България има талант: Георги от СМГ за пътя към Харвард пред Dir.bg
" България има гений! " - преди дни написа на страницата във Facebook американското посолство у нас и за часове в страната стана прочут Георги Иванов - дванайсетокласник от Софийската математическа гимназия. Похвалата е заслужена, тъй като той измежду малцината признати тази година в университета Харвард тази година и по всяка възможност с цялостна стипендия.
Виж още
" Не чаках, че обявата на американското посолство ще получи толкоз огромен медиен отклик към мен. Моят огромен интерес е към физиката, минал съм през спортна физика, експериметална и научна работа и стопирах на просветителната физика. Моят план за просветителна физика под наставничеството на моя наставник Луис Ломели притегли вниманието на Харвард към мен. В този план, сбъднат с финансовата поддръжка на американското посолство, аз преподавах физика на 700 деца сред 1. и 4. клас в седем разнообразни учебни заведения в откъснати региони ", показа пред Dir.bg Георги Иванов.
Проектът е за млади учени и показва различен способ на преподаване на физика, не познатия в учебно заведение, основан на доктрина, а интерактивен и въодушевяващ децата към тази просвета. Налага и менторска просвета, където учениците работят със собствен ментор в подготовката им за огромни инициативи, а това е изключително значимо за поддръжка на непривилегировани деца в ранна възраст, изключително в отдалечени региони.
Снимка: Личен списък
Георги е в ролята на управител на този пионерски плана, а негов наставник е Луис Ломели - американски жител, който живее в България от години, някогашен доброволец в Корпуса на мира на Съединени американски щати сред 2011-2013 година, създател и шеф на организация за младежко развиване Vox Tua и интернационален американски лагер Camp Golden Gate.
В рамките на една година - от март предходната година, двамата работят със 700 деца сред 1. и 4. клас в седем разнообразни учебни заведения в откъснати региони. Основна част от заниманията с децата включват научни опити, обяснени и демонстрирани за деца, подкрепени с материали, които децата да употребяват у дома със своите родители.
Снимка: Личен списък
Успехът на плана е безспорен. Той утъпква пътя на други възпитаници като Георги, които желаят да имат своя принос в общественото и просветително развиване на непривилегировани общности.
Снимка: Личен списък
Проектът дава видимост и на менторската просвета в учебните заведения посредством персоналната история на Георги. Бъдещият студент ще следва образеца на своя американски наставник и желае да бъде ролеви модел за други възпитаници, които да следват пътя му. Двамата се надяват да вдъхновят родители, учители, шефове и възпитаници да прегърнат концепциите за попечителство в развиването на капацитета на България като основен фактор за бъдещето на просветителната система на България.
За любовта към физиката, за компликациите и извоюваните борби, за формулата на триумфа, беседваме с Георги Иванов.
- Колко дълъг е пътят към Харвард?
- Всеки възпитаник има друг път. Моят мина през доста надпревари в годините. Кандидастването в Харвард не се лимитира единствено с подготовката за изпита в последната година, а с целия труд, който съм натрупал през годините - през надпревари, през научна разработка, пробна работа, а през последната година с плана за просветителна физика.
- Зад този триумф има редица фактори и извоювани борби - кои бяха най-трудните и най-важни за теб?
- Битките бяха доста и имаше доста компликации през целия път. И без да встъпвам в конкретика, просто желая да кажа, че всеки човек би трябвало да знае, че по този път ще има провали и компликации, само че значимото е да се надмогнат. И по тази причина мога да блогодаря на господин Ломели за поддръжката му при такива моменти.
- Всеки триумф има и своята цена. Каква тя бе за теб?
- Цената е доста труд и жертви. През последната една година трябваше да жертвам сводобното си време, нямах лятна почивка, не съм ходил на море, цялото ми време беше отделено за подготовката за изпита и самата кандидатура с плана. Всичко това изисква фокусиран труд, само че всеки човек, който желае може да реализира сходен триумф.
- Кови са условията за банкет в Харвард?
- Харвард и като цяло американските университети не работят с изпити. Те взимат своите решения след набор от фактори, измежду които е изпита SАТ, езиковият - TOEFL, като най-важните детайли са есетата, които пращат кандидат-студентите с кандидатурата, CV-то, триумфите, които имат и, несъмнено, изявлението.
Така че, в случай че перифразираме думата изпит като какъв брой сложна задача е Харвард - доста труд и доста фактори, само че когато върху всички се работи, може да се реализира резултат.
- Твоето есе защо беше?
- Всеки университет задава няколко въпроса, по които те се пробват да схванат какъв е този възпитаник като темперамент, като персона, каква е неговата история. В моето есе описах една история от моя живот, която, съгласно мен, предаваше доста тъкмо кой съм аз като персона и за какво заслужавам да бъда в Харвард.
- Кое, съгласно теб, се оказа основно за решението на Харвард да те утвърди?
- Мога единствено да допускам, че то е обвързвано с моето предпочитание да се наемам в моята общественост, влизайки в ролята на наставник на всички тези деца. Според мен това е нещо, което още преди Харвард, американското посолство видяха като линия и като качество, заради което взеха решение да финансират активността по плана. Бих споделил, че точно тази моя ангажираност към менторската просвета, към наставляването и към предаването на това знание и тези умения, е може би най-важната линия, която те са харесали.
- А за какво Харвард, а не български университет?
- Харвард беше моето първо предпочитание. Аз в избран стадий ще върна в България, тъй като считам, че имам дълг към предстоящиоте генерации да оказа помощ за развиването на гении. А Харвард е институцията, която ще ме приготви за това, не просто с умения, само че и с контакти, с запаси да бъда допустимо най-полезен. Преди няколко години планирах да остана в България да изучавам, само че най-после стигнах до решението, че е най-добре, освен за мен, само че и за страната ни, в случай че употребявам моите качества и благоприятни условия оптимално да подобря нашето положение.
- В каква компетентност си признат в Харвард?
- Кандидаствах с теоретична физика. Едно от най-хубавите неща на Харвард е, че дава опция на студентите да изследват разнообразни компетентност и действия и в случай че аз реша да трансформира специалността си, ще имам цялостната независимост да го направя. В момента физиката е специалността, която желая да последвам в Харвард и най-вероятно тя ще остане до края на следването ми.
- Не те ли претеснява огромното разстояние от родината и пандемията?
- Със сигурност да. Това са фактори, които влизат в решението на всеки един възпитаник да учи в чужбина. Аз считам, че всеки един детайл на това дали да изучавам в чужбина си има своите плюсове и минуси. Решението е такова - да, в действителност мъчно ще е, няма да виждам фамилията и приятелите, само че те напълно ме схващат и поддържат. И считам, че това е нужна стъпка, освен за моето развиване, само че и за оптималния резултат, който бих желал да реализира за нашата страна.
- Ти кандидастваш за цялостна стипендия и по всяка възможност ще я получиш.
- Стипендията в Харвард не се дефинира от триумфите на студента, а от финансовото състояние на фамилията му. Аз съм в развой на доуточняваща короспонденция. Очаквам цялостна стипендия, само че в случай че това не стане, то ще получа по-голямата част от сумата за образование.
- Да се върнем обратно във времето. Кай те възпламени към физиката?
- Човекът, на който желая да благодаря за това, е баба ми. Още от 4-годишен ми разказваше истории за звездите, за съзвездията.... Мисля че от нея чух за първи път и името Харвард, за това какъв брой сполучливи учени учат в този университет. Така че индивидът, който ме възпламени към физиката, е баба ми. След това за моето израстване ми помогнаха госпожа Върбанова, която ме вкара в спортната борба, господин Никола Каравасилев, с който провеждахме всички научни опити и надпревари, само че има и още доста други хора, които ми помогнаха за моето развиване в и отвън класната стая.
- Ти си ученик на Софийската математическа гимназия, а нея постоянно е сравняванат с фабрика за гении.
- СМГ е в действителност едно хубаво учебно заведение. Забавен факт е, че по същия метод, по който аз в този момент виждам на Харвард като фантазия, гледах по този начин и на СМГ. Истината е, че още като дребен мечтаех да вляза в СМГ. В 4 клас не ме одобриха, само че това не ме отхвърли и след седми клас това стана. Тук бих желал да благодаря на класния началник Елена Киселова и шефа на учебното заведение Антоан Тонев, който ме поддържа в научната ми активност и оказа помощ за нейното осъществавяне.
- Какви са дълготрайните ти цели и фантазии, свързани с физиката?
- Когато започнах да се занимавам с физика, в началото си представях и планирах да съм академик, само че с плана, който съумях да осъществя с господин Ломели, разбрах, че за мен е доста значимо не просто да работя върху науката, а върху допирната точка сред обществото и науката - било то чрез обучение, технологии, нововъведения или бизнес.
Все още нямам точна визия, само че пътят ми е явен - той минава през Харвард на този стадий, оптимално да се приготвя и оптимално да се възползвам от всичките прелестни хора и запаси, които са в тази институция. И, несъмнено, в избран стадий да се върна в България, с цел да предам това познание и умения, с цел да оказа помощ на идните генерации, защото усещам това като мой честен дълг.
- Как се виждаш след 10 години?
- Точна визия нямам, само че бих определил себе си като сполучлив комуникатор - било то в науката, може би предприемач, може би академик, във всички случаи се виждам като човек, зает с социална активност за богатството на страната ни. Надявам се оптимално това да се реализира в избран стадий.
- За какво мечтаеш?
- Човек има доста фантазии, само че една от тях е да мога да оказа помощ и оставя името си на идните генерации у нас.
Снимка: US посолството в България
Виж още " Не чаках, че обявата на американското посолство ще получи толкоз огромен медиен отклик към мен. Моят огромен интерес е към физиката, минал съм през спортна физика, експериметална и научна работа и стопирах на просветителната физика. Моят план за просветителна физика под наставничеството на моя наставник Луис Ломели притегли вниманието на Харвард към мен. В този план, сбъднат с финансовата поддръжка на американското посолство, аз преподавах физика на 700 деца сред 1. и 4. клас в седем разнообразни учебни заведения в откъснати региони ", показа пред Dir.bg Георги Иванов.
Проектът е за млади учени и показва различен способ на преподаване на физика, не познатия в учебно заведение, основан на доктрина, а интерактивен и въодушевяващ децата към тази просвета. Налага и менторска просвета, където учениците работят със собствен ментор в подготовката им за огромни инициативи, а това е изключително значимо за поддръжка на непривилегировани деца в ранна възраст, изключително в отдалечени региони.
Снимка: Личен списък Георги е в ролята на управител на този пионерски плана, а негов наставник е Луис Ломели - американски жител, който живее в България от години, някогашен доброволец в Корпуса на мира на Съединени американски щати сред 2011-2013 година, създател и шеф на организация за младежко развиване Vox Tua и интернационален американски лагер Camp Golden Gate.
В рамките на една година - от март предходната година, двамата работят със 700 деца сред 1. и 4. клас в седем разнообразни учебни заведения в откъснати региони. Основна част от заниманията с децата включват научни опити, обяснени и демонстрирани за деца, подкрепени с материали, които децата да употребяват у дома със своите родители.
Снимка: Личен списък Успехът на плана е безспорен. Той утъпква пътя на други възпитаници като Георги, които желаят да имат своя принос в общественото и просветително развиване на непривилегировани общности.
Снимка: Личен списък Проектът дава видимост и на менторската просвета в учебните заведения посредством персоналната история на Георги. Бъдещият студент ще следва образеца на своя американски наставник и желае да бъде ролеви модел за други възпитаници, които да следват пътя му. Двамата се надяват да вдъхновят родители, учители, шефове и възпитаници да прегърнат концепциите за попечителство в развиването на капацитета на България като основен фактор за бъдещето на просветителната система на България.
За любовта към физиката, за компликациите и извоюваните борби, за формулата на триумфа, беседваме с Георги Иванов.
- Колко дълъг е пътят към Харвард?
- Всеки възпитаник има друг път. Моят мина през доста надпревари в годините. Кандидастването в Харвард не се лимитира единствено с подготовката за изпита в последната година, а с целия труд, който съм натрупал през годините - през надпревари, през научна разработка, пробна работа, а през последната година с плана за просветителна физика.
- Зад този триумф има редица фактори и извоювани борби - кои бяха най-трудните и най-важни за теб?
- Битките бяха доста и имаше доста компликации през целия път. И без да встъпвам в конкретика, просто желая да кажа, че всеки човек би трябвало да знае, че по този път ще има провали и компликации, само че значимото е да се надмогнат. И по тази причина мога да блогодаря на господин Ломели за поддръжката му при такива моменти.
- Всеки триумф има и своята цена. Каква тя бе за теб?
- Цената е доста труд и жертви. През последната една година трябваше да жертвам сводобното си време, нямах лятна почивка, не съм ходил на море, цялото ми време беше отделено за подготовката за изпита и самата кандидатура с плана. Всичко това изисква фокусиран труд, само че всеки човек, който желае може да реализира сходен триумф.
- Кови са условията за банкет в Харвард?
- Харвард и като цяло американските университети не работят с изпити. Те взимат своите решения след набор от фактори, измежду които е изпита SАТ, езиковият - TOEFL, като най-важните детайли са есетата, които пращат кандидат-студентите с кандидатурата, CV-то, триумфите, които имат и, несъмнено, изявлението.
Така че, в случай че перифразираме думата изпит като какъв брой сложна задача е Харвард - доста труд и доста фактори, само че когато върху всички се работи, може да се реализира резултат.
- Твоето есе защо беше?
- Всеки университет задава няколко въпроса, по които те се пробват да схванат какъв е този възпитаник като темперамент, като персона, каква е неговата история. В моето есе описах една история от моя живот, която, съгласно мен, предаваше доста тъкмо кой съм аз като персона и за какво заслужавам да бъда в Харвард.
- Кое, съгласно теб, се оказа основно за решението на Харвард да те утвърди?
- Мога единствено да допускам, че то е обвързвано с моето предпочитание да се наемам в моята общественост, влизайки в ролята на наставник на всички тези деца. Според мен това е нещо, което още преди Харвард, американското посолство видяха като линия и като качество, заради което взеха решение да финансират активността по плана. Бих споделил, че точно тази моя ангажираност към менторската просвета, към наставляването и към предаването на това знание и тези умения, е може би най-важната линия, която те са харесали.
- А за какво Харвард, а не български университет?
- Харвард беше моето първо предпочитание. Аз в избран стадий ще върна в България, тъй като считам, че имам дълг към предстоящиоте генерации да оказа помощ за развиването на гении. А Харвард е институцията, която ще ме приготви за това, не просто с умения, само че и с контакти, с запаси да бъда допустимо най-полезен. Преди няколко години планирах да остана в България да изучавам, само че най-после стигнах до решението, че е най-добре, освен за мен, само че и за страната ни, в случай че употребявам моите качества и благоприятни условия оптимално да подобря нашето положение.
- В каква компетентност си признат в Харвард?
- Кандидаствах с теоретична физика. Едно от най-хубавите неща на Харвард е, че дава опция на студентите да изследват разнообразни компетентност и действия и в случай че аз реша да трансформира специалността си, ще имам цялостната независимост да го направя. В момента физиката е специалността, която желая да последвам в Харвард и най-вероятно тя ще остане до края на следването ми.
- Не те ли претеснява огромното разстояние от родината и пандемията?
- Със сигурност да. Това са фактори, които влизат в решението на всеки един възпитаник да учи в чужбина. Аз считам, че всеки един детайл на това дали да изучавам в чужбина си има своите плюсове и минуси. Решението е такова - да, в действителност мъчно ще е, няма да виждам фамилията и приятелите, само че те напълно ме схващат и поддържат. И считам, че това е нужна стъпка, освен за моето развиване, само че и за оптималния резултат, който бих желал да реализира за нашата страна.
- Ти кандидастваш за цялостна стипендия и по всяка възможност ще я получиш.
- Стипендията в Харвард не се дефинира от триумфите на студента, а от финансовото състояние на фамилията му. Аз съм в развой на доуточняваща короспонденция. Очаквам цялостна стипендия, само че в случай че това не стане, то ще получа по-голямата част от сумата за образование.
- Да се върнем обратно във времето. Кай те възпламени към физиката?
- Човекът, на който желая да благодаря за това, е баба ми. Още от 4-годишен ми разказваше истории за звездите, за съзвездията.... Мисля че от нея чух за първи път и името Харвард, за това какъв брой сполучливи учени учат в този университет. Така че индивидът, който ме възпламени към физиката, е баба ми. След това за моето израстване ми помогнаха госпожа Върбанова, която ме вкара в спортната борба, господин Никола Каравасилев, с който провеждахме всички научни опити и надпревари, само че има и още доста други хора, които ми помогнаха за моето развиване в и отвън класната стая.
- Ти си ученик на Софийската математическа гимназия, а нея постоянно е сравняванат с фабрика за гении.
- СМГ е в действителност едно хубаво учебно заведение. Забавен факт е, че по същия метод, по който аз в този момент виждам на Харвард като фантазия, гледах по този начин и на СМГ. Истината е, че още като дребен мечтаех да вляза в СМГ. В 4 клас не ме одобриха, само че това не ме отхвърли и след седми клас това стана. Тук бих желал да благодаря на класния началник Елена Киселова и шефа на учебното заведение Антоан Тонев, който ме поддържа в научната ми активност и оказа помощ за нейното осъществавяне.
- Какви са дълготрайните ти цели и фантазии, свързани с физиката?
- Когато започнах да се занимавам с физика, в началото си представях и планирах да съм академик, само че с плана, който съумях да осъществя с господин Ломели, разбрах, че за мен е доста значимо не просто да работя върху науката, а върху допирната точка сред обществото и науката - било то чрез обучение, технологии, нововъведения или бизнес.
Все още нямам точна визия, само че пътят ми е явен - той минава през Харвард на този стадий, оптимално да се приготвя и оптимално да се възползвам от всичките прелестни хора и запаси, които са в тази институция. И, несъмнено, в избран стадий да се върна в България, с цел да предам това познание и умения, с цел да оказа помощ на идните генерации, защото усещам това като мой честен дълг.
- Как се виждаш след 10 години?
- Точна визия нямам, само че бих определил себе си като сполучлив комуникатор - било то в науката, може би предприемач, може би академик, във всички случаи се виждам като човек, зает с социална активност за богатството на страната ни. Надявам се оптимално това да се реализира в избран стадий.
- За какво мечтаеш?
- Човек има доста фантазии, само че една от тях е да мога да оказа помощ и оставя името си на идните генерации у нас.
Снимка: US посолството в България Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ