ЕЦБ очаквано не допусна България в еврозоната
България не дава отговор на инфлационния аршин и не е подготвена да се причисли към еврозоната от 1 януари 2025 година Това предстоящо установи Европейската централна банка (ЕЦБ) в своя постоянен конвергентен отчет, който бе оповестен през днешния ден с малко закъснение поради изборите за новия Европейски парламент.
ЕЦБ също по този начин се притеснява по отношение на устойчивостта на процеса по понижаване на инфлацията в дълготраен проект поради процеса на догонване на западните страни. Като проблем институцията акцентира и влизането на България в „ сивия лист “ на световния контролен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари. Страната бе сложена в него през октомври 2023 година
Според Маастрихтските критерии средногодишната инфлация, измерена посредством Хармонизирания показател на потребителските цени, не би трябвало да е повече от 1.5 пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-нисък индикатор. Отчетеният показател към май в България обаче е с към 3.5 пункта по-висок, или с към 2 пункта над допустимите граници.
Очаква се инфлацията да продължи да понижава през идващите месеци, само че в по-дългосрочен проект има опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България. Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни инфлационни диференциали по отношение на еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и ценовите нива към момента са доста по-ниски в България, в сравнение с в еврозоната “, показва ЕЦБ.
Докладите за конвергенция се изготвят на всеки две години и обгръщат България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция, които са правно задължени да вкарат еврото. Те правят оценка тяхната подготвеност по ценова непоклатимост, резистентност на валутния курс, равнището на бюджетния недостиг и размера на главния лихвен %.
България извършва три от четирите числови критерия за участие, а точно: за непоклатимост на обществените финанси (бюджетно салдо и държавен дълг); за валутния курс; и за дълготрайния лихвен %.
Тази година е следващата, в която ЕЦБ споделя на България, че не дава отговор на критериите. През 2022 година проблем още веднъж бе инфлационният аршин, както и през 2020 година, когато обаче страната към момента не бе влезнала в така наречен „ чакалня на еврозоната “, а точно валутнообменния механизъм.
България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединението към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
ЕЦБ регистрира, че в дълготраен проект устойчивостта на обществените финанси е под въпрос поради планувано нарастване на разноските, свързани със застаряването. ЕЦБ акцентира, че България би трябвало да продължи да следва рационална фискална политика, да усъвършенства качеството и успеваемостта на финансовите разноски, да понижи пропуските в събираемостта на налозите и сивата стопанска система и да усъвършенства резултатите на държавните предприятия за опазване на средносрочната фискална резистентност.
Резултатите от отчетите на ЕЦБ и Европейската комисия са предстоящи и затова служебният министър на финансите Людмила Петкова и нейният заместител Методи Методиев на няколко пъти декларират, че България ще изиска ексклузивен конвергентен отчет към края на годината, когато съгласно моделите на Министерство на финансите България ще отговори на критериите. Това съгласно тях ще обезпечи на България опция да стане част от еврозоната „ по някое време през 2025 година “.
Тя обаче би била първата страна членка, която се причислява към валутния съюз от дата, друга от 1 януари, и съгласно специалисти по-вероятната дата е 1 януари 2026 година, защото Европейската централна банка има потребност да види, че инфлацията в България се задържа прочут интервал в допустимите граници, както и поради механически усложнения, свързани със промяната на националната валута в средата на годината.
Очаквания, че България ще се причисли от 2026 година показаха и двете огромни рейтингови организации Fitch и S&P Global.
България подаде молба за влизане в чакалнята на еврото в средата на 2018 година Целевата дата за присъединение обаче се отсрочва неколкократно.
ЕЦБ също по този начин се притеснява по отношение на устойчивостта на процеса по понижаване на инфлацията в дълготраен проект поради процеса на догонване на западните страни. Като проблем институцията акцентира и влизането на България в „ сивия лист “ на световния контролен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари. Страната бе сложена в него през октомври 2023 година
Според Маастрихтските критерии средногодишната инфлация, измерена посредством Хармонизирания показател на потребителските цени, не би трябвало да е повече от 1.5 пункта над осреднената стойност сред трите страни членки с най-нисък индикатор. Отчетеният показател към май в България обаче е с към 3.5 пункта по-висок, или с към 2 пункта над допустимите граници.
Очаква се инфлацията да продължи да понижава през идващите месеци, само че в по-дългосрочен проект има опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България. Процесът на догонване евентуално ще докара до позитивни инфлационни диференциали по отношение на еврозоната, защото Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и ценовите нива към момента са доста по-ниски в България, в сравнение с в еврозоната “, показва ЕЦБ.
Докладите за конвергенция се изготвят на всеки две години и обгръщат България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция, които са правно задължени да вкарат еврото. Те правят оценка тяхната подготвеност по ценова непоклатимост, резистентност на валутния курс, равнището на бюджетния недостиг и размера на главния лихвен %.
България извършва три от четирите числови критерия за участие, а точно: за непоклатимост на обществените финанси (бюджетно салдо и държавен дълг); за валутния курс; и за дълготрайния лихвен %.
Тази година е следващата, в която ЕЦБ споделя на България, че не дава отговор на критериите. През 2022 година проблем още веднъж бе инфлационният аршин, както и през 2020 година, когато обаче страната към момента не бе влезнала в така наречен „ чакалня на еврозоната “, а точно валутнообменния механизъм.
България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединението към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
ЕЦБ регистрира, че в дълготраен проект устойчивостта на обществените финанси е под въпрос поради планувано нарастване на разноските, свързани със застаряването. ЕЦБ акцентира, че България би трябвало да продължи да следва рационална фискална политика, да усъвършенства качеството и успеваемостта на финансовите разноски, да понижи пропуските в събираемостта на налозите и сивата стопанска система и да усъвършенства резултатите на държавните предприятия за опазване на средносрочната фискална резистентност.
Резултатите от отчетите на ЕЦБ и Европейската комисия са предстоящи и затова служебният министър на финансите Людмила Петкова и нейният заместител Методи Методиев на няколко пъти декларират, че България ще изиска ексклузивен конвергентен отчет към края на годината, когато съгласно моделите на Министерство на финансите България ще отговори на критериите. Това съгласно тях ще обезпечи на България опция да стане част от еврозоната „ по някое време през 2025 година “.
Тя обаче би била първата страна членка, която се причислява към валутния съюз от дата, друга от 1 януари, и съгласно специалисти по-вероятната дата е 1 януари 2026 година, защото Европейската централна банка има потребност да види, че инфлацията в България се задържа прочут интервал в допустимите граници, както и поради механически усложнения, свързани със промяната на националната валута в средата на годината.
Очаквания, че България ще се причисли от 2026 година показаха и двете огромни рейтингови организации Fitch и S&P Global.
България подаде молба за влизане в чакалнята на еврото в средата на 2018 година Целевата дата за присъединение обаче се отсрочва неколкократно.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ