Три меморандума бяха подписани на съвместното заседание на правителствата на България и РСМ
България няма да трансформира състава на своята част от смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Това съобщи министър председателят Кирил Петков след извършеното в София взаимно съвещание на двете държавни управления на България и Република Северна Македония.
Петков изрази вяра, че възприетият, по думите му, нов метод в връзките ще се отрази позитивно и на договарянията по противоречивите въпроси.
България и Северна Македония подписаха три меморандума за съдействие в областта на земеделието, сред дребните и междинни предприятия и за развиване на жп линията София – Скопие, която е част от огромния план Коридор номер 8.
„ Когато още на първата среща сред двете държавни управления имаме към този момент 3 действително подписани меморандума, това е образецът за новия метод, който ние даваме с нова сила и действителни резултати “, съобщи Кирил Петков след края на взаимното съвещание на двете държавни управления.
Меморандумът в областта на земеделието планува обмяна на българския опит в усвояването на предприсъединителни фондове в бъдеще, с меморандума за дребните и междинни дружество се признава стратегическото значение на дребния бизнес за стопанските системи, а за жп-връзката София – Скопие ще се прави оценка на опциите за европейско и интернационално финансиране.
Димитър Ковачевски уточни като аршин за триумф на работните групи от 1 март да има работеща авиолиния София – Скопие, както и:
„ До към 2023 година би трябвало да се построи 13 км път до Граничен контролно-пропусквателен пункт Клепало и да имаме отворена граница “.
Но най-големият аршин за триумф на разговора е:
„ Да се реализира съглашение и навреме да се организира първата държавна конференция за Република Северна Македония в Европейския съюз “.
Петков изрично съобщи, че от българска страна не предстоят промени в състава Мултидсциплинарната комисия по исторически и просветителни въпроси. Три съвещания на комисия предстоят през идващите 4 месеца, първото е през февруари.
Съпредседателите на Драги Георгиев и Ангел Димитрова са посочили предпочитание за интензивна работа и градивни диалози, съобщи Кирил Петков:
„ Професорите и от двете страни демонстрираха, че са подготвени на този нов лъх на спомагателна сила да се трансформира на градивен звук и градивни диалози. Така че, в този миг ние няма да вършим кадрови промени “, означи българският министър председател.
Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски пък съобщи, че правата на българите в Северна Македония би трябвало да бъдат конституционно обезпечени , по този начин както е присъщо за една европейска страна. Но уточни, че това е развой, който изисква значително време:
„ И обикновено – доколкото и други жители на страната, които се самоопределят по различен метод, и те да могат обикновено да бъдат част от състава на Република Северна Македония. И обикновено нещо такова да се случва по пътя на една страна към Европейския съюз “.
„ Този развой изисква конституционни промени с повече стъпки и включване на повече институции…, защото тогава се отваря Конституцията за и други приспособения на Конституцията да се създадат, тогава в този развой несъмнено ще бъдат обхванати и тези въпроси въз основа на настояванията на жителите “, сподели Ковачевски.
И двамата министър председатели подсигуряваха, че политическите въпроси се разискват паралелно с работата на работните групи по секторите стопанска система и инфраструктура, евроинтеграция и просвета. Продължава и разискването на протокол 4+1 – описът от претенции на България за решение на двустранните разногласия:
„ Докато стават ясни резултати като авиолинии, нови пътища, нови КПП-та, стопански съдействия, по едно и също време редом да вървят и политическите въпроси “, означи министър председателят Кирил Петков.
Паралелно със съвещанията на работните групи министерствата на външните работи ще водят диалози по двустранните разногласия и протокола, прочут като 4 плюс едно – настояванията да спре речта на омразата в Северна Македония , реабилитиране на жертвите на комунистическия режим с българско съзнание , невмешателство във вътрешните работи и последното искане – правата на българите в югозападната ни съседка.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Тоня Димитрова.
Петков изрази вяра, че възприетият, по думите му, нов метод в връзките ще се отрази позитивно и на договарянията по противоречивите въпроси.
България и Северна Македония подписаха три меморандума за съдействие в областта на земеделието, сред дребните и междинни предприятия и за развиване на жп линията София – Скопие, която е част от огромния план Коридор номер 8.
„ Когато още на първата среща сред двете държавни управления имаме към този момент 3 действително подписани меморандума, това е образецът за новия метод, който ние даваме с нова сила и действителни резултати “, съобщи Кирил Петков след края на взаимното съвещание на двете държавни управления.
Меморандумът в областта на земеделието планува обмяна на българския опит в усвояването на предприсъединителни фондове в бъдеще, с меморандума за дребните и междинни дружество се признава стратегическото значение на дребния бизнес за стопанските системи, а за жп-връзката София – Скопие ще се прави оценка на опциите за европейско и интернационално финансиране.
Димитър Ковачевски уточни като аршин за триумф на работните групи от 1 март да има работеща авиолиния София – Скопие, както и:
„ До към 2023 година би трябвало да се построи 13 км път до Граничен контролно-пропусквателен пункт Клепало и да имаме отворена граница “.
Но най-големият аршин за триумф на разговора е:
„ Да се реализира съглашение и навреме да се организира първата държавна конференция за Република Северна Македония в Европейския съюз “.
Петков изрично съобщи, че от българска страна не предстоят промени в състава Мултидсциплинарната комисия по исторически и просветителни въпроси. Три съвещания на комисия предстоят през идващите 4 месеца, първото е през февруари.
Съпредседателите на Драги Георгиев и Ангел Димитрова са посочили предпочитание за интензивна работа и градивни диалози, съобщи Кирил Петков:
„ Професорите и от двете страни демонстрираха, че са подготвени на този нов лъх на спомагателна сила да се трансформира на градивен звук и градивни диалози. Така че, в този миг ние няма да вършим кадрови промени “, означи българският министър председател.
Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски пък съобщи, че правата на българите в Северна Македония би трябвало да бъдат конституционно обезпечени , по този начин както е присъщо за една европейска страна. Но уточни, че това е развой, който изисква значително време:
„ И обикновено – доколкото и други жители на страната, които се самоопределят по различен метод, и те да могат обикновено да бъдат част от състава на Република Северна Македония. И обикновено нещо такова да се случва по пътя на една страна към Европейския съюз “.
„ Този развой изисква конституционни промени с повече стъпки и включване на повече институции…, защото тогава се отваря Конституцията за и други приспособения на Конституцията да се създадат, тогава в този развой несъмнено ще бъдат обхванати и тези въпроси въз основа на настояванията на жителите “, сподели Ковачевски.
И двамата министър председатели подсигуряваха, че политическите въпроси се разискват паралелно с работата на работните групи по секторите стопанска система и инфраструктура, евроинтеграция и просвета. Продължава и разискването на протокол 4+1 – описът от претенции на България за решение на двустранните разногласия:
„ Докато стават ясни резултати като авиолинии, нови пътища, нови КПП-та, стопански съдействия, по едно и също време редом да вървят и политическите въпроси “, означи министър председателят Кирил Петков.
Паралелно със съвещанията на работните групи министерствата на външните работи ще водят диалози по двустранните разногласия и протокола, прочут като 4 плюс едно – настояванията да спре речта на омразата в Северна Македония , реабилитиране на жертвите на комунистическия режим с българско съзнание , невмешателство във вътрешните работи и последното искане – правата на българите в югозападната ни съседка.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Тоня Димитрова.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ