България има един велик княз, който е преобърнал историята ни.

България има един популярен княз, който е преобърнал историята ни. Слаб пълководец, изгубил няколко борби с Византийската империя, той е взел най-важното решение за България – да одобри християнството, а по-късно вкарва и основаната от братята Кирил и Методий славянска писменост в България. Решенията са били сложни, а цената им – тежка. Избитите фамилии на боилите, които не са били съгласни с новата религия.
Най-тежката дан – първородният наследник на княза – е рискуван от татко си на олтара на България. Лично княз Борис I Покръстител избожда очите на сина си, който не е виждал бъдещето на родината си. Не знам дали някой осъзнава тежестта и отговорността за гибелта и пречупването на толкоз хора, близки и далечни, с цел да я има България.

Днес желаеме от България. Имаме искания. Но никой нищо не жертва. Дори не си пожертваме персоналното успокоение, камо ли живота. Ако би трябвало да я защитим, колцина ще останат? Ето да вземем за пример ГМР без позор си призна, че първи би избягал, в случай че пушка пукне някъде по нашите земи!

И желаеме и желаеме и желаеме – някой да ни води, някой да ни избавя, някой, някой... само че не ние, не ние!

Защото доста комфортно изместваме в мисленето си главното – каква е жертвата, която ние би трябвало да създадем за България? Прехвърляме отговорността на решенията за бъдещето си на другите, с цел да можем умерено по-късно да прехвърлим на тях и виновността. А в случай че желаеме смяна, първо би трябвало /р/еволюцията да стартира от нас.

Бог, България, семейство!

Това са моите цели, ценностната ми система. Вярата ни прави освен по-добри. Поставя духовните полезности в ред, да виждаш кое е положително и кое е зло, демонстрира по какъв начин да не се подлъжем да изберем злото, маскирано като всичко, което в миналото сме желали. Вашите цели какви са? Нека отговорът си бъде единствено за вас. Погледнете в сърцето си и осмислете какво сте подготвени да извършите – за вярата, за България, за фамилията си? Определете цената си, а не цената си.

Сега за водачи ни се самопредлагат хора, за които този вътрешен взор е разкрил други цели – власт, пари, въздействие. Там, където Мамон е на върха на пирамидата, не можем да търсим нито Бог, нито България!

Тази заран още веднъж чета коментар, че ми липсва тактика и тактичност. Ще коригирам – вие не виждате тактика и тактичност. Тези, които мислят, ще схванат. Преди делата, постоянно са думите – думите на нашия, родния ни, майчиния ни български език. И до момента в който не осъзнаем, че приоритет би трябвало да бъде България пред персоналното успокоение и витален стандарт, всевъзможни митинги ще завършват в блатото на меркантилността и примирението.

България ни е една! Това е истината. И в случай че поставяте живота си, спокойствието си, парите, стандарта си над България, нищо няма да успеем да променим. Нашите предшественици са давали живота си, с цел да ни има и нас, и Родината ни. А ние – какво даваме ние?

Водач е този, който успее да се откъсне от тълпата и успее да застане пред нея. И тогава има два избора – или тълпата ще го смачка, или ще я поведе. Но лидерът не би трябвало да потегля самичък и не би трябвало да потегля неопитен. Защото враговете са вълци и ловуват в глутница, без значение от кое място се появяват.

И желая и би трябвало да стигнем до такова духовно и осмислено положение на народа, каквото споделя и Вазов: „....и ето, за няколко дни, народът порасте, с няколко века!”.

Отново цветущ най-български и нравствен празник.

И кажете каква ще е вашата жертва на олтара на България.

Елена Гунчева