България и още 7 страни в ЕС обмислят общ плавен преход след санкциите срещу “Лукойл” и “Роснефт”
България и още 7 страни в Европейски Съюз обмислят общ равномерен преход след глобите против “Лукойл ” и “Роснефт ”
България и още 7 страни в Европейския съюз ще обмислят общ равномерен преход след глобите, които администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи на “Роснефт ” и “Лукойл ”. Другите са Германия, Унгария, Словакия, Румъния, Белгия, Нидерландия и Италия.
Това ще е една от главните задания в Брюксел, където заседават министрите на енергетиката. Съветът стартира на 20 октомври и ще продължи до 2 ноември, като в дневния му ред попада единодушие за последователно преустановяване на вноса на съветски газ и петрол, ролята на електрификацията в прехода към чиста сила и енергийната сигурност и резистентност в Украйна и Молдова. Българският министър на енергетиката Жечо Станков изпраща собствен заместител на съвета.
Канцлерът Фридрих Мерц съобщи в деня след оповестяването на глобите против “Роснефт ” и “Лукойл ” от Съединени американски щати, че се надява те да бъдат отсрочени за немския бизнес и че ще разисква тематиката с администрацията на Доналд Тръмп. Засега няма американски отговор на настояването и стана ясно, че Мерц губи вяра.
В Германия “Роснефт ” има дялове в три рафинерии – Schwedt, MiRo и Bayernoil, само че
самото немско поделение на “Роснефт ” бе сложено под държавен надзор
Това стана още през 2022 година малко след нахлуването на Русия в Украйна в границите на признатия тогава проект REPowerEU (виж карето).
Наскоро държавното управление на Мерц удължи интервала на държавно ръководство на активите на Rosneft Deutschland GmbH и на RN Refining & Marketing GmbH до 10 март 2026 година
А няколко дни преди Тръмп да разгласи новите наказания, Англия наложи ограничавания на “Роснефт ” и “Лукойл ”. Но държавното управление на Киър Стармър издаде специфичен лиценз, допускащ на бизнеса да работи с две немски дъщерни компании на “Роснефт ” с претекста, че те са под немски държавен надзор. Това е станало след лобиране от страна на немското държавно управление.
Говорител на икономическо министерство в Берлин разясни през уикенда, че главният напън за искане на отсрочване идва най-много от банките, които се притесняват, че също попадат под американските наказания, в случай че продължат да работят с рафинериите на “Роснефт ”.
В аналогична обстановка е и Унгария. След 2022 година страната на Орбан, както и Словакия, които получават съветски петрол по нефтопровода “Дружба ”, получиха от Европейска комисия дерогация за вноса на съветски нефт. През това време и двете страни не са създали нищо, с цел да понижат енергийната си взаимозависимост от Русия и сега Унгария внася 86% съветски нефт, до момента в който преди нашествието в Украйна внасяше единствено 61%. Затова се чака страната да изиска дерогация този път за възбраната да работи с “Лукойл ”, “Роснефт ” и техни дъщерни сдружения.
Словакия пък е
съвсем 100% подвластна от вноса на съветски необработен нефт
Най-голямата частна петролна компания в Русия има стотици бензиностанции в Европейски Съюз, в това число и към 200 в Белгия, заради което и тя се нуждае от краткотрайно отсрочване на новия санкционен пакет.
В Румъния “Лукойл ” има рафинерията Petrotel, която е благосъстоятелност на дъщерната на “Лукойл ” Teboil, от която държавното управление в северната ни съседка към този момент изиска да продаде собствеността си до края на ноември.
Нидерландия също чака скорошна продажба на каузи на “Лукойл ” в рафинерията “Зееланд ”, само че защото не е ясно по кое време договорката ще завърши, също е в сходна обстановка.
Но до момента в който в Нидерландия пазарният дял на тази рафинерия е нищожен и прекъсването ѝ не заплашва пазара на петролни артикули, в Италия рафинерията в Сиракуза е втората по величина на Апенините.
Европейски Съюз влага 225 милиарда евро, с цел да се отърве от съветска енергийна взаимозависимост
Преминаването на немския “Роснефт ” под немско държавно ръководство стана в границите на проекта REPowerEU, който Еврокомисията започва през 2022 година за да понижи зависимостта на Европейски Съюз от съветски енергийни източници. В събота председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен съобщи в Берлин, че по същия модел в този момент се приготвя нов проект – RESourceEU, който пък да прекъсне зависимостта на Стария континент от вноса на сериозни материали и редкоземни детайли.
Без да разкрива нищо значително за новия проект, тя напомни REPowerEU, в който са вложени 225 милиарда евро за диверсификация на маршрутите за доставка на сила, ускорение на внедряването на възобновими енергийни източници, възстановяване на взаимовръзките сред мрежите в целия блок и стимулиране на пазара на водород в Европейски Съюз, наред с други ограничения.
“Европа към този момент не може да прави нещата по същия метод. Научихме този урок мъчително с силата. Няма да го повтаряме с сериозните материали ”, сподели Фон дер Лайен.
България и още 7 страни в Европейския съюз ще обмислят общ равномерен преход след глобите, които администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи на “Роснефт ” и “Лукойл ”. Другите са Германия, Унгария, Словакия, Румъния, Белгия, Нидерландия и Италия.
Това ще е една от главните задания в Брюксел, където заседават министрите на енергетиката. Съветът стартира на 20 октомври и ще продължи до 2 ноември, като в дневния му ред попада единодушие за последователно преустановяване на вноса на съветски газ и петрол, ролята на електрификацията в прехода към чиста сила и енергийната сигурност и резистентност в Украйна и Молдова. Българският министър на енергетиката Жечо Станков изпраща собствен заместител на съвета.
Канцлерът Фридрих Мерц съобщи в деня след оповестяването на глобите против “Роснефт ” и “Лукойл ” от Съединени американски щати, че се надява те да бъдат отсрочени за немския бизнес и че ще разисква тематиката с администрацията на Доналд Тръмп. Засега няма американски отговор на настояването и стана ясно, че Мерц губи вяра.
В Германия “Роснефт ” има дялове в три рафинерии – Schwedt, MiRo и Bayernoil, само че
самото немско поделение на “Роснефт ” бе сложено под държавен надзор
Това стана още през 2022 година малко след нахлуването на Русия в Украйна в границите на признатия тогава проект REPowerEU (виж карето).
Наскоро държавното управление на Мерц удължи интервала на държавно ръководство на активите на Rosneft Deutschland GmbH и на RN Refining & Marketing GmbH до 10 март 2026 година
А няколко дни преди Тръмп да разгласи новите наказания, Англия наложи ограничавания на “Роснефт ” и “Лукойл ”. Но държавното управление на Киър Стармър издаде специфичен лиценз, допускащ на бизнеса да работи с две немски дъщерни компании на “Роснефт ” с претекста, че те са под немски държавен надзор. Това е станало след лобиране от страна на немското държавно управление.
Говорител на икономическо министерство в Берлин разясни през уикенда, че главният напън за искане на отсрочване идва най-много от банките, които се притесняват, че също попадат под американските наказания, в случай че продължат да работят с рафинериите на “Роснефт ”.
В аналогична обстановка е и Унгария. След 2022 година страната на Орбан, както и Словакия, които получават съветски петрол по нефтопровода “Дружба ”, получиха от Европейска комисия дерогация за вноса на съветски нефт. През това време и двете страни не са създали нищо, с цел да понижат енергийната си взаимозависимост от Русия и сега Унгария внася 86% съветски нефт, до момента в който преди нашествието в Украйна внасяше единствено 61%. Затова се чака страната да изиска дерогация този път за възбраната да работи с “Лукойл ”, “Роснефт ” и техни дъщерни сдружения.
Словакия пък е
съвсем 100% подвластна от вноса на съветски необработен нефт
Най-голямата частна петролна компания в Русия има стотици бензиностанции в Европейски Съюз, в това число и към 200 в Белгия, заради което и тя се нуждае от краткотрайно отсрочване на новия санкционен пакет.
В Румъния “Лукойл ” има рафинерията Petrotel, която е благосъстоятелност на дъщерната на “Лукойл ” Teboil, от която държавното управление в северната ни съседка към този момент изиска да продаде собствеността си до края на ноември.
Нидерландия също чака скорошна продажба на каузи на “Лукойл ” в рафинерията “Зееланд ”, само че защото не е ясно по кое време договорката ще завърши, също е в сходна обстановка.
Но до момента в който в Нидерландия пазарният дял на тази рафинерия е нищожен и прекъсването ѝ не заплашва пазара на петролни артикули, в Италия рафинерията в Сиракуза е втората по величина на Апенините.
Европейски Съюз влага 225 милиарда евро, с цел да се отърве от съветска енергийна взаимозависимост
Преминаването на немския “Роснефт ” под немско държавно ръководство стана в границите на проекта REPowerEU, който Еврокомисията започва през 2022 година за да понижи зависимостта на Европейски Съюз от съветски енергийни източници. В събота председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен съобщи в Берлин, че по същия модел в този момент се приготвя нов проект – RESourceEU, който пък да прекъсне зависимостта на Стария континент от вноса на сериозни материали и редкоземни детайли.
Без да разкрива нищо значително за новия проект, тя напомни REPowerEU, в който са вложени 225 милиарда евро за диверсификация на маршрутите за доставка на сила, ускорение на внедряването на възобновими енергийни източници, възстановяване на взаимовръзките сред мрежите в целия блок и стимулиране на пазара на водород в Европейски Съюз, наред с други ограничения.
“Европа към този момент не може да прави нещата по същия метод. Научихме този урок мъчително с силата. Няма да го повтаряме с сериозните материали ”, сподели Фон дер Лайен.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ