България Горанов обясни защо България е най-бедната в ЕС Както

...
България Горанов обясни защо България е най-бедната в ЕС Както
Коментари Харесай

Горанов обясни защо България е най-бедната в ЕС

България Горанов изясни за какво България е най-бедната в Европейски Съюз „ Както върви осъществяването на бюджета, ще имаме съображение да дадем коледни надбавки ”, сподели финансовият министър  Николай Киров 8 ноември 2019, 11:33  Горанов изясни за какво България е най-бедната в Европейски Съюз
Горанов изясни за какво България е най-бедната в Европейски Съюз
 Григор Димитров: Олимпийските игри не са ми цел
Григор Димитров: Олимпийските игри не са ми цел
 Що за телевизия прави Слави - самоуверен човек в политически смисъл
Що за телевизия прави Слави - самоуверен човек в политически смисъл
 Защо Радев върна избора на Гешев за основен прокурор
Защо Радев върна избора на Гешев за основен прокурор
 Версията на майката за децата на Чавдар Георгиев, в Норвегия ли ще ги върнат
Версията на майката за децата на Чавдар Георгиев, в Норвегия ли ще ги върнат
 Инцидент с рейс край Шипка
Инцидент с рейс край Шипка
 Топло време, идват превалявания за малко и по-ниски градуси
Топло време, идват превалявания за малко и по-ниски градуси
 Румен Радев връща предлагането за назначение на Иван Гешев за основен прокурор
Румен Радев връща предлагането за назначение на Иван Гешев за основен прокурор

ато БВП на глава от популацията България доближава равнищата от 1988 година през 2002 година Така нашата страна е изпреварена с повече от десетилетие в развиването си от други някогашни комунистически страни като Полша, Чехия и Унгария. След края на Втората международна война Германия, България и Унгария са имали почти идентичен Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. После Германска демократична република бързо изпреварава комунистическите страни. Но Унгария и България се развиват с идентични темпове. Периодът, когато Унгария изпреварва съществено нашата страна, са годините от 1994 година до 2002 година, изясни в „ Здравей, България” по NOVA министърът на финансите Владислав Горанов.

„ Президентът имаше доста тежка позиция, дали да даде мандат на Гешев или да го върне. Той си извърши задължението – даде препоръка за неговото виждане за качествата на определения за основен прокурор”, разяснява още Горанов.

КНСБ: Бюджетът се усилва, само че не за всички

Той уточни, че конституционният текст за избор на основен прокурор е небалансиран, защото нарушава разделянето на управляващите.

Намесата на изпълнителната власт, даже в номинирането на основен прокурор, е неточна ”, счита Горанов.

По думите му номинацията на Иван Гешев за основен прокурор е на професионалната гилдия. А въпросът би бил още по-спорен, в случай че се касаеше за претендент, препоръчан от държавното управление.

Финансовият министър разяснява и резултатите от локалните избори.

„ Доскоро беше чиста догадка, когато би трябвало да се избира сред ляво ръководство, такова обвързвано с Българска социалистическа партия, хората в център-дясно имаха ясна позиция. В един миг, преследвайки някакви конюнктурни техни желания, те се обърнаха против полезностите, които постоянно сме изповядвали”, сподели Горанов за решението на редица гласоподаватели на „ Демократична България” да гласоподават за Мая Манолова.

Той акцентира, че обединението сред Съюз на демократичните сили и ГЕРБ припознава дясната концепция.

Над 4,7 милиарда за бюджета на НЗОК за 2020 година

„ Още откогато Иван Костов напусна Съюз на демократичните сили и сътвори своя политическа партия, в център-дясно не могат да намерят покой и да търсят нови решения, и всеки ден виждаме его върху его”, уточни Горанов.

Той счита, че акцията против Йорданка Фандъкова е проведена с концепцията, че в случай че опозицията завоюва кметското място в София, ще получи легални причини да оспори ръководството на ГЕРБ в страната.

Горанов уточни, че резултатите от локалните и европейските избори опровергават тезата, че ГЕРБ към този момент не е водеща политическа мощ в България.

Той акцентира, че борбата сред Движение за права и свободи и ГЕРБ в смесените региони е била толкоз оспорвана, че тук-там е прераснала във физически конфликти.

Финансовият министър разяснява и новия държавен бюджет.

„ Концептуално построяването на локалната инфраструктура би трябвало да се финансира от имуществените налози върху колите и недвижимите парцели. В същото време годишният доход от налозите върху недвижимите парцели във всички общини в България е под 300 млн. лева А целият бюджет на страната с всички съставни елементи е към 45 милиарда лева В България локалните налози са извънредно ниски, както и данъчните оценки. Няма по какъв начин с приходите от тях да се поддържа и развива инфраструктурата”.

Горанов акцентира, че увеличението на локалните налози и такси е въпрос на политика.

„ Кметовете би трябвало да си преценяват каква политика да водят. Ако решат да постановат минимални налози, да бъдат по този начин общителни да не се обръщат за пари към държавното управление. Тол таксите са за прилагане на републиканската пътна мрежа”, разясни Горанов.

Желанието на разказваш приятни истории възпитава неверно българските жители и те живеят с чувството, че съществуват безвъзмездни неща ”, съобщи финансовият министър.

„ Ако погледнете приходите за 2020 година като дял от брутния вътрешен артикул, ще видите, че те нарастват, т.е. хипотезата, че залагаме по-ниски доходи, с цел да разчитаме вероятно на някакво преизпълнение, съгласно мен е несъстоятелна”, добави Горанов и добави, че през идната година в хазната ще бъдат събрани с към 3,5 милиарда лв. повече.

Нито един лев преизпълнение на приходите от бюджета не се харчи от държавното управление ”, акцентира Горанов. Той разясни, че ръководещите могат да пренасочват спестени разноски, само че преизпълнението на приходите автоматизирано отива в възстановяване на бюджетното салдо.

Горанов регистрира също, че преразпределението на разноските е в размер на към 1-2% от бюджетното салдо.

Както върви осъществяването на бюджета, ще имаме съображение да дадем коледни надбавки ”, сподели финансовият министър.

По отношение на пенсиите той съобщи, че с цел да се покачат, работещите би трябвало да имат по-високи заплати. Горанов увери, че държавното управление работи в тази посока и „ притискаме действителния бранш да следва тази политика и да усилва приходите ”.

„ Инвестираме в обучение, тъй като за лопати хора все ще се намерят”, съобщи Горанов, като уточни, че това е и демографска мярка. „ Няма да сме по-успешни, в случай че не сме по-образовани. Късно го осъзнахме. Инвестираме доста в това. Мисля, че инвестицията в обучение е добра, въпреки и закъсняла”.
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР