България навлиза в нов период на „нормалност - на окончателно

България навлиза в нов интервал на „ нормалност " - на дефинитивно отчаяние от „ действителната народна власт "

Говорейки, че България навлиза в „ нов интервал “ от своето развиване, се сблъскваме с доста рецидиви от „ старите “ интервали. Разговаряме с проф. Дуранкев за провокациите пред новия парламент и пред политическата класа. Той счита, че продължава да ни мъчи така наречен рецесия на легитимността поради ниското присъединяване на хората в изборите. И че имаме потребност от групов европейски „ имунитет “ за бъдещите решения.

- Проф. Дуранкев, както се споделя, страната навлезе в нов интервал от своето развиване. Имаме нов парламент - много пъстър и непредсказуем, имаме и стартирала процедура по връчване на мандати за сформиране на държавно управление. Очаквате ли някаква генерална смяна, без значение от изхода на тази процедура?

- „ Нов интервал “ не постоянно е етикет за напредък, само че от политическа позиция несъмнено може да се твърди, че България навлиза в нов интервал на „ нормалност “. А точно: интервал на дефинитивно отчаяние от „ действителната народна власт “. Гражданите се убедиха, че възприемането на демокрацията като демонстрация на висша социална мъдрост и като артикул на „ общия разсъдък “ на масите, надали не като „ божествено “ решение на народа, е повече политическа романтика, в сравнение с действителност. Това не е изненада, това е „ пробуждане “ на нашата страна от дрямката, че гласоподаване на 4 години е формулата за сполучливо социално-икономическо развиване. „ Реалната народна власт “ значително се разграничава от идеала на демократичната концепция. Политическият супермаркет, който визират романтиците, сходно на всеки различен пазар, обаче няма нищо общо с действителностите. Естествено, на „ пазара “ политическите партии (и коалиции) оферират своите особени артикули (идеи и личности), ориентирани към съответните електорални сегменти; още по-естествено, „ клиентите “ се ориентират към една или друга политическа стока според от желанията си, само че те нито имат времевата и физическата опция да изследват и съпоставят стотиците страници партийни стратегии и претенденти, нито пък са надарени с безспорна рационалност при вземането на решения за кого да пуснат своята бюлетина. Идеализирането на политическия пазар (съзнателно или не) пропуща въздействието на манипулативните техники за предварителна „ обработка “ на „ електората “; подценява ролята на страстите или фундаменталистката „ преданост “ към избрана политическа „ марка “; само че най-често се абстрахира от специфичните ползи на Големите пари („ Дълбоката страна “) и дори на мафията.

- Къде отиват тогава такива понятия като народна власт, демократични хрумвания?
- Още от самото си пораждане подозренията в „ безупречността “ на демократичната концепция са били обилни. За най-известен апологет на демокрацията се приема Уинстън Чърчил посредством безапелационното му изявление, че „ демокрацията е най-лошата форма на ръководство, като се изключи всички останали форми, опитвани в миналото “, само че нормално се пропуща другия му афоризъм, че „ най-хубавият аргумент против демокрацията е петминутен диалог със междинния гласоподавател “. Чърчил явно не е бил маниак, както се твърди. Независимо от обожествяването u, отхвърлянето u или критикуването u, демокрацията е действителен публичен механизъм, който сега е прилаган в съвсем всички страни. Демократизирането на обществата е наклонност, която се потвърждава от обстоятелството че в края на Втората международна война е имало една дванадесет страни с сходен механизъм, а през днешния ден над? от страните го ползват. Изглежда, че през днешния ден множеството хора в света копнеят за народна власт, само че не имат вяра доста на демокрацията в личната си страна. Не по-малко хора копнеят да има Господ, само че още не са го виждали или чували. Изглежда, че демокрацията на всички места по света страда от хронични болести, свързани както с рецесия на легитимността на демокрацията, по този начин и с рецесия на успеваемостта на демократичните системи. Именно затова пазя тезата, че България към този момент е с естествена „ действителна народна власт “, като попада в клопката на тези две рецесии, това в действителност е „ генерална смяна “!

- В какво се показва рецесията на легитимността?
- Кризата на легитимността е голяма: на парламентарните избори отидоха едвам 50.61% от имащите право на глас - рецесия на участието; гласовете им се разпиляха сред 32 други възможности (включително и „ не поддържам никого “, за което дадоха гласа си значително хора - 47 749 души) - рецесия на доверието в политическите хрумвания и личности; спечелилият дует ГЕРБ-СДС получи едвам 12,7% от имащите право на глас - рецесия на опцията за ръководство. Следващите дни и седмици ще бъдем наблюдаващи на идната рецесия - рецесията на успеваемостта на демокрацията: изборът на държавно управление ще е както мъчно като развой, по този начин и обвързвано с взаимни отстъпки и отстъпки от всички партии, сякаш всичко това „ в името на народа “; по-големите партии, които ще вземат участие в държавно управление, постоянно са под прицела на по-малките опозиционни партии и извънпарламентарните сили; самото взимане на решения от държавното управление и прокарването им в Народното събрание ще става все по-бавно и все по-сложно с помощта на протяжните разисквания, разногласия и въпроси. Казано по различен метод, България се трансформира в страна с „ естествена “ демократична система, само че с остра рецесия на легитимността и успеваемостта на демокрацията. Дали демокрацията ни ще преживее катарзис или ще се окаже следващото „ недоносче “, следва да забележим.

- Ако би трябвало да степенуваме - какви са през днешния ден главните провокации пред страната ни - политически, стопански, обществени, геополитически?
- И в това отношение, сходно на останалите страни-членки на Европейския съюз, България не е изключително истинска. Приоритетите за идващите години (2022-2025 г.) са от ясни по-ясни. Първо, новото държавно управление би трябвало да предприеме екстрени и екстремални огромни решения за блокиране на дребния Звяр. Не желая да подлагам на критика бившето ръководство, само че до момента България се подреди в групата страни, които не се оправиха с пандемията. До 20 април дадохме 15 412 жертви и имаме 388 815 „ ранени “ (заразени, някои от тях с тежки хронични проблеми от вируса). На 7-мо място в света сме по умряли от болестта на 10 000 души от популацията. „ Моделът на България “ за справяне с ковид, който се пропагандираше от обслужващите медии, бе модел на злополуката.

Второ, в действителност - макар че постоянно се обещаваха сходни тактики - България би трябвало да преструктурира ad hoc стопанската система си (за да позеленее и стане по-иновативна), само че за приближаване на предпоследния в Европейски Съюз - Румъния, както по Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, по този начин и по витален стандарт. Иначе оставаме „ черната овца “.
Трето, тъй като най-бедната страна-членка на Европейски Съюз е и най-диференцираната по линия на благосъстояния и приходи, нужна е мощна обществена стратегия за значително понижаване на неравенствата. Не единствено посредством налози, само че и посредством политика на „ включване “.

Четвърто, всички - и в чужбина, и в страната - чакат новото ръководство да отсече главите на триглавата Ламя - Корупцията. Не единствено в държавното управление, само че също и в тези „ самостоятелни “ управляващи, които се оказаха подвластни от Големите пари.

Пето, това че сме евроатлантически насочени не значи, че би трябвало да сме кон с капаци на очите. Все повече източноевропейските страни, по кое време пасивно, по кое време интензивно, заемат позата на бабаити във връзка с Изтока - Русия и Китай. Никой български жител, дори и да приказва обществено като пръв ястреб, не би желал да ставаме страна „ под прицел “. Новото държавно управление, желае или не желае, ще би трябвало да постави грижи за понижаване на напрежението. Очакванията на жителите са по линия на тези подвизи, почтени за Херкулес, макар че парламентарната дисхармония ще роди болшевизъм (диктатура на болшинството), а не нужния консенсус.

- Формално имаме период до 30 април да внесем в Брюксел българския план за План за възобновяване и резистентност, в случай че бъде утвърден, ще можем да разчитаме на над 12 милиарда лева през идващите години в поддръжка на оправянето с пандемията от COVID-19. Но нещата се политизираха и наелектризираха през последните дни. Защо се получи тази обстановка?
- Планът за възобновяване и резистентност, от който България се чака да получи 12.5 милиарда лева до 2026 година, който щял да написа „ нова история “ („ О, времена, о, нрави! “), е както по скица на Европейския съюз (не може да се прави с тези пари на кой каквото му хрумне!), по този начин и артикул на стотици експерти от главните български институции, а не на ГЕРБ или единствено на Томислав Дончев, както се твърди. Ако до дни този български План би трябвало да се внесе (България не би трябвало да е изключение от останалите страни във връзка на сроковете), дори с концепцията по-късно той да се доработи и усъвършенства, това би трябвало да се случи без значение от очевидния парламентарен национализъм.

- Специалистите сочат, че във връзка с Плана са вероятни три сюжета - след полемика се приема и праща настоящия вид, създаден от екипите на Борисовия кабинет. Втори - вършат се нужните корекции, пренаписват се цели глави, което в последна сметка ще отсрочи процедурата най-малко с един месец. И трети - отива се към разработка на напълно нов План, което би отдалечило още повече възможното приемане на първите траншове от Брюксел. Вашата прогноза?
- Всичките тези изискани сметки се вършат „ без кръчмаря “ - Европейската комисия, респективно - Европейския парламент. Зная позитивите на този проект, писал съм и по неговите негативи, дал съм персоналното си мнение още през м. ноември 2020 година (чрез експертизата на ВУЗФ), само че надълбоко нямам доверие, че „ новото болшинство “ (ако изобщо има такова в това Народно събрание) ще реализира консенсус и по обособени нови глави, и по напълно нов проект.

- Не смятате ли, че има фактически прекомерно доста политика, вместо експертност, когато се разискват и одобряват сходни документи?
- Шумът от сгромолясването на Ниагарския водопад е много по-умерен от шума, който се подвига в нашата страна от „ политици “ и „ специалисти “. И това е ненапълно „ обикновено “ - когато си „ политик “ или „ специалист “, само че си надалеч от експертния потенциал на професионалист-специалист, ти си звучен като ранобуден петел. По тази логичност, заплахата да се продължи операта „ Бойко Борисов и ГЕРБ - виновници за всичко неприятно в България “ е към този момент освен безсмислена, само че и рискова. Казвам го като изострен критик на огромна част от решенията на предходното държавно управление. Само ще напомня, че след 1990 година - заслуга на реститутите и приватизаторите - в България изхвърлихме от коритото с мръсната вода и бебето. При други решения, следвайки „ по-добри практики “ (като тези на Чехия и Унгария, например), България щеше да е много по-напред и стопански, и обществено! Впрочем, какъв брой са „ експертите “ в партиите?! Вероятно се броят на пръстите на едната ръка. Това не е съществено.

- Колко време съгласно вас ще продължи сегашната обстановка на неустановеност и безредие. Ще се върнем ли към някаква нормалност и по кое време?
- Пазарът постоянно е предпочитал несигурността - и на цените, и на заплатите, и на приходите и т. н.; назад, демокрацията постоянно е внасяла ред, сигурност и успокоение. Там, където демокрацията е по-слаба като механизъм за отстояване на обществения интерес, монополите (икономически, политически) и олигархията подбутват на напред във времето своите аватари, които се показват като месии. Нека се позволи правото жителите в несъмнено обитаемо място да дефинират по какъв начин да се харчат общинските бюджети; дано се позволи ежемесечен референдум посредством електронно гласоподаване, и т. н., и ще се забележи по какъв начин демокрацията ще смачка фасона на олигархията. Няма да е скоро.

- Досегашният кабинет ще бъде рекордьор по изтеглени външни заеми, само че продължава да се твърди, че сме остров на стабилността. Вашето мнение?
- България е една от страните в Европейски Съюз, които приближават алената линия и по повишаване на изтеглените заеми, и по понижаване на фискалния запас. И едното, и другото, са ипотека на бъдещето за нашите деца и внуци - освен това при понижаване на популацията на страната. Същевременно данъчната политика е непоклатима от времената на Орешарски, това не е обикновено. Необходим е изострен завой - виждаме по какъв начин Байдън в Съединени американски щати и редица страни-членки на Европейски Съюз приготвят огромни данъчни промени. В България дори левицата зави надясно, това е архиненормално. А предстоят тежки времена и за стопанската система, и за хората - това би трябвало да значи превантивни промени на цялостната социално-икономическа политика. Но това е дълга тематика за различен диалог.

- Все отново страната ни е минавала и през по-големи разтърсвания от сегашните. Освен това сме член към този момент 14 години на Евросъюза. С всичките му недостатъци него най-малко към този момент няма какво да го размени. Оптимист или черноглед сте, проф. Дуранкев?
Европейският съюз, на който страната ни е член, потвърди своите прерогативи, само че и съществени дефекти. Първото би трябвало да се утвърждава, само че минусите би трябвало да се разискват. Най-яркият минус на сегашната „ спортна форма “ на Европейски Съюз пролича на време на коронакризата: неявяване на централизирана „ диригентска палка “, изнесени „ съществени браншове “ в далечни страни, укорими национални решения. Това, което е очевидно, би трябвало да се промени, само че дали този европейски оркестър ще се съгласи на идентични партитури? Ако не го направи, пътят от Еверест на благоденствието и сигурността е единствено в една посока - надолу. Ще имаме ли групов европейски „ имунитет “ за бъдещите решения; ще има ли повече мъдрост?! Реализмът ни насочва към смели решения, това е оптимистично!

ВИЗИТКА
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 година Икономист, експерт по маркетинг и стратегическо обмисляне. През 1980 година приключва социално-икономическо обмисляне в Университета за национално и международно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в Съединени американски щати и Германия. През 1989 година придобива степента лекар по стопанска система, през 1994 година става доцент, а през 2010 година - професор. Дуранкев е създател на повече от 80 публикации, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови връзки в УНСС и във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси.

Източник: