Тероризмът и претоплянето на студената война/чорба
България може да бъде източник на стратегическо равновесие – да я опазим от стратегически провокации
Светът към нас фрапантно се трансформира. Сякаш е приспан инстинктът за самозапазване на човечеството. А както споделя великият испански художник Гойа, „ сънят на разсъдъка ражда чудовища… “ Така и през днешния ден на терена на интернационалните връзки изпълзяват кошмари, родени в мрачните дълбини на световна лакомия. Истерията за власт и пари е безгранична – по тази причина и глобализацията разрушава националните граници на суверенни до наскоро страни. Но дружно с тях отпадат и трудностите, които тези страни поставяха пред тероризма от времето на Студената война. Някои заинтригувани кръгове с носталгия мислят за това време и наподобява се пробват да я възродят като формат за решение на международните проблеми. Но да си напомним мисълта на Хегел, че в историята нещата се повтарят единствено като фарс след покруса. Макар, че през днешния ден сходен фарс може да има още по-трагични последствия. Дали претоплянето на Студената война е като да претоплиш гозба? Или е по-скоро като прегряването на реактор на атомна електроцентрала?
Сега тероризмът се глобализира с не по-малка мощ от тази на огромните транснационални компании. Статуквото през днешния ден му подсигурява независимост на напредване, за каквато той не можеше даже да мечтае през епохата на студената война. Тогава терорът беше просто един инструмент на противоборството. Той бе следен, с цел да бъде употребен на оперативно-тактическо равнище. Но по никакъв метод никой не би дръзнал да му разпореди стратегически задания, свързани с приложимост на оръжия за всеобщо поразяване. Подобна мисъл би била нелепа, тъй като времената и хората не бяха чак толкоз луди. Във всеки случай, не колкото днес…
Някои изясняват световното „ изкрейзване “ със международна рецесия за енергоносители. Търсят се и всякакви други аргументи, единствено с цел да се отмести вниманието от генералния проблем. А той е в демократичната химера за свят, оставен на произвола на дерегулираните финансови пазари. Това докара до ко-еволюция на пазара и терора – редом избуяване на районното принуждение и на финансовите принадлежности, наречени „ деривати “. Самият гнет прерасна в психо-икономическо оръжие за всеобщо поразяване. Всичко стартира с повсеместна доктринерска либерализация на цени и пазари, само че в този момент се обръща в самонарастваща радикализация на обществата. Дали пък тези две сякаш противоположни крайности не са логичен обвързани?
Към края на живота си папа Йоан Павел Втори с паника споделяше, че необузданият демократизъм ще се окаже по-опасен за човечеството даже от комунизма. Дали той не е подозирал, че в наши дни опълчването на международните финансови империи надскача идеологическите разлики и води към бездната на цивилизационни несъгласия? В сюжета на един сходен конфликт на цивилизации тероризмът играе роля на подъл медиатор. Той наподобява комфортен инструмент за тези, които примират от носталгия по студената война. Именно те му обезпечават парадоксалната защита, с която той се употребява всякога, когато обръчът към него стартира да се стяга. Може би по тази причина и европейските специфични служби са толкоз безпомощни пред лицето (по-скоро двуличието) на покровителите на актуалния тероризъм. Отдавна у нас се е загнездило съмнението за чадър, който някой разпъва над терористичните мега-структури. И това подозрение остана даже след ликвидирането на Осама бен Ладен. Продължава да ни безпокои и през днешния ден, когато териториалното ядро на „ Ислямска страна “ е на път да се стопи под ударите на две основни обединения. Защото някой се пробва да печели време за прегрупиране на джихадистката супер-сила. (Сякаш с цел да опази своя стратегическа инвестиция, от която занапред чака да бъде доходоносна…) Затова оставаме с усещането, че войната против тероризма се води не за изкореняването му, а за това той да бъде зависещ и употребен в изискванията на една претоплена студена война.
Искаме ли да сме заложници в сходен сюжет? Очевидният отговор „ НЕ “ надали ще е задоволителен самичък по себе си. За да имаме шанса да не развием Стокхолмския синдром на патологична „ обич “ към похитителите, ще са нужни увереност и сериозна мисъл от нов вид. Засега точно сериозното ни мислене е най-дразнещият обществен недостиг. Като че ли не виждаме стереотипните реакции на световната политическа колегия по отношение на зачестилите терористични дейности. Общите приказки сякаш извършват ролята на мантри, с които краткотрайно да се успокои възпаленото публично схващане. В дълбините на подсъзнанието си хората усещат опасността. Но прекомерно малко са медиите, които дават цялостна картина на растяща заплаха в изискванията на световната блъсканица. Стратегическите играчи в този момент са доста, контролът над средствата за всеобщо поразяване не е монопол на така наречен велики сили. Това дава нови измерения и ново ускоряване на фактора тероризъм. Той получава опция да се снабди с оръжия за всеобщо поразяване – това става толкоз по-лесно, колкото повече ескалира интернационалното напрежение и стремежът за „ прецакване “ на обичайните съперници. Истерията на студената война е средата, в която актуалният тероризъм се надява не просто да оцелее и да се прегрупира. В сегашната дебалансирана конюнктура той има варианти да се снабди даже с портативните нуклеарни устройства, за които бием паника още от средата на 80-те години на предишния век. Сегашните софтуерни благоприятни условия са надалеч по-големи. Но те са преимущество освен за институциите, които дават отговор за предварителна защита на тероризма. В не по-малка степен самите терористи биха могли да се възползват от софтуерни нововъведения. Това уголемява спектъра на вероятните рискове – ракетно-ядрената опасност към този момент не е единствен вид за нанасяне на мъчителни удари. Терористични кафези или диверсанти могат да правят това черно дело със подпомагане извън.
Глобалният тероризъм, при все това е пространствено разпилян, има своята кибернетична конструкция. Тя е разпределена система, която е способна да се самообучава, генерира импулси за самоорганизация и детайли на самобитен изкуствен интелект. Подценяването на този кибернетичен феномен би означавало да си затваряме очите за непредвидени и извънредно рискови последствия от претоплянето на студената война.
Появяват се нови провокации, пораждат нови напрежения и заплахи… Те засягат устоите на нашата цивилизация и постановат преформатиране на системите за сигурност в народен и международен мащаб, (а което е изключително неотложно – и в новото общоевропейско измерение). Нашата обща сигурност не може да остава пленник на едномерни финансови планове, на партиен кариеризъм, или на предпочитание някой да се натегне пред следващите мощни на деня.
Нагласите за тероризъм избуявят като прихологически резултат от обстоятелството, че демократичната страна абдикира от ролята на властови престиж в гетата. В основания по подобен метод вакуум нахлува различен – освен това безсърдечен – престиж, който употребява психически (и доста други) форми на принуждение. Надеждите за интеграция остават просто за камуфлаж – вместо цивилизационно приобщаване следва конфликт на цивилизации.
Очертава се симбиоза на световния тероризъм с фактори, за които студената война е метод на мислене и бизнес спекулация. Мощта им така и така е извънредно огромна. А в комбина с мега-структурите на терора те стават взаимно-усилващи се фактори, за които обществата през днешния ден нямат противоотрова. Затова е съдбовно значимо да не позволяваме отравяне на актуалния свят с токсините на студената война – пък били те и в претоплена супа от заблуди. Гражданското общество по света и у нас не може да си разреши да бъде заблуждавано по въпросите за войната и мира. Колкото и да е парадоксално, днешните страни са надалеч по-уязвими по линия на контрола и самоконтрола в потреблението на средства за всеобщо поразяване. Съществуват и сили с не-държавен, транснационален темперамент, които се конкурират за достъп до такива оръжия. Във финансово отношение тези сили могат да се окажат напълно конкурентноспособни. А опцията им да се внедряват в политическия живот на великите сили посредством корупция или други форми на нелегално финансиране е от дълго време потвърдена.
Страната ни ще поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз във времена на световна турбулентност. Европейският съюз следва да образува лична Агенция за сигурност, да сътвори и задейства мрежа от специалисти по противопоставяне на терора и радикализацията. В този ред на мисли ще прикани политическите сили в България към кохерентно държание и отговорност. Амбициите на някои от тях за наместване в мизансцена на огромните събития могат да почакат. И да не се трансформират в стратегическа провокация към мандата на нашата страна в един съдбоносен за Европа исторически развой. България в него следва да бъде източник на стратегическо равновесие!
Светът към нас фрапантно се трансформира. Сякаш е приспан инстинктът за самозапазване на човечеството. А както споделя великият испански художник Гойа, „ сънят на разсъдъка ражда чудовища… “ Така и през днешния ден на терена на интернационалните връзки изпълзяват кошмари, родени в мрачните дълбини на световна лакомия. Истерията за власт и пари е безгранична – по тази причина и глобализацията разрушава националните граници на суверенни до наскоро страни. Но дружно с тях отпадат и трудностите, които тези страни поставяха пред тероризма от времето на Студената война. Някои заинтригувани кръгове с носталгия мислят за това време и наподобява се пробват да я възродят като формат за решение на международните проблеми. Но да си напомним мисълта на Хегел, че в историята нещата се повтарят единствено като фарс след покруса. Макар, че през днешния ден сходен фарс може да има още по-трагични последствия. Дали претоплянето на Студената война е като да претоплиш гозба? Или е по-скоро като прегряването на реактор на атомна електроцентрала?
Сега тероризмът се глобализира с не по-малка мощ от тази на огромните транснационални компании. Статуквото през днешния ден му подсигурява независимост на напредване, за каквато той не можеше даже да мечтае през епохата на студената война. Тогава терорът беше просто един инструмент на противоборството. Той бе следен, с цел да бъде употребен на оперативно-тактическо равнище. Но по никакъв метод никой не би дръзнал да му разпореди стратегически задания, свързани с приложимост на оръжия за всеобщо поразяване. Подобна мисъл би била нелепа, тъй като времената и хората не бяха чак толкоз луди. Във всеки случай, не колкото днес…
Някои изясняват световното „ изкрейзване “ със международна рецесия за енергоносители. Търсят се и всякакви други аргументи, единствено с цел да се отмести вниманието от генералния проблем. А той е в демократичната химера за свят, оставен на произвола на дерегулираните финансови пазари. Това докара до ко-еволюция на пазара и терора – редом избуяване на районното принуждение и на финансовите принадлежности, наречени „ деривати “. Самият гнет прерасна в психо-икономическо оръжие за всеобщо поразяване. Всичко стартира с повсеместна доктринерска либерализация на цени и пазари, само че в този момент се обръща в самонарастваща радикализация на обществата. Дали пък тези две сякаш противоположни крайности не са логичен обвързани?
Към края на живота си папа Йоан Павел Втори с паника споделяше, че необузданият демократизъм ще се окаже по-опасен за човечеството даже от комунизма. Дали той не е подозирал, че в наши дни опълчването на международните финансови империи надскача идеологическите разлики и води към бездната на цивилизационни несъгласия? В сюжета на един сходен конфликт на цивилизации тероризмът играе роля на подъл медиатор. Той наподобява комфортен инструмент за тези, които примират от носталгия по студената война. Именно те му обезпечават парадоксалната защита, с която той се употребява всякога, когато обръчът към него стартира да се стяга. Може би по тази причина и европейските специфични служби са толкоз безпомощни пред лицето (по-скоро двуличието) на покровителите на актуалния тероризъм. Отдавна у нас се е загнездило съмнението за чадър, който някой разпъва над терористичните мега-структури. И това подозрение остана даже след ликвидирането на Осама бен Ладен. Продължава да ни безпокои и през днешния ден, когато териториалното ядро на „ Ислямска страна “ е на път да се стопи под ударите на две основни обединения. Защото някой се пробва да печели време за прегрупиране на джихадистката супер-сила. (Сякаш с цел да опази своя стратегическа инвестиция, от която занапред чака да бъде доходоносна…) Затова оставаме с усещането, че войната против тероризма се води не за изкореняването му, а за това той да бъде зависещ и употребен в изискванията на една претоплена студена война.
Искаме ли да сме заложници в сходен сюжет? Очевидният отговор „ НЕ “ надали ще е задоволителен самичък по себе си. За да имаме шанса да не развием Стокхолмския синдром на патологична „ обич “ към похитителите, ще са нужни увереност и сериозна мисъл от нов вид. Засега точно сериозното ни мислене е най-дразнещият обществен недостиг. Като че ли не виждаме стереотипните реакции на световната политическа колегия по отношение на зачестилите терористични дейности. Общите приказки сякаш извършват ролята на мантри, с които краткотрайно да се успокои възпаленото публично схващане. В дълбините на подсъзнанието си хората усещат опасността. Но прекомерно малко са медиите, които дават цялостна картина на растяща заплаха в изискванията на световната блъсканица. Стратегическите играчи в този момент са доста, контролът над средствата за всеобщо поразяване не е монопол на така наречен велики сили. Това дава нови измерения и ново ускоряване на фактора тероризъм. Той получава опция да се снабди с оръжия за всеобщо поразяване – това става толкоз по-лесно, колкото повече ескалира интернационалното напрежение и стремежът за „ прецакване “ на обичайните съперници. Истерията на студената война е средата, в която актуалният тероризъм се надява не просто да оцелее и да се прегрупира. В сегашната дебалансирана конюнктура той има варианти да се снабди даже с портативните нуклеарни устройства, за които бием паника още от средата на 80-те години на предишния век. Сегашните софтуерни благоприятни условия са надалеч по-големи. Но те са преимущество освен за институциите, които дават отговор за предварителна защита на тероризма. В не по-малка степен самите терористи биха могли да се възползват от софтуерни нововъведения. Това уголемява спектъра на вероятните рискове – ракетно-ядрената опасност към този момент не е единствен вид за нанасяне на мъчителни удари. Терористични кафези или диверсанти могат да правят това черно дело със подпомагане извън.
Глобалният тероризъм, при все това е пространствено разпилян, има своята кибернетична конструкция. Тя е разпределена система, която е способна да се самообучава, генерира импулси за самоорганизация и детайли на самобитен изкуствен интелект. Подценяването на този кибернетичен феномен би означавало да си затваряме очите за непредвидени и извънредно рискови последствия от претоплянето на студената война.
Появяват се нови провокации, пораждат нови напрежения и заплахи… Те засягат устоите на нашата цивилизация и постановат преформатиране на системите за сигурност в народен и международен мащаб, (а което е изключително неотложно – и в новото общоевропейско измерение). Нашата обща сигурност не може да остава пленник на едномерни финансови планове, на партиен кариеризъм, или на предпочитание някой да се натегне пред следващите мощни на деня.
Нагласите за тероризъм избуявят като прихологически резултат от обстоятелството, че демократичната страна абдикира от ролята на властови престиж в гетата. В основания по подобен метод вакуум нахлува различен – освен това безсърдечен – престиж, който употребява психически (и доста други) форми на принуждение. Надеждите за интеграция остават просто за камуфлаж – вместо цивилизационно приобщаване следва конфликт на цивилизации.
Очертава се симбиоза на световния тероризъм с фактори, за които студената война е метод на мислене и бизнес спекулация. Мощта им така и така е извънредно огромна. А в комбина с мега-структурите на терора те стават взаимно-усилващи се фактори, за които обществата през днешния ден нямат противоотрова. Затова е съдбовно значимо да не позволяваме отравяне на актуалния свят с токсините на студената война – пък били те и в претоплена супа от заблуди. Гражданското общество по света и у нас не може да си разреши да бъде заблуждавано по въпросите за войната и мира. Колкото и да е парадоксално, днешните страни са надалеч по-уязвими по линия на контрола и самоконтрола в потреблението на средства за всеобщо поразяване. Съществуват и сили с не-държавен, транснационален темперамент, които се конкурират за достъп до такива оръжия. Във финансово отношение тези сили могат да се окажат напълно конкурентноспособни. А опцията им да се внедряват в политическия живот на великите сили посредством корупция или други форми на нелегално финансиране е от дълго време потвърдена.
Страната ни ще поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз във времена на световна турбулентност. Европейският съюз следва да образува лична Агенция за сигурност, да сътвори и задейства мрежа от специалисти по противопоставяне на терора и радикализацията. В този ред на мисли ще прикани политическите сили в България към кохерентно държание и отговорност. Амбициите на някои от тях за наместване в мизансцена на огромните събития могат да почакат. И да не се трансформират в стратегическа провокация към мандата на нашата страна в един съдбоносен за Европа исторически развой. България в него следва да бъде източник на стратегическо равновесие!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ