Боклуци за милиони: Ще връщаме ли пари на Брюксел и защо заводът за изгаряне е само проект
България може да изгуби финансирането за апаратура за изгаряне на отпадъците и да би трябвало да връща пари. Това разгласи пред Българска национална телевизия министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Инсенераторът за горене на боклуци на Столична община би трябвало да е подготвен до 2023 година Изборът на реализатор обаче се апелира в съда. А неизпълнението на плана може да ни коства освен 77 милиона евро европейско финансиране, само че и да би трябвало да връщаме още 150 млн., отпуснати до момента. Решение на казуса ли е концепцията на държавното управление да реалокира инсенератора в Маришкия басейн?
Да горим боклуци за произвеждане на сила. На пръв взор добра концепция, която изненадващо през предходната седмица мина от районно на национално равнище.
Асен Василев: Вместо заводът за отпадък да е в центъра на София, по най-висока технология може да е в Маришкия басейн. Да покачваме зависимостта си от газ, значи някой различен пуска и стопира тока в страната. Не можем да сменяем самостоятелен български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. От тази позиция построяването на парогазова централа е изцяло нецелесъобразно.
Изгарянето на боклуци за приемане на сила не е нова процедура за Европа. На Стария континент има построени стотици съоръжения (карта на Европа, на която изскачат обособените страни с брой инсталации), а Швейцария да вземем за пример изгаря съвсем половината си отпадък, а даже внася и от Германия.
В Европейския съюз, Швейцария, Норвегия, Англия има към 500 съоръжения за изгаряне на боклуци. И обичан образец ми е Швейцария, която е неутрална страна с доста високи екологични стандарти. Там има 30 съоръжения за изгаряне на боклуци. Така че това е показателно за напредъка на технологиите в региона на изгарянето на боклуци, изяснява Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
Добре известна у нас е инсталацията в центъра на Виена, която от Столичната община дават постоянно за образец. Тя е построена още през 70-те, както и доста други сходни уреди. Това е и един от причините на съперниците на изгарянето на боклуци – това е остаряла технология и до момента в който изградим нашите мощности, в Европа към този момент ще са тръгнали по различен път:
Инвестирането в горене е краткосрочно, това сега е на ниска цена, само че няма да е такова след няколко година, тъй като въобще не е въглеродно неутрално, а Европа се стреми към бъдеще без въглероден отпечатък. Много ми се желае в действителност ние да сме една амбициозна страна членка на Европейски Съюз и да мислим в бъдещето, а не да следваме технологии от предишното, сподели Данита Заричинова, екологично съдружие " За земята ".
В България, проектите за единствения цех за изгаряне са просто план. В София към този момент е построена инфраструктурата за обработка на отпадъка и произвеждане на по този начин нареченото АрДиЕф гориво - авансово обработен отпадък, кадърен за горене.
Строежът на самия инсенератор обаче нито е почнал, нито има скоро късмет да стартира.
Към сегашния миг двете основни поръчки за осъществяване на плана - за планиране и създаване и избор на съветник са на стадий обжалване във Върховен административен съд като последното съвещание беше през декември и чакаме решението на съда, споделя Лилия Ангелова-Колева.
Но даже и незабавно да бъде определен реализатор, шансът да стартира да работи през 2023 година, когато е крайният период за завършването му, е най-малък. Което ни изправя пред различен риск:
Ако Столична община не успее да завърши план три и ние не сме се договорили с Европейската комисия, България би трябвало да върне парите от фаза едно и фаза две на същия този план, изяснява екоминистърът Борислав Сандов.
Или 150 милиона евро за за построеното дотук, които сме получили по стратегия “Околна среда “ 2007-2013 година. Освен че ще изгубим 70 милиона за самия цех. Но също така губим и всевъзможен късмет да имаме цех за изгаряне на боклуци – най-малко с европейски пари. Защото Европа към този момент отдръпна поддръжката си за сходни фабрики.
Инсталацията за изгаряне на боклуци в София по този план щеше да е последната, финансирана с европейски средства от сходен вид апаратура. Вече не е възможно да се кандидатства, защото има нова политика по ръководство на боклуци, добавя Сандов.
За да дава отговор на условията за оползотворяване на боклуци, инсталацията би трябвало да осъществя и генерираната сила за отопление:
Изискването на Европейската комисия е, че едно такова оборудване може да получи позволение, единствено в случай че е енергийно дейно. Което ще рече оптимално оползотворяване на получената топлота. За произвеждане на електрическа енергия и за отопление на жилище. Ако е надалеч от града няма какво да се отоплява, споделя Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
А няма по какъв начин и механично да преместим плана за завода от София в Стара Загора:
Директното пренасяне на инсталацията от София в Стара Загора това е невероятно, най-малко на този стадий.Тъй като планът, който менажираме тук като министерство, е със Столична община. В този смисъл няма по какъв начин да вземем една съставния елемент от план на столична община и да го дадем на друга община. Но има огромно закъснение на този план и ние сме в пороцес на диалози по какъв начин да минимизираме вредите от неуспеха на този план в третата му фаза - оползотворяването на ЕрДиЕф горивото, което ще остане след подбиране на отпадъка, сподели Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.
Но даже и да се реалокира заводът някъде в Маришкия басейн, успеваемостта му незабавно ще падне, поради транспортните разноски. За да запълни потенциала си, той би трябвало да гори освен боклуците на София, само че и на доста други общини.
Не са правени такива разбори като съответни разноски на това количество ЕрДиЕф, само че при всички положения Столична община би трябвало да заплаща разноските за превозване на боклуци докъдето има такава апаратура, споделя Лилия Ангелова, Колева.
Представете си да транспортирате боклуци от Видин до Маришкия басейн това стопански в никой случай не наподобява добре, изяснява Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
Още повече, че силата, генерирана от горене на боклуци, не може значително да конкурира в този момент създаваната от въглищните централи в Маришкия басейн:
Отпадъците първо не са толкоз доста и второ - не съдържат толкоз доста топлота. Ако сравните мощността на централите в Маришкия басейн това са към 3,4 гигавата, а една такава апаратура би могла до реализира мощ от порядъка на 100 мегавата, добавя Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
Така или другояче обаче, наподобява няма по какъв начин напълно да се откажем от концепцията за създаване на инсенератор, най-малкото тъй като можем да загубим доста пари.
А и към този момент има капиталово желание за създаване на частна апаратура за изгаряне на боклуци в границите на огромен план за цех за каменна вата в региона на Павликени. Проектният потенциал на инсталацията е оползотворяването на 1100 тона боклуци дневно. Ако бъдат осъществени и двете съоръжения, ще ни би трябвало повече суровина, в сравнение с генерират общините.
Следователно ще би трябвало да внасяме отпадък:
Ние би трябвало да гледаме на ръководството на боклуци не като на енергийна суровина, а като цели да вкараме назад в стопанската система тези запаси за подсилващи процеси. В този смисъл даже и столичният инсенератор по настоящия план не би могъл да бъде захранван от Столичната община в случай че ние се опитваме да реализираме даже минималните цели за разделно събиране на боклуци, сподели Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.
Българска национална телевизия: Тоест, по този начин или другояче ни би трябвало още запас?
Борислав Сандов, министър на околната среда и водите: Да
Българска национална телевизия: Тоест няма по какъв начин да ограничим вноса на отпадък, в случай че желаеме да построяваме такива съоръжения?
Борислав Сандов, министър на околната среда и водите: Фактологически належащо е други общини да подобрят качеството на подбиране на отпадъците си или от чужбина да се внася отпадък.
Въпреки че Европа явно потегля към ограничение на количествата отпадък за изгаряне, както и многото въпросителни към нашия цех за боклуци, въпреки всичко апаратура за горене на боклуци в България не е лишена от смисъл. Защото съгласно задачите на Европейския през 2035 година би трябвало да депонираме единствено 10% от общия отпадък. За останалите 65% е записано наложително преработване, само че остават още 25 % боклуци, за които би трябвало да намерим решение.
Да горим боклуци за произвеждане на сила. На пръв взор добра концепция, която изненадващо през предходната седмица мина от районно на национално равнище.
Асен Василев: Вместо заводът за отпадък да е в центъра на София, по най-висока технология може да е в Маришкия басейн. Да покачваме зависимостта си от газ, значи някой различен пуска и стопира тока в страната. Не можем да сменяем самостоятелен български източник, каквито са въглищата в Маришкия басейн, с вносен източник. От тази позиция построяването на парогазова централа е изцяло нецелесъобразно.
Изгарянето на боклуци за приемане на сила не е нова процедура за Европа. На Стария континент има построени стотици съоръжения (карта на Европа, на която изскачат обособените страни с брой инсталации), а Швейцария да вземем за пример изгаря съвсем половината си отпадък, а даже внася и от Германия.
В Европейския съюз, Швейцария, Норвегия, Англия има към 500 съоръжения за изгаряне на боклуци. И обичан образец ми е Швейцария, която е неутрална страна с доста високи екологични стандарти. Там има 30 съоръжения за изгаряне на боклуци. Така че това е показателно за напредъка на технологиите в региона на изгарянето на боклуци, изяснява Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
Добре известна у нас е инсталацията в центъра на Виена, която от Столичната община дават постоянно за образец. Тя е построена още през 70-те, както и доста други сходни уреди. Това е и един от причините на съперниците на изгарянето на боклуци – това е остаряла технология и до момента в който изградим нашите мощности, в Европа към този момент ще са тръгнали по различен път:
Инвестирането в горене е краткосрочно, това сега е на ниска цена, само че няма да е такова след няколко година, тъй като въобще не е въглеродно неутрално, а Европа се стреми към бъдеще без въглероден отпечатък. Много ми се желае в действителност ние да сме една амбициозна страна членка на Европейски Съюз и да мислим в бъдещето, а не да следваме технологии от предишното, сподели Данита Заричинова, екологично съдружие " За земята ".
В България, проектите за единствения цех за изгаряне са просто план. В София към този момент е построена инфраструктурата за обработка на отпадъка и произвеждане на по този начин нареченото АрДиЕф гориво - авансово обработен отпадък, кадърен за горене.
Строежът на самия инсенератор обаче нито е почнал, нито има скоро късмет да стартира.
Към сегашния миг двете основни поръчки за осъществяване на плана - за планиране и създаване и избор на съветник са на стадий обжалване във Върховен административен съд като последното съвещание беше през декември и чакаме решението на съда, споделя Лилия Ангелова-Колева.
Но даже и незабавно да бъде определен реализатор, шансът да стартира да работи през 2023 година, когато е крайният период за завършването му, е най-малък. Което ни изправя пред различен риск:
Ако Столична община не успее да завърши план три и ние не сме се договорили с Европейската комисия, България би трябвало да върне парите от фаза едно и фаза две на същия този план, изяснява екоминистърът Борислав Сандов.
Или 150 милиона евро за за построеното дотук, които сме получили по стратегия “Околна среда “ 2007-2013 година. Освен че ще изгубим 70 милиона за самия цех. Но също така губим и всевъзможен късмет да имаме цех за изгаряне на боклуци – най-малко с европейски пари. Защото Европа към този момент отдръпна поддръжката си за сходни фабрики.
Инсталацията за изгаряне на боклуци в София по този план щеше да е последната, финансирана с европейски средства от сходен вид апаратура. Вече не е възможно да се кандидатства, защото има нова политика по ръководство на боклуци, добавя Сандов.
За да дава отговор на условията за оползотворяване на боклуци, инсталацията би трябвало да осъществя и генерираната сила за отопление:
Изискването на Европейската комисия е, че едно такова оборудване може да получи позволение, единствено в случай че е енергийно дейно. Което ще рече оптимално оползотворяване на получената топлота. За произвеждане на електрическа енергия и за отопление на жилище. Ако е надалеч от града няма какво да се отоплява, споделя Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
А няма по какъв начин и механично да преместим плана за завода от София в Стара Загора:
Директното пренасяне на инсталацията от София в Стара Загора това е невероятно, най-малко на този стадий.Тъй като планът, който менажираме тук като министерство, е със Столична община. В този смисъл няма по какъв начин да вземем една съставния елемент от план на столична община и да го дадем на друга община. Но има огромно закъснение на този план и ние сме в пороцес на диалози по какъв начин да минимизираме вредите от неуспеха на този план в третата му фаза - оползотворяването на ЕрДиЕф горивото, което ще остане след подбиране на отпадъка, сподели Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.
Но даже и да се реалокира заводът някъде в Маришкия басейн, успеваемостта му незабавно ще падне, поради транспортните разноски. За да запълни потенциала си, той би трябвало да гори освен боклуците на София, само че и на доста други общини.
Не са правени такива разбори като съответни разноски на това количество ЕрДиЕф, само че при всички положения Столична община би трябвало да заплаща разноските за превозване на боклуци докъдето има такава апаратура, споделя Лилия Ангелова, Колева.
Представете си да транспортирате боклуци от Видин до Маришкия басейн това стопански в никой случай не наподобява добре, изяснява Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
Още повече, че силата, генерирана от горене на боклуци, не може значително да конкурира в този момент създаваната от въглищните централи в Маришкия басейн:
Отпадъците първо не са толкоз доста и второ - не съдържат толкоз доста топлота. Ако сравните мощността на централите в Маришкия басейн това са към 3,4 гигавата, а една такава апаратура би могла до реализира мощ от порядъка на 100 мегавата, добавя Михаил Бъчваров, специалист ръководство на отпадъците.
Така или другояче обаче, наподобява няма по какъв начин напълно да се откажем от концепцията за създаване на инсенератор, най-малкото тъй като можем да загубим доста пари.
А и към този момент има капиталово желание за създаване на частна апаратура за изгаряне на боклуци в границите на огромен план за цех за каменна вата в региона на Павликени. Проектният потенциал на инсталацията е оползотворяването на 1100 тона боклуци дневно. Ако бъдат осъществени и двете съоръжения, ще ни би трябвало повече суровина, в сравнение с генерират общините.
Следователно ще би трябвало да внасяме отпадък:
Ние би трябвало да гледаме на ръководството на боклуци не като на енергийна суровина, а като цели да вкараме назад в стопанската система тези запаси за подсилващи процеси. В този смисъл даже и столичният инсенератор по настоящия план не би могъл да бъде захранван от Столичната община в случай че ние се опитваме да реализираме даже минималните цели за разделно събиране на боклуци, сподели Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.
Българска национална телевизия: Тоест, по този начин или другояче ни би трябвало още запас?
Борислав Сандов, министър на околната среда и водите: Да
Българска национална телевизия: Тоест няма по какъв начин да ограничим вноса на отпадък, в случай че желаеме да построяваме такива съоръжения?
Борислав Сандов, министър на околната среда и водите: Фактологически належащо е други общини да подобрят качеството на подбиране на отпадъците си или от чужбина да се внася отпадък.
Въпреки че Европа явно потегля към ограничение на количествата отпадък за изгаряне, както и многото въпросителни към нашия цех за боклуци, въпреки всичко апаратура за горене на боклуци в България не е лишена от смисъл. Защото съгласно задачите на Европейския през 2035 година би трябвало да депонираме единствено 10% от общия отпадък. За останалите 65% е записано наложително преработване, само че остават още 25 % боклуци, за които би трябвало да намерим решение.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ