Галъп: Близо половината българи винят държавата за проблемите си
България Галъп: Близо половината българи винят страната за проблемите си 68% отанкетираните споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон 21 август 2019, 12:58 
Източник: Getty Images
ри десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат, сочи изследване на Галъп.
Най-младите интервюирани - на възраст сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си.
68% от участвалите в изследването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон , 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи. Според социолозите Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.
Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората - 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност.
На фона на останалите институции у нас Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие. След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.
Данните са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове.
Източник: Getty Images ри десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат, сочи изследване на Галъп.
Най-младите интервюирани - на възраст сред 18 и 25 година (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си.
68% от участвалите в изследването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон , 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи. Според социолозите Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.
Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората - 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност.
На фона на останалите институции у нас Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие. След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието.
Данните са част от ежемесечната изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл “. Изследването е извършено лице в лице в интервала сред втори и девети август 2019 година измежду 839 души и е представително за популацията на България на възраст 18+. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50% дялове.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ