Проф. Георги Близнашки: Конституцията има нужда не от промени, а от фина настройка
България има доста добра Конституция, бих споделил най-хубавата в Централна и Източна Европа, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. Георги Близнашки, който напълно неотдавна стана първият лекар на науките по конституционно право в страната. Той е академични учител по конституционно право, екс длъжностен министър председател на страната /август - ноември 2014 г./, бил е водещ специалист към Конституционната комисия към 7-то Велико национално заседание.
Според проф. Близнашки, когато се приказва за промени в Закон номер 1 на страната, всички би трябвало да си дават ясна сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации. По думите му Конституцията по-скоро се нуждае от фина конфигурация, а не от промени, тъй като в противоположен случай има риск да бъдат разрушени основите на националната държавност. В българската конституционна система са вградени детайли на непоклатимост - държавните управления идват и си отиват, а президентът е факторът, който обезпечава последователност и неизменност в политиката, показва Близнашки. И добавя, че Конституцията ни не е морално остаряла, а може да се надгражда, без да се залита към някакви властнически опити.
По традиция у нас стартира да се приказва за Основния закон, когато настава някаква рецесия, споделя Близнашки. А в действителност, Конституцията ни съпровожда във всички политически прояви и, когато си прави работата, го прави неусетно, регулирайки най-съществените процеси в обществото, показва ученият. Според него нашата Конституция е първият посткомунистически закон и в този смисъл тя е акт на национална суверенна воля. По думите му през идващите интервали от време е имало по-груби интервенции от страна на кръгове от интернационалната общественост при основаването на националните конституции на "новите демокрации ".
България одобри своята преди бурята, преди основаването на Венецианската комисия за народна власт посредством право. В този смисъл, нашата Конституция отрази най-хубавите обичаи в родната история - фантазията за развъртян парламентаризъм, за която са се борили най-светлите мозъци в политическия живот в продължение на близо половин век, дружно с това отразява редица от най-новите достижения на европейския конституционализъм и просвета, е мнението на проф. Близнашки.
На въпроса дали е била подготвена правната мисъл за приемането на новата Конституция при започване на 90-те години на предишния век, професорът дава еднопосочен отговор - за такава стъпка в никакъв случай няма цялостна подготвеност. За него е значимо, че е имало специалисти, които са били наясно с тази исторически преломна задача, били са на висотата и са се справили, освен това по доста успешен метод.
През 1991 година бяха положени основите на националната държавност
Малцина си дават сметка, че през 1991 година бяха положени основите на националната държавност и то бяха закрепени по безапелационен метод, счита проф. Близнашки. Според него в наши дни би било доста мъчно да вземем за пример да се прокара концепцията за формален език на страната. А в Конституцията е записано, че формалният език на Републиката е българският, нищо че има разнообразни рискови групи, които се пробват да слагат под въпрос тази теза, дава образец ученият. Дава образец с желанията турският език да се употребява в предизборни акции, което е в прорез с откритите обичаи и заради тази причина всички политически обществени изяви би трябвало да са на формалния език, с цел да знаят всички защо става дума и да не се основава ненужно напрежение в обществото.
Когато се вършат оферти за промени в Конституцията, би трябвало да си даваме сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации, споделя проф. Близнашки. В противоположен случай ще се стигне до разрушение освен на тези детайли на обществена държавност, които от време на време се подлагат на рецензия, само че ще бъдат разрушени основите на нашата национална държавност, счита специалистът. И добавя, че не би трябвало да се позволяват никакви опити, в случай че сме виновни и имаме задълбочено схващане за висшите национални ползи.
Като неприятен образец професорът дава разсъжденията в общественото пространство за какво българската Конституция постанова възбрана за основаване на самостоятелни формирания - т.е. изключва концепцията за федерализация. Неговият отговор на този въпрос е, че е задоволително единствено да се огледа картата на Европа, с цел да стане ясно, че нашата страна, която е в периферията и има комплицирана история, не би трябвало да си отваря фланговете за офанзиви от нападателни сили.
За фините настройки на Конституцията не е належащо Велико национално заседание
По думите му у нас към този момент има насъбран опит - парламентаризмът се развива, само че доста неща остават такива, каквито са били въведени в самото начало. Не се получи естествена еволюция, сякаш в Народното събрание влизат персонажи с все по-ниско качество, сякаш огромните имена бяха първоначално, а след това нивото спада, споделя проф. Близнашки.
Според него в самата Конституция могат да бъдат импортирани усъвършенствания, само че, за жалост, диалогът нормално избива в друга посока. Напънът най-често е за президентска република - т.е. исконният позив за мощната ръка, която да не си играе на народна власт, а да вкара ред в страната, а това е доста рисково, показва ученият. Той добавя, че българите към този момент сме основали демократична традиция - 28 години след приемането на Конституцията, и би трябвало да се гордеем с това, а не да оставяме да ни отнесе вълната на един или различен властнически опит.
За фините настройки на Конституцията не е належащо Велико национално заседание /ВНС/, счита проф. Близнашки. За него Велико народно събрание в действителност е доста значима гаранция, когато става дума за стремежи да се посегне на националната еднаквост. Всички, които повдигат въпроса за Велико народно събрание, в действителност имат поради, че биха желали България да се промени като форма на държавно ръководство, споделя юристът. И добавя, че за тях най-важният въпрос е по какъв начин от парламентарна да станем президентска република, властта да се концентрира в едно лице или дребна група лица, да се премине към един властнически жанр на ръководство?! В този смисъл Велико народно събрание е гаранция против сходни опити, показва проф. Близнашки.
Той напомня, че Велико народно събрание е част от нашата история и, в случай че се огледа обратно във времето, не други, а представителите на по-старата генерация огромни адвокати от старите буржоазни семейства на страната са упорствали да се резервира институцията Велико народно събрание. Това е гаранция, че няма да се посегне с лека ръка на конституционната еднаквост, споделя правистът. За него при започване на 90-те години в действителност са работили цяла генерация мъдреци, разбиращи добре манталитета на българските политици, и точно те са настояли да се резервира Велико народно събрание, с цел да не се протяга ръка елементарно на Конституцията.
На опцията доста въпроси да се вземат решение посредством референдуми, проф. Близнашки не гледа напълно позитивно. Според него този вид допитвания до народа е средство на така наречен радикална народна власт и е риск да се отива от една прекаленост в друга. Това е действителна заплаха и затова актуалната народна власт е конституционна, планувани са редици гаранции да не може да се протяга ръка на конституционната еднаквост, правата и свободите на жителите, е позицията на юриста.
За професора казусът към субсидирането на партиите може да има доста тежки и разрушителни последствия за политическия плурализъм в страната. Според него, когато се приказва за такива огромни кардинални въпроси, би трябвало да има консенсус сред главните политически сили. Крайният резултат е неприятен за всички. Но Конституцията не е отговорна, показва проф. Близнашки и прецизира, че виновността е във внушенията към обществото и построяването на неправилни настройки.
Доктрината "конституционна еднаквост "
За все по-широко употребяваното разбиране "конституционна еднаквост " проф. Близнашки изяснява, че това е доста значима теория, която акцентира, че Конституцията има ядро от полезности и правила, което е с фундаментално значение, и редица други въпроси, които са с периферен темперамент. Всъщност, значимото е, когато се подхващат някакви конституционни проверки и промени, да се резервира ядрото, а измененията да са ориентирани към рационализиране на използването на Конституцията, добавя правистът.
Професорът изяснява, че тази теория става изключително настояща през последните 10-15 години, защото на нея стартира да се базира Федералният парламентарен съд на Германия. Иначе казано, това е разбирането, че европейските институции не могат да законодателстват по въпроси, които засягат конституционната еднаквост, което е квинтесенцията на националния суверенитет, показва проф. Близнашки. По думите му тази теория се е трансформирала в опора за отстояване на националната еднаквост, на суверенитета на държавите-членки на Европейски Съюз, тя е в контраст на наклонността, подбудена най-много от работата на Европейския съд, да се либерализира режимът, да се вземат решения, които засягат същностните детайли на националната държавност.
Неслучайно починалият президент на Германия Роман Херцог преди време издигна лозунга "Спрете Европейския съд ", тъй като интеграцията вървеше основно по тази линия, показва проф. Близнашки. И прецизира, че тази процедура нещата да се тласкат, без да се изясняват на обществото, докара до реакцията, която се следи в последно време - възраждането на национализма. Според него това е и повода да има нов Европейски парламент, за който никой не е сигурен накъде ще тръгне със мощното националистическо наличие, с групи, които отстояват личните си национални ползи, без да се преценяват с общото богатство на Европейски Съюз като цяло.
Въпросът за какво в преамбюла на българската Конституция липсва "Ние, народът " го кара да се усмихне. Посочва, че тази словосъчетание е въпрос на идеология. Американската Конституция борави с този израз, само че истината е, че когато тя е одобрявана, под "народ " се е разбирало нещо доста по-ограничено спрямо мощното разрастване и разширение правата и свободите на жителите, които ще се извършат през идващите няколко века, споделя проф. Близнашки. И добавя, че общата формула "Ние, народът " в последна сметка не значи, че Конституцията на Съединени американски щати е основана от самия народ.
Въпросът за човешкото достолепие е централна тематика на нашия конституционализъм
Въпросът за човешкото достолепие е централна тематика на нашия конституционализъм, показва проф. Близнашки. Разказва, че след края на Втората международна война на напред във времето се извежда не самостоятелната независимост, каквато е традицията на демократичната народна власт, а тематиката за човешкото достолепие. Иначе казано, достолепието е освен това в съпоставяне със свободата - не е задоволително да бъдем свободни, би трябвало да имаме и изискванията за обикновено човешко битие, изяснява ученият. А човешкото достолепие е основанието за всички човешки права. Формулата за човешкото достолепие е в член 4 на Конституцията, само че огромният въпрос е какво се схваща под този термин, споделя проф. Близнашки.
Ученият показва, че у нас нещата някак са завили спрямо Германия да вземем за пример. Не може да има дейна обществена политика, където е въведен плосък налог, тъй като посредством него се освобождават богатите и свръхбогатите от отговорност пред обществото, показва проф. Близнашки.
Според него огромният проблем е, че у нас са оставени нерешени доста, доста въпроси, а всички се хващат за Конституцията. Напоследък и Съюзът на съдиите вкара тематиката за директното деяние на Конституцията, по какъв начин съдилищата да я ползват и стана по този начин, че съдии, които не са наясно изобщо с тези комплицирани проблеми, потеглиха да се занимават с тях, показва проф. Близнашки.
За него въпросът е, че в страната ни отсъстват редица базисни закони, които контролират главните сфери на публичния живот. Не може с Конституцията да свършиш това, което липсва - не може да вземем за пример да се компенсира отсъствието на Граждански кодекс, споделя проф. Близнашки. Той добавя, че България е една от дребното европейски страни, които нямат актуален Граждански кодекс.
По същия метод стоят нещата и с Наказателния кодекс, споделя още проф. Близнашки и прецизира, че караме по постановки от от дълго време отминали столетия. Неслучайно нашето законодателство е като швейцарско сирене - промени и допълнения следват едни след други, изключително в региона на наказателното право, показва специалистът. И отбелязва, че се изисква голяма законодателна работа, а не всеки да се занимава с Конституцията. Той добавя, че в действителност като конституционалист няма нищо срещу, тъй като се покачва правната просвета на популацията и хората научават нови и нови неща.
В нашата конституционна система са вградени детайли на непоклатимост
На европейския континент има единствено две президентски републики - Русия и Турция, страни с имперско завещание, напомня проф. Близнашки. Подобно устройство, само че с девиации, има и във Франция - полупрезидентска република. Да, властта е съсредоточена в една фигура, най-малко за избран интервал от време, единствено че, когато хората излязат на улицата, цялата страна стартира да се тресе, споделя проф. Близнашки. И прави паралел, че в нашата конституционна система са вградени детайли на непоклатимост - държавните управления идват и си отиват, само че президентът е факторът, който обезпечава последователност и неизменност в политиката.
Разделението на управляващите е прекомерно комплицирана идея, допуска богата политическа традиция и развита политическа просвета, добавя специалистът. Според него, за жал, тук в периферията на Европа, авторитаризмът е водещото начало - стремежът, който и да пристигна на власт да я обсеби цялата. Хората, които се занимават с политика, би трябвало да знаят, че е нужно да си мерят думите, тъй като в политиката думите създават делата, и не е належащо да се основава напрежение. По-добре е сред институциите да има логичен разговор, вместо непрекъснати кавги, споделя проф. Близнашки.
Българската Конституция не е морално остаряла, безапелационен е юристът. Според него тя би трябвало да се надгражда, без да се залита към никакви властнически опити. Всъщност, диалогът за Конституцията е безконечен, значимото е да вървим напред, а не да се връщаме непрестанно обратно, както вършим през последните десетилетия - зачетохме се прекалено много в страниците на историята, вместо да пишем новата история на страната, обобщава проф. Близнашки.
Според проф. Близнашки, когато се приказва за промени в Закон номер 1 на страната, всички би трябвало да си дават ясна сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации. По думите му Конституцията по-скоро се нуждае от фина конфигурация, а не от промени, тъй като в противоположен случай има риск да бъдат разрушени основите на националната държавност. В българската конституционна система са вградени детайли на непоклатимост - държавните управления идват и си отиват, а президентът е факторът, който обезпечава последователност и неизменност в политиката, показва Близнашки. И добавя, че Конституцията ни не е морално остаряла, а може да се надгражда, без да се залита към някакви властнически опити.
По традиция у нас стартира да се приказва за Основния закон, когато настава някаква рецесия, споделя Близнашки. А в действителност, Конституцията ни съпровожда във всички политически прояви и, когато си прави работата, го прави неусетно, регулирайки най-съществените процеси в обществото, показва ученият. Според него нашата Конституция е първият посткомунистически закон и в този смисъл тя е акт на национална суверенна воля. По думите му през идващите интервали от време е имало по-груби интервенции от страна на кръгове от интернационалната общественост при основаването на националните конституции на "новите демокрации ".
България одобри своята преди бурята, преди основаването на Венецианската комисия за народна власт посредством право. В този смисъл, нашата Конституция отрази най-хубавите обичаи в родната история - фантазията за развъртян парламентаризъм, за която са се борили най-светлите мозъци в политическия живот в продължение на близо половин век, дружно с това отразява редица от най-новите достижения на европейския конституционализъм и просвета, е мнението на проф. Близнашки.
На въпроса дали е била подготвена правната мисъл за приемането на новата Конституция при започване на 90-те години на предишния век, професорът дава еднопосочен отговор - за такава стъпка в никакъв случай няма цялостна подготвеност. За него е значимо, че е имало специалисти, които са били наясно с тази исторически преломна задача, били са на висотата и са се справили, освен това по доста успешен метод.
През 1991 година бяха положени основите на националната държавност
Малцина си дават сметка, че през 1991 година бяха положени основите на националната държавност и то бяха закрепени по безапелационен метод, счита проф. Близнашки. Според него в наши дни би било доста мъчно да вземем за пример да се прокара концепцията за формален език на страната. А в Конституцията е записано, че формалният език на Републиката е българският, нищо че има разнообразни рискови групи, които се пробват да слагат под въпрос тази теза, дава образец ученият. Дава образец с желанията турският език да се употребява в предизборни акции, което е в прорез с откритите обичаи и заради тази причина всички политически обществени изяви би трябвало да са на формалния език, с цел да знаят всички защо става дума и да не се основава ненужно напрежение в обществото.
Когато се вършат оферти за промени в Конституцията, би трябвало да си даваме сметка, че нямаме право на безотговорни импровизации, споделя проф. Близнашки. В противоположен случай ще се стигне до разрушение освен на тези детайли на обществена държавност, които от време на време се подлагат на рецензия, само че ще бъдат разрушени основите на нашата национална държавност, счита специалистът. И добавя, че не би трябвало да се позволяват никакви опити, в случай че сме виновни и имаме задълбочено схващане за висшите национални ползи.
Като неприятен образец професорът дава разсъжденията в общественото пространство за какво българската Конституция постанова възбрана за основаване на самостоятелни формирания - т.е. изключва концепцията за федерализация. Неговият отговор на този въпрос е, че е задоволително единствено да се огледа картата на Европа, с цел да стане ясно, че нашата страна, която е в периферията и има комплицирана история, не би трябвало да си отваря фланговете за офанзиви от нападателни сили.
За фините настройки на Конституцията не е належащо Велико национално заседание
По думите му у нас към този момент има насъбран опит - парламентаризмът се развива, само че доста неща остават такива, каквито са били въведени в самото начало. Не се получи естествена еволюция, сякаш в Народното събрание влизат персонажи с все по-ниско качество, сякаш огромните имена бяха първоначално, а след това нивото спада, споделя проф. Близнашки.
Според него в самата Конституция могат да бъдат импортирани усъвършенствания, само че, за жалост, диалогът нормално избива в друга посока. Напънът най-често е за президентска република - т.е. исконният позив за мощната ръка, която да не си играе на народна власт, а да вкара ред в страната, а това е доста рисково, показва ученият. Той добавя, че българите към този момент сме основали демократична традиция - 28 години след приемането на Конституцията, и би трябвало да се гордеем с това, а не да оставяме да ни отнесе вълната на един или различен властнически опит.
За фините настройки на Конституцията не е належащо Велико национално заседание /ВНС/, счита проф. Близнашки. За него Велико народно събрание в действителност е доста значима гаранция, когато става дума за стремежи да се посегне на националната еднаквост. Всички, които повдигат въпроса за Велико народно събрание, в действителност имат поради, че биха желали България да се промени като форма на държавно ръководство, споделя юристът. И добавя, че за тях най-важният въпрос е по какъв начин от парламентарна да станем президентска република, властта да се концентрира в едно лице или дребна група лица, да се премине към един властнически жанр на ръководство?! В този смисъл Велико народно събрание е гаранция против сходни опити, показва проф. Близнашки.
Той напомня, че Велико народно събрание е част от нашата история и, в случай че се огледа обратно във времето, не други, а представителите на по-старата генерация огромни адвокати от старите буржоазни семейства на страната са упорствали да се резервира институцията Велико народно събрание. Това е гаранция, че няма да се посегне с лека ръка на конституционната еднаквост, споделя правистът. За него при започване на 90-те години в действителност са работили цяла генерация мъдреци, разбиращи добре манталитета на българските политици, и точно те са настояли да се резервира Велико народно събрание, с цел да не се протяга ръка елементарно на Конституцията.
На опцията доста въпроси да се вземат решение посредством референдуми, проф. Близнашки не гледа напълно позитивно. Според него този вид допитвания до народа е средство на така наречен радикална народна власт и е риск да се отива от една прекаленост в друга. Това е действителна заплаха и затова актуалната народна власт е конституционна, планувани са редици гаранции да не може да се протяга ръка на конституционната еднаквост, правата и свободите на жителите, е позицията на юриста.
За професора казусът към субсидирането на партиите може да има доста тежки и разрушителни последствия за политическия плурализъм в страната. Според него, когато се приказва за такива огромни кардинални въпроси, би трябвало да има консенсус сред главните политически сили. Крайният резултат е неприятен за всички. Но Конституцията не е отговорна, показва проф. Близнашки и прецизира, че виновността е във внушенията към обществото и построяването на неправилни настройки.
Доктрината "конституционна еднаквост "
За все по-широко употребяваното разбиране "конституционна еднаквост " проф. Близнашки изяснява, че това е доста значима теория, която акцентира, че Конституцията има ядро от полезности и правила, което е с фундаментално значение, и редица други въпроси, които са с периферен темперамент. Всъщност, значимото е, когато се подхващат някакви конституционни проверки и промени, да се резервира ядрото, а измененията да са ориентирани към рационализиране на използването на Конституцията, добавя правистът.
Професорът изяснява, че тази теория става изключително настояща през последните 10-15 години, защото на нея стартира да се базира Федералният парламентарен съд на Германия. Иначе казано, това е разбирането, че европейските институции не могат да законодателстват по въпроси, които засягат конституционната еднаквост, което е квинтесенцията на националния суверенитет, показва проф. Близнашки. По думите му тази теория се е трансформирала в опора за отстояване на националната еднаквост, на суверенитета на държавите-членки на Европейски Съюз, тя е в контраст на наклонността, подбудена най-много от работата на Европейския съд, да се либерализира режимът, да се вземат решения, които засягат същностните детайли на националната държавност.
Неслучайно починалият президент на Германия Роман Херцог преди време издигна лозунга "Спрете Европейския съд ", тъй като интеграцията вървеше основно по тази линия, показва проф. Близнашки. И прецизира, че тази процедура нещата да се тласкат, без да се изясняват на обществото, докара до реакцията, която се следи в последно време - възраждането на национализма. Според него това е и повода да има нов Европейски парламент, за който никой не е сигурен накъде ще тръгне със мощното националистическо наличие, с групи, които отстояват личните си национални ползи, без да се преценяват с общото богатство на Европейски Съюз като цяло.
Въпросът за какво в преамбюла на българската Конституция липсва "Ние, народът " го кара да се усмихне. Посочва, че тази словосъчетание е въпрос на идеология. Американската Конституция борави с този израз, само че истината е, че когато тя е одобрявана, под "народ " се е разбирало нещо доста по-ограничено спрямо мощното разрастване и разширение правата и свободите на жителите, които ще се извършат през идващите няколко века, споделя проф. Близнашки. И добавя, че общата формула "Ние, народът " в последна сметка не значи, че Конституцията на Съединени американски щати е основана от самия народ.
Въпросът за човешкото достолепие е централна тематика на нашия конституционализъм
Въпросът за човешкото достолепие е централна тематика на нашия конституционализъм, показва проф. Близнашки. Разказва, че след края на Втората международна война на напред във времето се извежда не самостоятелната независимост, каквато е традицията на демократичната народна власт, а тематиката за човешкото достолепие. Иначе казано, достолепието е освен това в съпоставяне със свободата - не е задоволително да бъдем свободни, би трябвало да имаме и изискванията за обикновено човешко битие, изяснява ученият. А човешкото достолепие е основанието за всички човешки права. Формулата за човешкото достолепие е в член 4 на Конституцията, само че огромният въпрос е какво се схваща под този термин, споделя проф. Близнашки.
Ученият показва, че у нас нещата някак са завили спрямо Германия да вземем за пример. Не може да има дейна обществена политика, където е въведен плосък налог, тъй като посредством него се освобождават богатите и свръхбогатите от отговорност пред обществото, показва проф. Близнашки.
Според него огромният проблем е, че у нас са оставени нерешени доста, доста въпроси, а всички се хващат за Конституцията. Напоследък и Съюзът на съдиите вкара тематиката за директното деяние на Конституцията, по какъв начин съдилищата да я ползват и стана по този начин, че съдии, които не са наясно изобщо с тези комплицирани проблеми, потеглиха да се занимават с тях, показва проф. Близнашки.
За него въпросът е, че в страната ни отсъстват редица базисни закони, които контролират главните сфери на публичния живот. Не може с Конституцията да свършиш това, което липсва - не може да вземем за пример да се компенсира отсъствието на Граждански кодекс, споделя проф. Близнашки. Той добавя, че България е една от дребното европейски страни, които нямат актуален Граждански кодекс.
По същия метод стоят нещата и с Наказателния кодекс, споделя още проф. Близнашки и прецизира, че караме по постановки от от дълго време отминали столетия. Неслучайно нашето законодателство е като швейцарско сирене - промени и допълнения следват едни след други, изключително в региона на наказателното право, показва специалистът. И отбелязва, че се изисква голяма законодателна работа, а не всеки да се занимава с Конституцията. Той добавя, че в действителност като конституционалист няма нищо срещу, тъй като се покачва правната просвета на популацията и хората научават нови и нови неща.
В нашата конституционна система са вградени детайли на непоклатимост
На европейския континент има единствено две президентски републики - Русия и Турция, страни с имперско завещание, напомня проф. Близнашки. Подобно устройство, само че с девиации, има и във Франция - полупрезидентска република. Да, властта е съсредоточена в една фигура, най-малко за избран интервал от време, единствено че, когато хората излязат на улицата, цялата страна стартира да се тресе, споделя проф. Близнашки. И прави паралел, че в нашата конституционна система са вградени детайли на непоклатимост - държавните управления идват и си отиват, само че президентът е факторът, който обезпечава последователност и неизменност в политиката.
Разделението на управляващите е прекомерно комплицирана идея, допуска богата политическа традиция и развита политическа просвета, добавя специалистът. Според него, за жал, тук в периферията на Европа, авторитаризмът е водещото начало - стремежът, който и да пристигна на власт да я обсеби цялата. Хората, които се занимават с политика, би трябвало да знаят, че е нужно да си мерят думите, тъй като в политиката думите създават делата, и не е належащо да се основава напрежение. По-добре е сред институциите да има логичен разговор, вместо непрекъснати кавги, споделя проф. Близнашки.
Българската Конституция не е морално остаряла, безапелационен е юристът. Според него тя би трябвало да се надгражда, без да се залита към никакви властнически опити. Всъщност, диалогът за Конституцията е безконечен, значимото е да вървим напред, а не да се връщаме непрестанно обратно, както вършим през последните десетилетия - зачетохме се прекалено много в страниците на историята, вместо да пишем новата история на страната, обобщава проф. Близнашки.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ