България е велика страна и едва ли има българин, който

България е велика страна и надали има българин, който не е склонен с това изказване.

Тя е една от най-старите страни в Европа. През цялата ни история и до ден сегашен, сме имали доста възходи и падения, доста победи и провали.

Българският народ е претърпял войни, робства, апетит и макар всички отрицателни неща, които са ни се случили като нация, въпреки всичко има безчет други, които ни карат гордо да кажем: „ Аз съм българин. “

Хиляди са значимите събития и дати, които са се случили в България от основаването ѝ до през днешния ден. Хиляди са и хората, които би трябвало да бъдат помнени за великите си достижения и подвизи в името на нашата татковина.

Днес ще ви напомним една доста дребна част от най-важните дати в нашата история, само че дано тя ви въодушеви да потърсите още и още.

681 година – основаване на Първата Българска страна

След разгрома над византийците през 680 година в местността Онгъла, България и Византия подписват кротичък контракт, посредством който византийският император признава основаването на българската страна на Балканите и се задължава да заплаща годишен налог. За столица кан Аспарух избира Плиска.

855 година – основаване на славянската книжовност

На 24 май честваме деня на славянската книжовност и просвета. В продължение на 3 години Константин-Кирил Философ и Методий замислят славянската писменост. Двамата братя основават глаголицата в манастира Полихрон в Олимп, където Методий е бил свещеник. Името „ глаголица “ идва от думата глаголь, което значи „ дума “. „ Глаголати “ пък значи „ приказвам “ и оттова напълно поетично глаголицата е наричана „ знаците, които приказват “.

864 година – Покръстването

Това е дълъг развой на приемане и одобряване на християнската вяра като публична в страната. Това значимо историческо събитие се случва под ръководството на Княз Борис I, който приема името Михаил.

1762 година – „ История славянобългарска “

През 1762 година Паисий Хилендарски приключва „ История славянобългарска “ в Зографския манастир „ Свети Георги “. Книгата се състои от 10 елементи, поместени в 85 страници. Известни са към 60 преписа на Паисиевата история, като първият е изработен от Софроний Врачански през 1765г.

1824 година – „ Рибен буквар “

Първоначално сборникът се е казвал „ Буквар с разнообразни поуки “. Негов основател е българският академик и енциклопедист Петър Берон. Рибният буквар става първият български учебник. Той съдържа 141 страници и 3 таблици с изображения на животни. За по-кратко е наименуван „ Рибен буквар “ поради рисунките на кит и делфин на последната му страница.

20 април 1876 година – Априлското въстание

На 20 април 1876 година Георги Тиханек изстрелва първия патрон на Калъчевия мост в Копривщица, по-късно наименуван „ Мостът на първата пушка “. Той убива турският шеф на града, като с неговата кръв Тодор Каблешков подписва така наречен „ Кърваво писмо “, което изпраща до апостолите в Панагюрище. Там, в къщата на Иван Тутев, е оповестено Априлското въстание.

3 март 1878 година – Освобождението на България

На 3 март 1878 година Русия и Османската империя подписват кротичък контракт в Сан Стефано, посредством който България става свободна. Според този контракт се основава самостоятелно българско княжество с християнско държавно управление и национална милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Начело на страната би трябвало да застане княз, който да бъде определен от народа и утвърден от Великите сили. Така Санстефанският контракт дава началото на Княжество България. Същата година на Берлинския конгрес обаче, Великите сили редуцират територията на българската страна.

6 септември 1885 година – Съединението

Съединението на Княжество България и Източна Румелиясе реализира посредством манифест от княз Александър Батенберг. Веднага след оповестяването на Съединението е формирано Временно държавно управление. Това паметно събитие за България провокира остра реакция от някои прилежащи страни и Русия. Всъщност руснаците не са срещу самото Съединение, а срещу по-нататъшното ръководство на княз Александър Батенберг. Сърбия обаче е твърдо против Съединението, тъй като съгласно тях по този начин се нарушава равновесието на Балканите. Сърбия атакува България, само че с военната си победа българите утвърждават вечно акта на Съединението.

1 октомври 1888 година – първото висше учебно заведение в България

Първоначално университетът е Висш педагогичен курс. Придобива академични статут през 1904 година, когато образователното заведение е преименувано на Български университет „ Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово “ в символ на признателност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяването на красивата постройка на университета.

22 септември 1908 година – Денят на Независимостта

Българската самостоятелност е осъществена от държавното управление на Александър Малинов. На 22 септември 1908 година в църквата „ Св. Четиридесет мъченици “ в Търново със специфичен манифест е оповестена Независимостта на България. Тогава княз Фердинанд I става цар.