България има шанс да бъде лидер в Европа във внедряването

България има късмет да бъде водач в Европа във внедряването на изкуствен интелект в учебните заведения, съобщи Доброслав Димитров (вляво), ръководител на УС на БАСКОМ (снимка: БАСКОМ)

Софтуерният бранш внася налози и осигуровки, които са три пъти над междинното за страната. Това го прави най-солидарният и обществено виновен бранш в България, сочи годишният отчет за положението на софтуерния бранш у нас, който се изготвя от време на време от Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ.

На конференция в София от Асоциацията подчертаха, че софтуерният бранш движи потреблението в стопанската система, главен вложител е в смяната на качеството на средата и е важен фактор за задържане на младежите (97% от завършващите софтуерни специалности остават в България) и за привличането на гении от чужбина.

Продължава двуцифреният растеж на приходите в софтуерния бранш, само че темпото му се забавя, съгласно данните от Барометъра на БАСКОМ. Очакваният растеж за 2023 година е 12,1%, до момента в който през 2022 година той беше 23,7%. Над 85% от тези доходи са от експорт.

През 2022 година делът на експорта на софтуерни артикули и услуги е близо 1/3 от общия размер на износа на услуги в България. Ръстът на приходите от експорт е 25% на годишна база през 2022 година, достигайки 6,35 милиарда лева През 2023 година се чака експортната стойност да нарасне с нови 21% и да доближи до 7,69 милиарда лева

Съотношението на оперативните доходи на софтуерния бранш по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава най-високата си в годините стойност от 4,3% през 2022 година Прогнозата за 2023 година е, че растежът на каузи на софтуерния бранш в Брутният вътрешен продукт още веднъж ще се усили и ще доближи близо 4,5%, което ще затвърди позицията на бранша като №1 в стопанската система на услугите в страната.
още по темата
Очакваният спад на растежа на бранша през актуалната 2023 година разяснява Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ: „ Допреди два месеца смятахме, че ще пораснем с над 20% и това ни изглеждаше реалистично. В последните 2-3 месеца се започнаха годишните договаряния с огромните ни сътрудници от Съединени американски щати и Западна Европа и се вижда, че има несъмнено отрезвяване на тези пазари, а ние сме извънредно подвластни от тях ”.

Добрата вест, съгласно него, е, че растеж въпреки всичко ще има. Той ще бъде по-голям от доста от секторите в България и няколко пъти по-голям от растежа на Брутният вътрешен продукт.

„ Но ние постоянно сме били много по-амбициозни. И в този момент следва да покажем още веднъж нашата адаптивност. Във всяка рецесия има и доста нови благоприятни условия. Изкуственият разсъдък и всеобщото му нахлуване би могло да даде една спомагателна резултатност на българските компании, надлежно неведнъж да усили продуктивността ”, съобщи Брашнаров.

„ БАСКОМ направи доста срещи онлайн със стотици участници, с цел да повдигнем осведомеността на бизнеса, страната и обособените общности за изкуствения интелекти и опциите, които той дава. Позитивният образец в това отношение е взаимната ни работа с МОН, с което сме на път да изработим насоки за внедряване на изкуствен интелект в учебно заведение. За първи път от много време насам България има късмет да бъде водач в Европа в тази сфера ”, означи Доброслав Димитров, ръководител на УС на БАСКОМ.

Изкуственият разсъдък би могъл да даде спомагателна резултатност на българските компании, счита Георги Брашнаров (вдясно), член на Консултативния съвет на БАСКОМ (снимка: БАСКОМ)

За първи път тази година Барометърът мери и приносa на ИТ гениите към стопанската система на страната през внасяните налози от персоналното ползване (вкл. локални налози и такси). За 2022 година той е бил в размер на 504 млн. лева Прогнозата е, че през 2023 година секторът ще внесе общо над 2 милиарда лева налози (ДДС, налог облага, обществени осигуровки, ДОД и налози през персонално потребление) със своите 58 хиляди работни места.

Нито една компания – член на БАСКОМ не поддържа въвеждане на автоматизирана формула за годишно нарастване на оптималния застрахователен предел, излиза наяве от вътрешно изследване на асоциацията. Трусовете в данъчно-осигурителната политика са оценени като най-големият народен риск за развиването на бранша. Сред световните опасности са международната икономическа и геополитически рецесии.

По отношение на следствията от навлизането на изкуствения разсъдък – тематика, която БАСКОМ направи забележима в обществения спор през последната година – проучването демонстрира, че над 50% от софтуерните компании в България към този момент употребяват ИИ на някои позиции, а 16% – на всички позиции.

Поради динамичността в развиването на бранша тази година, обичайна 5-годишна прогноза е сведена единствено до 2025 година Тогава се обрисува броят на заетите в бранша да доближи 72 500 индивида, а приходите да надвишават 12 милиарда лева.