Зимата идва: всеки четвърти българин не може да се топли вкъщи
България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи равнища на трайна енергийна беднотия, като у нас и в Гърция над 10% от популацията е в такава обстановка.
Това излиза наяве от разбор на енергийната беднотия в 27-те страни в Европейски Съюз на Съвместния проучвателен център на Съюза. Той е оповестен на 21 август и данните от него са представени от Института за енергиен мениджмънт. Докладът обгръща годините от 2013 до 2021-а.
Проучването изследва три индикатора - дарба да се поддържа домът задоволително топъл, съществуване на просрочени сметки за комунални услуги през последните 12 месеца, течащ покрив, влажни стени (подове) или изгниване. Резултатите демонстрират, че през 2021 година към 3,5% от хората в Европейски Съюз не са съумели да запазят домовете си задоволително топли за минимум три години през 4-годишен интервал.
През 2013-2014 година цифрата е към 6% и последователно понижава до 2021 година Подобна наклонност се следи и в просрочието на сметки за комунални услуги, то е малко под 3% през 2021 година. Делът на тези, които непрекъснато имат теч, влага или изгниване в къщата си през интервала 2013-2021 година, е към 10-11% всяка година. Най-високият дял от хората, които са били непрекъснато неспособни да поддържат дома си задоволително топъл, е в България (28% през 2020 г.), втора е Литва с 19,5 на 100, трети са гърците с над 10 на 100.
В групата на страните с семейства, които нямат опция да отопляват жилището си с дял под междинния за Европейски Съюз, са още Португалия, Кипър и Румъния.
На другия полюс са Финландия и Люксембург, при които делът на популацията, което не се топли у дома непрекъснато, е едвам 0,1%. В други 7 страни (Швеция, Естония, Австрия, Словения, Дания, Чехия и Нидерландия) той е по-нисък от 1%.
Резултатите демонстрират, че сред 2013 и 2020 година в съвсем всички страни пропорциите са непроменени. Изключенията са Испания и Литва, които означават нарастване от към 1-2%. В Малта се следи незабравим спад от 19%, а в България - с 11 на 100. В Португалия, Кипър, Полша, Италия и Унгария делът на тези хора също е намалял с повече от 5%.
Един на всеки петима в Гърция е имал непрекъснати просрочия по сметките си за комунални услуги през 2020 година В България 14% от клиентите на комуналните компании са задлъжнели, в Румъния те са 10 на 100, следват Хърватия (8%) и Унгария (5%).
В Нидерландия, Чехия, Австрия, Люксембург, Португалия, Швеция, Германия, Белгия и Италия единствено 1% или по-малко са имали просрочия за най-малко 3 години, в това число 2020 година По отношение на жилищните условия делът на жителите, които са имали теч, влага или изгниване в жилищата си за минимум една година сред 2017 година и 2020 година, е малко под 30% в Европейски Съюз. Този дял е над 40% в Португалия, Латвия, Словения и Италия. Под 20 на 100 са единствено 9 страни членки, най-ниските резултати са в Словакия (10%), Финландия и Малта (11-11,5%). В Европейски Съюз като цяло при 14% от популацията е имало теч, влага или изгниване минимум две години през интервала.
В Кипър към 2/5 от хората са изправени пред този проблем, в Унгария, Португалия, Латвия и Словения той визира над 1/4 от популацията.
Най-ниските равнища за две или повече години са докладвани във Финландия (4%), следвана от Словакия, Малта, Чехия и Швеция, на 6-7%.
Анализът акцентира върху трайната енергийна бедност
Констатациите демонстрират, че към 47-48% от хората в енергийна беднотия през 2020 година са били непрекъснато в това положение за интервала 2017-2020 година Въпреки това тази съразмерност варира в другите страни. Дава се образец с България, при която 95% от изпадналите в неспособност да отоплявят домовете си се сблъскват с този проблем от години. В Литва и Румъния тези семейства са над 70%, в Гърция съвсем две трети от хората са имали непрекъснати проблеми с отоплението.
За разлика от тях с трайна неспособност да отопляват дома си в Люксембург са по-малко от 5% от енергийно бедните, във Финландия са 8%, а Швеция, Естония и Дания са под 20. Анализът предлага политически ограничения при непосредствените и дълготрайни аспекти на енергийната беднотия, и то съгласно спецификите на страните. Отбелязва се, че върху трайната енергийна беднотия въздействат цените на силата, разноските на жилището, обществената отбрана.
Препоръчва се засилена финансова поддръжка за уязвимите групи, като финансовата помощ трябвало да бъде допълнена от вложения в енергийна успеваемост, с цел да се понижат дълготрайните разноски за сила за семействата. Данните сочат, че всяка спомагателна година, прекарана в беднотия или с огромна тежест на жилищните разноски, доста усилва риска от трайна енергийна беднотия.
Подобряването на енергийната успеваемост на постройките е една от най-ефективните тактики за битка с енергийната беднотия. Препоръчва се директна финансова поддръжка за саниране (напр. посредством Социалния климатичен фонд), както консултиране на семействата по какъв начин да са енергоефективни.
