Битка в замъка: националното его срещу силната Европа
Днес замъкът от ХVI век Алден Бизен в Белгия ще се трансформира в сцена на една от най-важните, въпреки и неофициални, борби за бъдещето на Европейския съюз. Държавните и държавните ръководители се събират, с цел да обсъдят по какъв начин да защитят блока от външна икономическа насила и да „ съживят “ единния пазар. Но зад кулисите на дипломатическата вежливост се разгаря огромна игра на прекачване на виновност (blame game).
Брюксел против Столиците: Кой създава алената лента?
Според източници на Politico, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен влиза в срещата с остра защитна тактика. Докато национални водачи като немския канцлер Фридрих Мерц и италианския министър председател Джорджа Мелони упрекват „ брюкселската машина “ за задушаването на промишлеността с регулации, Фон дер Лайен отвръща на удара.
В свои речи преди срещата тя акцентира, че точно националните бариери и „ спомагателните пластове национално законодателство “ вършат живота на бизнеса неосъществим. Примерът е съвсем смешен, само че индикативен: един камион може да транспортира 44 тона по белгийските пътища, само че единствено 40 тона по френските – законодателство за хармонизация отлежава в чекмеджетата към този момент две години.
Коалицията на „ спирачките “: Мерц и Мелони
Новият „ мотор “ на Европейски Съюз в лицето на немския канцлер Фридрих Мерц и министър-председателката на Итария Джорджа Мелони, подкрепени от белгийския министър председател Барт де Вевер, упорства за „ спирачка за незабавни случаи “, която да пречи на Европейския парламент да постанова нови административни тежести. Мерц беше пределно явен в сряда вечерта:
„ Борим се против машина, която работи и създава все нови и нови регулации... Тясното място са елементи от Комисията и Парламента “.
Анализаторът Давид Карета от La Matinale Européenne обаче отбелязва иронията в този спор. Фон дер Лайен развесели евродепутатите в Страсбург, споменавайки, че някои страни членки към момента изискват преписка по факс за трансграничен транспорт на боклуци. Основният провинен за тази софтуерна регресия е родната ѝ Германия.
Какво е заложено на карта?
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в писмото си с покана към водачите, акцентира, че укрепването на единния пазар е „ неотложна стратегическа задача “. Основните тематики включват:
противопоставяне на икономическата насила: Европа би трябвало да бъде отворена за търговия, само че без това да се бърка със уязвимост пред нелоялна конкуренция (визирайки Китай и САЩ);съюз на спестяванията и вложенията, т.е. ускорение на работата за активизиране на частен капитал;намаляване на зависимостите - особено при сериозните първични материали и технологиите.Прогнозата: Много звук, малко федерализъм
Въпреки амбициозното заглавие на документа „ Мерц-Мелони-Де Вевер “, някои наблюдатели са скептични. Според икономисти, представени от Politico и La Matinale, предложенията се плъзгат по повърхността (опростяване на регулациите и търговски споразумения), вместо да нападат дълбоките структурни проблеми.
Истинското задълбочаване на пазара изисква „ федералистки избор “ и лишаване на власт от националните регулатори, които пазят от конкуренция своите „ свещени крави “ – като италианските плажове или френските ски инструктори. Засега обаче наподобява, че водачите в Алден Бизен са по-склонни да се спогодят за „ премахването на факса “, в сравнение с за огромни общи вложения или същинска пазарна интеграция.
„ Десетте ужасни бариери “ пред единния пазар на Европейски Съюз
Документ изготвен от европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар, французина Стефан Сежурне, обобщава най-големите спънки пред свободното придвижване на артикули, услуги и капитали, които националните държавни управления постоянно поддържат, с цел да защитят локалните си ползи. Той е изпратен до националните столици в края на предходната година и очертава секторите, в които бизнесът среща най-голяма опозиция:
1. Дискриминационни условия за престояване и подготовка: Много страни изискват експерти (например ски инструктори, юристи или инженери) да имат локален лиценз или адрес, с цел да практикуват, даже и да са сертифицирани в друга страна от Европейски Съюз.
2. Национални правила за етикетиране и пакетиране: Използването на характерни национални лога или текстове върху продуктите пречи на една стока да бъде препродадена в прилежаща страна без скъпо преопаковане.
3. Пречки пред трансграничните услуги: Сложни административни процедури за компании, които желаят да изпратят свои чиновници да работят по план в друга страна членка (проблемът с така наречен „ командироване на служащи “).
4. Местни бариери в търговията на дребно: Правила, които лимитират размера на магазините, тяхното местонахождение или работно време, постоянно за да се защитят дребните локални търговци от конкуренцията на огромни европейски вериги.
5. Разлики в стандартите за строителни артикули: Липсата на хармонизация при материалите (цимент, стомана, изолация) оскъпява строителните планове и фрагментира пазара.
6. Тромави процедури за признание на професионални квалификации: Въпреки европейските наставления, процесът по признание на дипломи постоянно лишава месеци и изисква непотребен размер документи.
7. Липса на цифрови административни услуги: Случаят с „ факса в Германия “ – условието за хартиена преписка вместо цифровизирани процедури за разрешителни.
8. Данъчна фрагментация: Различните национални правила за Данък добавена стойност и корпоративни налози остават една от най-големите тежести за дребните и междинните предприятия.
9. Ограничения при публичните поръчки: Местните управляващи постоянно залагат критерии, които де факто изключват задгранични компании, с цел да фаворизират „ националните първенци “.
10. Фрагментирани финансови услуги: Трудности при приемане на заем или застраховка в друга страна, което блокира основаването на същински Съюз на финансовите пазари.
Защо това е значимо?
Тези бариери не са „ администрация от Брюксел “, а политически избори на националните държавни управления. Сежурне упорства всяка страна да уточни „ Шерпа за единния пазар “, който да следи за премахването на тези спънки, защото те костват на европейската стопанска система милиарди евро пропуснати изгоди всяка година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Брюксел против Столиците: Кой създава алената лента?
Според източници на Politico, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен влиза в срещата с остра защитна тактика. Докато национални водачи като немския канцлер Фридрих Мерц и италианския министър председател Джорджа Мелони упрекват „ брюкселската машина “ за задушаването на промишлеността с регулации, Фон дер Лайен отвръща на удара.
В свои речи преди срещата тя акцентира, че точно националните бариери и „ спомагателните пластове национално законодателство “ вършат живота на бизнеса неосъществим. Примерът е съвсем смешен, само че индикативен: един камион може да транспортира 44 тона по белгийските пътища, само че единствено 40 тона по френските – законодателство за хармонизация отлежава в чекмеджетата към този момент две години.
Коалицията на „ спирачките “: Мерц и Мелони
Новият „ мотор “ на Европейски Съюз в лицето на немския канцлер Фридрих Мерц и министър-председателката на Итария Джорджа Мелони, подкрепени от белгийския министър председател Барт де Вевер, упорства за „ спирачка за незабавни случаи “, която да пречи на Европейския парламент да постанова нови административни тежести. Мерц беше пределно явен в сряда вечерта:
„ Борим се против машина, която работи и създава все нови и нови регулации... Тясното място са елементи от Комисията и Парламента “.
Анализаторът Давид Карета от La Matinale Européenne обаче отбелязва иронията в този спор. Фон дер Лайен развесели евродепутатите в Страсбург, споменавайки, че някои страни членки към момента изискват преписка по факс за трансграничен транспорт на боклуци. Основният провинен за тази софтуерна регресия е родната ѝ Германия.
Какво е заложено на карта?
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща, в писмото си с покана към водачите, акцентира, че укрепването на единния пазар е „ неотложна стратегическа задача “. Основните тематики включват:
противопоставяне на икономическата насила: Европа би трябвало да бъде отворена за търговия, само че без това да се бърка със уязвимост пред нелоялна конкуренция (визирайки Китай и САЩ);съюз на спестяванията и вложенията, т.е. ускорение на работата за активизиране на частен капитал;намаляване на зависимостите - особено при сериозните първични материали и технологиите.Прогнозата: Много звук, малко федерализъм
Въпреки амбициозното заглавие на документа „ Мерц-Мелони-Де Вевер “, някои наблюдатели са скептични. Според икономисти, представени от Politico и La Matinale, предложенията се плъзгат по повърхността (опростяване на регулациите и търговски споразумения), вместо да нападат дълбоките структурни проблеми.
Истинското задълбочаване на пазара изисква „ федералистки избор “ и лишаване на власт от националните регулатори, които пазят от конкуренция своите „ свещени крави “ – като италианските плажове или френските ски инструктори. Засега обаче наподобява, че водачите в Алден Бизен са по-склонни да се спогодят за „ премахването на факса “, в сравнение с за огромни общи вложения или същинска пазарна интеграция.
„ Десетте ужасни бариери “ пред единния пазар на Европейски Съюз
Документ изготвен от европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар, французина Стефан Сежурне, обобщава най-големите спънки пред свободното придвижване на артикули, услуги и капитали, които националните държавни управления постоянно поддържат, с цел да защитят локалните си ползи. Той е изпратен до националните столици в края на предходната година и очертава секторите, в които бизнесът среща най-голяма опозиция:
1. Дискриминационни условия за престояване и подготовка: Много страни изискват експерти (например ски инструктори, юристи или инженери) да имат локален лиценз или адрес, с цел да практикуват, даже и да са сертифицирани в друга страна от Европейски Съюз.
2. Национални правила за етикетиране и пакетиране: Използването на характерни национални лога или текстове върху продуктите пречи на една стока да бъде препродадена в прилежаща страна без скъпо преопаковане.
3. Пречки пред трансграничните услуги: Сложни административни процедури за компании, които желаят да изпратят свои чиновници да работят по план в друга страна членка (проблемът с така наречен „ командироване на служащи “).
4. Местни бариери в търговията на дребно: Правила, които лимитират размера на магазините, тяхното местонахождение или работно време, постоянно за да се защитят дребните локални търговци от конкуренцията на огромни европейски вериги.
5. Разлики в стандартите за строителни артикули: Липсата на хармонизация при материалите (цимент, стомана, изолация) оскъпява строителните планове и фрагментира пазара.
6. Тромави процедури за признание на професионални квалификации: Въпреки европейските наставления, процесът по признание на дипломи постоянно лишава месеци и изисква непотребен размер документи.
7. Липса на цифрови административни услуги: Случаят с „ факса в Германия “ – условието за хартиена преписка вместо цифровизирани процедури за разрешителни.
8. Данъчна фрагментация: Различните национални правила за Данък добавена стойност и корпоративни налози остават една от най-големите тежести за дребните и междинните предприятия.
9. Ограничения при публичните поръчки: Местните управляващи постоянно залагат критерии, които де факто изключват задгранични компании, с цел да фаворизират „ националните първенци “.
10. Фрагментирани финансови услуги: Трудности при приемане на заем или застраховка в друга страна, което блокира основаването на същински Съюз на финансовите пазари.
Защо това е значимо?
Тези бариери не са „ администрация от Брюксел “, а политически избори на националните държавни управления. Сежурне упорства всяка страна да уточни „ Шерпа за единния пазар “, който да следи за премахването на тези спънки, защото те костват на европейската стопанска система милиарди евро пропуснати изгоди всяка година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ