Над десет на сто от българите са трайно енергийно бедни
България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи равнища на трайна енергийна беднотия. В България и Гърция повече от 10% от популацията е трайно енергийно оскъдно съгласно трите индикатора, прегледани в изследването.
В края на август Съвместният проучвателен център на Европейски Съюз (JRC) разгласява нов обстоен отчет за енергийната беднотия – The persistence of energy poverty in the EU: Социално-икономически прозрения за дълготрайната енергийна беднотия в Европейски Съюз. Той има упоритостта да проучва продължителността и мащаба на енергийната беднотия във времето и да разпознава социално-икономическите и демографските фактори, които способстват за нейното „ хронифициране “.
Изследването акцентира забележителния дял от популацията на Европейски Съюз, което изпитва трайна енергийна беднотия, и разкрива ясно изразени разлики сред страните членки, като в някои страни (вкл. България) се следят по-високи нива на дълготрайна енергийна беднотия, оповестяват от Асоциация „ Активни консуматори “. Ето обстоятелствата, както и експертните отзиви за битка с нея и ролята на енергийната успеваемост.
Налице е подчертана нужда от нюансирани политически интервенции, които могат да адресират както непосредствените, по този начин и дълготрайните аспекти на енергийната беднотия.
Въпреки че самостоятелните характерности и характерностите на семействата, като възраст и размер на семейството, както и социално-икономическите ограничавания, като ниво на приходите и непропорционални разноски за жилище, са сериозни фактори, които въздействат върху вероятността обещано лице да изпита трайна енергийна беднотия, променливите на макроравнище, в това число цените на силата, разноските за обществена отбрана и междинната енергийна активност на жилище, играят основната роля за оформянето на пейзажа на енергийната беднотия в Европейски Съюз.
Засилена финансова поддръжка за уязвимите групи: Постоянният темперамент на енергийната беднотия изисква по-ефективни финансови ограничения, съобразени с поддръжката на групите в неравностойно състояние. Пряката финансова помощ следва да бъде допълнена от вложения в енергийна успеваемост, с цел да се понижат дълготрайните разноски за сила за семействата. Данните сочат, че всяка спомагателна година, прекарана в беднотия или с огромна тежест на жилищните разноски, доста усилва риска от трайна енергийна беднотия.
Подобряването на енергийната успеваемост на постройките е една от най-ефективните тактики за битка с енергийната беднотия, която обезпечава както директна финансова поддръжка за саниране (напр. посредством Социалния климатичен фонд), по този начин и дейно консултиране, което да насочва семействата в процеса. Този многостепенен метод следва да обгръща националното, локалното и самостоятелното ниво, с цел да се подсигурява, че интервенциите са демократични, стопански ефикасни и дават отговор на неповторимите потребности.
Интегриране на енергийната беднотия в обществената политика: Постоянният риск от енергийна беднотия следва да бъде интегриран в по-широките стратегии на обществената политика, с цел да се обезпечи изчерпателен отговор. Това включва координиране на напъните за понижаване на енергийната беднотия с други начинания за обществена протекция, с цел да се преодолеят първопричините за бедността и общественото изключване.
Приобщаващ развой на правене на политики: Принципите на процесуална правдивост и бистрота изискват процесите на правене на политики да бъдат открити, обективни и приобщаващи – с дейното присъединяване на засегнатите лица и групи в процеса на взимане на решения, с цел да се подсигурява, че политиките са необятно представителни и не водят до неволна дискриминация или неправилно показване на публичните потребности.
Стандартизация и дезагрегация на индикаторите в Европейски Съюз: Събирането на данни на ниво Европейски Съюз следва да бъде непрестанно и в допълнение стандартизирано и да отразява по-подробно действителните стопански действителности на семействата. За да се увеличи успеваемостта и съпоставимостта на оценките на енергийната беднотия, включването на индикатори, учредени на разноските, в напъните за събиране на данни е от решаващо значение, с цел да се даде опция за поредно съответно следене и по-информирани съпоставения сред държавите-членки.
Приемане на приспособени индикатори за енергийна беднотия: Разнообразието на методите за оценка на енергийната беднотия в страните членки допуска, че един повсеместен индикатор може да не е подобаващ. Поради това би могло да се насърчи създаването и приемането на съобразени с потребностите индикатори, които регистрират районните разлики в климата, строителните практики и социално-икономическите условия.
Насърчаване на устойчиви енергийни източници и приобщаване: Политиките следва да продължат да предизвикват прехода към устойчиви енергийни източници, като подсигуряват, че чистата и възобновимата сила е на налична цена за всички. Този преход е нужен освен по екологични аргументи, само че и с цел да се предотврати връщането на уязвимите семейства към по-евтини, само че и по-замърсяващи енергийни източници. Същевременно следва да се предизвиква присъединяване на семействата с ниски приходи в прехода посредством групови схеми за вложение в зелена сила (напр. енергийни общности).
В края на август Съвместният проучвателен център на Европейски Съюз (JRC) разгласява нов обстоен отчет за енергийната беднотия – The persistence of energy poverty in the EU: Социално-икономически прозрения за дълготрайната енергийна беднотия в Европейски Съюз. Той има упоритостта да проучва продължителността и мащаба на енергийната беднотия във времето и да разпознава социално-икономическите и демографските фактори, които способстват за нейното „ хронифициране “.
Изследването акцентира забележителния дял от популацията на Европейски Съюз, което изпитва трайна енергийна беднотия, и разкрива ясно изразени разлики сред страните членки, като в някои страни (вкл. България) се следят по-високи нива на дълготрайна енергийна беднотия, оповестяват от Асоциация „ Активни консуматори “. Ето обстоятелствата, както и експертните отзиви за битка с нея и ролята на енергийната успеваемост.
Налице е подчертана нужда от нюансирани политически интервенции, които могат да адресират както непосредствените, по този начин и дълготрайните аспекти на енергийната беднотия.
Въпреки че самостоятелните характерности и характерностите на семействата, като възраст и размер на семейството, както и социално-икономическите ограничавания, като ниво на приходите и непропорционални разноски за жилище, са сериозни фактори, които въздействат върху вероятността обещано лице да изпита трайна енергийна беднотия, променливите на макроравнище, в това число цените на силата, разноските за обществена отбрана и междинната енергийна активност на жилище, играят основната роля за оформянето на пейзажа на енергийната беднотия в Европейски Съюз.
Засилена финансова поддръжка за уязвимите групи: Постоянният темперамент на енергийната беднотия изисква по-ефективни финансови ограничения, съобразени с поддръжката на групите в неравностойно състояние. Пряката финансова помощ следва да бъде допълнена от вложения в енергийна успеваемост, с цел да се понижат дълготрайните разноски за сила за семействата. Данните сочат, че всяка спомагателна година, прекарана в беднотия или с огромна тежест на жилищните разноски, доста усилва риска от трайна енергийна беднотия.
Подобряването на енергийната успеваемост на постройките е една от най-ефективните тактики за битка с енергийната беднотия, която обезпечава както директна финансова поддръжка за саниране (напр. посредством Социалния климатичен фонд), по този начин и дейно консултиране, което да насочва семействата в процеса. Този многостепенен метод следва да обгръща националното, локалното и самостоятелното ниво, с цел да се подсигурява, че интервенциите са демократични, стопански ефикасни и дават отговор на неповторимите потребности.
Интегриране на енергийната беднотия в обществената политика: Постоянният риск от енергийна беднотия следва да бъде интегриран в по-широките стратегии на обществената политика, с цел да се обезпечи изчерпателен отговор. Това включва координиране на напъните за понижаване на енергийната беднотия с други начинания за обществена протекция, с цел да се преодолеят първопричините за бедността и общественото изключване.
Приобщаващ развой на правене на политики: Принципите на процесуална правдивост и бистрота изискват процесите на правене на политики да бъдат открити, обективни и приобщаващи – с дейното присъединяване на засегнатите лица и групи в процеса на взимане на решения, с цел да се подсигурява, че политиките са необятно представителни и не водят до неволна дискриминация или неправилно показване на публичните потребности.
Стандартизация и дезагрегация на индикаторите в Европейски Съюз: Събирането на данни на ниво Европейски Съюз следва да бъде непрестанно и в допълнение стандартизирано и да отразява по-подробно действителните стопански действителности на семействата. За да се увеличи успеваемостта и съпоставимостта на оценките на енергийната беднотия, включването на индикатори, учредени на разноските, в напъните за събиране на данни е от решаващо значение, с цел да се даде опция за поредно съответно следене и по-информирани съпоставения сред държавите-членки.
Приемане на приспособени индикатори за енергийна беднотия: Разнообразието на методите за оценка на енергийната беднотия в страните членки допуска, че един повсеместен индикатор може да не е подобаващ. Поради това би могло да се насърчи създаването и приемането на съобразени с потребностите индикатори, които регистрират районните разлики в климата, строителните практики и социално-икономическите условия.
Насърчаване на устойчиви енергийни източници и приобщаване: Политиките следва да продължат да предизвикват прехода към устойчиви енергийни източници, като подсигуряват, че чистата и възобновимата сила е на налична цена за всички. Този преход е нужен освен по екологични аргументи, само че и с цел да се предотврати връщането на уязвимите семейства към по-евтини, само че и по-замърсяващи енергийни източници. Същевременно следва да се предизвиква присъединяване на семействата с ниски приходи в прехода посредством групови схеми за вложение в зелена сила (напр. енергийни общности).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ