Пенсионният модел в Централна и Източна Европа
България има какво още да направи за стимулирането на по-дълъг трудов живот
Населението в цяла Европа застарява и това не е вест. По данни на Евростат през 2024 година междинната възраст в Европейския съюз е 44,7 години, като наклонността е възходяща в съвсем всички страни. Ето за какво успеваемостта и устойчивостта на пенсионните системи са все по-значима тематика.
Тук съпоставяме някои от характерностите на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички прегледани страни са членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред сходни демографски провокации и имат относително близки равнища на приходи. Освен това, те са със сходни позиции в класациите за дял на пенсионерите в риск от беднотия. Докато България реализира по-добри резултати от Естония и Хърватия, тя изостава по отношение на Унгария и Румъния, като последната е единствената от петте, която се показва по-добре от междинното за Европейски Съюз. Това основава подобаваща основа за открояване както на общите структурни дефекти, по този начин и на положителни практики.
Пенсионните системи на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния споделят редица общи характерности. Системите са многостълбови по своята конструкция. Във всички случаи главният източник на приходи за пенсионерите е първият дирек – обществена разходно-покривна система. Наред с първия дирек, във всички страни съществуват благоприятни условия за присъединяване във втори дирек (капитало-натрупващ) и трети дирек (доброволно частно осигуряване).
Правото на пенсия се базира на застрахователен стаж и вноски, като във всяка страна се дестимулира ранното пенсиониране и се подтиква отлагането на момента на пенсиониране. Създадени са и съставни елементи като наследствени и инвалидни пенсии.
Въпреки структурните прилики обаче има и много основни разлики:
Наследствени пенсии: България дава закрепена вдовишка добавка от 30% от пенсията на умрелия брачен партньор, до момента в който в Румъния след 15 години брак се трансферира 50% от пенсията, а в Хърватия, може да се наследят 77% от пенсията на колегата, в случай че е по-висока на тази на наследника.
Инвалидни пенсии: В България и Хърватия право на пенсия поражда при загуба на над 50% работоспособност. В Румъния от 2012 година достъпът зависи само от степента на увреждане, само че с формула, която последователно понижава размера на пенсията. По-радикални промени са подхванати в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена отвън пенсионната система. Естония заменя пенсиите с помощи за загуба на работоспособност, управлявани от бюрото по труда, а Унгария — с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. И в двата случая задачата е да се ограничи финансовият напън и да се насърчи присъединяване в пазара на труда.
Индексация: В България пенсиите се усилват един път годишно по формула 1/2 от растежа на междинния застрахователен приход и 1/2 от годишната инфлация. Хърватия ползва по-щедър метод с два индексации годишно, като употребява 70% тежест на растежа на приходите и 30% на инфлацията, избирайки по-благоприятния вид. Естония залага на по-гъвкав модел – 80% тежест на прихода и 20% на инфлацията, с опция за корекции. Унгария индексира главно по инфлация, като при потребност прави спомагателна промяна в края на годината. Румъния ползва най-щедрата формула, включваща 100% от насъбраната инфлация и 50% от растежа на приходите.
Коефициент на заменяне на доходите*: Различията в пенсионния модел ясно се виждат и в чистия коефициент на заменяне на прихода за 2024 година Според данни на Евростат, в Унгария той доближава 77% – най-високото ниво измежду тези страни и на шесто място в Европейски Съюз. В Естония и Румъния коефициентите са надлежно 50% и 46%, до момента в който в България е 44%. Хърватия регистрира най-ниското равнище, в тази група и като цяло в Европейски Съюз с едвам 35%. Нещо, което има потребност да се вземе поради, е това, че коефициентът на заменяне се пресмята на база брутните приходи преди и след пенсиониране, което значи, че въздействието на налозите не се регистрира. Това е значимо, защото в Естония, Румъния и Хърватия пенсиите се таксуват с подоходен налог, а ставките варират както за трудовите приходи, по този начин и за пенсиите.
Стимули за отсрочено пенсиониране: В България пенсията се усилва с 4% за всяка година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за 5 години), а в Унгария — 0,5% месечно. Естония предлага най-голям тласък: 0,9% месечно (10,8% годишно). В Румъния бонусите са обвързани с точкова система: 0,5 точки на година след 25 години стаж, до 1 точка при над 36 години.
Застаряването на популацията в Европа изисква пенсионните системи да балансират сред финансова резистентност и обезпечаване на съответни приходи за пенсионерите. Анализът на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния демонстрира, че въпреки системите да споделят общи правила и структурни характерности има и обилни разлики. България изостава по коефициент на заменяне и тласъци за по-дълъг трудов живот, изключително спрямо Естония и Унгария, които ползват по-щедри бонуси за отсрочване на пенсията и по-радикални промени в региона на инвалидните пенсии. Тези разлики демонстрират, че в България към момента има какво да се направи във връзка с успеваемостта на разходно-покривния пенсионен дирек и стимулирането на по-дълъг трудов живот, което е основно за обезпечаването на устойчива обществена отбрана и финансова непоклатимост в изискванията на застаряващо население.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ
-------------------------
* Коефициентът на заменяне е брутният междинен самостоятелен пенсионен приход на популацията на възраст 65–74 години по отношение на брутния междинен самостоятелен приход от работа на популацията на възраст 50–59 години, като се изключват други обществени помощи.
Населението в цяла Европа застарява и това не е вест. По данни на Евростат през 2024 година междинната възраст в Европейския съюз е 44,7 години, като наклонността е възходяща в съвсем всички страни. Ето за какво успеваемостта и устойчивостта на пенсионните системи са все по-значима тематика.
Тук съпоставяме някои от характерностите на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички прегледани страни са членки на Европейския съюз от Централна и Източна Европа, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред сходни демографски провокации и имат относително близки равнища на приходи. Освен това, те са със сходни позиции в класациите за дял на пенсионерите в риск от беднотия. Докато България реализира по-добри резултати от Естония и Хърватия, тя изостава по отношение на Унгария и Румъния, като последната е единствената от петте, която се показва по-добре от междинното за Европейски Съюз. Това основава подобаваща основа за открояване както на общите структурни дефекти, по този начин и на положителни практики.
Пенсионните системи на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния споделят редица общи характерности. Системите са многостълбови по своята конструкция. Във всички случаи главният източник на приходи за пенсионерите е първият дирек – обществена разходно-покривна система. Наред с първия дирек, във всички страни съществуват благоприятни условия за присъединяване във втори дирек (капитало-натрупващ) и трети дирек (доброволно частно осигуряване).
Правото на пенсия се базира на застрахователен стаж и вноски, като във всяка страна се дестимулира ранното пенсиониране и се подтиква отлагането на момента на пенсиониране. Създадени са и съставни елементи като наследствени и инвалидни пенсии.
Въпреки структурните прилики обаче има и много основни разлики:
Наследствени пенсии: България дава закрепена вдовишка добавка от 30% от пенсията на умрелия брачен партньор, до момента в който в Румъния след 15 години брак се трансферира 50% от пенсията, а в Хърватия, може да се наследят 77% от пенсията на колегата, в случай че е по-висока на тази на наследника.
Инвалидни пенсии: В България и Хърватия право на пенсия поражда при загуба на над 50% работоспособност. В Румъния от 2012 година достъпът зависи само от степента на увреждане, само че с формула, която последователно понижава размера на пенсията. По-радикални промени са подхванати в Естония и Унгария, където инвалидността е изведена отвън пенсионната система. Естония заменя пенсиите с помощи за загуба на работоспособност, управлявани от бюрото по труда, а Унгария — с рехабилитационна и инвалидна помощ, финансирани от здравната система. И в двата случая задачата е да се ограничи финансовият напън и да се насърчи присъединяване в пазара на труда.
Индексация: В България пенсиите се усилват един път годишно по формула 1/2 от растежа на междинния застрахователен приход и 1/2 от годишната инфлация. Хърватия ползва по-щедър метод с два индексации годишно, като употребява 70% тежест на растежа на приходите и 30% на инфлацията, избирайки по-благоприятния вид. Естония залага на по-гъвкав модел – 80% тежест на прихода и 20% на инфлацията, с опция за корекции. Унгария индексира главно по инфлация, като при потребност прави спомагателна промяна в края на годината. Румъния ползва най-щедрата формула, включваща 100% от насъбраната инфлация и 50% от растежа на приходите.
Коефициент на заменяне на доходите*: Различията в пенсионния модел ясно се виждат и в чистия коефициент на заменяне на прихода за 2024 година Според данни на Евростат, в Унгария той доближава 77% – най-високото ниво измежду тези страни и на шесто място в Европейски Съюз. В Естония и Румъния коефициентите са надлежно 50% и 46%, до момента в който в България е 44%. Хърватия регистрира най-ниското равнище, в тази група и като цяло в Европейски Съюз с едвам 35%. Нещо, което има потребност да се вземе поради, е това, че коефициентът на заменяне се пресмята на база брутните приходи преди и след пенсиониране, което значи, че въздействието на налозите не се регистрира. Това е значимо, защото в Естония, Румъния и Хърватия пенсиите се таксуват с подоходен налог, а ставките варират както за трудовите приходи, по този начин и за пенсиите.
Стимули за отсрочено пенсиониране: В България пенсията се усилва с 4% за всяка година след навършване на пенсионна възраст. В Хърватия бонусът е 0,45% месечно (до 27% за 5 години), а в Унгария — 0,5% месечно. Естония предлага най-голям тласък: 0,9% месечно (10,8% годишно). В Румъния бонусите са обвързани с точкова система: 0,5 точки на година след 25 години стаж, до 1 точка при над 36 години.
Застаряването на популацията в Европа изисква пенсионните системи да балансират сред финансова резистентност и обезпечаване на съответни приходи за пенсионерите. Анализът на България, Естония, Хърватия, Унгария и Румъния демонстрира, че въпреки системите да споделят общи правила и структурни характерности има и обилни разлики. България изостава по коефициент на заменяне и тласъци за по-дълъг трудов живот, изключително спрямо Естония и Унгария, които ползват по-щедри бонуси за отсрочване на пенсията и по-радикални промени в региона на инвалидните пенсии. Тези разлики демонстрират, че в България към момента има какво да се направи във връзка с успеваемостта на разходно-покривния пенсионен дирек и стимулирането на по-дълъг трудов живот, което е основно за обезпечаването на устойчива обществена отбрана и финансова непоклатимост в изискванията на застаряващо население.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ
-------------------------
* Коефициентът на заменяне е брутният междинен самостоятелен пенсионен приход на популацията на възраст 65–74 години по отношение на брутния междинен самостоятелен приход от работа на популацията на възраст 50–59 години, като се изключват други обществени помощи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ