Заплатите и пазарът на имоти – в центъра на вниманието на ЕК
България не попада измежду страните в Европейски Съюз с регистрирани макроикономически салда, само че пред стопанската система й стоят опасности, които могат да се задълбочат. Притеснения будят продължаващият растеж в цените на парцелите, заемите на семействата, рискът от загуба на ценова конкурентоспособност.
Такава е оценката на Европейската комисия в годишния отчет, който прави оценка риска от макроикономически несъответствия в страните членки. За 11 страни през 2024 година ще бъдат направени задълбочени прегледи поради несъответствия, регистрирани през 2023 година – Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Унгария, Холандия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.
Притесненията за ценовата конкурентност на България се ускоряват, предизвестява Европейска комисия. През 2022 разноските за труд са нарастнали внезапно след няколко години на по-плавен растеж. Очаква се растежът на заплатите през 2024 година да се забави по отношение на 2022, само че е най-високият в Европейски Съюз за последните години. Тази динамичност отразява стагниращ пазар на труда и течащи процеси на икономическо доближаване.
По този индикатор страната ни е паралелно с Латвия и Полша, още по-голям е растежът на разноските за труд в Естония, Унгария и Литва.
Инфлацията у нас е избрана като доста над междинната в еврозоната и Европейски Съюз като цяло.
Поскъпването на парцелите в България буди терзания, смятат създателите на отчета. Цените порастват с по-бавно движение от приходите от 2013 година насам, само че са надценени с към 8%. Ръстът на цените стартира да се забавя дружно с понижение на размера продажби, само че ценовите равнища остават високи. Имотният пазар е надценен освен в България – подобен проблем Европейска комисия регистрира и в Испания, Латвия, Португалия и Словения.
България е измежду страните в Европейски Съюз с дълг под прага от 60% от Брутният вътрешен продукт дружно с Малта, Полша и Словакия, само че дефицитите в тези страни са високи и ще надвишават 3% от Брутният вътрешен продукт по прогнози за 2023 и 2024 година, допринасяки за утежняване и на дълга, се сочи в отчета. Делът на дългът на семействата от Брутният вътрешен продукт пада до 23% през 2022 година, само че процентът на необслужвани заеми продължава да е стеснителен – 4% в средата на 2023 година
Таня Петрова,
Такава е оценката на Европейската комисия в годишния отчет, който прави оценка риска от макроикономически несъответствия в страните членки. За 11 страни през 2024 година ще бъдат направени задълбочени прегледи поради несъответствия, регистрирани през 2023 година – Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Унгария, Холандия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.
Притесненията за ценовата конкурентност на България се ускоряват, предизвестява Европейска комисия. През 2022 разноските за труд са нарастнали внезапно след няколко години на по-плавен растеж. Очаква се растежът на заплатите през 2024 година да се забави по отношение на 2022, само че е най-високият в Европейски Съюз за последните години. Тази динамичност отразява стагниращ пазар на труда и течащи процеси на икономическо доближаване.
По този индикатор страната ни е паралелно с Латвия и Полша, още по-голям е растежът на разноските за труд в Естония, Унгария и Литва.
Инфлацията у нас е избрана като доста над междинната в еврозоната и Европейски Съюз като цяло.
Поскъпването на парцелите в България буди терзания, смятат създателите на отчета. Цените порастват с по-бавно движение от приходите от 2013 година насам, само че са надценени с към 8%. Ръстът на цените стартира да се забавя дружно с понижение на размера продажби, само че ценовите равнища остават високи. Имотният пазар е надценен освен в България – подобен проблем Европейска комисия регистрира и в Испания, Латвия, Португалия и Словения.
България е измежду страните в Европейски Съюз с дълг под прага от 60% от Брутният вътрешен продукт дружно с Малта, Полша и Словакия, само че дефицитите в тези страни са високи и ще надвишават 3% от Брутният вътрешен продукт по прогнози за 2023 и 2024 година, допринасяки за утежняване и на дълга, се сочи в отчета. Делът на дългът на семействата от Брутният вътрешен продукт пада до 23% през 2022 година, само че процентът на необслужвани заеми продължава да е стеснителен – 4% в средата на 2023 година
Таня Петрова,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ