След новините: България и Сърбия - стъпка напред, стъпка назад
България и Сърбия са същински братя и безконечни съперници за въздействие на Балканите. Четири огромни абсурда сред двете страни през последните седем месеца ни подсетиха тази изстрадана истина.
05.01.2020 година Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия: За какви вътрешни работи през днешния ден се приказва в Европейския съюз?! Имате едни българи, които в Сърбия са единствено 0.26 на 100 от популацията ни. 06.01.2020 година Красимир Каракачанов, вицепремиер по сигурността и министър на защитата: Той хубаво пее. Може би по-добре пее, в сравнение с се изрича политически. 06.07.2019 година Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия: Бойко, позицията на Европейски Съюз е, че Косово не е самостоятелна страна. Ти, Бойко, би трябвало да зачиташ позицията на Европейски Съюз. Писна ми от всичко това. А единствено преди няколко месеца получи наш медал. 09.07.2019 година Бойко Борисов, министър-председател на България: Чул-недочул, си разрешава да ми вика посланика и да ми споделя, че ми било държанието недопустимо. Той в този момент ще види какво е недопустимо държание. Аз за братския сръбски народ съм правил и върша доста. Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Българо-сръбските връзки в никакъв случай не са били положителни, те са по-скоро лицемерни, съгласно мен, тъй като и когато се твърдеше, че българо-сръбските връзки в никакъв случай не са били по-добри, нашето състояние беше извънредно неприятно. Ние би трябвало да сме жертва, с цел да бъдат положителни връзките. 
Подаръци за деца в Босилеград спрени на сръбската граница
Микробус с коледни дарове за българските деца в Босилеград е върнат през вчерашния ден на българо-сръбската граница. Пратката е съдържала 180 пакета, които е тря...
Всяко утежняване или стопляне на връзките сред България и Сърбия усеща най-силно българското малцинство в Западните околности. Само на няколко километра от границата с съвсем 100% българско население, Босилеград и Цариброд обезлюдяват и западат стопански, а локалните се борят за обикновени права.
Димитър Димитров, българин от Босилеград: Този боязън, който е наливан към този момент 100 години, си е получил своето безразличие, просто и ние се към този момент губим, разбирате ли, нас тук няколко души, които в действителност се борим да ни бъде по-добре, ни считат за сепаратисти, за екстремисти, за какви ли още не.
Димитър Димитров е един от хората, поради които в Босилеград има бюст-паметник на Васил Левски. Превърнал е дома си в Музей, който пази българската история и памет на региона, построил е и ето тази чешма. Заради нея и други положителни каузи е глобяван от сръбските управляващи.
Димитър Димитров, българин от Босилеград: Реших да сложим българския байрак. Сложих го, след известно време получих призовка, че съм провокирал расова, верска, там каква ли непоносимост. Обърнах призовката на гърба и написах: " Понеже в призовката няма нито една думичка на моя майчин български език, не я разбирам, не я подписвам и не я одобрявам ".
Реставрирал самичък гробовете на петима български офицери, убити през 1913 година, изработвайки надгробните им плочи в Кюстендил и прекарвайки ги на собствен риск през границата.
Димитър Димитров, българин от Босилеград: - Получихте ли подпомагане от локалните сръбски управляващи? - Не. Получих дори присъда, че съм развалил гроб, и там бяха ме осъдили с 30 000, които не платих, тъй като не се чувствам крив. Трагедии, нещастия, да не можеш да поменеш памет...
Трудностите за най-будните българи в Босилеград нямат край. От 387 възпитаници тази година в Босилеградско единствено 50 учат на български език, всички останали - на сръбски. Учебници на майчин език има малко и незадоволително.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: - Ти си Ботьо Христов? - Да. - Като Христо Ботев, но преднамерено ли по този начин си кръстен? - Нарочно, баща ми ме е по този начин кръстил. Татко ми беше даскал, начален даскал.
Срещаме се с Ботьо пред паметника на Левски. Двете му огромни момчета живеят и работят в София, дребното учи в гимназията в Босилеград.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: - Тук, в Босилеград, на какъв език учат? - На сръбски. Моето момче на български, в българската паралелка е. Хората недоволстват от това, че липсват учебници на български език и по тая причина не си записват децата в български паралелки.
Учебниците не могат да дойдат от България, тъй като просветителните стратегии в двете страни са разнообразни. Но сръбските управляващи настойчиво не доставят учебници на български. Някой би си помислил, че е преднамерено.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: Ние тук, в Босилеград, Западните околности, сме си едни, българи сме си, а със сърбите, естествено, сме близки, братя сме, само че постоянно е това съревнование. Нека да са противници на полето на науката, културата, стандарта на хората. - А в този момент в какво сме противници? - В какво, в небитието. В неприятните работи. Ще изчезнат ли българските паралелки в Западните околности?
Недостиг на учебници на български език за учениците от Западните околности. Проблемите с образованието на българите в района съществуват от десетиле...
В бедния Босилеград, ограден от планини, държавна граница и надалеч от автомагистрала, сръбските управляващи, споделят локалните, преднамерено гонят както сръбски, по този начин и български вложители, които биха желали да съживят района и дадат прехранване за локалното българско население.
Невенка Костадинова, български бизнесдама от Босилеград: Намирате се в нашия цех, в който сме от 2007 година, както виждате, занимаваме се с дървообработка. През последните 20-ина години тук, в Босилеград, не е имало съвсем никаква сериозна инвестиция. Имаме и един неприятен опит, преди 3-4 години тук пристигна една огромна компания от България. И след една година той си отиде. Просто индивидът се сблъскваше с доста проблеми и най-после реши и измести производството от Босилеград го измести във Вранска баня, отново в Сърбия, където и сега работи, и очевидно щом работи там, там няма проблеми.
В регионите единствено със сръбско население вложителите нямат проблеми.
Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Сърбите нямаха стопански интерес, българските предприемачи не бяха позволени да дойдат. Те не желаят работеща стопанска система на това място, която да задържа хората, те желаят да прогонят тия хора от тука.
В българския Културно-информационeн център на Босилеград оказват помощ на българите, с каквото могат: документи за паспорти, курсове, исторически, културни и детски мероприятия.
Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: За мен въобще няма значение какво те си приказват в София, в Белград, в Брюксел на интернационалните срещи, за нас само има значение какво се прави тук, на място. Истината е, че тук не се прави нищо.
В центъра пазят двете плочи с имената на убитите при Босилеградския разгром, които желали да слагат до бюста на Левски, само че полицията конфискувала плочите. Черната кърпа върху българското знаме припомня черните забрадки на българките след Ньой 1919 година, когато Западните околности са отнети от България.
Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Българската общественост е постоянно била стегната сред двете страни, постоянно България и Сърбия са принадлежали към разнообразни геополитически блокове, тъй че ние постоянно сме живели в сянката на българо-сръбските връзки. Фирми от Кюстендил оферират работа на хора от Западните околности
Високата безработица е един от главните проблеми на българите в Западните околности. В Босилеград множеството предприятия са закрити от дълго време. За да пом...
Сега българо-сръбските връзки минават в нова фаза на опълчване с поредност от кавги за по-малко от 7 месеца. Лятото сръбският вицепремиер и външен министър Ивица Дачич подлага на критика премиера Борисов по тематиката Косово, Бойко Борисов му отговори, а Дачич се извини. След среща в Сараево със сръбския министър председател Ана Бърнабич абсурдът утихна.
Бойко Борисов, министър-председател на България, Ана Бърнабич, министър-председател на Сърбия: - Карам ли се аз с вас? - Не. Ставили сме точку. - Б.Б.: Точка! Край на дипломатическото напрежение сред София и Белград
Край на напрежението в дипломатическите връзки сред София и Белград. Новината пристигна от Сараево, където министър председателите на двете страни Бойко Борисов и...
През ноември - в разгара на руско-сръбски шпионски скандал, сръбският народен представител Милован Дрецун упрекна България и прилежащи страни в шпионска активност и хибридни офанзиви към Сърбия. Присъедини се и президентът Вучич.
Александър Вучич, президент на Сърбия: Става дума за представители на австрийските, немските и българските служби, в случай че не се неистина. Милован Дрецун, предс. на Комисията за Косово в Народна скупщина на Сърбия: В Скопие е образуван мощен разследващ екип на България, Северна Македония, Германия и Албания, чиято цел е да блокира постигането на компромис сред Белград и Прищина. Красимир Каракачанов, вицепремиер по сигурността и министър на защитата: Това, че Сърбия има проблеми, не значи, че България би трябвало да бъде изкупителна жертва и да бъде патица за похищение на вниманието от вътрешните проблеми в Сърбия. Сръбският народен представител Дрецун изиска опрощение от вицепремиера Захариева
Сръбският народен представител Милован Дрецун изиска опрощение от вицепремиера Екатерина Захариева за реакцията й на изказванията му, че България разполагала с маща...
След като двете страни си извикаха посланиците, сръбският боен министър Александър Вулин разгласи, че България разрешава непознати сили да й избират приятелите.
Пак през ноември двете страни още веднъж засвидетелстваха любов една към друга с откриването на автомагистралата Ниш-българска граница.
Бойко Борисов, министър-председател на България: И ние като германците можем да кажем, че Берлинската стена сред България и някогашна Югославия през днешния ден пада. Александър Вучич, президент на Сърбия: Да живее другарството сред Сърбия и България! Сърбия е и ваша земя. Сърбия е и земя на българите, които от Ньой живеят в Димитровград и Босилеград. Официално откриха новата автомагистрала от Ниш до българската граница
Магистралата от сръбския град Ниш до българската граница по Коридор №10 беше открита през днешния ден. Премиерът Бойко Борисов взе участие в формалната гала по...
След следващото стопляне на връзките Ивица Дачич сътвори нов скандал - напомняйки, че българите в Сърбия са единствено 0,26 на 100 от популацията.
Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи: Толкова са българите в Сърбия. Но България на всяка среща на Европейския съвет слага въпроса за правата на българското национално малцинство. Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на защитата на България: Агресивният звук по отношение на България се ускорява и това прави усещане. Ивица Дачич с ново остро изявление за България и реакциите у нас
Отново остри думи към България от страна на сръбския вицепремиер Ивица Дачич. В телевизионно изявление той порица напъните на страната ни за запазване...
Причините, съгласно специалистите, са две: отводът на Франция да даде зелена светлина за договаряния с Македония и Албания и средносрочната вероятност за Сърбия е първата.
Проф. Огнян Минчев, дир. на Института за районни и интернационалните проучвания: Сръбският политически хайлайф явно разбра, че приемането в Европейски Съюз е в минимум средносрочна вероятност, заради което още веднъж бяха отворени същите публични позиции по отношение на България, които постоянно са били от този вид, който чуваме да споделя Дачич.
Новата геополитическа динамичност на Балканите, обвързвана с съветското въздействие през Сърбия, е втората причина за изостряне на връзките сред България и западната ни съседка. Всичко това - в подтекста на плана за засилена интеграция сред Сърбия, Албания и Северна Македония.
Проф. Огнян Минчев, дир. на Института за районни и интернационалните проучвания: Изострянето на връзките на Белград със София на процедура работи в интерес на този план, който в Белград назовават " Малък Шенген ", а в съветските специфични служби, доколкото знам, е означен като план Б4 - за основаване на нова, доминирана от Сърбия политическа общественост на територията на Западните Балкани. Динамиката на сръбските и на съветските ползи на Балканите е такава, че явно ще преживеем някакъв интервал на изстудяване, който Дачич дава сигнал, че настава.
Българската политика е ясна: тя предизвиква и поддържа евроинтеграцията на Сърбия, само че при изискване, че съблюдава правата на нашите сънародници.
Доц. Наум Кайчев, историк, специалист по Нова и модерна балканска история: Нашата политика, както и във връзка с един различен наш комшия, Северна Македония, би трябвало да бъде, от една страна, взискателна, би трябвало усърдно да следим за осъществяването на всички критерии, които се изискват за сполучливо осъществяване на договаряния. Разбира се, да следим двойно за правата на нашите българи сънародници в тези страни. Александър Йорданов: Трябва да сме деликатни с това, което става в Сърбия
България би трябвало да бъде доста деликатна с това, което става в Сърбия, сподели евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов във връзка шпионския скандал, в кой...
Както и да се пренарежда геополитиката на Балканите и макар положителните връзки, които показват водачите на двете страни, България и Сърбия си остават противници за въздействие. И следва да помислим до каква степен маската на братството оказва помощ или пречи.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: Трябва България искрено да каже на сърбите какво би трябвало да подхващат към нас.Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Ако би трябвало връзките сред двете страни да бъдат положителни за сметка на ползите на българското малцинство и за сметка на неговото заличаване, тогава това не е почтено, България няма да бъде страната, която почита самата себе си и личната си история. Невенка Костадинова, български предприемач от Босилеград: Искаме да бъдем мост сред двете страни, само че не мост, по който се гази, а мост, който свързва.
05.01.2020 година
Подаръци за деца в Босилеград спрени на сръбската граница Микробус с коледни дарове за българските деца в Босилеград е върнат през вчерашния ден на българо-сръбската граница. Пратката е съдържала 180 пакета, които е тря...
Всяко утежняване или стопляне на връзките сред България и Сърбия усеща най-силно българското малцинство в Западните околности. Само на няколко километра от границата с съвсем 100% българско население, Босилеград и Цариброд обезлюдяват и западат стопански, а локалните се борят за обикновени права.
Димитър Димитров, българин от Босилеград: Този боязън, който е наливан към този момент 100 години, си е получил своето безразличие, просто и ние се към този момент губим, разбирате ли, нас тук няколко души, които в действителност се борим да ни бъде по-добре, ни считат за сепаратисти, за екстремисти, за какви ли още не.
Димитър Димитров е един от хората, поради които в Босилеград има бюст-паметник на Васил Левски. Превърнал е дома си в Музей, който пази българската история и памет на региона, построил е и ето тази чешма. Заради нея и други положителни каузи е глобяван от сръбските управляващи.
Димитър Димитров, българин от Босилеград: Реших да сложим българския байрак. Сложих го, след известно време получих призовка, че съм провокирал расова, верска, там каква ли непоносимост. Обърнах призовката на гърба и написах: " Понеже в призовката няма нито една думичка на моя майчин български език, не я разбирам, не я подписвам и не я одобрявам ".
Реставрирал самичък гробовете на петима български офицери, убити през 1913 година, изработвайки надгробните им плочи в Кюстендил и прекарвайки ги на собствен риск през границата.
Димитър Димитров, българин от Босилеград: - Получихте ли подпомагане от локалните сръбски управляващи? - Не. Получих дори присъда, че съм развалил гроб, и там бяха ме осъдили с 30 000, които не платих, тъй като не се чувствам крив. Трагедии, нещастия, да не можеш да поменеш памет...
Трудностите за най-будните българи в Босилеград нямат край. От 387 възпитаници тази година в Босилеградско единствено 50 учат на български език, всички останали - на сръбски. Учебници на майчин език има малко и незадоволително.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: - Ти си Ботьо Христов? - Да. - Като Христо Ботев, но преднамерено ли по този начин си кръстен? - Нарочно, баща ми ме е по този начин кръстил. Татко ми беше даскал, начален даскал.
Срещаме се с Ботьо пред паметника на Левски. Двете му огромни момчета живеят и работят в София, дребното учи в гимназията в Босилеград.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: - Тук, в Босилеград, на какъв език учат? - На сръбски. Моето момче на български, в българската паралелка е. Хората недоволстват от това, че липсват учебници на български език и по тая причина не си записват децата в български паралелки.
Учебниците не могат да дойдат от България, тъй като просветителните стратегии в двете страни са разнообразни. Но сръбските управляващи настойчиво не доставят учебници на български. Някой би си помислил, че е преднамерено.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: Ние тук, в Босилеград, Западните околности, сме си едни, българи сме си, а със сърбите, естествено, сме близки, братя сме, само че постоянно е това съревнование. Нека да са противници на полето на науката, културата, стандарта на хората. - А в този момент в какво сме противници? - В какво, в небитието. В неприятните работи.
Ще изчезнат ли българските паралелки в Западните околности? Недостиг на учебници на български език за учениците от Западните околности. Проблемите с образованието на българите в района съществуват от десетиле...
В бедния Босилеград, ограден от планини, държавна граница и надалеч от автомагистрала, сръбските управляващи, споделят локалните, преднамерено гонят както сръбски, по този начин и български вложители, които биха желали да съживят района и дадат прехранване за локалното българско население.
Невенка Костадинова, български бизнесдама от Босилеград: Намирате се в нашия цех, в който сме от 2007 година, както виждате, занимаваме се с дървообработка. През последните 20-ина години тук, в Босилеград, не е имало съвсем никаква сериозна инвестиция. Имаме и един неприятен опит, преди 3-4 години тук пристигна една огромна компания от България. И след една година той си отиде. Просто индивидът се сблъскваше с доста проблеми и най-после реши и измести производството от Босилеград го измести във Вранска баня, отново в Сърбия, където и сега работи, и очевидно щом работи там, там няма проблеми.
В регионите единствено със сръбско население вложителите нямат проблеми.
Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Сърбите нямаха стопански интерес, българските предприемачи не бяха позволени да дойдат. Те не желаят работеща стопанска система на това място, която да задържа хората, те желаят да прогонят тия хора от тука.
В българския Културно-информационeн център на Босилеград оказват помощ на българите, с каквото могат: документи за паспорти, курсове, исторически, културни и детски мероприятия.
Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: За мен въобще няма значение какво те си приказват в София, в Белград, в Брюксел на интернационалните срещи, за нас само има значение какво се прави тук, на място. Истината е, че тук не се прави нищо.
В центъра пазят двете плочи с имената на убитите при Босилеградския разгром, които желали да слагат до бюста на Левски, само че полицията конфискувала плочите. Черната кърпа върху българското знаме припомня черните забрадки на българките след Ньой 1919 година, когато Западните околности са отнети от България.
Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Българската общественост е постоянно била стегната сред двете страни, постоянно България и Сърбия са принадлежали към разнообразни геополитически блокове, тъй че ние постоянно сме живели в сянката на българо-сръбските връзки.
Фирми от Кюстендил оферират работа на хора от Западните околности Високата безработица е един от главните проблеми на българите в Западните околности. В Босилеград множеството предприятия са закрити от дълго време. За да пом...
Сега българо-сръбските връзки минават в нова фаза на опълчване с поредност от кавги за по-малко от 7 месеца. Лятото сръбският вицепремиер и външен министър Ивица Дачич подлага на критика премиера Борисов по тематиката Косово, Бойко Борисов му отговори, а Дачич се извини. След среща в Сараево със сръбския министър председател Ана Бърнабич абсурдът утихна.
Бойко Борисов, министър-председател на България, Ана Бърнабич, министър-председател на Сърбия: - Карам ли се аз с вас? - Не. Ставили сме точку. - Б.Б.: Точка!
Край на дипломатическото напрежение сред София и Белград Край на напрежението в дипломатическите връзки сред София и Белград. Новината пристигна от Сараево, където министър председателите на двете страни Бойко Борисов и...
През ноември - в разгара на руско-сръбски шпионски скандал, сръбският народен представител Милован Дрецун упрекна България и прилежащи страни в шпионска активност и хибридни офанзиви към Сърбия. Присъедини се и президентът Вучич.
Александър Вучич, президент на Сърбия: Става дума за представители на австрийските, немските и българските служби, в случай че не се неистина. Милован Дрецун, предс. на Комисията за Косово в Народна скупщина на Сърбия: В Скопие е образуван мощен разследващ екип на България, Северна Македония, Германия и Албания, чиято цел е да блокира постигането на компромис сред Белград и Прищина. Красимир Каракачанов, вицепремиер по сигурността и министър на защитата: Това, че Сърбия има проблеми, не значи, че България би трябвало да бъде изкупителна жертва и да бъде патица за похищение на вниманието от вътрешните проблеми в Сърбия.
Сръбският народен представител Дрецун изиска опрощение от вицепремиера Захариева Сръбският народен представител Милован Дрецун изиска опрощение от вицепремиера Екатерина Захариева за реакцията й на изказванията му, че България разполагала с маща...
След като двете страни си извикаха посланиците, сръбският боен министър Александър Вулин разгласи, че България разрешава непознати сили да й избират приятелите.
Пак през ноември двете страни още веднъж засвидетелстваха любов една към друга с откриването на автомагистралата Ниш-българска граница.
Бойко Борисов, министър-председател на България: И ние като германците можем да кажем, че Берлинската стена сред България и някогашна Югославия през днешния ден пада. Александър Вучич, президент на Сърбия: Да живее другарството сред Сърбия и България! Сърбия е и ваша земя. Сърбия е и земя на българите, които от Ньой живеят в Димитровград и Босилеград.
Официално откриха новата автомагистрала от Ниш до българската граница Магистралата от сръбския град Ниш до българската граница по Коридор №10 беше открита през днешния ден. Премиерът Бойко Борисов взе участие в формалната гала по...
След следващото стопляне на връзките Ивица Дачич сътвори нов скандал - напомняйки, че българите в Сърбия са единствено 0,26 на 100 от популацията.
Ивица Дачич, вицепремиер и министър на външните работи: Толкова са българите в Сърбия. Но България на всяка среща на Европейския съвет слага въпроса за правата на българското национално малцинство. Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на защитата на България: Агресивният звук по отношение на България се ускорява и това прави усещане.
Ивица Дачич с ново остро изявление за България и реакциите у нас Отново остри думи към България от страна на сръбския вицепремиер Ивица Дачич. В телевизионно изявление той порица напъните на страната ни за запазване...
Причините, съгласно специалистите, са две: отводът на Франция да даде зелена светлина за договаряния с Македония и Албания и средносрочната вероятност за Сърбия е първата.
Проф. Огнян Минчев, дир. на Института за районни и интернационалните проучвания: Сръбският политически хайлайф явно разбра, че приемането в Европейски Съюз е в минимум средносрочна вероятност, заради което още веднъж бяха отворени същите публични позиции по отношение на България, които постоянно са били от този вид, който чуваме да споделя Дачич.
Новата геополитическа динамичност на Балканите, обвързвана с съветското въздействие през Сърбия, е втората причина за изостряне на връзките сред България и западната ни съседка. Всичко това - в подтекста на плана за засилена интеграция сред Сърбия, Албания и Северна Македония.
Проф. Огнян Минчев, дир. на Института за районни и интернационалните проучвания: Изострянето на връзките на Белград със София на процедура работи в интерес на този план, който в Белград назовават " Малък Шенген ", а в съветските специфични служби, доколкото знам, е означен като план Б4 - за основаване на нова, доминирана от Сърбия политическа общественост на територията на Западните Балкани. Динамиката на сръбските и на съветските ползи на Балканите е такава, че явно ще преживеем някакъв интервал на изстудяване, който Дачич дава сигнал, че настава.
Българската политика е ясна: тя предизвиква и поддържа евроинтеграцията на Сърбия, само че при изискване, че съблюдава правата на нашите сънародници.
Доц. Наум Кайчев, историк, специалист по Нова и модерна балканска история: Нашата политика, както и във връзка с един различен наш комшия, Северна Македония, би трябвало да бъде, от една страна, взискателна, би трябвало усърдно да следим за осъществяването на всички критерии, които се изискват за сполучливо осъществяване на договаряния. Разбира се, да следим двойно за правата на нашите българи сънародници в тези страни.
Александър Йорданов: Трябва да сме деликатни с това, което става в Сърбия България би трябвало да бъде доста деликатна с това, което става в Сърбия, сподели евродепутатът от ЕНП Александър Йорданов във връзка шпионския скандал, в кой...
Както и да се пренарежда геополитиката на Балканите и макар положителните връзки, които показват водачите на двете страни, България и Сърбия си остават противници за въздействие. И следва да помислим до каква степен маската на братството оказва помощ или пречи.
Ботьо Христов, българин от Босилеград: Трябва България искрено да каже на сърбите какво би трябвало да подхващат към нас.Иван Николов, предс. на Културно-информационен център на българското малцинство, Босилеград: Ако би трябвало връзките сред двете страни да бъдат положителни за сметка на ползите на българското малцинство и за сметка на неговото заличаване, тогава това не е почтено, България няма да бъде страната, която почита самата себе си и личната си история. Невенка Костадинова, български предприемач от Босилеград: Искаме да бъдем мост сред двете страни, само че не мост, по който се гази, а мост, който свързва.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ