Работната сила у нас ще намалее с над 400 000 души
България е втора в Европейския по повишаване на работната ръка. Това демонстрират данните на " Евростат " за второто тримесечие на 2024 година Най-голямо повишаване на разноските за почасово възнаграждение има в Хърватия - 17,6%. България е с 15,4 на 100, а Румъния -15%.
" Статистиката сочи, че общият пазар на труда в Европа работи. Цяла Източна Европа, без Словения, регистрира извънредно бърз растеж. Той е 2 пъти над междинния за Европейски Съюз. За последните 6 години у нас има удвояване на заплатите. Въпросът още веднъж е в ниската стартова база даже след тези промени ", разяснява пред Нова телевизия Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система.
Според него българският бизнес е изправен пред няколко провокации.
" Освен че трудът нараства, в идващите 10-12 години работната мощ ще намалее с над 400 хиляди души. Не единствено частният, само че и общественият бранш ще би трябвало да се научи да работи с по-малко хора, употребявайки технологии. За да можеш да плащаш и да мотивираш кадърните, би трябвало първо да реформираш системата. Тоест, хора с висше обучение да не попълнят бланки на ръка и да одобряват папки на опашки, а да се занимават с труд, който изисква това обучение ", добави Богданов.
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в изискванията на задълбочаваща се демографска рецесия, сочи отчет на компанията за обезпечаване на търговски заеми " Алианц Трейд ".
При развиването на сполучливи политики за отсрочено пенсиониране техният дял в общата работна мощ може да се усили от 9 на 100 през 2023 година до 14,2 на 100 през 2040 година Така фирмите в Европейски Съюз имат късмет да наваксат до 75 на 100 от прогнозния недостиг на работна ръка, написа в отчет на " Алианц Трейд ".
Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България равнището на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от междинното за Европейския съюз. През 2023 година над 60 на 100 от хората на възраст сред 60 и 64 години у нас не престават да работят, което ни подрежда на 11 място от 27-те държави-членки. В тази възрастова група най-високо е равнището на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73 на 100 при приблизително 53 на 100 за Европейски Съюз. Най-ниско е в Люксембург – 23 на 100.
В България относително високо е и равнището на работещите на възраст сред 64 и 69 години, като близо една пета от тях не престават да се трудят. За съпоставяне в Румъния техният дял е едвам 5 на 100. В Естония той обаче към този момент доближава 38 на 100.
Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст, решение може да се търси и в привличането на мигранти, написа в известието. По този индикатор България обаче продължава да е на последно място в класацията за Европейски Съюз, като едвам 0,2 на 100 от всички работещи у нас са чужденци при междинни равнища от над 9 на 100 за Съюза и достигащи до над 53 на 100 в Люксембург. България е и измежду главните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави вероятностите за пазара на труда у нас още по-тежки, регистрира " Алианц Трейд ".
" Статистиката сочи, че общият пазар на труда в Европа работи. Цяла Източна Европа, без Словения, регистрира извънредно бърз растеж. Той е 2 пъти над междинния за Европейски Съюз. За последните 6 години у нас има удвояване на заплатите. Въпросът още веднъж е в ниската стартова база даже след тези промени ", разяснява пред Нова телевизия Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система.
Според него българският бизнес е изправен пред няколко провокации.
" Освен че трудът нараства, в идващите 10-12 години работната мощ ще намалее с над 400 хиляди души. Не единствено частният, само че и общественият бранш ще би трябвало да се научи да работи с по-малко хора, употребявайки технологии. За да можеш да плащаш и да мотивираш кадърните, би трябвало първо да реформираш системата. Тоест, хора с висше обучение да не попълнят бланки на ръка и да одобряват папки на опашки, а да се занимават с труд, който изисква това обучение ", добави Богданов.
Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в изискванията на задълбочаваща се демографска рецесия, сочи отчет на компанията за обезпечаване на търговски заеми " Алианц Трейд ".
При развиването на сполучливи политики за отсрочено пенсиониране техният дял в общата работна мощ може да се усили от 9 на 100 през 2023 година до 14,2 на 100 през 2040 година Така фирмите в Европейски Съюз имат късмет да наваксат до 75 на 100 от прогнозния недостиг на работна ръка, написа в отчет на " Алианц Трейд ".
Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България равнището на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от междинното за Европейския съюз. През 2023 година над 60 на 100 от хората на възраст сред 60 и 64 години у нас не престават да работят, което ни подрежда на 11 място от 27-те държави-членки. В тази възрастова група най-високо е равнището на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73 на 100 при приблизително 53 на 100 за Европейски Съюз. Най-ниско е в Люксембург – 23 на 100.
В България относително високо е и равнището на работещите на възраст сред 64 и 69 години, като близо една пета от тях не престават да се трудят. За съпоставяне в Румъния техният дял е едвам 5 на 100. В Естония той обаче към този момент доближава 38 на 100.
Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст, решение може да се търси и в привличането на мигранти, написа в известието. По този индикатор България обаче продължава да е на последно място в класацията за Европейски Съюз, като едвам 0,2 на 100 от всички работещи у нас са чужденци при междинни равнища от над 9 на 100 за Съюза и достигащи до над 53 на 100 в Люксембург. България е и измежду главните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави вероятностите за пазара на труда у нас още по-тежки, регистрира " Алианц Трейд ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ