България, на която й предстоят нови предсрочни избори, може да

България, на която й предстоят нови предварителни избори, може да претърпи закъснение на присъединението си към еврозоната след 2024 година заради комбинацията от липса на устойчиво държавно управление и нараснала инфлация макар необятната политическа поддръжка за приемането на единната валута.. Още по тематиката 4 фев 2023 Дългата поредност от краткотрайни ръководства дълго време лимитират кредитния рейтинг на България на равнище BBB+/Stable, а също така съществуват опасения дали следващите предварителни избори - планувани за 2 април - могат да изкарат страната от политическата невъзможност, написа създателят на оценката Левон Камериян, асистент шеф за държавен и обществен бранш. „ Правителство с работещо парламентарно болшинство е от жизненоважно значение за реализирането на структурни промени, които да подтикват растежа и да подкрепят безпроблемното приемане на еврото ", разяснява Камериян. Той счита, че ускоряването на институционалните промени, промените на пазара на труда и инфраструктурата са от основно значение за стимулиране на вложенията и генериране на икономическия напредък, нужен за повишение на виталния стандарт до нивото на Европейски Съюз, изключително като се имат поради днешната двуцифрена инфлация, затегнатите финансови условия и демографските недостатъци на България. Камериян отбелязва, че приемането на еврото би подобрило вероятността за кредитния рейтинг на България посредством приемането на международна аварийна валута, обвързваното с това подсилване на институциите и ръководството и обезпечаването на по-стабилна еластичност на паричната политика. Политическата неустойчивост попречва промените нужни за отпущането на безплатни средства от Европейски Съюз в размер на 5,7 милиарда евро по Плана за възобновяване и резистентност на страната. България получи първия транш от безвъзмездните средства в размер на 1,37 милиарда евро едвам през декември. „ Появата на функционираща коалиция на изборите през април, която да е подготвена да извърши настояванията на популацията за институционална промяна, ще ускори увереността на управляващите в еврозоната, че България продължава да желае да се причисли към валутния съюз, и евентуално ще обезпечи известна еластичност при бъдещата оценка на критериите за конвергенция ", споделя Камериян. „ Такова държавно управление би се възползвало от напредъка, реализиран от предходното кратковременно държавно управление на България през 2022 година, ръководено от министър-председателя Кирил Петков и неговата партия „ Продължаваме промяната ", което даде ход на подобренията в икономическото обмисляне и институционалното качество, които бяха позитивни за вероятността на рейтинга “, разяснява специалистът. Високата инфлация съставлява още един риск за проекта на страната за присъединение към еврозоната, споделя Камериян. „ Инфлацията в България, която към декември 2022 година възлиза на 13% като 12-месечна междинна стойност, се движи с доста повече от 1.5 процентни пункта над равнищата в трите стопански системи в Европейски Съюз с най-ниска инфлация ", сподели той. „ Инфлацията евентуално ще се забави през идващите месеци - предвиждаме междинна ХИПЦ инфлация в България от 7,3% през 2023 година - само че темпът ѝ може би към момента ще бъде прекомерно висок, с цел да се възползва от изключването на страни с отклонения като референтни индикатори от страна на Европейската комисия и ЕЦБ в тяхната оценка на конвергенцията през 2023 година ". България е в по-добра позиция да извърши другите критерии за присъединение към еврозоната в близко бъдеще, в това число във връзка с обществените финанси, лихвените проценти и стабилността на валутния курс. Вероятният ангажимент на новото държавно управление за фискална дисциплинираност би трябвало да помогне за поддържане на дълга под 30% от Брутният вътрешен продукт в средносрочен проект. Според Scope Ratings, стопанската система на България е напът да нарасне с 1% през тази година след упования растеж от 3,4% за предходната година. През 2024 година стопанската система би трябвало да се възвърне с 3%, което е покрай нейния средносрочен капацитет за напредък, защото инфлацията понижава, а вложенията се възвръщат. Бавното асимилиране на средствата от Европейски Съюз обаче, помрачава другояче положителните фискални вероятности, защото осъществяването на капиталовите планове, финансирани от Европейски Съюз и съфинансирани от националния бюджет, ще би трябвало да се измести за 2023 година и по-късно.