Борбата срещу насилието стана жертва на партийни сметки
България обаче би трябвало да се пребори със себе си, в случай че желае да бъде в Европа. Това разяснява шефката на бюрото на фондацията на немските социалдемократи "Фридрих Еберт в София Хелене Кортлендер във връзка националния спор в България за полът, църквата и председателството на Съвета Конвенция на Съвета на Европа против домашното принуждение.
В списание на лявата фондация IPG тя разказва зародил спор сред водача на ПЕС Сергей Станишев и председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Православната черква се разгласи против Конвенцията, тъй като съдържала нова визия за индивида без Бог. България искаше да употребява първото си председателство на Европейския съвет, с цел да усъвършенства имиджа си на изостанала, измъчвана от корупция страна в периферията на Европа и да отслаби съпротивата против присъединението ѝ към Шенген и Еврозоната.
Вместо обаче, както беше планувано, председателството да започва с ориентирани към бъдещето тематики като младежта и цифровизацията и като районен състезател и покровител на Западните Балкани, един параноиден спор за националната еднаквост, половия морал и границите на приемливост дефинира публичната полемика.
Министърът на защитата Красимир Каракачанов окачестви текста на по този начин наречената Истанбулска спогодба като „ абсурден “. Той насърчавал „ хомосексуализма и травестизма в учебните заведения “ и с него „ интернационалните сдружения по ползи “ желали да принудят България да вкара трети пол. В реалност става дума за един много неемоционален документ - Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и против домашното принуждение – един направен през 2011 година контракт, който би трябвало да сътвори наложителни правила против насилието над дамите и против домашното принуждение и който беше подписан от българското държавно управление през 2016 година без да му се отдели изключително публично внимание.
Когато, като първа стъпка на българското председателство на Европейски Съюз на първото за годината съвещание на кабинета, трябваше да се приготви утвърждението на Конвенцията, стартира да назрява спор. Не единствено министрите на по-малкия съдружен сътрудник „ Обединени патриоти “ гласоподаваха срещу ратификацията, само че и четирима представители на консервативната партия ГЕРБ на министър-председателя Бойко Борисов. Последва акция на дясноекстремистките Патриоти, която откри гръмък отзив в българските медии. Поводът беше потреблението на понятието „ джендър “ като обществена структура вместо „ пол “ като биологичен пол. С това текстът на Конвенцията се основава на дискурс, който просто още не е воден в България.
Полът като обществена роля – това за множеството българи в най-хубавия случай звучи неуместно, постоянно даже съмнително. Не напълно сполучливият превод на български език даде опция за независимост на пояснение, която беше нужна на десните популисти „ Обединени патриоти “ за акцията им против мнимото подкопаване на моралните устои на българското общество от чужбина. Това стана мотив за публичен спор по хомо - и транссексуалността, правата за осиновяване, бракът за всички и хетеро нормалността. Това е значим и належащ спор в България, където даже откритата хомосексуалност като Christopher-Street-Day-парадите провокира мощна социална реакция.
Това обаче има малко общо с Истанбулска спогодба. Там в действителност се планува равнопоставеността на половете да залегне в конституциите на страните, които са страни по нея, на никое място обаче не става дума за трети пол или за брак за всички. Предмет на Конвенцията е насилието над дамите и против домашното принуждение - проблем, с който България също би трябвало неотложно да се занимае. Съгласно оповестено през 2014 година изследване на Центъра за проучване на демокрацията във връзка на Истанбулската спогодба, една трета от българското население към този момент е било жертва на домашно принуждение. Особено висок е процентът измежду ромското население. Предмет на Конвенцията е насилието над дамите и против домашното принуждение - проблем, с който България също би трябвало да се занимае неотложно.
Драмата мина към идващия си акт, когато за всеобща изненада председателката на Българската социалистическа партия (БСП) Корнелия Нинова също се дистанцира обществено от Конвенцията. Българска социалистическа партия до момента постоянно е била бранител на правата на дамите в България. Трудно може да се реши дали Нинова следва акцията на Патриотите или единствено нейните консервативни гласоподаватели в селските региони. Очевидно председателката на Българска социалистическа партия е работила независимо и без да съгласува със своята партия, във всички случаи не и с нейните представители в Брюксел. Не единствено депутатите от Българска социалистическа партия в Европейския парламент гласоподаваха за Конвенцията през май предходната година. На съвещанието на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия на 13 януари в София дойде някогашният министър-председател от Българска социалистическа партия и ръководител на ПЕС Сергей Станишев, с цел да пропагандира за Конвенцията. Отношенията сред Станишев и Нинова са обтегнати, на съвещанието на Бюрото се стигна до конфликт, в който надви Нинова. Българска социалистическа партия не желае да поддържа ратификацията на Истанбулска спогодба в Българския парламент. Дебатът кипи от две седмици в българските медии, по Facebook и други се популяризират и немски памфлети на Алтернатива за Германия против „ джендър-манията “.
Накрая и българската православна черква, която нормално се въздържа от политически заявления, реши, че би трябвало да изиска от българския парламент да отхвърли Конвенцията. В нея се представял нов облик на индивида без Бог, който даже можел да дефинира самичък пола си. Либерално общество на етническото и половото разнообразие? Това не би трябвало да бъде непряк артикул на европейската интеграция и напълно не нейна цел.
С акция си Обединените патриоти съумяха да завоюват първата победа в своя мандат и да изненадат неприятно министър-председателя Бойко Борисов. Това наподобява ще го засегне доста, тъй като за разлика от други държавни ръководители от Източна Европа той е уверен проевропеец. Въпреки че българите гледат към Европа и чакат от Европейския съюз стопански напредък, завършек на корупцията и по-висок витален стандарт, изключително по-възрастното потомство в културно отношение е по-близо до Русия на Путин. Либерално общество на етническото и половото разнообразие? Това не би трябвало да бъде непряк артикул на европейската интеграция и напълно не нейна цел. Междувременно Борисов разгласи, че ще отсрочи ратификацията на Конвенцията до края на българското председателство, само че това не можа да успокои вълните на публичния яд. С нов ход парламентарната група на ГЕРБ реши да разпореди на Конституционния съд да изследва дали с Конвенцията не се нарушава българската конституция. Корнелия Нинова усеща попътен вятър и желае народен референдум за ратификацията. Тя освен може да вбие чеп в ръководещата коалиция. Съгласно едно настоящо изследване болшинството от популацията – 62% от българите – са против приемането на Конвенцията.
Това че битката против домашното принуждение стана жертва на партийни сметки, наподобява не пречи нито на „ Обединените патриоти “, нито на социалистите. От опита на Борисов стартират да се учат и съседите - президентката на Хърватия Грабар-Китарович, преди – поддръжница на Конвенцията, в този момент пледира за включване в националното законодателство единствено на тези елементи от нея, които „ не провокират спорна полемика в обществото “. Има се поради полемиката, която България крепко е овладяла. Може би тя идва в несъответствуващ миг и сигурно с несъответствуващ знак, тъй като тонът ѝ се дефинира от десните радикали. България обаче би трябвало да се пребори със себе си, в случай че желае да бъде в Европа. Беше извънредно време, заключава Хелене Кортлендер.
В списание на лявата фондация IPG тя разказва зародил спор сред водача на ПЕС Сергей Станишев и председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
Православната черква се разгласи против Конвенцията, тъй като съдържала нова визия за индивида без Бог. България искаше да употребява първото си председателство на Европейския съвет, с цел да усъвършенства имиджа си на изостанала, измъчвана от корупция страна в периферията на Европа и да отслаби съпротивата против присъединението ѝ към Шенген и Еврозоната.
Вместо обаче, както беше планувано, председателството да започва с ориентирани към бъдещето тематики като младежта и цифровизацията и като районен състезател и покровител на Западните Балкани, един параноиден спор за националната еднаквост, половия морал и границите на приемливост дефинира публичната полемика.
Министърът на защитата Красимир Каракачанов окачестви текста на по този начин наречената Истанбулска спогодба като „ абсурден “. Той насърчавал „ хомосексуализма и травестизма в учебните заведения “ и с него „ интернационалните сдружения по ползи “ желали да принудят България да вкара трети пол. В реалност става дума за един много неемоционален документ - Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и против домашното принуждение – един направен през 2011 година контракт, който би трябвало да сътвори наложителни правила против насилието над дамите и против домашното принуждение и който беше подписан от българското държавно управление през 2016 година без да му се отдели изключително публично внимание.
Когато, като първа стъпка на българското председателство на Европейски Съюз на първото за годината съвещание на кабинета, трябваше да се приготви утвърждението на Конвенцията, стартира да назрява спор. Не единствено министрите на по-малкия съдружен сътрудник „ Обединени патриоти “ гласоподаваха срещу ратификацията, само че и четирима представители на консервативната партия ГЕРБ на министър-председателя Бойко Борисов. Последва акция на дясноекстремистките Патриоти, която откри гръмък отзив в българските медии. Поводът беше потреблението на понятието „ джендър “ като обществена структура вместо „ пол “ като биологичен пол. С това текстът на Конвенцията се основава на дискурс, който просто още не е воден в България.
Полът като обществена роля – това за множеството българи в най-хубавия случай звучи неуместно, постоянно даже съмнително. Не напълно сполучливият превод на български език даде опция за независимост на пояснение, която беше нужна на десните популисти „ Обединени патриоти “ за акцията им против мнимото подкопаване на моралните устои на българското общество от чужбина. Това стана мотив за публичен спор по хомо - и транссексуалността, правата за осиновяване, бракът за всички и хетеро нормалността. Това е значим и належащ спор в България, където даже откритата хомосексуалност като Christopher-Street-Day-парадите провокира мощна социална реакция.
Това обаче има малко общо с Истанбулска спогодба. Там в действителност се планува равнопоставеността на половете да залегне в конституциите на страните, които са страни по нея, на никое място обаче не става дума за трети пол или за брак за всички. Предмет на Конвенцията е насилието над дамите и против домашното принуждение - проблем, с който България също би трябвало неотложно да се занимае. Съгласно оповестено през 2014 година изследване на Центъра за проучване на демокрацията във връзка на Истанбулската спогодба, една трета от българското население към този момент е било жертва на домашно принуждение. Особено висок е процентът измежду ромското население. Предмет на Конвенцията е насилието над дамите и против домашното принуждение - проблем, с който България също би трябвало да се занимае неотложно.
Драмата мина към идващия си акт, когато за всеобща изненада председателката на Българската социалистическа партия (БСП) Корнелия Нинова също се дистанцира обществено от Конвенцията. Българска социалистическа партия до момента постоянно е била бранител на правата на дамите в България. Трудно може да се реши дали Нинова следва акцията на Патриотите или единствено нейните консервативни гласоподаватели в селските региони. Очевидно председателката на Българска социалистическа партия е работила независимо и без да съгласува със своята партия, във всички случаи не и с нейните представители в Брюксел. Не единствено депутатите от Българска социалистическа партия в Европейския парламент гласоподаваха за Конвенцията през май предходната година. На съвещанието на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия на 13 януари в София дойде някогашният министър-председател от Българска социалистическа партия и ръководител на ПЕС Сергей Станишев, с цел да пропагандира за Конвенцията. Отношенията сред Станишев и Нинова са обтегнати, на съвещанието на Бюрото се стигна до конфликт, в който надви Нинова. Българска социалистическа партия не желае да поддържа ратификацията на Истанбулска спогодба в Българския парламент. Дебатът кипи от две седмици в българските медии, по Facebook и други се популяризират и немски памфлети на Алтернатива за Германия против „ джендър-манията “.
Накрая и българската православна черква, която нормално се въздържа от политически заявления, реши, че би трябвало да изиска от българския парламент да отхвърли Конвенцията. В нея се представял нов облик на индивида без Бог, който даже можел да дефинира самичък пола си. Либерално общество на етническото и половото разнообразие? Това не би трябвало да бъде непряк артикул на европейската интеграция и напълно не нейна цел.
С акция си Обединените патриоти съумяха да завоюват първата победа в своя мандат и да изненадат неприятно министър-председателя Бойко Борисов. Това наподобява ще го засегне доста, тъй като за разлика от други държавни ръководители от Източна Европа той е уверен проевропеец. Въпреки че българите гледат към Европа и чакат от Европейския съюз стопански напредък, завършек на корупцията и по-висок витален стандарт, изключително по-възрастното потомство в културно отношение е по-близо до Русия на Путин. Либерално общество на етническото и половото разнообразие? Това не би трябвало да бъде непряк артикул на европейската интеграция и напълно не нейна цел. Междувременно Борисов разгласи, че ще отсрочи ратификацията на Конвенцията до края на българското председателство, само че това не можа да успокои вълните на публичния яд. С нов ход парламентарната група на ГЕРБ реши да разпореди на Конституционния съд да изследва дали с Конвенцията не се нарушава българската конституция. Корнелия Нинова усеща попътен вятър и желае народен референдум за ратификацията. Тя освен може да вбие чеп в ръководещата коалиция. Съгласно едно настоящо изследване болшинството от популацията – 62% от българите – са против приемането на Конвенцията.
Това че битката против домашното принуждение стана жертва на партийни сметки, наподобява не пречи нито на „ Обединените патриоти “, нито на социалистите. От опита на Борисов стартират да се учат и съседите - президентката на Хърватия Грабар-Китарович, преди – поддръжница на Конвенцията, в този момент пледира за включване в националното законодателство единствено на тези елементи от нея, които „ не провокират спорна полемика в обществото “. Има се поради полемиката, която България крепко е овладяла. Може би тя идва в несъответствуващ миг и сигурно с несъответствуващ знак, тъй като тонът ѝ се дефинира от десните радикали. България обаче би трябвало да се пребори със себе си, в случай че желае да бъде в Европа. Беше извънредно време, заключава Хелене Кортлендер.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ