България подаде второ искане за плащане по Плана за възстановяване
България публично подаде документите, нужни за приемането на второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Това оповестиха българското Министерство на финансите и Европейската комисия (ЕК) в понеделник.
Новината идва на фона на митинги на енергетици и миньори, които желаят изтеглянето за обективен преход на въглищните райони.
Кандидатстването за второто заплащане стана допустимо, откакто в последните три месеца България споделя, че е изпълнила над 30 ограничения . Така страната навакса сериозното закъснение в осъществяването на проекта, отбелязва финансовото министерство.
Срокът за тези ограничения беше до края на 2022 година . Европейска комисия не постанова наказания при закъснение.
По първото искане от края на предходната година България получи първите 2,6 милиарда лв. от заделените европейски пари.
Второто заплащане е на ориентировъчна стойност от към 1,4 милиарда лв. и включва 66 стадия и ограничения за осъществяване (62 от тях са регистрирани като изпълнени). Общо 22 са свързани със законодателни промени.
От оставащите 4 неизпълнени стадия първият цели понижаване на публични поръчки с единствен претендент за 2022 година, вторият - изнемощял план за Интермодален терминал в Русе поради липса на инвеститорски интерес, третият - незавършена социална поръчка за съоръжение на влакове, а четвъртият - идното приемане на така наречен Закон за несъстоятелността на физическите лица.
Заради неизпълнението на тези стадии Европейска комисия има право да понижи отчасти изплатената сума.
В рамките на два месеца следва Еврокомисията да оцени подаденото искане. Предстоят съвещания и с Икономическия и финансов комитет, преди да се извърши заплащането.
За да бъде приключена оценката, би трябвало да бъдат признати и подзаконови нормативни рамки, свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за силата от възобновими източници.
Необходимо е още България да разгласи процедура за създаване на съоръжения за възобновими енергийни източници, както и да подпише договорите по плана за цифровизация на жп правата Русe – Каспичан .
Окончателната версия на ПВУ, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лв. до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
ПВУ е част от механизма на Европейския съюз (ЕС), чиято цел е да подкрепи излизането на страните членки от рецесията, породена от коронавирусната пандемия, само че и да способства за дълготрайно стабилно развиване.
Новината идва на фона на митинги на енергетици и миньори, които желаят изтеглянето за обективен преход на въглищните райони.
Кандидатстването за второто заплащане стана допустимо, откакто в последните три месеца България споделя, че е изпълнила над 30 ограничения . Така страната навакса сериозното закъснение в осъществяването на проекта, отбелязва финансовото министерство.
Срокът за тези ограничения беше до края на 2022 година . Европейска комисия не постанова наказания при закъснение.
По първото искане от края на предходната година България получи първите 2,6 милиарда лв. от заделените европейски пари.
Второто заплащане е на ориентировъчна стойност от към 1,4 милиарда лв. и включва 66 стадия и ограничения за осъществяване (62 от тях са регистрирани като изпълнени). Общо 22 са свързани със законодателни промени.
От оставащите 4 неизпълнени стадия първият цели понижаване на публични поръчки с единствен претендент за 2022 година, вторият - изнемощял план за Интермодален терминал в Русе поради липса на инвеститорски интерес, третият - незавършена социална поръчка за съоръжение на влакове, а четвъртият - идното приемане на така наречен Закон за несъстоятелността на физическите лица.
Заради неизпълнението на тези стадии Европейска комисия има право да понижи отчасти изплатената сума.
В рамките на два месеца следва Еврокомисията да оцени подаденото искане. Предстоят съвещания и с Икономическия и финансов комитет, преди да се извърши заплащането.
За да бъде приключена оценката, би трябвало да бъдат признати и подзаконови нормативни рамки, свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за силата от възобновими източници.
Необходимо е още България да разгласи процедура за създаване на съоръжения за възобновими енергийни източници, както и да подпише договорите по плана за цифровизация на жп правата Русe – Каспичан .
Окончателната версия на ПВУ, а залага на други планове в енергетиката, които да понижат потребността от въглища.
България може до получи до 5,69 милиарда лв. до 2026 година по ПВУ, в случай че в подмяна извърши избрани авансово контрактувани промени. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е обвързван с съответни ограничения. Въглищните централи са част от ограниченията за втория транш.
ПВУ е част от механизма на Европейския съюз (ЕС), чиято цел е да подкрепи излизането на страните членки от рецесията, породена от коронавирусната пандемия, само че и да способства за дълготрайно стабилно развиване.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ