Краят на империите
България е затънала надълбоко в предишното си. При това в едно минало, което на процедура даже не е съществувало – неналичието на преосмисляне на близката ни история, отводът да се одобряват научни способи в тълкуването на историческите събития от по-далечното минало и не на последно място кражбата на архивите на България от Русия тежат като воденични камъни на шията на българските жители и ги карат да газят в мътната вода на легенди, самосъжаление, народен егоизъм и отвод да се гледа отвън границите на родината – географски и времеви.
А това е сериозен проблем в днешно време, когато някогашните империи умират и страните, които живеят в предишното, губят. Страните, които са се вкопчили в предишното си и желаят да го повторят, не могат да бъдат нито стопански сили, нито от геополитическо значение.
Русия, Англия и България са три образеца за страни, които са обърнали взор към предишното си и то ги спъва и държи в окови, вместо да им дава крила за развиване и за добър живот на жителите им.
Русия и фантазията за империя
„ Тази война е началото на края! “
Това счита Жерар Ролан, учител по стопанска система и професор от университета „ Бъркли “. Той е уверен, че най-хубавото, което може да се случи на света, е империи като Китай и Русия да се разпаднат. Ролан счита, че светът ще се развива по посока на основаването на дребни демокрации и огромни военни съюзи.
Путин в никакъв случай не е крил имперските си мечти, както и това, че счита разпада на Съюз на съветските социалистически републики за най-голямата злополука на ХХ век. Войната му в Украйна напълно не е първата, която води против съседите си, само че най-вероятно ще е последната, счита професорът. Дори и да победи и да превземе цяла Украйна, Русия няма да може да я удържи, а и нейният разпад също към този момент стартира, счита той.
Ако военните загуби, които се усилват, продължат, резултатът ще е същият. Първоначално ще се сътвори един краткотраен властови вакуум и това ще докара до още по-бързо разпарчетосване на съветската страна. Големи територии като Якутия, Карелия, Коми или Бурятия ще разгласят най-вероятно самостоятелност или най-малкото ще влязат в революция в устрема си към такава.
В началото на войната през февруари най-големият боязън в света бе, че и други страни с упоритости като съветските ще се осмелят да заявят действително упоритостите си към нови територии. Най-вече, че Китай ще нападне Тайван. Междувременно нещата се трансформираха. Китай видя, че Съединени американски щати не се намесват непосредствено в такива обстановки, само че видя също по този начин какъв брой голяма е съпротивата на украинците. Същата може да се чака и от Тайван.
Освен това за разлика от Русия, вероятно нахлуване, осъществено от Китай против Тайван, не може да се състои по суша, а ще трябват удари по вода. А това е още по-трудно. Така че на този стадий не се чака китайска експанзия в Тайван, счита професорът по стопанска система.
Според него всяка страна, която към момента таи имперски упоритости, е обречена на неуспех и разпад. По време на Първата международна война към момента съществуват доста и значими империи – Османската, Британската, Австро-Унгарската. Но тяхното време е окончателно отминало, тъй като към този момент не съществуват и задачите им. Целта на една империя е да печели земя и плебеи.
В днешно време и в днешните стопански условия най-важното за просперитета и благосъстоянието на една страна обаче е нейният човешки капитал. Не военната маса, не плебеи, които да правят неквалифициран труд без пари – а висококвалифицираният, добре просветен и добре заплатен субект. Той носи доста повече благосъстояние и прогрес на страната си.
Донякъде това го е осъзнал Китай и това го прави по-опасен.
Макар че сега Русия е военно по-агресивната и рисковата страна, тя към този момент е изгубила. Руската стопанска система страда, глобите утежняват положението ѝ, това се отразява на качеството на живота и образованието на съветските жители, които и до момента не бяха измежду най-високите в света. Китай, за разлика от Русия, не залага на инвазия в непознати страни – като изключим заканите към Тайван. Пекин се вижда доста повече като международна мощ, към която по-слаби и по-малки страни да се групират като спътници.
За разлика от огромните демокрации, КНР заплашва с наказателни акции тези страни, които не я признават за водач.
След 50 години обаче в света няма да има империи. Единствената страна, която има късмет да печели мощ, благосъстояние и въздействие по имперски метод, е Индия, счита Ролан. Премиерът Нарендра Моди се пробва в този момент да направи от нея една национална страна. Това основава напрежения както вътре в Индия, по този начин и измежду съседите ѝ с най-вече мюсюлманско население като Пакистан и Бангладеш.
Ако Индия продължи да пораства по този начин бързо, тя може и да се трансформира в империя, счита Ролан. Той не изключва вероятността да стане империя от боен вид, което би било рисково за Пакистан, Непал, Бутан и Мианмар. По принцип и в предишното, и в този момент, и в бъдеще мирното общуване с империи е мъчно и несигурно. Те могат да бъдат побеждавани единствено от вътрешната страна. Отвън не може да се смени режим, нито пък да се управлява хаосът, който ще настане при възможна смяна.
Един подобен неуспех за въздействие извън е философията на Запада през последните 30 години: „ посредством търговия към смяна “. Според нея поради положителни търговски връзки и икономическа полза всяка властническа страна ще се научи да съблюдава базисни демократични правила. Но към този момент е реалност – въвеждането на пазарна стопанска система и капитализъм не води до народна власт. Икономическият напредък не води до либерализиране на обществото. Дори в противен случай – те могат да отведат една страна и в противоположната посока.
Бъдещето принадлежи на дребните демокрации, уверен е професорът.
„ Когато страните стават прекомерно огромни и могъщи, стартират и сериозните им проблеми. Те би трябвало да се стремят към надмощие или пък играят международния стражар като Съединени американски щати. Много по-жизнен модел е разпадането на дребни демокрации и обединяването в районни съюзи по образеца на Европейски Съюз “, споделя Ролан.
Англия – плачът по отминалата мощност
Друг образец за страна, която единствено губи и върви обратно поради имперските си мечти, е Англия. Идеята, че страната е онази империя, „ над която слънцето в никакъв случай не залязва “, е в основата на някои от най-фаталните решения през последните години. От „ Брекзит “ до финансовия безпорядък, в който потъна Островът, са все плодове на неправилната философия, че Англия е остарялата империя и може да се мери с огромните в света като Съединени американски щати да вземем за пример.
От 30-те години на предишния век Англия изпада на почти всеки 15 години в тежка финансова рецесия. През септември 1931 година точно Кралството задава „ златният стандарт “ – Съединени американски щати стартират да го следват през 1933 година Двете страни влизат във войната във валутно съревнование между тях. Едва след 1945 година обаче излиза наяве, че паундът би трябвало да бъде обезценен, с цел да поеме вредите от международната война, до момента в който доларът печели от нея. Хегемонията на американския $ е открита.
През 1967 година паундът би трябвало да бъде обезценен още веднъж, което слага началото на домино от отрицателни стопански последици, стигащи до наложителната интервенция на МВФ през 1976 година Това дискредитира следвания до този миг кейнсиански стопански модел и води до идването на власт на консерваторката Маргарет Тачър. Тази смяна инспирира нова парична гражданска война в Съединени американски щати, която съумява при Рейгън.
Сривът на европейския валутен механизъм в „ черната сряда “ през септември 1992 година принуждава Франция, Италия, Испания и Гърция най-накрая да признаят икономическото предимство на Германия.
И още веднъж Англия е причина за нов финансов колапс през 2007 година след банкрута на банката ѝ Northern Rock. Този фалит е основата на финансовата рецесия, която избухва година по-късно.
Сега Англия още веднъж е изправена пред следващо обезценяване на паунда и към момента продължава да счита, че валутатата ѝ е равна по мощ на американския $ и да бленува изместването му от пазара. При това английската стопанска система от дълго време не е една от най-силните в света – в Европа тя от дълго време отстъпва на немската, тъй че съревнованието ѝ с американската е единствено идеал за остарялото имперско великолепие. Но въпреки всичко паундът не е толкоз нищожен, с цел да не провокира ехтене и в останалия свят с непрекъснатите си сривове.
За разлика от Русия, Англия не протяга ръка към оръжието, с цел да върне остарелия си искра, само че се пробва по всякакъв начин да реализира това с валутата си. През последните месеци британците надминаха сами себе си, като избраха за няколко дни Лиз Тръс за премиерка – а тя се оказа по-лоша даже от Борис Джонсън, Тереза Мей или Дейвид Камерън.
Днес към този момент наподобява изцяло необикновено английската стопанска система да провокира революциии и да основава модели за подражателство, както това се случи при Тачър.
България – патриотични мечти
На фона на изброените тогавашни империи България в действителност стои много по-добре. Страната до момента не е била толкоз богата и хората в нея не са живели толкоз добре колкото, откогато е член на Европейски Съюз. През последните десетилетия Брутният вътрешен продукт на страната пораства, междинният приход също. След банковите и финансови рецесии през 90-те години вързаният за марката лев обезпечава относителна непоклатимост и защищава българската валута от трагични сривове. Реално болшинството българи нямат искания към прилежащите си страни и са заинтересувани най-много от икономическото си благополучие. На какво се дължат тогава меланхолията и възвеличаването на предишното, възходът на патриотизма, въздишането по патриархални и несъвместими с днешния живот традиции и обичаи, нарцистичното взиране в имагинерни позитивни черти на характера, неповторима сякаш музика, кухня или история?
Според проф. Ролан бързото развиване даже и когато е в позитивна посока, също може да основава проблеми – най-много неустановеност и сграбчване в предишното. Идеализирането на отминали съвършенства основава чувство за сигурност и непоклатимост, която бързо насъбраното благосъстояние не може да даде. Контролът върху фантазията за минало великолепие е нужен във всяко общество, което желае да напредва, счита той. Съвременният разцвет е вероятен единствено във взаимоотношение и подпомагане с другите страни, а имперските мечти нормално са спънка за тях.
----
Този текст е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " през декември 2022 година, откъдето го препечатваме.
Още по темата
А това е сериозен проблем в днешно време, когато някогашните империи умират и страните, които живеят в предишното, губят. Страните, които са се вкопчили в предишното си и желаят да го повторят, не могат да бъдат нито стопански сили, нито от геополитическо значение.
Русия, Англия и България са три образеца за страни, които са обърнали взор към предишното си и то ги спъва и държи в окови, вместо да им дава крила за развиване и за добър живот на жителите им.
Русия и фантазията за империя
„ Тази война е началото на края! “
Това счита Жерар Ролан, учител по стопанска система и професор от университета „ Бъркли “. Той е уверен, че най-хубавото, което може да се случи на света, е империи като Китай и Русия да се разпаднат. Ролан счита, че светът ще се развива по посока на основаването на дребни демокрации и огромни военни съюзи.
Путин в никакъв случай не е крил имперските си мечти, както и това, че счита разпада на Съюз на съветските социалистически републики за най-голямата злополука на ХХ век. Войната му в Украйна напълно не е първата, която води против съседите си, само че най-вероятно ще е последната, счита професорът. Дори и да победи и да превземе цяла Украйна, Русия няма да може да я удържи, а и нейният разпад също към този момент стартира, счита той.
Ако военните загуби, които се усилват, продължат, резултатът ще е същият. Първоначално ще се сътвори един краткотраен властови вакуум и това ще докара до още по-бързо разпарчетосване на съветската страна. Големи територии като Якутия, Карелия, Коми или Бурятия ще разгласят най-вероятно самостоятелност или най-малкото ще влязат в революция в устрема си към такава.
В началото на войната през февруари най-големият боязън в света бе, че и други страни с упоритости като съветските ще се осмелят да заявят действително упоритостите си към нови територии. Най-вече, че Китай ще нападне Тайван. Междувременно нещата се трансформираха. Китай видя, че Съединени американски щати не се намесват непосредствено в такива обстановки, само че видя също по този начин какъв брой голяма е съпротивата на украинците. Същата може да се чака и от Тайван.
Освен това за разлика от Русия, вероятно нахлуване, осъществено от Китай против Тайван, не може да се състои по суша, а ще трябват удари по вода. А това е още по-трудно. Така че на този стадий не се чака китайска експанзия в Тайван, счита професорът по стопанска система.
Според него всяка страна, която към момента таи имперски упоритости, е обречена на неуспех и разпад. По време на Първата международна война към момента съществуват доста и значими империи – Османската, Британската, Австро-Унгарската. Но тяхното време е окончателно отминало, тъй като към този момент не съществуват и задачите им. Целта на една империя е да печели земя и плебеи.
В днешно време и в днешните стопански условия най-важното за просперитета и благосъстоянието на една страна обаче е нейният човешки капитал. Не военната маса, не плебеи, които да правят неквалифициран труд без пари – а висококвалифицираният, добре просветен и добре заплатен субект. Той носи доста повече благосъстояние и прогрес на страната си.
Донякъде това го е осъзнал Китай и това го прави по-опасен.
Макар че сега Русия е военно по-агресивната и рисковата страна, тя към този момент е изгубила. Руската стопанска система страда, глобите утежняват положението ѝ, това се отразява на качеството на живота и образованието на съветските жители, които и до момента не бяха измежду най-високите в света. Китай, за разлика от Русия, не залага на инвазия в непознати страни – като изключим заканите към Тайван. Пекин се вижда доста повече като международна мощ, към която по-слаби и по-малки страни да се групират като спътници.
За разлика от огромните демокрации, КНР заплашва с наказателни акции тези страни, които не я признават за водач.
След 50 години обаче в света няма да има империи. Единствената страна, която има късмет да печели мощ, благосъстояние и въздействие по имперски метод, е Индия, счита Ролан. Премиерът Нарендра Моди се пробва в този момент да направи от нея една национална страна. Това основава напрежения както вътре в Индия, по този начин и измежду съседите ѝ с най-вече мюсюлманско население като Пакистан и Бангладеш.
Ако Индия продължи да пораства по този начин бързо, тя може и да се трансформира в империя, счита Ролан. Той не изключва вероятността да стане империя от боен вид, което би било рисково за Пакистан, Непал, Бутан и Мианмар. По принцип и в предишното, и в този момент, и в бъдеще мирното общуване с империи е мъчно и несигурно. Те могат да бъдат побеждавани единствено от вътрешната страна. Отвън не може да се смени режим, нито пък да се управлява хаосът, който ще настане при възможна смяна.
Един подобен неуспех за въздействие извън е философията на Запада през последните 30 години: „ посредством търговия към смяна “. Според нея поради положителни търговски връзки и икономическа полза всяка властническа страна ще се научи да съблюдава базисни демократични правила. Но към този момент е реалност – въвеждането на пазарна стопанска система и капитализъм не води до народна власт. Икономическият напредък не води до либерализиране на обществото. Дори в противен случай – те могат да отведат една страна и в противоположната посока.
Бъдещето принадлежи на дребните демокрации, уверен е професорът.
„ Когато страните стават прекомерно огромни и могъщи, стартират и сериозните им проблеми. Те би трябвало да се стремят към надмощие или пък играят международния стражар като Съединени американски щати. Много по-жизнен модел е разпадането на дребни демокрации и обединяването в районни съюзи по образеца на Европейски Съюз “, споделя Ролан.
Англия – плачът по отминалата мощност
Друг образец за страна, която единствено губи и върви обратно поради имперските си мечти, е Англия. Идеята, че страната е онази империя, „ над която слънцето в никакъв случай не залязва “, е в основата на някои от най-фаталните решения през последните години. От „ Брекзит “ до финансовия безпорядък, в който потъна Островът, са все плодове на неправилната философия, че Англия е остарялата империя и може да се мери с огромните в света като Съединени американски щати да вземем за пример.
От 30-те години на предишния век Англия изпада на почти всеки 15 години в тежка финансова рецесия. През септември 1931 година точно Кралството задава „ златният стандарт “ – Съединени американски щати стартират да го следват през 1933 година Двете страни влизат във войната във валутно съревнование между тях. Едва след 1945 година обаче излиза наяве, че паундът би трябвало да бъде обезценен, с цел да поеме вредите от международната война, до момента в който доларът печели от нея. Хегемонията на американския $ е открита.
През 1967 година паундът би трябвало да бъде обезценен още веднъж, което слага началото на домино от отрицателни стопански последици, стигащи до наложителната интервенция на МВФ през 1976 година Това дискредитира следвания до този миг кейнсиански стопански модел и води до идването на власт на консерваторката Маргарет Тачър. Тази смяна инспирира нова парична гражданска война в Съединени американски щати, която съумява при Рейгън.
Сривът на европейския валутен механизъм в „ черната сряда “ през септември 1992 година принуждава Франция, Италия, Испания и Гърция най-накрая да признаят икономическото предимство на Германия.
И още веднъж Англия е причина за нов финансов колапс през 2007 година след банкрута на банката ѝ Northern Rock. Този фалит е основата на финансовата рецесия, която избухва година по-късно.
Сега Англия още веднъж е изправена пред следващо обезценяване на паунда и към момента продължава да счита, че валутатата ѝ е равна по мощ на американския $ и да бленува изместването му от пазара. При това английската стопанска система от дълго време не е една от най-силните в света – в Европа тя от дълго време отстъпва на немската, тъй че съревнованието ѝ с американската е единствено идеал за остарялото имперско великолепие. Но въпреки всичко паундът не е толкоз нищожен, с цел да не провокира ехтене и в останалия свят с непрекъснатите си сривове.
За разлика от Русия, Англия не протяга ръка към оръжието, с цел да върне остарелия си искра, само че се пробва по всякакъв начин да реализира това с валутата си. През последните месеци британците надминаха сами себе си, като избраха за няколко дни Лиз Тръс за премиерка – а тя се оказа по-лоша даже от Борис Джонсън, Тереза Мей или Дейвид Камерън.
Днес към този момент наподобява изцяло необикновено английската стопанска система да провокира революциии и да основава модели за подражателство, както това се случи при Тачър.
България – патриотични мечти
На фона на изброените тогавашни империи България в действителност стои много по-добре. Страната до момента не е била толкоз богата и хората в нея не са живели толкоз добре колкото, откогато е член на Европейски Съюз. През последните десетилетия Брутният вътрешен продукт на страната пораства, междинният приход също. След банковите и финансови рецесии през 90-те години вързаният за марката лев обезпечава относителна непоклатимост и защищава българската валута от трагични сривове. Реално болшинството българи нямат искания към прилежащите си страни и са заинтересувани най-много от икономическото си благополучие. На какво се дължат тогава меланхолията и възвеличаването на предишното, възходът на патриотизма, въздишането по патриархални и несъвместими с днешния живот традиции и обичаи, нарцистичното взиране в имагинерни позитивни черти на характера, неповторима сякаш музика, кухня или история?
Според проф. Ролан бързото развиване даже и когато е в позитивна посока, също може да основава проблеми – най-много неустановеност и сграбчване в предишното. Идеализирането на отминали съвършенства основава чувство за сигурност и непоклатимост, която бързо насъбраното благосъстояние не може да даде. Контролът върху фантазията за минало великолепие е нужен във всяко общество, което желае да напредва, счита той. Съвременният разцвет е вероятен единствено във взаимоотношение и подпомагане с другите страни, а имперските мечти нормално са спънка за тях.
----
Този текст е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " през декември 2022 година, откъдето го препечатваме.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ