Българската дилема за Скопие
България е в развой на формулиране на нова политика по отношение на Република Северна Македония. Това стана ясно през последните няколко седмици, откакто президентът Румен Радев и служебното държавно управление признаха: Европейски Съюз и сътрудниците ни оказват напън да намерим бързо решение в разногласията със Скопие. Завой или разумно продължение е смяната във външнополитическия ни курс?
Двете огромни тези
Във външната ни политика, измежду дипломатическата и експертна общественост - мълчешком - господстват две тези за най-адекватната политика към Скопие.
Доскоро преобладаваше разбирането, че езикът, културата, историята и образуването на корените на днешната народност в Република Северна Македония е директно разследване и продължение от развиването на българската история, език и просвета. Според тази теза, България не трябва да търси малцинства югозападно от Гюешево. В рамките на този политически курс, България не признава така наречен " македонски език ", а книжовна норма, чието развиване е директно обвързвано с българския език. Не търси малцинства, тъй като счита, че популацията към Вардар има общи корени с българите. Българската външна политика не се стреми към нищо по-малко от признание на " тоталността " на общото ни минало с македонците.
Според втората теза, България би трябвало да сложи акцент върху отбрана на правата на хората с българско съзнание в Република Северна Македония, да работи за вписването им в Конституцията на страната като държавотворен народ, за унищожаване на езика на омразата и опазване на културно-историческото завещание. Експертите, последователи на тази теза, не отхвърлят общото ни минало с хората от Вардар, нито отхвърлят актуалната действителност, че след 44-а година югославският режим стартира основаването на нова нация там. Разликата е в метода: последователите на втората теза считат, че България би трябвало да се опита да избави, каквото може в Република Северна Македония.
Според първата теза, множеството хора към Вардар са население с български генезис, език, история и просвета. Втората не отхвърля истинността на първата, само че счита, че тя е контрапродуктивна и защото не е дала резултати към този момент 30 години, е време за нов метод: акцент върху живите българи в Република Северна Македония, а не историята.
Поврат
Двете тези са релативно разграними, границата сред тях постоянно е размита, само че импровизирано това са двата курса на мислене в българската дипломация и експертна общественост във връзка с проблема със Скопие. През последните пет месеца президентът Румен Радев призна две неща: че има голям напън върху България да отстъпи и да гласоподава " за " привикване на първата междуправителствена конференция сред Скопие и Европейски Съюз (започване на преговори); и че е в ход е образуване на нов метод към Скопие (акцент върху живите българи, а освен историята).
Представителите на политическите партии и организациите на българите в Република Северна Македония не са единни коя външнополитическа линия би трябвало да следва България, както не е единна експертната и дипломатическата ни общественост. Според някои, " македонска нация " няма и Скопие ще " клекне " на сериозен, само че непрекъснат напън посредством несъгласие от страна на София. Според други, " политиката на несъгласие " води до в допълнение утежняване на двустранните връзки на всички равнища: от елементарните междучовешки до тези на най-високо равнище. Според трети, акцентирайки върху правата на живите българи, София има по-голям късмет да бъде разбрана в Брюксел, където колкото и да обясняваш за какво Гоце Делчев и цар Самуил са българи, няма да те схванат. Но в случай че приказваш за добросъседски връзки, Копенгахенски критерии и гонение против българи - ето това е езикът на Брюксел, който би бил свестен.
Неразбирателството измежду македонските българи в допълнение оплита така и така неуверената и недобре обяснената българска позиция. Ако създадем ретроспекция на българския външнополитически курс, сегашната промяна в метода е прелом. Макар и замаскиран като продължение на досегашния курс.
Много рискове
И първата, и втората теза са евентуално еднообразно правилни. Въпросът е коя от двете ще донесе действителен резултат за България. А те са: признание на историческата истина в Скопие, смяна в образователните стратегии, прекъсване на езика на омразата, отбрана правата на македонските българи, преустановяване на историческите обири.
Новият метод, в случай че подобен е в ход и ще бъде натрапен, крие две големи рискове. Първата е по повод Пиринска Македония и към момента дейното ОМО-Илинден Пирин. Втората - в възможното рухване на границата сред България и Република Северна Македония, в случай че и когато втората бъде призната в Европейския съюз.
Ако българите бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония като " държавотворен народ ", колкото и да заобикаля думата " малцинство ", България няма по какъв начин да избяга от реципрочни претенции. И даже да не се от формалните управляващи в Скопие, те ще дойдат от ОМО-Илинден-Пирин. Забранена от Конституционния съд през 1999 година, ОМО-Илинден е сепаратистка организация, финансира се от непознати служби и е извънредно дейна. Най-важното: ОМО-Илинден има извоювани 17 каузи против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Именно ОМО повдига въпроса за " македонско малцинство " у нас, а, съгласно неофициална информация, специфични кръгове в Скопие работят през тази организация у нас.
Ако образователните стратегии по история в Скопие останат същите и бъде признат метода за " мултиперспективност " в тази област (едно и също историческо събитие разрешава две разнообразни - еднообразно правилни - тълкувания от две разнообразни страни), никой не знае какво тъкмо ще бъде обяснявано на учениците от двете страни на границата сега, в който Скопие стане член на Европейски Съюз. С рухването на границата ще падне и културната граница, която в този момент служи като " хигиеничен кордон " в региона на историята и културата. Граница изкуствено наложена от югославските комунисти, само че играеща немалка роля през днешния ден за отбрана на българската историческа истина.
Въпросът е следният: България явно сменя тактическите способи, запазвайки тактиката (приета посредством Рамковата позиция от 2019 г.), само че кой даде гаранции на президента, че новата тактичност ще е по-успешна?
Двете огромни тези
Във външната ни политика, измежду дипломатическата и експертна общественост - мълчешком - господстват две тези за най-адекватната политика към Скопие.
Доскоро преобладаваше разбирането, че езикът, културата, историята и образуването на корените на днешната народност в Република Северна Македония е директно разследване и продължение от развиването на българската история, език и просвета. Според тази теза, България не трябва да търси малцинства югозападно от Гюешево. В рамките на този политически курс, България не признава така наречен " македонски език ", а книжовна норма, чието развиване е директно обвързвано с българския език. Не търси малцинства, тъй като счита, че популацията към Вардар има общи корени с българите. Българската външна политика не се стреми към нищо по-малко от признание на " тоталността " на общото ни минало с македонците.
Според втората теза, България би трябвало да сложи акцент върху отбрана на правата на хората с българско съзнание в Република Северна Македония, да работи за вписването им в Конституцията на страната като държавотворен народ, за унищожаване на езика на омразата и опазване на културно-историческото завещание. Експертите, последователи на тази теза, не отхвърлят общото ни минало с хората от Вардар, нито отхвърлят актуалната действителност, че след 44-а година югославският режим стартира основаването на нова нация там. Разликата е в метода: последователите на втората теза считат, че България би трябвало да се опита да избави, каквото може в Република Северна Македония.
Според първата теза, множеството хора към Вардар са население с български генезис, език, история и просвета. Втората не отхвърля истинността на първата, само че счита, че тя е контрапродуктивна и защото не е дала резултати към този момент 30 години, е време за нов метод: акцент върху живите българи в Република Северна Македония, а не историята.
Поврат
Двете тези са релативно разграними, границата сред тях постоянно е размита, само че импровизирано това са двата курса на мислене в българската дипломация и експертна общественост във връзка с проблема със Скопие. През последните пет месеца президентът Румен Радев призна две неща: че има голям напън върху България да отстъпи и да гласоподава " за " привикване на първата междуправителствена конференция сред Скопие и Европейски Съюз (започване на преговори); и че е в ход е образуване на нов метод към Скопие (акцент върху живите българи, а освен историята).
Представителите на политическите партии и организациите на българите в Република Северна Македония не са единни коя външнополитическа линия би трябвало да следва България, както не е единна експертната и дипломатическата ни общественост. Според някои, " македонска нация " няма и Скопие ще " клекне " на сериозен, само че непрекъснат напън посредством несъгласие от страна на София. Според други, " политиката на несъгласие " води до в допълнение утежняване на двустранните връзки на всички равнища: от елементарните междучовешки до тези на най-високо равнище. Според трети, акцентирайки върху правата на живите българи, София има по-голям късмет да бъде разбрана в Брюксел, където колкото и да обясняваш за какво Гоце Делчев и цар Самуил са българи, няма да те схванат. Но в случай че приказваш за добросъседски връзки, Копенгахенски критерии и гонение против българи - ето това е езикът на Брюксел, който би бил свестен.
Неразбирателството измежду македонските българи в допълнение оплита така и така неуверената и недобре обяснената българска позиция. Ако създадем ретроспекция на българския външнополитически курс, сегашната промяна в метода е прелом. Макар и замаскиран като продължение на досегашния курс.
Много рискове
И първата, и втората теза са евентуално еднообразно правилни. Въпросът е коя от двете ще донесе действителен резултат за България. А те са: признание на историческата истина в Скопие, смяна в образователните стратегии, прекъсване на езика на омразата, отбрана правата на македонските българи, преустановяване на историческите обири.
Новият метод, в случай че подобен е в ход и ще бъде натрапен, крие две големи рискове. Първата е по повод Пиринска Македония и към момента дейното ОМО-Илинден Пирин. Втората - в възможното рухване на границата сред България и Република Северна Македония, в случай че и когато втората бъде призната в Европейския съюз.
Ако българите бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония като " държавотворен народ ", колкото и да заобикаля думата " малцинство ", България няма по какъв начин да избяга от реципрочни претенции. И даже да не се от формалните управляващи в Скопие, те ще дойдат от ОМО-Илинден-Пирин. Забранена от Конституционния съд през 1999 година, ОМО-Илинден е сепаратистка организация, финансира се от непознати служби и е извънредно дейна. Най-важното: ОМО-Илинден има извоювани 17 каузи против България в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург. Именно ОМО повдига въпроса за " македонско малцинство " у нас, а, съгласно неофициална информация, специфични кръгове в Скопие работят през тази организация у нас.
Ако образователните стратегии по история в Скопие останат същите и бъде признат метода за " мултиперспективност " в тази област (едно и също историческо събитие разрешава две разнообразни - еднообразно правилни - тълкувания от две разнообразни страни), никой не знае какво тъкмо ще бъде обяснявано на учениците от двете страни на границата сега, в който Скопие стане член на Европейски Съюз. С рухването на границата ще падне и културната граница, която в този момент служи като " хигиеничен кордон " в региона на историята и културата. Граница изкуствено наложена от югославските комунисти, само че играеща немалка роля през днешния ден за отбрана на българската историческа истина.
Въпросът е следният: България явно сменя тактическите способи, запазвайки тактиката (приета посредством Рамковата позиция от 2019 г.), само че кой даде гаранции на президента, че новата тактичност ще е по-успешна?
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ