България е започнала да се приобщава към общочовешките европейски ценности

България е почнала да се приобщава към общочовешките европейски полезности още преди 13 века. На хората, които през днешния ден ги отхвърлят, дано напомним посланията на Цариградския патриарх Фотий към българския княз Борис I.

По-зрелите българи още помнят непрекъснатите вричания на нашумелия и изящен нашенски политик от близкото минало Жорж Ганчев, че ще работи " за ползу роду ". Днес сходни вричания от политиците са към този момент ежедневие.

Това не е изненада или нещо ново. Призвание да работят за общото богатство са имали и първите български будители, и възрожденците ни, и строителите на модерна, и почтените ни публични и политически деятели от Освобождението до наши дни.

Обединение върху основата на християнските полезности

Изненадата е другаде: апелите към един български властник да работи за общото богатство и за богатството на отечеството не са от времената на Паисий. Девет века по-рано, през 865-та година, те могат да се прочетат в посланията на гръцкия патриарх Фотий към княз Борис под надпис " В какво се състои работата на един княз ". В обръщение 19 патриархът, да вземем за пример, предлага: " Упражнявай властта си по този начин, че тя да се вижда и именува общо богатство за жанр и родно място ".
Редакцията предлага
Което може да ни прозвучи изненадващо. Не поради наличието, а тъй като това упътване към българския княз е обещано не от различен, а от един византийски патриарх, пък бил той и подобен високообразован богослов и интелектуалец като Фотий. Нали ние от учебно заведение си знаем, че в случай че не гърците като цяло, то най-малко гръцките свещеници и императори са едни такива подли и злонамерени люде, чието главно предопределение е надали не да затрият българското ни съзнание и българщината като цяло.

Така че от кое място накъде гръцкият патриарх ще поучава княз Борис да работи за богатството на отечеството си. Обяснение за сходно знамение, несъмнено, има. В ония времена патриархът е считал за свое духовно предопределение обединяването на народите и племената върху основата на християнските полезности. Докато в днешни времена времена много намират духовно предопределение в разединението на нации и племена, отново на основата на християнските полезности. И поради националните и националистическите си пристрастия, несъмнено. Което от канонична позиция е не друго, а етнофилска разкол.

Но има и по-лошо..

Една фотография на съветски духовник, който благославя обиколи преди време обществените мрежи. А по рускоезичната телевизия RTVI различен православен духовник пък изясни, че когато сходни ракети бъдат осветени, те политат в небесата крепко ангели небесни.

Послания, които звучат модерно

И доколкото сходни нелепици са освен смешни или злокобни, само че също и рискови, добре е хората да се подсещат за същинския смисъл освен на християнството и на всички тези начала, които от много време облагородяват човечеството. И които можем да намерим в посланията на патриарх Фотий към княз Борис Първи.

Тези  послания са доста по-искрени, непритворни, доброжелателни и човешки от тези на Николо Макиавели от книгата му " Князът /Владетелят/ " с неговите " зли рекомендации към тираните, с цел да им помогне да запазят властта си ". Да не приказваме, че посланията на Фотий предхождат с шест века препоръките на Макиавели. И звучат напълно модерно. Дори някак оскърбително модерно.

Послание 71, да вземем за пример, ни подсеща за: " Не прибягвай до машинация, даже и по отношение на неприятели, които ти се доверяват. Защото в случай че и да са неприятели, само че въпреки всичко е не по-малко лъжец и измамник оня, който е измамил хората, които са му се доверили ".

А обръщение 76 не може да не се свърже с днешните предизборни обещания: " От прекомерните обещания би трябвало да се пазиш, тъй като... в случай че не ги изпълниш, ще си нанесеш двоен позор, че доста си обещавал и не си извършил нищо от обещаното. При това ще се окажеш зложелател, вместо другар, тъй като си лишил това, което са дали очакванията...

Също и обръщение 73: " Златото развращава всичко човешко ", което няма метод да не ни напомни за едни кюлчета.

Или обръщение 79: " Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко злословие " - което пък припомня за едни записи, цялостни таман с всевъзможни сквернословия.

Послание 79 пък подсеща и за публичните поръчки, и за другарските " кохорти ": " Не прави нищо нелегално в сгода на приятелите си ".

Руска междуконтинентална ракета " Сармат "

Има и директиви за външния тип, които са си чист пиар (послание 30): " Трябва и от израза на лицето, и от вчесването на косата, и от обличането на облеклата да се вижда, че си благоприличен и честен човек. " А едни депутати ходеха в Народното събрание с кърпени дънки.

Приобщаване, което не е довършено

Всичко това демонстрира, че отричаните от мнозина, отразени в посланията на патриарх Фотий, са в действителност всемирен полезности, към които още преди 13 века България, озовала се покрай средището на международната цивилизация, е почнала да се приобщава. Приобщаване, което не е напълно довършено и към момента е въпрос на избор.

Иво Беров

Дали изборът ще бъде като избора на Борис Първи с християнизирането и присъединение към тогавашната европейска общественост, дали актуалните българи ще възприемат посланията на Фотий като принос към държавното и публичното ни развиване, или въпреки всичко ще предпочетат къде по-примамливото и зрелищно рязане на глави от Крум като мотив за горделивост? Досещаме се за отговора...

*Фотий I e изтъкнат византийски богослов, патриарх на Константинопол (858-867 и 878-886), енциклопедист и един от най-учените хора на своето време. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския трон след Йоан Златоуст. Светец на Православната черква под името Фотий, патриарх Цариградски. Играе централна роля в покръстването на славяните и задачите на Кирил и Методий.

**Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.