециклирани и наново употребявани.
С обновяването на дрешника си, средностатистическият европеец изразходва вода, която би покрила всичките му битови потребности за няколко месеца.
100 000 тона облекла и битов текстил изхвърлят българите всяка година. Експертите илюстрират това голямо количество като тегло, равно на Националния замък на културата, умножено по цели 5 пъти.
Основна причина за натрупването на текстилни боклуци е увеличеното ползване. Специалистите към този момент приказват не просто за бърза, а за ултра бърза мода, която подтиква честата промяна на облекла.
Някои фамилии към този момент основават привички за разделно събиране на текстилни боклуци вкъщи. Георги да вземем за пример учи 7-годишния си наследник Мартин да изхвърля старите облекла в специфичните контейнери.
" Събираме ги в един плик и ги изхвърляме в контейнерите за облекла ", показа пред Българска национална телевизия дребният Мартин.
Неговият татко добавя: " В последните три години, откогато той порасна, гледаме повече да се износват облеклата и да не се натрупа. Да се купува това, от което има все още потребност и да не се презапасяваме ".
Свръхпотребление и свръхотпадъци
По данни на Българската асоциация за кръгообразен текстил семействата у нас купуват по 15 кг текстил годишно, а изхвърлят 11. Притеснителна е наклонността една дреха да се носи приблизително единствено 7-8 пъти, преди да стане " ненужна ".
" Напоследък с така наречен наклонност на ултра бързата мода, закупуваме от ден на ден и повече текстилни продукти. Всяка държава-членка трябваше да вкара разделното събиране на текстил от 1 януари 2025 година и за жал България е единствената страна, която не е транспонирала това условие. Системите за разделно събиране все още са на доброволни начала ", изяснява Сирма Желева от Българската асоциация за кръгообразен текстил.
Разделно събиране и преработване
Въпреки съществуването на контейнери за текстил в някои квартали, данните демонстрират, че разделно са събрани едвам 10% от изхвърляния текстил в страната. В Европейския съюз статистиката също не е обнадеждаваща - единствено 1% от текстила се рециклира и влага назад в производството.
От общото количество подбран текстил към половината е кадърен за повторна приложимост, добавя Желева: " От количествата, които постъпват за подбиране в сортировъчните центрове, към 50% са годни за повторна приложимост след процеса, други количества се рециклират като почистващи кърпи или в инсталацията за преработване, която ги прави в нови нишки, и в общи линии депонирането е под 1 % ".
Екологичен отпечатък
Текстилната промишленост има голям екологичен отпечатък. За добива на първични материали за текстил годишно е нужна толкоз вода, що се касае за 1.7 милиарда души по света. Секторът е на пето място по въглероден отпечатък за Европа.
Експертите чакат нова регулация от Брюксел за облеклата от китайските платформи, които мъчно могат да бъдат рециклирани и наново употребявани.
С обновяването на дрешника си, средностатистическият европеец изразходва вода, която би покрила всичките му битови потребности за няколко месеца.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ