Стефан Цанев: България няма да загине, но ще преживее тежък период от 40-50 години
България няма да загине, само че ще преживее доста тежък интервал от 40-50 година, които се задават, и по-късно ми се коства, че още веднъж ще си откри мястото в Европа. Това сподели в предаването „ Тази заран " по bTV писателят и драматург Стефан Цанев.
„ Доста плач се носи, ние сме в положение да се оплакваме от самото начало и все чакаме някой да ни помогне. Като че ли сме в положение на всенародна милостиня, а сами не вършим нищо ", добави той.
Писателят прикани хората да работят, да бъдат независими и решителни, да не се отчайват, тъй като по думите му най-лесно е да си обезверен и да се молиш на някого.
Според Цанев едно общество се крепи, в случай че има доверие сред власт и народ.
„ Ако това доверие го няма, и напъните на властта са напразни, и трудът на народа е безрезултатен. Това единство би трябвало да го реализираме по някакъв метод, за жалост, го нямаме. Първоначалната виновност е на властващите, че не могат да завоюват доверието на народа. А народът също стана доста подозрителен - даже една власт да прави положително, това се гледа със свити очи ", разяснява писателят.
„ Ние разрушихме съвсем всичко, което беше основано през социализма. То беше на народа, беше наше ", добави той.
„ По време на една тирания се основават доста неща. Това не трябва да бъде симптом за горделивост. По време на народна власт Египетски пирамиди няма да се построят. Големи неща се случваха по време на социализма върху гърба на народа. Тези неща не успяхме да ги запазим. Защо трябваше да го унищожаваме, изключително земеделието - разсипахме го до основи, в този момент го построяваме отначало ", означи той.
„ Ще допускам, че България стартира да се оправя, когато ми кажат какъв брой нови предприятия са почнали да работят. Ние какво произвеждаме ", попита Стефан Цанев.
„ Къде са нашите хрумвания, нали сме умни хора? Бедата е нашата липса на хрумвания, ние просто купуваме хрумвания ", съобщи той.
„ Децата ми са в чужбина, обичат България, само че нямат перспектира да се върнат тук ", призна Стефан Цанев.
По думите му българските общности в чужбина са доста патриотично настроени, само че децата им не знаят български.
Писателят разкри също, че в столицата не се усеща изключително уютно.
„ Имам възприятието, че в случай че падна на улицата, ще ме прекрачат и ще заминат. Обаче това не може да се случи в дребните селища и в селата. В огромния град човек става неизвестен. Не почита никого, не поздравява никого. Спасяват ме приятелите ", акцентира той.
„ Много светли неща съм претърпял в църквата. На молебен за дъжд попът ме караше аз да изговарям молитвата към Бога. Най-страшното е, че вечерта заваля дъжд. И тогава, не знам дали от доверчивост, или си фантазирах, че Бог ме чува. Това е необикновено възприятие. Когато се разболях смъртно на 7 година, в никакъв случай не съм се молил по този начин на Бога, както тогава да ме избави. За трети път боледувах от пневмония. Беше тъкмо 1944 година Съветските войски към този момент бяха влезнали в България. Училището беше лазаретът, извикаха лекари, биха ми пеницилин, може би съм първият българин, на който са били пеницилин, и това ме избави ", описа още Стефан Цанев.
„ Доста плач се носи, ние сме в положение да се оплакваме от самото начало и все чакаме някой да ни помогне. Като че ли сме в положение на всенародна милостиня, а сами не вършим нищо ", добави той.
Писателят прикани хората да работят, да бъдат независими и решителни, да не се отчайват, тъй като по думите му най-лесно е да си обезверен и да се молиш на някого.
Според Цанев едно общество се крепи, в случай че има доверие сред власт и народ.
„ Ако това доверие го няма, и напъните на властта са напразни, и трудът на народа е безрезултатен. Това единство би трябвало да го реализираме по някакъв метод, за жалост, го нямаме. Първоначалната виновност е на властващите, че не могат да завоюват доверието на народа. А народът също стана доста подозрителен - даже една власт да прави положително, това се гледа със свити очи ", разяснява писателят.
„ Ние разрушихме съвсем всичко, което беше основано през социализма. То беше на народа, беше наше ", добави той.
„ По време на една тирания се основават доста неща. Това не трябва да бъде симптом за горделивост. По време на народна власт Египетски пирамиди няма да се построят. Големи неща се случваха по време на социализма върху гърба на народа. Тези неща не успяхме да ги запазим. Защо трябваше да го унищожаваме, изключително земеделието - разсипахме го до основи, в този момент го построяваме отначало ", означи той.
„ Ще допускам, че България стартира да се оправя, когато ми кажат какъв брой нови предприятия са почнали да работят. Ние какво произвеждаме ", попита Стефан Цанев.
„ Къде са нашите хрумвания, нали сме умни хора? Бедата е нашата липса на хрумвания, ние просто купуваме хрумвания ", съобщи той.
„ Децата ми са в чужбина, обичат България, само че нямат перспектира да се върнат тук ", призна Стефан Цанев.
По думите му българските общности в чужбина са доста патриотично настроени, само че децата им не знаят български.
Писателят разкри също, че в столицата не се усеща изключително уютно.
„ Имам възприятието, че в случай че падна на улицата, ще ме прекрачат и ще заминат. Обаче това не може да се случи в дребните селища и в селата. В огромния град човек става неизвестен. Не почита никого, не поздравява никого. Спасяват ме приятелите ", акцентира той.
„ Много светли неща съм претърпял в църквата. На молебен за дъжд попът ме караше аз да изговарям молитвата към Бога. Най-страшното е, че вечерта заваля дъжд. И тогава, не знам дали от доверчивост, или си фантазирах, че Бог ме чува. Това е необикновено възприятие. Когато се разболях смъртно на 7 година, в никакъв случай не съм се молил по този начин на Бога, както тогава да ме избави. За трети път боледувах от пневмония. Беше тъкмо 1944 година Съветските войски към този момент бяха влезнали в България. Училището беше лазаретът, извикаха лекари, биха ми пеницилин, може би съм първият българин, на който са били пеницилин, и това ме избави ", описа още Стефан Цанев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ