Янис Варуфакис: Ако България беше приела еврото през 2007 г., днес щеше да е по-бедна
България няма никакви гаранции, че присъединението ѝ към еврозоната ще има позитивен резултат. Ако най-бедната страна беше влезнала още през 2007 година, в този момент щеше да е още по-бедна. Това споделя гръцкият икономист и някогашен финансов министър Янис Варуфакис в YouTube канала Econoclasts (за UnHerd). От 2007 година насам Брутният вътрешен продукт на България по паритет на покупателната дарба се е повишил с 20%, до момента в който в Гърция се е сринал с 10%. Освен това въобще не е несъмнено, че в еврозоната не е допустима икономическа злополука, твърди Варуфакис. Ако страни като България и Румъния бъдат залети от заеми след влизането си в еврозоната, както се случи в Гърция, към този момент няма да е толкоз значимо, че не могат да обезценяват валутата си при положение на банкова рецесия, а че ще имат голяма дългова рецесия поради задлъжняването на частния или обществения бранш.
Превод и надписи фондация " Документални " по поръчка на " "
Янис Варуфакис: От 1 януари 2026 година България, една от дребните и най-бедни страни в Европейския съюз, към този момент е член на еврозоната. Тя размени своята валута, българския лев, с еврото. Общоприетото мнение, което желая да оборя с огромен жар, бих споделил, е удивителният метод, по който спряхме да мислим сериозно по всички тематики в Европейския съюз, в Европа. По подразбиране одобряваме, че в случай че страна като България влезе в еврозоната и смени националната си валута за единната валута на еврозоната, наречена " евро ", това безусловно ще има позитивен резултат - ще донесе единствено позитивни неща на жителите на страната, взела такова решение.
Ако погледнете по какъв начин новината бе отразена в пресата, да вземем за пример във " Файненшъл таймс ", тя бе разказана като избор сред националния интерес, от една страна, който по дифолт е влизането в еврозоната, и съветската дезинформация, от друга. Изумително е. Дали има съветска дезинформация? Сигурен съм, че има. Но най-ужасяващият детайл във всичко това е, че не организираме никакви стопански диспути по тези въпроси. Дори няма опит за разискване на плюсовете и минусите от влизане в какъвто и да е паричен съюз. Няма даже намек за опит да се поучим от предишното, да се запитаме на какво ни учи рецесията в еврозоната от 2009 година за плюсовете и минусите от замяната на личната валута с еврото - валута, която се управлява и ръководи от друга страна, само че не както би било при една федерация.
Цялото нещо ми припомня на един миг в Еврогрупата. Бях финансов министър, а Еврогрупата е съветът на финансовите министри на страните членки на еврозоната. В Еврогрупата не се позволяваше да приказваме за стопанска система. Не сме провели нито един стопански спор. Аз се осмелявах да повдигам такива въпроси, тъй като беше мой дълг. Помня по какъв начин един път се пробвах да приказвам за поправяне на задачите за бюджетните дефицити по отношение на задачите за вложения, тъй като двете вървят дружно. Не ми обърнаха внимание. Същия ден " Файненшъл таймс ", към който е изтекла тази информация, ме атакува, че съм се осмелявал да повдигам макроикономически въпроси там. Но тъкмо такива въпроси би трябвало да задаваме, щом научим новината, че България влиза в еврозоната.
Един разумен спор би се въртял към два-три въпроса. Първи въпрос: Ако България бе влезнала в еврозоната примерно 2007 година, годината, в която влиза в Европейския съюз, през днешния ден по-добре ли би била, или по-зле? Един въпрос, от който би произтекъл забавен диалог. Няма подозрение, че България е специфичен случай, тъй като имаше валутен ръб и нейната валута беше закрепена към еврото. Но тя имаше разновидността при потребност да обезцени валутата си. Тази ѝ възможност пазеше страната да не бъде наводнена с заеми. Така, когато удари финансовата рецесия, там беше по-слаба, в сравнение с в Гърция, тъй като ние не разполагахме с тази опция.
Друг въпрос: Днес България по-добре ли е, или по-зле по отношение на страни като Гърция, влезнали по-рано в еврозоната? Ако човек ревизира, ще разбере, че от 2007 година насам, когато България влезе в Европейски Съюз, нейният Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба се е повишил с 20%. В Гърция се е сринал с 10%. Друг въпрос, който бих желал да видя да се разисква съществено, е кои от бедните страни членки на Европейския съюз, са се показали по-добре след влизането си в него. Дали тези, които са приели и еврото - Гърция, Португалия, Словения, - или тези, които не са го приели - Полша, Унгария, Чехия, - са по-добре. Мисля, че въпросът самичък дава отговор.
Друг въпрос, който би трябвало да обсъждаме: Дали новите институции на еврозоната, основани след рецесията - Европейският стабилизационен механизъм, Единният банков контрол, Единният механизъм за преструктуриране за избавяне на закъсали банки, са създали еврото безвредно за страни като България? Убеден съм, че не са. Трябваше да имаме подобен спор, само че нямахме. Особено когато става въпрос за уязвима страна като България. Да няма подобен спор е закононарушение против логиката.
Волфганг Мюнхау: Аз подкрепях присъединението към еврото на тези страни, подкрепях и самото евро. Съгласен съм с теб, Янис, а и към този момент не го поддържам. През 1999 година го подкрепях, тъй като смятах, че еврозоната ще се трансформира във фискален съюз. Вероятно най-лошата ми преценка, само че в действителност смятах, че ще стане. Мислех, че в случай че имаме политически съюз, то еврото ще стане освен валута на еврозоната, само че и валута на Европейски Съюз. Че ще бъде основан дребен политически съюз, ще има финансово министерство и европейски финансов министър. Не единствено че не се случи, само че и еврозоната не е същински паричен съюз, а валутен съюз - механизъм на закрепени валутни курсове. Така би трябвало да го преглеждаме. Нещо чисто икономическо, само че не и политическо.
Затова и съм напълно склонен с теб, Янис, че тъй като е единствено икономическо, е полуда България да одобри еврото. Лудост е даже да фиксира своята валута към еврото, както беше до момента, да взе участие във валутния механизъм ERM. Тези механизми не са безпроблемни. Най-доброто за страна като България е разновидността на Полша и Чехия - плаваща валута. Полша е образец за доста сполучлива стопанска система. Жизненият й стандарт, измерен в евро или долари, наподобява невисок, само че тези цифри изкривяват действителното й положение, тъй като валутата й е относително обезценена. Полша има относително добра макроикономическа рамка. Съгласен съм с теб и същността на тезата, че да считаме влизането на България в еврозоната, от политическа позиция, изключително със сегашните ни връзки с Русия, е безумство. Влизането й в еврозоната няма да направи по-лесно за нас да " спечелим войната против Русия ", в случай че желаеме по този начин да го формулираме, да помогнем на Украйна да победи във войната или да й помогне да контракти положително съглашение. Въобразяваме си, че влизането й има значение за тези неща.
Голяма част от европейското политическо мислене са мислени, като да се бием против американците в Гренландия. Фантазии! Същото е и с изземането на замразените съветски активи. Неща, които механически е допустимо да се създадат, някои технократи ги обмислят, само че политически са полуда. Всеки, който гледа по-далече от носа си, знае, че са полуда. Не тъй като съм от тима на политическата съпротива, просто са неустойчиви решения - не са дълготрайни. Като да играеш на шах, като мислиш единствено за идващия си ход, само че не и за ходовете, които би трябвало да направиш по-късно. Голяма част от европейската политика е такава сега. Политически решения като влизането на България в еврозоната се разискват нереално, без никакво стратегическо мислене. Още една бедна страна ще отслаби още повече еврозоната. Не мисля, че ще бъде чак злополука за някого, само че не е нещо, на което бих се зарадвал.
Янис Варуфакис: Не съм сигурен, че няма да бъде злополука. Ако страни като България и Румъния бъдат залети от заеми след влизането си в еврозоната, както се случи в Гърция, към този момент няма да е толкоз значимо, че не могат да обезценяват валутата си при положение на банкова рецесия, а че ще имат голяма дългова рецесия поради задлъжняването на частния или обществения бранш. Същото се случи при нас преди 15 години. Но ти призна една своя неточност - че преди си приемал общоприетото мнение, че единствено паричен съюз може би не е добра концепция, само че е първата крачка. Помня по какъв начин персонално Жак Делор сподели в мое наличие преди доста години, когато бях млад, че паричният съюз е доста неприятно планиран и неизбежно ще докара до огромна рецесия. Делор сподели нещо, което неговият президент Митеран поддържа - че откакто удари рецесията, ще бъдем принудени да създадем фискален съюз. Често срещана неточност е хора да мислят, че паричният съюз е първа крачка към постигането на фискален съюз, даже на федерация. Имаме аргументи да считаме, че тази концепция е неправилна. Никълъс Калдор, известният икономист от Кеймбриджката школа, разгласява публикация през 1970 година, доста рано, а да напомним, че той не беше евроскептик, а проевропейски надъхан, в която предизвестява европейците. Казва: " Ако извършите грешката да поставите каруцата преди коня, т.е. да създадете паричен съюз с вярата да бъде крачка към фискален съюз, ще извършите фискалния съюз неосъществим. " Това е същината на публикацията му от 1970 година " Ако създадете паричен съюз, той ще провокира такава голяма рецесия, че ще токсини политиката и европейските общности няма да могат да основат подтик за създаване на фискалния съюз, който желаете. " Още Никълъс Калдор го е споделил, само че никой не го е слушал.
Волфганг Мюнхау: И други ни предизвестяват, да вземем за пример Ралф Дарендорф през 90-те години. Помня по какъв начин Делор, Романо Проди и мнозина други твърдяха, че ще преодолеем казуса. Но Германската централна банка не беше съгласна и в действителност не одобряваше концепцията за фискален съюз. Лорд Дарендорф, който първоначално е немски либерал, през 70-те години е европейски комисар, а по-късно става английски жител и развива академична кариера в Лондонското учебно заведение по стопанска система и Оксфордския университет, си е предан европеец, само че предизвестява, че Европейски Съюз се трансформира в регулаторно страшилище, предизвестява и за проблемите с общата валута, които ти разказа. Да, имало е предизвестия, само че не са били чути. Скептиците са били прави, оптимистите като мен сме бъркали.
Човек можеше да го види още преди рецесията в еврозоната. Виждаше се още през 2008 година, когато банкрутира " Леман Брадърс " и германците споделиха: " Всеки самичък да си избавя банковата система. " После стартира гръцката рецесия, само че началото беше 2008 година В оня миг осъзнах, че играта е завършила. Още преди време щях да съм песимист към еврото, в случай че знаех, че няма да докара до политически съюз. За разлика от хората, с които тогава бяхме на едно мнение, през днешния ден аз мисля, че няма да има политически съюз. Въпросът не опира до идната рецесия или нещо да се случи, примерно Русия да направи нещо. Мисля, че рецесията през 2008 година беше моментът и го изпуснахме.
Янис Варуфакис: Също и пандемията, тя беше последната капка. Нека малко повдигна духа с едно изказване. Ако европейските водачи в действителност желаеха да подчинят Русия на волята на Европа, Европа трябваше да притегли Русия в еврозоната през 2000 година Замислете се. Да речем, че Русия беше влезнала в еврозоната като България. Една неприятна дума, изречена от Европейската централна банка, би провокирала банкова суматоха в Москва и Санкт Петербург. В Кремъл лихвите по заемите биха скочили до небето, руснаците биха почнали да трансферират парите си във франкфуртски банки и по този начин да натискат надолу немските лихви и нагоре съветските. Нямаше да има потребност Европа да харчи пари за оръжия, с цел да подчинява Русия. По същия метод, по който си присвои всички скъпи активи на моята страна, Гърция, откакто я изнуди посредством еврото, можеше в този момент да си присвои и активите на Русия.
И нещо малко по-сериозно, въпреки че и това за Русия беше, само че казано по-хумористично. Тук желая да вляза в дебата за самостоятелност на Шотландия. Не да заемам позиция по него, а да кажа нещо по отношение на казаното за България, Гърция и Русия. Моят съвет към шотландските другари, които се вълнуват от плана за самостоятелност, е: Поучете се от протичащото се в Европа. Забравете фантазията си за самостоятелност, в случай че не откъснете шотландската лира от английската. Не можете да имате същинска самостоятелност, в случай че нямате самостоятелна валута. Може би е мъчно да си го визиите, само че би трябвало да се откажете от две общоприети, конкуриращи се мечти в Шотландия. Първата е, че можете да замените британската лира с еврото при самостоятелност на Шотландия. Не желаете да го вършиме, по същите аргументи, по които България не трябваше да влиза в еврозоната. Втората е, че можете да запазите паричния си съюз с Лондон и да се смятате за самостоятелни. Не споделям да забравите за независимостта, това вие ще го решите. Казвам, че в случай че не създадете лична валута, няма смисъл да се борите за самостоятелна Шотландия.
Волфганг Мюнхау: Напълно съм склонен. Аз също поучавам моите шотландски другари да не одобряват еврото. Дори механически е невероятно да влязат в еврозоната, тъй като преди този момент би трябвало да имат своя валута, друга от лирата. Но даже да имаха такава, подобен ход отново е абсурден. Суверенитетът включва правото да емитираш лична валута. Не влизайте в еврото, не това е пътят ви. Темата даже подкопава дебата в акцията за референдума за шотландска самостоятелност. Витае чувството, че деятелите не са мислили по въпроса и го употребяват като бърз и елементарен отговор като за телевизия - би трябвало ми отговор на този въпрос и той ще е: Ще приемем еврото. Няма изчерпателен разбор по тематиката каква ще бъде валутата след оповестяването на независимостта. Хората, които се борят за такава, не разискват парична и икономическа политика, независимостта е сложена единствено в политически рамки. За всяка гражданска война е нужна както войска, по този начин и централна банка.
Янис Варуфакис: Това, което виждаме главно на запад, от двете страни на Атлантика, е неспособността и неохотата да се организират същински диспути по стопански въпроси, какъвто е нашият дълг като иконоборци. В Съединени американски щати са обхванати от диспути за реновирането на постройката на Федералния запас, вместо да разискват съществени тематики като какви и за кого са следствията от намаление или задържане равнищата на лихвените проценти. Няма сериозен диалог за следствията върху действителните хора от дадена икономическа политика. Както обсъждахме, в Европейския съюз на процедура има възбрана на икономическите диспути. Ако не следваш линията, която споделя, че всичко е прелестно, значи си прислужница на Путин. Разбира се, Путин е доста удовлетворен от това. Като включим и дребните фашизоиди, и непокорните центристи в Европа, които сякаш са в спор едни с други, бетонираме ситуацията да не се разискват нещата, които би трябвало да се разискват, в случай че Европа желае да излезе от блатото. И тук сме ние, като иконоборци, опитващи се да възстановим основата на старите демократичните хрумвания - че сериозният спор по съществени въпроси е належащо изискване за напредък.
Превод и надписи фондация " Документални " по поръчка на " "
Янис Варуфакис: От 1 януари 2026 година България, една от дребните и най-бедни страни в Европейския съюз, към този момент е член на еврозоната. Тя размени своята валута, българския лев, с еврото. Общоприетото мнение, което желая да оборя с огромен жар, бих споделил, е удивителният метод, по който спряхме да мислим сериозно по всички тематики в Европейския съюз, в Европа. По подразбиране одобряваме, че в случай че страна като България влезе в еврозоната и смени националната си валута за единната валута на еврозоната, наречена " евро ", това безусловно ще има позитивен резултат - ще донесе единствено позитивни неща на жителите на страната, взела такова решение.
Ако погледнете по какъв начин новината бе отразена в пресата, да вземем за пример във " Файненшъл таймс ", тя бе разказана като избор сред националния интерес, от една страна, който по дифолт е влизането в еврозоната, и съветската дезинформация, от друга. Изумително е. Дали има съветска дезинформация? Сигурен съм, че има. Но най-ужасяващият детайл във всичко това е, че не организираме никакви стопански диспути по тези въпроси. Дори няма опит за разискване на плюсовете и минусите от влизане в какъвто и да е паричен съюз. Няма даже намек за опит да се поучим от предишното, да се запитаме на какво ни учи рецесията в еврозоната от 2009 година за плюсовете и минусите от замяната на личната валута с еврото - валута, която се управлява и ръководи от друга страна, само че не както би било при една федерация.
Цялото нещо ми припомня на един миг в Еврогрупата. Бях финансов министър, а Еврогрупата е съветът на финансовите министри на страните членки на еврозоната. В Еврогрупата не се позволяваше да приказваме за стопанска система. Не сме провели нито един стопански спор. Аз се осмелявах да повдигам такива въпроси, тъй като беше мой дълг. Помня по какъв начин един път се пробвах да приказвам за поправяне на задачите за бюджетните дефицити по отношение на задачите за вложения, тъй като двете вървят дружно. Не ми обърнаха внимание. Същия ден " Файненшъл таймс ", към който е изтекла тази информация, ме атакува, че съм се осмелявал да повдигам макроикономически въпроси там. Но тъкмо такива въпроси би трябвало да задаваме, щом научим новината, че България влиза в еврозоната.
Един разумен спор би се въртял към два-три въпроса. Първи въпрос: Ако България бе влезнала в еврозоната примерно 2007 година, годината, в която влиза в Европейския съюз, през днешния ден по-добре ли би била, или по-зле? Един въпрос, от който би произтекъл забавен диалог. Няма подозрение, че България е специфичен случай, тъй като имаше валутен ръб и нейната валута беше закрепена към еврото. Но тя имаше разновидността при потребност да обезцени валутата си. Тази ѝ възможност пазеше страната да не бъде наводнена с заеми. Така, когато удари финансовата рецесия, там беше по-слаба, в сравнение с в Гърция, тъй като ние не разполагахме с тази опция.
Друг въпрос: Днес България по-добре ли е, или по-зле по отношение на страни като Гърция, влезнали по-рано в еврозоната? Ако човек ревизира, ще разбере, че от 2007 година насам, когато България влезе в Европейски Съюз, нейният Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба се е повишил с 20%. В Гърция се е сринал с 10%. Друг въпрос, който бих желал да видя да се разисква съществено, е кои от бедните страни членки на Европейския съюз, са се показали по-добре след влизането си в него. Дали тези, които са приели и еврото - Гърция, Португалия, Словения, - или тези, които не са го приели - Полша, Унгария, Чехия, - са по-добре. Мисля, че въпросът самичък дава отговор.
Друг въпрос, който би трябвало да обсъждаме: Дали новите институции на еврозоната, основани след рецесията - Европейският стабилизационен механизъм, Единният банков контрол, Единният механизъм за преструктуриране за избавяне на закъсали банки, са създали еврото безвредно за страни като България? Убеден съм, че не са. Трябваше да имаме подобен спор, само че нямахме. Особено когато става въпрос за уязвима страна като България. Да няма подобен спор е закононарушение против логиката.
Волфганг Мюнхау: Аз подкрепях присъединението към еврото на тези страни, подкрепях и самото евро. Съгласен съм с теб, Янис, а и към този момент не го поддържам. През 1999 година го подкрепях, тъй като смятах, че еврозоната ще се трансформира във фискален съюз. Вероятно най-лошата ми преценка, само че в действителност смятах, че ще стане. Мислех, че в случай че имаме политически съюз, то еврото ще стане освен валута на еврозоната, само че и валута на Европейски Съюз. Че ще бъде основан дребен политически съюз, ще има финансово министерство и европейски финансов министър. Не единствено че не се случи, само че и еврозоната не е същински паричен съюз, а валутен съюз - механизъм на закрепени валутни курсове. Така би трябвало да го преглеждаме. Нещо чисто икономическо, само че не и политическо.
Затова и съм напълно склонен с теб, Янис, че тъй като е единствено икономическо, е полуда България да одобри еврото. Лудост е даже да фиксира своята валута към еврото, както беше до момента, да взе участие във валутния механизъм ERM. Тези механизми не са безпроблемни. Най-доброто за страна като България е разновидността на Полша и Чехия - плаваща валута. Полша е образец за доста сполучлива стопанска система. Жизненият й стандарт, измерен в евро или долари, наподобява невисок, само че тези цифри изкривяват действителното й положение, тъй като валутата й е относително обезценена. Полша има относително добра макроикономическа рамка. Съгласен съм с теб и същността на тезата, че да считаме влизането на България в еврозоната, от политическа позиция, изключително със сегашните ни връзки с Русия, е безумство. Влизането й в еврозоната няма да направи по-лесно за нас да " спечелим войната против Русия ", в случай че желаеме по този начин да го формулираме, да помогнем на Украйна да победи във войната или да й помогне да контракти положително съглашение. Въобразяваме си, че влизането й има значение за тези неща.
Голяма част от европейското политическо мислене са мислени, като да се бием против американците в Гренландия. Фантазии! Същото е и с изземането на замразените съветски активи. Неща, които механически е допустимо да се създадат, някои технократи ги обмислят, само че политически са полуда. Всеки, който гледа по-далече от носа си, знае, че са полуда. Не тъй като съм от тима на политическата съпротива, просто са неустойчиви решения - не са дълготрайни. Като да играеш на шах, като мислиш единствено за идващия си ход, само че не и за ходовете, които би трябвало да направиш по-късно. Голяма част от европейската политика е такава сега. Политически решения като влизането на България в еврозоната се разискват нереално, без никакво стратегическо мислене. Още една бедна страна ще отслаби още повече еврозоната. Не мисля, че ще бъде чак злополука за някого, само че не е нещо, на което бих се зарадвал.
Янис Варуфакис: Не съм сигурен, че няма да бъде злополука. Ако страни като България и Румъния бъдат залети от заеми след влизането си в еврозоната, както се случи в Гърция, към този момент няма да е толкоз значимо, че не могат да обезценяват валутата си при положение на банкова рецесия, а че ще имат голяма дългова рецесия поради задлъжняването на частния или обществения бранш. Същото се случи при нас преди 15 години. Но ти призна една своя неточност - че преди си приемал общоприетото мнение, че единствено паричен съюз може би не е добра концепция, само че е първата крачка. Помня по какъв начин персонално Жак Делор сподели в мое наличие преди доста години, когато бях млад, че паричният съюз е доста неприятно планиран и неизбежно ще докара до огромна рецесия. Делор сподели нещо, което неговият президент Митеран поддържа - че откакто удари рецесията, ще бъдем принудени да създадем фискален съюз. Често срещана неточност е хора да мислят, че паричният съюз е първа крачка към постигането на фискален съюз, даже на федерация. Имаме аргументи да считаме, че тази концепция е неправилна. Никълъс Калдор, известният икономист от Кеймбриджката школа, разгласява публикация през 1970 година, доста рано, а да напомним, че той не беше евроскептик, а проевропейски надъхан, в която предизвестява европейците. Казва: " Ако извършите грешката да поставите каруцата преди коня, т.е. да създадете паричен съюз с вярата да бъде крачка към фискален съюз, ще извършите фискалния съюз неосъществим. " Това е същината на публикацията му от 1970 година " Ако създадете паричен съюз, той ще провокира такава голяма рецесия, че ще токсини политиката и европейските общности няма да могат да основат подтик за създаване на фискалния съюз, който желаете. " Още Никълъс Калдор го е споделил, само че никой не го е слушал.
Волфганг Мюнхау: И други ни предизвестяват, да вземем за пример Ралф Дарендорф през 90-те години. Помня по какъв начин Делор, Романо Проди и мнозина други твърдяха, че ще преодолеем казуса. Но Германската централна банка не беше съгласна и в действителност не одобряваше концепцията за фискален съюз. Лорд Дарендорф, който първоначално е немски либерал, през 70-те години е европейски комисар, а по-късно става английски жител и развива академична кариера в Лондонското учебно заведение по стопанска система и Оксфордския университет, си е предан европеец, само че предизвестява, че Европейски Съюз се трансформира в регулаторно страшилище, предизвестява и за проблемите с общата валута, които ти разказа. Да, имало е предизвестия, само че не са били чути. Скептиците са били прави, оптимистите като мен сме бъркали.
Човек можеше да го види още преди рецесията в еврозоната. Виждаше се още през 2008 година, когато банкрутира " Леман Брадърс " и германците споделиха: " Всеки самичък да си избавя банковата система. " После стартира гръцката рецесия, само че началото беше 2008 година В оня миг осъзнах, че играта е завършила. Още преди време щях да съм песимист към еврото, в случай че знаех, че няма да докара до политически съюз. За разлика от хората, с които тогава бяхме на едно мнение, през днешния ден аз мисля, че няма да има политически съюз. Въпросът не опира до идната рецесия или нещо да се случи, примерно Русия да направи нещо. Мисля, че рецесията през 2008 година беше моментът и го изпуснахме.
Янис Варуфакис: Също и пандемията, тя беше последната капка. Нека малко повдигна духа с едно изказване. Ако европейските водачи в действителност желаеха да подчинят Русия на волята на Европа, Европа трябваше да притегли Русия в еврозоната през 2000 година Замислете се. Да речем, че Русия беше влезнала в еврозоната като България. Една неприятна дума, изречена от Европейската централна банка, би провокирала банкова суматоха в Москва и Санкт Петербург. В Кремъл лихвите по заемите биха скочили до небето, руснаците биха почнали да трансферират парите си във франкфуртски банки и по този начин да натискат надолу немските лихви и нагоре съветските. Нямаше да има потребност Европа да харчи пари за оръжия, с цел да подчинява Русия. По същия метод, по който си присвои всички скъпи активи на моята страна, Гърция, откакто я изнуди посредством еврото, можеше в този момент да си присвои и активите на Русия.
И нещо малко по-сериозно, въпреки че и това за Русия беше, само че казано по-хумористично. Тук желая да вляза в дебата за самостоятелност на Шотландия. Не да заемам позиция по него, а да кажа нещо по отношение на казаното за България, Гърция и Русия. Моят съвет към шотландските другари, които се вълнуват от плана за самостоятелност, е: Поучете се от протичащото се в Европа. Забравете фантазията си за самостоятелност, в случай че не откъснете шотландската лира от английската. Не можете да имате същинска самостоятелност, в случай че нямате самостоятелна валута. Може би е мъчно да си го визиите, само че би трябвало да се откажете от две общоприети, конкуриращи се мечти в Шотландия. Първата е, че можете да замените британската лира с еврото при самостоятелност на Шотландия. Не желаете да го вършиме, по същите аргументи, по които България не трябваше да влиза в еврозоната. Втората е, че можете да запазите паричния си съюз с Лондон и да се смятате за самостоятелни. Не споделям да забравите за независимостта, това вие ще го решите. Казвам, че в случай че не създадете лична валута, няма смисъл да се борите за самостоятелна Шотландия.
Волфганг Мюнхау: Напълно съм склонен. Аз също поучавам моите шотландски другари да не одобряват еврото. Дори механически е невероятно да влязат в еврозоната, тъй като преди този момент би трябвало да имат своя валута, друга от лирата. Но даже да имаха такава, подобен ход отново е абсурден. Суверенитетът включва правото да емитираш лична валута. Не влизайте в еврото, не това е пътят ви. Темата даже подкопава дебата в акцията за референдума за шотландска самостоятелност. Витае чувството, че деятелите не са мислили по въпроса и го употребяват като бърз и елементарен отговор като за телевизия - би трябвало ми отговор на този въпрос и той ще е: Ще приемем еврото. Няма изчерпателен разбор по тематиката каква ще бъде валутата след оповестяването на независимостта. Хората, които се борят за такава, не разискват парична и икономическа политика, независимостта е сложена единствено в политически рамки. За всяка гражданска война е нужна както войска, по този начин и централна банка.
Янис Варуфакис: Това, което виждаме главно на запад, от двете страни на Атлантика, е неспособността и неохотата да се организират същински диспути по стопански въпроси, какъвто е нашият дълг като иконоборци. В Съединени американски щати са обхванати от диспути за реновирането на постройката на Федералния запас, вместо да разискват съществени тематики като какви и за кого са следствията от намаление или задържане равнищата на лихвените проценти. Няма сериозен диалог за следствията върху действителните хора от дадена икономическа политика. Както обсъждахме, в Европейския съюз на процедура има възбрана на икономическите диспути. Ако не следваш линията, която споделя, че всичко е прелестно, значи си прислужница на Путин. Разбира се, Путин е доста удовлетворен от това. Като включим и дребните фашизоиди, и непокорните центристи в Европа, които сякаш са в спор едни с други, бетонираме ситуацията да не се разискват нещата, които би трябвало да се разискват, в случай че Европа желае да излезе от блатото. И тук сме ние, като иконоборци, опитващи се да възстановим основата на старите демократичните хрумвания - че сериозният спор по съществени въпроси е належащо изискване за напредък.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ