Кличко: Не вярвате, но Русия може да нападне България
България може да е евентуална цел на Русия, поради неразбираемата и нестабилна позиция, както и немалкото последователи на Путин, което основава усещане в Кремъл, че в страната е допустима промяна на европейския й курс.
Подобно бе и ситуацията в Украйна, където преди началото на войната Руския свят имаше доста последователи.
Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските страни и аз съм сигурен, че в един прелестен миг ще има такива гласове и във връзка с България
Това съобщи кметът на Киев Виталий Кличко в интервю пред Euronews Bulgaria.
Благодаря Ви, че приехте поканата ни за изявление. Къде Ви намираме в този миг?
Намирам се на работното си място.
Каква е ситуацията сега в Киев? Връща ли се украинската столица към естествения живот?
Да, последователно се връщаме към естествения живот, в случай че това може да се назова естествен живот. Все повече хора се връщат у дома. На посетители е прелестно, само че у дома е по-хубаво. Въпреки ракетните обстрели, които не престават, се усилва броят на хората, които се връщат. Като кмет на Киев, в моите отговорности влиза опазването на спокойствието, живота и здравето на хората. Затова ги приканвам към момента да не бързат да се връщат в града. Тук през нощта към момента е в действие полицейският час. Има голямо количество блок-постове в столицата и в зоната към нея. Все още има и огромно количество взривоопасни предмети и мини. За огромно страдание съвсем всеки ден ставаме очевидци на трагични случаи, при които хора се взривяват поради взривоопасни предмети, мини и снаряди, които останаха след обстрелите.
Вие се срещате с елементарни хора всеки ден. Какво ви питат те? От какво се интересуват?
Всеки украинец се интересува единствено от един въпрос –
Кога ще свърши войната, по кое време ще можем да се върнем към естествения живот.
Това е единственото предпочитание на всеки украинец, на всеки един от 40-милионното население на страната. Всички те имат единствено едно предпочитание – да се върнат още веднъж към естествения живот и военните дейности да бъдат прекъснати. Това обаче не зависи от нас. На първо място това решение може да бъде взето единствено от един човек и той се намира в Кремъл. Ние въпреки всичко се надяваме на урегулиране на войната по пътя на дипломацията. Но в случай че би трябвало да бъда прям, аз не виждам излаз от тази обстановка и поръчки от страна на руснаците за намиране на какъвто и да било компромис. А какъв може да бъде този компромис? Можем да приказваме за отстъпки единствено откакто и последният съветски боец напусне територията на Украйна. Вие знаете, че огромна част от Украйна е окупирана, водят се извънредно тежки боеве в източната и южната част на страната.
Бихте ли се съгласили да участвате в мирните договаряния?
Аз не вземам участие в групата, която води тези договаряния. Това е привилегия преди всичко на президента на Украйна като главнокомандващ. Аз от своя страна върша всичко допустимо, с цел да мятам светлина върху събитията, които се случват в столицата, а и в цяла Украйна. Опитвам се да диря поддръжка и от нашите сътрудници, тъй като от нея зависи доста.
Натискът от страна на Международната общественост е един от значимите принадлежности за преустановяване на военните дейности.
Казвате, че компромис е вероятен единствено откакто и последният съветски боец напусне територията на Украйна. Но какъв може да бъде този компромис, какво сте подготвени да отстъпите?
За какво можем да приказваме, когато убиват мирни поданици, украинци, когато войските на агресора са окупирали огромна част от Украйна? За какви взаимни отстъпки можем да приказваме?
Не можем да създадем компромис с подчинение на част от териториите ни.
Аз правя оценка това като шантаж от страна на Русия. Това е доста комплициран развой, който лежи върху плещите на президента и държавното управление – търсенето на някакъв път за слагане на завършек на войната против Украйна. Това е комплициран въпрос, само че още един път желая да подчертая, че ние не сме нападали никого. Никого не сме заплашвали. Всички поръчки на Русия, че е в ход война единствено против военни цели, че е в ход денацификация, че страната се ръководи от радикали, екстремисти и фашисти не са нищо друго, с изключение на агитация и неистина.
Ако мирните договаряния продължат да не се увенчават с триумф, какъв брой време ще можете да продължите да воювате и да се защитавате?
Ние ще пазиме своята страна, своите фамилии и деца до последна опция. Не желаеме да живеем в тоталитарна страна. Не желаеме да живеем в тирания. Не желаеме да живеем в страна, в която правата на индивида са потъпквани, където няма независимост на словото, независимост на медиите.
Не желаеме да се връщаме в Съветския съюз.
Очаквахте ли, че Русия ще нападне Украйна?
Разузнавателните служби ни предупреждаваха, само че до последния миг не вярвахме, че в актуалния свят са вероятни сходни средновековни способи и дейности – убийства, набези на непознати страни, заличаване на спокойно население. Още един път желая да подчертая –
Tова не е война, това е геноцид на украинския народ.
Това са убийства на гражданското население. Кадрите, които всички интернационалните публицисти демонстрираха от предградията на Киев – Буча, Ирпин, Гостомел, Бородянка са показателни за това какъв брой извънредно е това изтребване. За огромно страдание няма интернационалните публицисти в Мариупол, който е изцяло опустошен, а мирните поданици там към момента са хиляди, може би даже десетки хиляди. Нямаме интернационалните публицисти и в Източна Украйна – в Харков да вземем за пример, където биха могли да покажат какъв брой чудовищна и страшна е тази война. Нямаме различен излаз, с изключение на да пазиме своите фамилии, своите деца и тяхното бъдеще. Затова въпреки всичко се надяваме на договарянията за мир. Но в случай че те не се увенчаят с триумф, имаме единствено веднъж – с оръжие в ръце да отстояваме своето право да живеем в свободна страна, правото на нашите деца да живеят в свободна страна.
Украинската войска унищожи мита за непобедимата съветска войска.
Това са убийства на гражданското население. Кадрите, които всички интернационалните публицисти демонстрираха от предградията на Киев – Буча, Ирпин, Гостомел, Бородянка са показателни за това какъв брой извънредно е това изтребване. За огромно страдание няма интернационалните публицисти в Мариупол, който е изцяло опустошен, а мирните поданици там към момента са хиляди, може би даже десетки хиляди. Нямаме интернационалните публицисти и в Източна Украйна – в Харков да вземем за пример, където биха могли да покажат какъв брой чудовищна и страшна е тази война. Нямаме различен излаз, с изключение на да пазиме своите фамилии, своите деца и тяхното бъдеще. Затова въпреки всичко се надяваме на договарянията за мир. Но в случай че те не се увенчаят с триумф, имаме единствено веднъж – с оръжие в ръце да отстояваме своето право да живеем в свободна страна, правото на нашите деца да живеят в свободна страна.
Украинската войска унищожи мита за непобедимата съветска войска.
Ние съумяваме да се противопоставим на една от най-силните армии в света, която има доста повече самолети, танкове и бойци. Бих желал обаче всеки от вас да разбере за какво украинските бойци демонстрират такава воля за победа и такива резултати. Руските бойци водят война за пари. Ние водиме война за своите деца и за своето бъдеще. Виждате ли каква е разликата – в това да загинеш за пари или да загинеш за своите деца? Затова в случай че е належащо с оръжие в ръце да пазиме правото на своите деца да живеят в свободна страна, ние сме подготвени да го създадем.
Целият свят се ужаси от събитията в Буча. Какво почувствахте в първите минути след идването си там?
Нормални хора с естествена душeвност не могат да разстрелват мирни хора.
Спомням си бабата, която лежеше убита.
Тази жена беше на повече от 70 години и беше убита. Видях разстреляни коли с надпис „ деца “ – хората са се пробвали да избягат и са мислели, че няма да ги убият. Всичко беше залято с кръв. Аз не видях телата, които са премахнали, изгорили, закопали, не знам какво са създали с тях. Видях човек на колело, който единствено преди минути си е купил картофи, само че е бил убит и оставен на пътя. Лъжа са изказванията, че това е война против военните. Това е заличаване на украинците. Това е геноцид. Тази война няма правила, даже и най-елементарните, които са приети в такова време.
А какво можете да кажете на хората, изгубили своите близки Буча, Ирпин и всички останали градове на Украйна. Можете ли да им обещаете правдивост?
Важно е да кажа, че е тежко да се приказва с околните на починалите. Спомням си, когато с хуманиратен кулоар изпращахме хора в западните елементи на страната, където е по-безопасно.
Приближих се до момченце, което плачеше. То викаше мама и баща. Казах му да не се тревожи, да не плаче. Тогава до мен се приближи дамата, която го придружаваше и безшумно прошепна в ухото ми, че това дете не знае, че към този момент е сираче.
Майка му и татко му са били разстреляни. Не знам с какви думи могат да бъдат утешени хората, които изгубиха околните си. Такива думи не могат да се намерят. Мога да им обещая единствено, че ще създадем всичко, с цел да се завърне мирът в Украйна. Пътят, по който можем да стигнем до там, е комплициран, само че нямаме различен избор, с изключение на с оръжие в ръце да пазиме правото си да бъдем свободна страна. Да живеем в своята страна, в която човешкият живот е най-висшата полезност. Сега, във време на война, виждаме, че човешкият живот на процедура не коства нищо.
Няколко пъти нарекохте това, което се случва в Украйна, геноцид. Но някои международни водачи отхвърлят да изрекат тази дума. Как ще коментирате това?
Мога да кажа, че доста политици се пробват да бъдат „ малко бременни “. От една страна осъждат военните дейности в Украйна, а от друга – не престават да сътрудничат на Русия, не престават да заобикалят глобите, не престават комерсиалните си връзки с Русия. Точно на тях желая да кажа:
Днес светът е черно-бял. Или подкрепяте правата, правилата и полезностите, които Русия наруши и я осъждате и поддържат Украйна, или подкрепяте Москва.
Всички търговски връзки с Русия, всеки цент или евро, които изпращате, не отиват в стопанската система на страната, не се харчат за хората. Те се харчат за финансирането на армията, на войната с Украйна. Тук не може да бъдете „ малко бременни “. Ако някой в Европа си мисли, че тази война не го визира и се намира някъде надалеч, той надълбоко бърка. Тази война е най-мащабната от Втората международна война насам. Хиляди, десетки хиляди хора към този момент изгубиха живота си. Колко още ще загинат не знаем. Нашата обща задача е да спрем кръвопролитията, да спрем тази война. Днес за огромно страдание това зависи единствено от един човек – този, който стартира тази война. Той се намира в Москва, в Кремъл. Всички знаем неговото име.
Много страни в целия свят към този момент постановиха тежки наказания против Русия. Много страни оказват помощ да Украйна с хуманиратна и военна помощ. Но задоволително ли е това?
Това ще е задоволително единствено когато войната завърши. Изключително съм признателен на всички, които оказват помощ на украинците, които ни изпращат филантропична помощ, които дават на бежанците краткотрайно леговище. Благодаря на тези страни, които оказват помощ политически, стопански и с оръжия за нашата защита. Още един път желая да подчертая, че ние никого не сме нападали. Ние се пазиме.
И ние помним и знаем кой е същински другар на Украйна, другар на мира в тези тежки времена.
Наистина оценяваме това отношение към нас, украинците. Защото ние в действителност не пазиме единствено своите фамилии и своите деца. Ние пазиме всеки, който ни гледа в този момент. Ние пазиме Европа. Ако интернационалното право просто по този начин се нарушава, никой не може да подсигурява, че в един прелестен миг няма да се осъществя концепцията за възобновяване на Съветската империя, в която в миналото беше и България.
Защо обаче съгласно вас светът отхвърля да предприеме по-тежки ограничения против Русия?
Ние сме признателни на тези страни, които към този момент постановиха тежки наказания и изпращат оръжия в Украйна. Обръщам се към тези, които дълго обмислят сходни стъпки.
Вашето съмнение коства хиляди животи.
Вие въпреки всичко ще стигнете до това решение, само че дотогава ще загинат още доста хора. А най-важното е човешкият живот. Можем да възстановим домовете, пътищата, изцяло разрушената инфраструктура. Невъзможно е обаче да върнем хората, които починаха. Нашата обща задача е оптимално бързо да сложим завършек на тази война. Има няколко метода за това. Първият са икономическите наказания против Русия, която никога не би трябвало повече да влага във войната и да поддържа своята войска. Друг способ е поддръжката за Украйна с оръжия. Политическата поддръжка за Украйна също е извънредно значима, тъй като тази война е най-мащабната от Втората международна насам. Тя може да доближи всеки гражданин на Европа. Икономическата и политическата дестабилизация на най-голямата страна в Европа – Украйна – може да донесе дестабилизация в стопанската система и политиката на целия район. В това число и в България.
Някои български политици се притесняват точно от това, че в случай че страната ни изпрати военна помощ на Украйна, Русия ще нападне нас.
Заедно сме по-силни. Това е страхлива позиция. Всички европейски страни се сплотяват, всички демократични страни се сплотяват в отбрана на мира. Неутралният статут на Украйна беше най-голямата неточност, която допуснахме. През 1994 година бяхме третата в света нуклеарна мощ.
На благосклонност предадохме нуклеарните си оръжия и Русия беше една от страните, които подсигуряваха териториалната целокупност и самостоятелност на Украйна.
Станахме очевидци на анексията на Крим, а руснаците твърдяха, че нямат нищо общо с това. Това беше неистина. Лъжа бяха и изказванията, че в Донецк и Луганск няма съветски военни. Но всички знаехме, че Донецк и Луганск се финансират с пари от разполагането на оръжия и пропагандата, която се разпространяваше. До последния миг не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Но тя ни атакува. Днес чуваме и лъжите за специфична военна интервенция за денацификация на Украйна. Ако някой има вяра на обещанията на Русия, че няма да атакува никого, би трябвало да знае, че това също е неистина.
Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските страни и аз съм сигурен, че в един прелестен миг ще има такива гласове и във връзка с България.
Затова задачата да спрем войната е обща. Трябват взаимни старания, стопански наказания и военна помощ, а ние сме подготвени да водиме война и да се пазиме. Още един път – ние не пазиме единствено своите деца и своето бъдеще. Ние пазиме цяла Европа от тази нападателна политика, от политиката на агресора.
Вие доста пъти призовавахте да бъде наложено ембарго върху вноса на съветски газ и нефт в Европа. Но след 2014 година, след анексията на Крим, когато цяла Европа беше наясно, че Русия е способна на военна експанзия против Украйна, доста страни усилиха още повече своята енергийна взаимозависимост от Русия. Как си обяснявате това държание на европейските страни?
- Виждаме, че Русия употребява енергийните си ресурси като инструмент за шантаж и стопански напън. Още един път желая да подчертая, че всяко евро, всеки цент, които изпращате в Русия, отиват не в стопанската система и в хората. Тези пари отиват за укрепване на съветската войска. За нападателната политика на Русия се ширят доста митове. Има хубава поговорка за това – вълкът козината си мени, само че нрава – не. В продължение на доста години виждаме нападателната политика на Русия. Затова съм сигурен, че глобите и поддръжката за Украйна са тази отбрана, от която се нуждаем. В съответния случай бих желал българските политици да преразгледат своята тактичност. Защото на процедура вашата страна също е застрашена от анексия. Ние не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Вие не вярвате, че Русия може да нападне България, само че това е изцяло допустимо. Виждаме последователността на дейности от страна на Москва. И по тази причина и украинците, и българите би трябвало да са наясно, че това в действителност е опасност за всички демократични страни.
Подобно бе и ситуацията в Украйна, където преди началото на войната Руския свят имаше доста последователи.
Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските страни и аз съм сигурен, че в един прелестен миг ще има такива гласове и във връзка с България
Това съобщи кметът на Киев Виталий Кличко в интервю пред Euronews Bulgaria.
Благодаря Ви, че приехте поканата ни за изявление. Къде Ви намираме в този миг?
Намирам се на работното си място.
Каква е ситуацията сега в Киев? Връща ли се украинската столица към естествения живот?
Да, последователно се връщаме към естествения живот, в случай че това може да се назова естествен живот. Все повече хора се връщат у дома. На посетители е прелестно, само че у дома е по-хубаво. Въпреки ракетните обстрели, които не престават, се усилва броят на хората, които се връщат. Като кмет на Киев, в моите отговорности влиза опазването на спокойствието, живота и здравето на хората. Затова ги приканвам към момента да не бързат да се връщат в града. Тук през нощта към момента е в действие полицейският час. Има голямо количество блок-постове в столицата и в зоната към нея. Все още има и огромно количество взривоопасни предмети и мини. За огромно страдание съвсем всеки ден ставаме очевидци на трагични случаи, при които хора се взривяват поради взривоопасни предмети, мини и снаряди, които останаха след обстрелите.
Вие се срещате с елементарни хора всеки ден. Какво ви питат те? От какво се интересуват?
Всеки украинец се интересува единствено от един въпрос –
Кога ще свърши войната, по кое време ще можем да се върнем към естествения живот.
Това е единственото предпочитание на всеки украинец, на всеки един от 40-милионното население на страната. Всички те имат единствено едно предпочитание – да се върнат още веднъж към естествения живот и военните дейности да бъдат прекъснати. Това обаче не зависи от нас. На първо място това решение може да бъде взето единствено от един човек и той се намира в Кремъл. Ние въпреки всичко се надяваме на урегулиране на войната по пътя на дипломацията. Но в случай че би трябвало да бъда прям, аз не виждам излаз от тази обстановка и поръчки от страна на руснаците за намиране на какъвто и да било компромис. А какъв може да бъде този компромис? Можем да приказваме за отстъпки единствено откакто и последният съветски боец напусне територията на Украйна. Вие знаете, че огромна част от Украйна е окупирана, водят се извънредно тежки боеве в източната и южната част на страната.
Бихте ли се съгласили да участвате в мирните договаряния?
Аз не вземам участие в групата, която води тези договаряния. Това е привилегия преди всичко на президента на Украйна като главнокомандващ. Аз от своя страна върша всичко допустимо, с цел да мятам светлина върху събитията, които се случват в столицата, а и в цяла Украйна. Опитвам се да диря поддръжка и от нашите сътрудници, тъй като от нея зависи доста.
Натискът от страна на Международната общественост е един от значимите принадлежности за преустановяване на военните дейности.
Казвате, че компромис е вероятен единствено откакто и последният съветски боец напусне територията на Украйна. Но какъв може да бъде този компромис, какво сте подготвени да отстъпите?
За какво можем да приказваме, когато убиват мирни поданици, украинци, когато войските на агресора са окупирали огромна част от Украйна? За какви взаимни отстъпки можем да приказваме?
Не можем да създадем компромис с подчинение на част от териториите ни.
Аз правя оценка това като шантаж от страна на Русия. Това е доста комплициран развой, който лежи върху плещите на президента и държавното управление – търсенето на някакъв път за слагане на завършек на войната против Украйна. Това е комплициран въпрос, само че още един път желая да подчертая, че ние не сме нападали никого. Никого не сме заплашвали. Всички поръчки на Русия, че е в ход война единствено против военни цели, че е в ход денацификация, че страната се ръководи от радикали, екстремисти и фашисти не са нищо друго, с изключение на агитация и неистина.
Ако мирните договаряния продължат да не се увенчават с триумф, какъв брой време ще можете да продължите да воювате и да се защитавате?
Ние ще пазиме своята страна, своите фамилии и деца до последна опция. Не желаеме да живеем в тоталитарна страна. Не желаеме да живеем в тирания. Не желаеме да живеем в страна, в която правата на индивида са потъпквани, където няма независимост на словото, независимост на медиите.
Не желаеме да се връщаме в Съветския съюз.
Очаквахте ли, че Русия ще нападне Украйна?
Разузнавателните служби ни предупреждаваха, само че до последния миг не вярвахме, че в актуалния свят са вероятни сходни средновековни способи и дейности – убийства, набези на непознати страни, заличаване на спокойно население. Още един път желая да подчертая –
Tова не е война, това е геноцид на украинския народ.
Това са убийства на гражданското население. Кадрите, които всички интернационалните публицисти демонстрираха от предградията на Киев – Буча, Ирпин, Гостомел, Бородянка са показателни за това какъв брой извънредно е това изтребване. За огромно страдание няма интернационалните публицисти в Мариупол, който е изцяло опустошен, а мирните поданици там към момента са хиляди, може би даже десетки хиляди. Нямаме интернационалните публицисти и в Източна Украйна – в Харков да вземем за пример, където биха могли да покажат какъв брой чудовищна и страшна е тази война. Нямаме различен излаз, с изключение на да пазиме своите фамилии, своите деца и тяхното бъдеще. Затова въпреки всичко се надяваме на договарянията за мир. Но в случай че те не се увенчаят с триумф, имаме единствено веднъж – с оръжие в ръце да отстояваме своето право да живеем в свободна страна, правото на нашите деца да живеят в свободна страна.
Украинската войска унищожи мита за непобедимата съветска войска.
Това са убийства на гражданското население. Кадрите, които всички интернационалните публицисти демонстрираха от предградията на Киев – Буча, Ирпин, Гостомел, Бородянка са показателни за това какъв брой извънредно е това изтребване. За огромно страдание няма интернационалните публицисти в Мариупол, който е изцяло опустошен, а мирните поданици там към момента са хиляди, може би даже десетки хиляди. Нямаме интернационалните публицисти и в Източна Украйна – в Харков да вземем за пример, където биха могли да покажат какъв брой чудовищна и страшна е тази война. Нямаме различен излаз, с изключение на да пазиме своите фамилии, своите деца и тяхното бъдеще. Затова въпреки всичко се надяваме на договарянията за мир. Но в случай че те не се увенчаят с триумф, имаме единствено веднъж – с оръжие в ръце да отстояваме своето право да живеем в свободна страна, правото на нашите деца да живеят в свободна страна.
Украинската войска унищожи мита за непобедимата съветска войска.
Ние съумяваме да се противопоставим на една от най-силните армии в света, която има доста повече самолети, танкове и бойци. Бих желал обаче всеки от вас да разбере за какво украинските бойци демонстрират такава воля за победа и такива резултати. Руските бойци водят война за пари. Ние водиме война за своите деца и за своето бъдеще. Виждате ли каква е разликата – в това да загинеш за пари или да загинеш за своите деца? Затова в случай че е належащо с оръжие в ръце да пазиме правото на своите деца да живеят в свободна страна, ние сме подготвени да го създадем.
Целият свят се ужаси от събитията в Буча. Какво почувствахте в първите минути след идването си там?
Нормални хора с естествена душeвност не могат да разстрелват мирни хора.
Спомням си бабата, която лежеше убита.
Тази жена беше на повече от 70 години и беше убита. Видях разстреляни коли с надпис „ деца “ – хората са се пробвали да избягат и са мислели, че няма да ги убият. Всичко беше залято с кръв. Аз не видях телата, които са премахнали, изгорили, закопали, не знам какво са създали с тях. Видях човек на колело, който единствено преди минути си е купил картофи, само че е бил убит и оставен на пътя. Лъжа са изказванията, че това е война против военните. Това е заличаване на украинците. Това е геноцид. Тази война няма правила, даже и най-елементарните, които са приети в такова време.
А какво можете да кажете на хората, изгубили своите близки Буча, Ирпин и всички останали градове на Украйна. Можете ли да им обещаете правдивост?
Важно е да кажа, че е тежко да се приказва с околните на починалите. Спомням си, когато с хуманиратен кулоар изпращахме хора в западните елементи на страната, където е по-безопасно.
Приближих се до момченце, което плачеше. То викаше мама и баща. Казах му да не се тревожи, да не плаче. Тогава до мен се приближи дамата, която го придружаваше и безшумно прошепна в ухото ми, че това дете не знае, че към този момент е сираче.
Майка му и татко му са били разстреляни. Не знам с какви думи могат да бъдат утешени хората, които изгубиха околните си. Такива думи не могат да се намерят. Мога да им обещая единствено, че ще създадем всичко, с цел да се завърне мирът в Украйна. Пътят, по който можем да стигнем до там, е комплициран, само че нямаме различен избор, с изключение на с оръжие в ръце да пазиме правото си да бъдем свободна страна. Да живеем в своята страна, в която човешкият живот е най-висшата полезност. Сега, във време на война, виждаме, че човешкият живот на процедура не коства нищо.
Няколко пъти нарекохте това, което се случва в Украйна, геноцид. Но някои международни водачи отхвърлят да изрекат тази дума. Как ще коментирате това?
Мога да кажа, че доста политици се пробват да бъдат „ малко бременни “. От една страна осъждат военните дейности в Украйна, а от друга – не престават да сътрудничат на Русия, не престават да заобикалят глобите, не престават комерсиалните си връзки с Русия. Точно на тях желая да кажа:
Днес светът е черно-бял. Или подкрепяте правата, правилата и полезностите, които Русия наруши и я осъждате и поддържат Украйна, или подкрепяте Москва.
Всички търговски връзки с Русия, всеки цент или евро, които изпращате, не отиват в стопанската система на страната, не се харчат за хората. Те се харчат за финансирането на армията, на войната с Украйна. Тук не може да бъдете „ малко бременни “. Ако някой в Европа си мисли, че тази война не го визира и се намира някъде надалеч, той надълбоко бърка. Тази война е най-мащабната от Втората международна война насам. Хиляди, десетки хиляди хора към този момент изгубиха живота си. Колко още ще загинат не знаем. Нашата обща задача е да спрем кръвопролитията, да спрем тази война. Днес за огромно страдание това зависи единствено от един човек – този, който стартира тази война. Той се намира в Москва, в Кремъл. Всички знаем неговото име.
Много страни в целия свят към този момент постановиха тежки наказания против Русия. Много страни оказват помощ да Украйна с хуманиратна и военна помощ. Но задоволително ли е това?
Това ще е задоволително единствено когато войната завърши. Изключително съм признателен на всички, които оказват помощ на украинците, които ни изпращат филантропична помощ, които дават на бежанците краткотрайно леговище. Благодаря на тези страни, които оказват помощ политически, стопански и с оръжия за нашата защита. Още един път желая да подчертая, че ние никого не сме нападали. Ние се пазиме.
И ние помним и знаем кой е същински другар на Украйна, другар на мира в тези тежки времена.
Наистина оценяваме това отношение към нас, украинците. Защото ние в действителност не пазиме единствено своите фамилии и своите деца. Ние пазиме всеки, който ни гледа в този момент. Ние пазиме Европа. Ако интернационалното право просто по този начин се нарушава, никой не може да подсигурява, че в един прелестен миг няма да се осъществя концепцията за възобновяване на Съветската империя, в която в миналото беше и България.
Защо обаче съгласно вас светът отхвърля да предприеме по-тежки ограничения против Русия?
Ние сме признателни на тези страни, които към този момент постановиха тежки наказания и изпращат оръжия в Украйна. Обръщам се към тези, които дълго обмислят сходни стъпки.
Вашето съмнение коства хиляди животи.
Вие въпреки всичко ще стигнете до това решение, само че дотогава ще загинат още доста хора. А най-важното е човешкият живот. Можем да възстановим домовете, пътищата, изцяло разрушената инфраструктура. Невъзможно е обаче да върнем хората, които починаха. Нашата обща задача е оптимално бързо да сложим завършек на тази война. Има няколко метода за това. Първият са икономическите наказания против Русия, която никога не би трябвало повече да влага във войната и да поддържа своята войска. Друг способ е поддръжката за Украйна с оръжия. Политическата поддръжка за Украйна също е извънредно значима, тъй като тази война е най-мащабната от Втората международна насам. Тя може да доближи всеки гражданин на Европа. Икономическата и политическата дестабилизация на най-голямата страна в Европа – Украйна – може да донесе дестабилизация в стопанската система и политиката на целия район. В това число и в България.
Някои български политици се притесняват точно от това, че в случай че страната ни изпрати военна помощ на Украйна, Русия ще нападне нас.
Заедно сме по-силни. Това е страхлива позиция. Всички европейски страни се сплотяват, всички демократични страни се сплотяват в отбрана на мира. Неутралният статут на Украйна беше най-голямата неточност, която допуснахме. През 1994 година бяхме третата в света нуклеарна мощ.
На благосклонност предадохме нуклеарните си оръжия и Русия беше една от страните, които подсигуряваха териториалната целокупност и самостоятелност на Украйна.
Станахме очевидци на анексията на Крим, а руснаците твърдяха, че нямат нищо общо с това. Това беше неистина. Лъжа бяха и изказванията, че в Донецк и Луганск няма съветски военни. Но всички знаехме, че Донецк и Луганск се финансират с пари от разполагането на оръжия и пропагандата, която се разпространяваше. До последния миг не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Но тя ни атакува. Днес чуваме и лъжите за специфична военна интервенция за денацификация на Украйна. Ако някой има вяра на обещанията на Русия, че няма да атакува никого, би трябвало да знае, че това също е неистина.
Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските страни и аз съм сигурен, че в един прелестен миг ще има такива гласове и във връзка с България.
Затова задачата да спрем войната е обща. Трябват взаимни старания, стопански наказания и военна помощ, а ние сме подготвени да водиме война и да се пазиме. Още един път – ние не пазиме единствено своите деца и своето бъдеще. Ние пазиме цяла Европа от тази нападателна политика, от политиката на агресора.
Вие доста пъти призовавахте да бъде наложено ембарго върху вноса на съветски газ и нефт в Европа. Но след 2014 година, след анексията на Крим, когато цяла Европа беше наясно, че Русия е способна на военна експанзия против Украйна, доста страни усилиха още повече своята енергийна взаимозависимост от Русия. Как си обяснявате това държание на европейските страни?
- Виждаме, че Русия употребява енергийните си ресурси като инструмент за шантаж и стопански напън. Още един път желая да подчертая, че всяко евро, всеки цент, които изпращате в Русия, отиват не в стопанската система и в хората. Тези пари отиват за укрепване на съветската войска. За нападателната политика на Русия се ширят доста митове. Има хубава поговорка за това – вълкът козината си мени, само че нрава – не. В продължение на доста години виждаме нападателната политика на Русия. Затова съм сигурен, че глобите и поддръжката за Украйна са тази отбрана, от която се нуждаем. В съответния случай бих желал българските политици да преразгледат своята тактичност. Защото на процедура вашата страна също е застрашена от анексия. Ние не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Вие не вярвате, че Русия може да нападне България, само че това е изцяло допустимо. Виждаме последователността на дейности от страна на Москва. И по тази причина и украинците, и българите би трябвало да са наясно, че това в действителност е опасност за всички демократични страни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ