Онколози алармираха, че България изостава с националния си план за борба с рака
България изостава съдбовно с създаването и приемането на Националния си проект за битка с раковите болести, сподели във Варна ръководителят на Управителния съвет на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) доцент Димитър Калев, представен от Българска телеграфна агенция.
Още по темата
По думите му документът би трябвало да бъде показан пред Европейската комисия през ноември, само че към момента е равнище разработка.
" Онкологичната помощ у нас не дава отговор на европейските стандарти, тъй като внедряването на нововъведения и инсталация не значи възстановяване на качеството на услугите за хората ", добави Калев.
В страната няма стратегии за скрийнинг на раковите болести, за предварителна защита, за всеобхватни ракови центрове. Не се работи и в посока възстановяване на качеството на живот или психо-социалната поддръжка за пациентите, добави Калев. Според него изходът от обстановката е най-хубавите онколози у нас да разработят Националния проект, само че за задачата би следвало да има разговор сред специалистите и политиците, а подобен няма.
" Европейският проект за битка с рака бе показан още през 2021 година и всяка държава-членка на Европейския съюз би трябвало да създаде собствен подобен ", добави доктор Жасмина Коева. По думите й главната цел на този стратегически документ е страните да създадат по този начин, че всеки жител да има еднакъв достъп до диагностика и лекуване. За осъществяването на плановете за битката с раковите болести има и финансов механизъм, чийто бюджет е три милиарда евро, добави Коева.
У нас към момента няма сертифицирани профилирани ракови центрове, добави доктор Ася Консулова. Целта на тези звена е към диагностицирането и лекуването на пациентите да се подхожда всеобхватно.
Основен дирек на Плана би трябвало да стане и качеството на живот на болните, добави Екатерина Виткова. Тя акцентира, че сега лечебните заведения не назначават специалисти-психолози, които биха били в интерес на хората, заболели от рак, защото въобще няма създадена клинична пътека, посредством която да се финансират този вид грижи.
По данни на СЗО раковите болести са повода за почти 20 милиона заболели и 10 милиона смъртни случая по света през 2020 година Около 1/3 от смъртните случаи се дължат на тютюнопушене, висок показател на телесната маса, несъразмерна консумация на алкохол, несъответствуващ хранителен режим и липса на физическа интензивност. Почти 1/4 от заболелите в международен мащаб и близо 2 милиона са смъртните случаи в Европа.
За съпоставяне за същия интервал броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в България е 36 451, а смъртните случаи са 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са измежду топ 5 на най-често срещаните типове рак в страната измежду мъжете и дамите.
Причините за сходна неподходяща статистика са многофакторни и включват: експозиция на нездравословни въздействия, липса на висококачествени стратегии за първична предварителна защита, ниска здравна информираност и просвета, незадоволителни стратегии за ранно разкриване, късно диагностициране, неравномерно систематизиране на висококачествена онкологична помощ, липса на задоволително модерно съоръжение, липса на дейно прилаган мултидисциплинарен метод в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, незадоволителни вложения във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лекуването и поддържащите грижи за пациентите. Не на последно място - застаряващото население също спомага за годишното повишаване на процентите на заболяемост от рак, поставяйки клиницистите в обстановка, в която се постанова да лекуват пациенти със комплицирани медицински потребности, написа в Националния проект за битка с рака в Република България 2030.
Проблемите на раковите болести са тематика на полемика на 13-ата национална онкологична конференция МОРЕ, която стартира през днешния ден край Варна. Организатор на форума е СОНМ, която сплотява 18 медицински сдружения и към 60 водещи специалисти. Мрежата е структурирана в девет клъстерни бранша и е член на Организацията на европейските онкологични институти.
Още по темата
По думите му документът би трябвало да бъде показан пред Европейската комисия през ноември, само че към момента е равнище разработка.
" Онкологичната помощ у нас не дава отговор на европейските стандарти, тъй като внедряването на нововъведения и инсталация не значи възстановяване на качеството на услугите за хората ", добави Калев.
В страната няма стратегии за скрийнинг на раковите болести, за предварителна защита, за всеобхватни ракови центрове. Не се работи и в посока възстановяване на качеството на живот или психо-социалната поддръжка за пациентите, добави Калев. Според него изходът от обстановката е най-хубавите онколози у нас да разработят Националния проект, само че за задачата би следвало да има разговор сред специалистите и политиците, а подобен няма.
" Европейският проект за битка с рака бе показан още през 2021 година и всяка държава-членка на Европейския съюз би трябвало да създаде собствен подобен ", добави доктор Жасмина Коева. По думите й главната цел на този стратегически документ е страните да създадат по този начин, че всеки жител да има еднакъв достъп до диагностика и лекуване. За осъществяването на плановете за битката с раковите болести има и финансов механизъм, чийто бюджет е три милиарда евро, добави Коева.
У нас към момента няма сертифицирани профилирани ракови центрове, добави доктор Ася Консулова. Целта на тези звена е към диагностицирането и лекуването на пациентите да се подхожда всеобхватно.
Основен дирек на Плана би трябвало да стане и качеството на живот на болните, добави Екатерина Виткова. Тя акцентира, че сега лечебните заведения не назначават специалисти-психолози, които биха били в интерес на хората, заболели от рак, защото въобще няма създадена клинична пътека, посредством която да се финансират този вид грижи.
По данни на СЗО раковите болести са повода за почти 20 милиона заболели и 10 милиона смъртни случая по света през 2020 година Около 1/3 от смъртните случаи се дължат на тютюнопушене, висок показател на телесната маса, несъразмерна консумация на алкохол, несъответствуващ хранителен режим и липса на физическа интензивност. Почти 1/4 от заболелите в международен мащаб и близо 2 милиона са смъртните случаи в Европа.
За съпоставяне за същия интервал броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в България е 36 451, а смъртните случаи са 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са измежду топ 5 на най-често срещаните типове рак в страната измежду мъжете и дамите.
Причините за сходна неподходяща статистика са многофакторни и включват: експозиция на нездравословни въздействия, липса на висококачествени стратегии за първична предварителна защита, ниска здравна информираност и просвета, незадоволителни стратегии за ранно разкриване, късно диагностициране, неравномерно систематизиране на висококачествена онкологична помощ, липса на задоволително модерно съоръжение, липса на дейно прилаган мултидисциплинарен метод в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, незадоволителни вложения във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лекуването и поддържащите грижи за пациентите. Не на последно място - застаряващото население също спомага за годишното повишаване на процентите на заболяемост от рак, поставяйки клиницистите в обстановка, в която се постанова да лекуват пациенти със комплицирани медицински потребности, написа в Националния проект за битка с рака в Република България 2030.
Проблемите на раковите болести са тематика на полемика на 13-ата национална онкологична конференция МОРЕ, която стартира през днешния ден край Варна. Организатор на форума е СОНМ, която сплотява 18 медицински сдружения и към 60 водещи специалисти. Мрежата е структурирана в девет клъстерни бранша и е член на Организацията на европейските онкологични институти.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ