Кой ще остане да работи в България
България освен застарява, освен мощно се свива, само че и заема първо място в Европа по дял на функционално необразованите възпитаници. А след броени години точно това потомство ще бъде гръбнакът на работната мощ в страната - отправната точка на коментара за " Дойче веле " на Николай Цеков.Производителността на труда в българската стопанска система нараства два пъти по-бързо спрямо темпото, с което понижава популацията на страната. Въпреки това специалистите на Световната банка позволяват, че след 2050 година българската стопанска система може би няма да бъде в положение да обезпечава даже изплащането на минимални пенсии. Днес в България живеят към 160 хиляди души под 35-годишна възраст, които нямат даже начално обучение. Тези неквалифицирани хора мъчно могат да си намерят работни места в една бързо разрастваща се стопанска система през 21 век. В същото време два пъти повече техни връстници имат висше обучение и могат да бъдат доста потребни за стопанската система. Пита се обаче: по какъв начин тези хора да бъдат подтиквани, с цел да останат да работят и да основат семейство в родината си?
Остър дефицит на фрагменти
Ново проучване на Българска академия на науките за следствията от демографската рецесия демонстрира, че образованите младежи желаят на първо място да получават положителни приходи и да имат висока покупателната дарба. Освен това те обръщат огромно внимание на опциите за кариерно развиване и за повишение на квалификацията и професионалните пълномощия. Младите експерти държат да се чува думата им. В съпоставяне с по-възрастните трудещи се за тях противоположната връзка с директните началници и с управлението на компанията или институцията играе доста по-важна роля. Младите търсят по-настойчиво и правата си при неспазване на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Понастоящем близо половината от огромните и междинните предприятия в България оферират на младите служащи и чиновници курсове за повишение на квалификацията. Средно за Европейския съюз обаче този дял е към три четвърти.
През последните три години от ден на ден добре квалифицирани млади българи се завръщат в страната, само че все пак казусът с приключването на мозъци в такива основни сфери като опазването на здравето и инженерните специалности си остава неуреден. В това отношение прекомерно индикативен е неуспехът на опита няколко междинни учебни заведения с разширено проучване на западни езици да бъдат преобразувани в професионални колежи, които да приготвят дефицитни фрагменти за българските работодатели. Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев протестът на родителите е стимулиран от публикуваните настройки, че децата нямат бъдеще в родината си. " Професионалното обучение не върви, тъй като родителите желаят децата им да учат в езикови гимназии и да намерят занятие зад граница. В Техническия университет да вземем за пример даже няма образование по хидравлика и пневматика, които са основни специалности за българското машиностроене. Как като работодатели да насърчим кадърните младежи със стипендии, с цел да дойдат при нас, откакто няма нито един студент в тези специалности ", реторично пита Велев.
Много обезпокоително наподобяват и прогнозите за по този начин наречения коефициент на възрастова взаимозависимост, т.е. какъв брой пенсионери, деца и чиновници в обществения бранш устоя един човек, работещ в стопанската система. В края на 2017 година на 10 пенсионери и деца до 15-годишна възраст са се падали 18 души в дейна възраст, само че част от тях работят в стопански непроизводителния публичен бранш или пък са безработни. Тъжен факт е, че понастоящем 1.7 милиона заети в частния бранш обезпечават парите за пенсии на 2.2 милиона възрастни жители, както и заплатите и обществените осигуровки на над половин милион заети в държавния и общинския бранш - управници, държавни и общински чиновници, учители, служители на реда, военни и така нататък
През 2050: едвам 50% от българите ще бъдат в трудоспособна възраст
Към средата на столетието, когато се чака броят на българите в трудоспособна възраст да е намалял с 40%, това съответствие ще се утежни трагично, считат специалистите от Световната банка. До 2050 година се чака една трета от популацията на страната да бъде на възраст 65 и повече години, като едвам 50% ще бъдат в трудоспособна възраст - сега трудоспособни са 60% от българите. " Данъкът на застаряването " ще лишава от икономическия напредък най-малко един процентен пункт годишно, сочи разбор на банката, разглеждащ икономическите последствия от демографските трендове в България.
Световната банка бие паника и за още нещо - България е преди всичко в Европа по дял на функционално необразованите средношколци. В проучването " Пиза " четирима от всеки 10 български възпитаници на 15-годишна възраст са посочили извънредно ниски резултати в основни области като четенето и обикновените аритметични интервенции. Подобен резултат значи, че завършващите гимназиално обучение в България на процедура са учили пет години по-малко от връстниците си в страни като Финландия и Естония, посочени като образци за качество на междинното обучение. А точно изследваните от " Пиза " български генерации след броени години ще бъдат гръбнакът на работната мощ, заета в националната стопанска система.
Остър дефицит на фрагменти
Ново проучване на Българска академия на науките за следствията от демографската рецесия демонстрира, че образованите младежи желаят на първо място да получават положителни приходи и да имат висока покупателната дарба. Освен това те обръщат огромно внимание на опциите за кариерно развиване и за повишение на квалификацията и професионалните пълномощия. Младите експерти държат да се чува думата им. В съпоставяне с по-възрастните трудещи се за тях противоположната връзка с директните началници и с управлението на компанията или институцията играе доста по-важна роля. Младите търсят по-настойчиво и правата си при неспазване на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Понастоящем близо половината от огромните и междинните предприятия в България оферират на младите служащи и чиновници курсове за повишение на квалификацията. Средно за Европейския съюз обаче този дял е към три четвърти.
През последните три години от ден на ден добре квалифицирани млади българи се завръщат в страната, само че все пак казусът с приключването на мозъци в такива основни сфери като опазването на здравето и инженерните специалности си остава неуреден. В това отношение прекомерно индикативен е неуспехът на опита няколко междинни учебни заведения с разширено проучване на западни езици да бъдат преобразувани в професионални колежи, които да приготвят дефицитни фрагменти за българските работодатели. Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев протестът на родителите е стимулиран от публикуваните настройки, че децата нямат бъдеще в родината си. " Професионалното обучение не върви, тъй като родителите желаят децата им да учат в езикови гимназии и да намерят занятие зад граница. В Техническия университет да вземем за пример даже няма образование по хидравлика и пневматика, които са основни специалности за българското машиностроене. Как като работодатели да насърчим кадърните младежи със стипендии, с цел да дойдат при нас, откакто няма нито един студент в тези специалности ", реторично пита Велев.
Много обезпокоително наподобяват и прогнозите за по този начин наречения коефициент на възрастова взаимозависимост, т.е. какъв брой пенсионери, деца и чиновници в обществения бранш устоя един човек, работещ в стопанската система. В края на 2017 година на 10 пенсионери и деца до 15-годишна възраст са се падали 18 души в дейна възраст, само че част от тях работят в стопански непроизводителния публичен бранш или пък са безработни. Тъжен факт е, че понастоящем 1.7 милиона заети в частния бранш обезпечават парите за пенсии на 2.2 милиона възрастни жители, както и заплатите и обществените осигуровки на над половин милион заети в държавния и общинския бранш - управници, държавни и общински чиновници, учители, служители на реда, военни и така нататък
През 2050: едвам 50% от българите ще бъдат в трудоспособна възраст
Към средата на столетието, когато се чака броят на българите в трудоспособна възраст да е намалял с 40%, това съответствие ще се утежни трагично, считат специалистите от Световната банка. До 2050 година се чака една трета от популацията на страната да бъде на възраст 65 и повече години, като едвам 50% ще бъдат в трудоспособна възраст - сега трудоспособни са 60% от българите. " Данъкът на застаряването " ще лишава от икономическия напредък най-малко един процентен пункт годишно, сочи разбор на банката, разглеждащ икономическите последствия от демографските трендове в България.
Световната банка бие паника и за още нещо - България е преди всичко в Европа по дял на функционално необразованите средношколци. В проучването " Пиза " четирима от всеки 10 български възпитаници на 15-годишна възраст са посочили извънредно ниски резултати в основни области като четенето и обикновените аритметични интервенции. Подобен резултат значи, че завършващите гимназиално обучение в България на процедура са учили пет години по-малко от връстниците си в страни като Финландия и Естония, посочени като образци за качество на междинното обучение. А точно изследваните от " Пиза " български генерации след броени години ще бъдат гръбнакът на работната мощ, заета в националната стопанска система.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ