Пред фалит ли е България, или се всяват излишно страхове? Говорят икономистите
„ България е втората страна в Европейски Съюз с най-нисък дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. За мен беше изненада този документ. Вероятно, мога единствено да злоупотребявам, министърът на финансите е решил да шокира своите сътрудници в Министерския съвет и обществото, с цел да опише в благополучен проект какво би се случило, в случай че в продължение на години вършим дефицити от 7% “.
Прочетете още
Това изясни пред bTV икономистът Никола Янков, някогашен заместник-министър на стопанската система.
Според него вест в отчета на министъра на финансите Росица Велкова няма, защото цифрите са известни от по-рано.
„ Знаем за 6,9% недостиг още от юли месец предходната година, когато беше обновен бюджетът “, акцентира той.
Бившият зам.-министър на финансите добави, че няма причина България да има толкоз великодушен метод в енергийното субсидиране.
„ Вместо страната да харчи 16 милиарда лв. годишно за енергийни дотации, от които 80 млн. лв. отиват в „ Лукойл “ или други компании, които печелят добре. Основната част от тези пари са ориентирани към богатите. Тези пари усилват общественото неравноправие. Трябва да се уеднаквят ставките на Данък добавена стойност, които бяха въведени с сякаш кратковременен темперамент “, добави той.
„ Не е обикновено да има бюджетен недостиг. Той е инструмент, когато има нужда от стимулиране на стопанската система поради закъснение “, безапелационен е Никола Янков.
Финансистът Юлиан Войнов, учител в Стопанската академия в Свищов, разяснява, че големите помощи, давани на калпак, не са вярна политика.
„ Ако погледнем какво се случи, когато се понижиха налозите – цените не паднаха, а се усилиха. Сега е моментът да се възвърне данъчната система, която беше преди пандемията от ковид и енергийната рецесия. Публичните финанси би трябвало да се вкарат в дълготраен тренд на естествени дефицити “, акцентира той.
„ Ако не се вземат ограничения за недостиг, това ще ни отдалечи от еврозоната. Виждаме понижаване на инфлацията. Логично е, в случай че се положат старания от законодателната власт, да се опитаме да влезем в еврозоната “, сподели още той.
Прочетете още
Това изясни пред bTV икономистът Никола Янков, някогашен заместник-министър на стопанската система.
Според него вест в отчета на министъра на финансите Росица Велкова няма, защото цифрите са известни от по-рано.
„ Знаем за 6,9% недостиг още от юли месец предходната година, когато беше обновен бюджетът “, акцентира той.
Бившият зам.-министър на финансите добави, че няма причина България да има толкоз великодушен метод в енергийното субсидиране.
„ Вместо страната да харчи 16 милиарда лв. годишно за енергийни дотации, от които 80 млн. лв. отиват в „ Лукойл “ или други компании, които печелят добре. Основната част от тези пари са ориентирани към богатите. Тези пари усилват общественото неравноправие. Трябва да се уеднаквят ставките на Данък добавена стойност, които бяха въведени с сякаш кратковременен темперамент “, добави той.
„ Не е обикновено да има бюджетен недостиг. Той е инструмент, когато има нужда от стимулиране на стопанската система поради закъснение “, безапелационен е Никола Янков.
Финансистът Юлиан Войнов, учител в Стопанската академия в Свищов, разяснява, че големите помощи, давани на калпак, не са вярна политика.
„ Ако погледнем какво се случи, когато се понижиха налозите – цените не паднаха, а се усилиха. Сега е моментът да се възвърне данъчната система, която беше преди пандемията от ковид и енергийната рецесия. Публичните финанси би трябвало да се вкарат в дълготраен тренд на естествени дефицити “, акцентира той.
„ Ако не се вземат ограничения за недостиг, това ще ни отдалечи от еврозоната. Виждаме понижаване на инфлацията. Логично е, в случай че се положат старания от законодателната власт, да се опитаме да влезем в еврозоната “, сподели още той.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ