По суша, въздух и минерална вода
България е супер! Природата на България - два пъти! Който не има вяра, дано единствено се замисли какъв брой малко са местата по света, където сутринта посрещаме изгрева на морския бряг, а на вечерта гледаме по какъв начин слънцето потъва сред скатовете на планинския пейзаж.
Късметлии сме, тъй като тук естествени забележителности ни дебнат отвред - стига, несъмнено, да имаме очи да ги забележим и предпочитание да ги обиколим.
Обиколката, която ние поемаме, би трябвало да ни върви по вода, тъй като точно минералната вода е пътеводната ни светлина. А минерални извори в България - стотици. При това бликат по цялата карта на другояче дребната ни по повърхност страна. Някои са известни по целия свят, а някои - единствено на локалните.
Естествено, и тук важи максимата, че освен количеството е значимо, а и качеството. А ние и тук сме без забележки - дали за пиянство, дали за къпане, минералната вода у нас е естествен лек още от античните траки и римляни. А те - където видели лечителен извор, създавали към него град. Някои съществуват и до през днешния ден.
Днес България е на второ място по минерални извори в Европа. Част от тях се намират в три от най-известните ни балнео и СПА курорти, който са нашият и избор, и извор за водно странствуване.
Ренесансът на българското вино
Когато България се върне назад измежду звездите в новата винена карта на Европа
Сапарева баня
Както описват локалните, едно време тук са си варили картофи и яйца в центъра на града. И вместо да изразходват дървата за огрев, бабите и дядовците на днешните поданици на Сапарева баня са хващали тенджерата и хоп - при гейзера.
Не знаем до каква степен вярна е тази локална история, само че едно е несъмнено - когато наближим центъра на Сапарева баня, сигурно ще ни замирише на яйца, въпреки и развалени. В реалност това е сярата, която идва от 103-градусовата вода на най-горещия гейзер в континенталната част на Европа.
А сходни гледки се виждат единствено в научнопопулярните филми. И да, онлайн гейзерът е много по-внушителен. Само можем да си представяме какво им е било на строителите, които през 1957 година го откриват в откриват в цялата му мощност... И то напълно инцидентно.
За да укротят тази земна мощ, локалните трансформират гейзера във шадраван. От него водата играе своя парещ танц на 18 метра над земята, а парата се носи далеко. Заради температурата от над 100 градуса, тук единствено гледаме и се любуваме - никакво пипане.
Но вода в Сапарева баня - колкото си желаяме. И с изключение на да впечатлява - тя и лекува. А това го схващат още траките и римляните. Днес от техните бани може да са останали единствено няколко полуразрушени стени, само че градът продължава да е притегателна точка за естествено лекуване и наслаждение.
Доказателството е единствено на няколко минути от горещия гейзер. Обществената баня ще ни предложи къпални, балнеологично лекуване, СПА център и закрити минерални басейни. Защото тъкмо по този начин се отпуска същински и тяло, и дух.
В Сапараева баня обаче не се идва единствено на баня. Хващаме ските и след няколко километра сме в Паничище. Или пък се качваме на лифта за Седемте рилски езера. Или просто се отдаваме на дейна пълноценна отмора - без телефони и без компютри.
Павел Баня
Още един град, който се издава с името си. Издават го и останките от римско време, които демонстрират коя е силата на това място.
Говори се, че преди десетилетия хората по улиците тук са се поздравявали с " Честита баня " вместо " Добър ден ". Днес по-добре да не пробваме този привет, а да се придържаме единствено към банята. Останалото ще свърши водата в композиция с чистия планински въздух.
Бонус са носещите се по улиците на града аромати на роза, лавандула и салвия. Разположени към Павел Баня, полетата с тези маслодайни култури са и съвършен пейзаж за фотография. И с цел да затворим кръга, за какво да не си създадем и един благоуханен тур. Точно с подобен локалните ще ни покажат пътя от листенцата до ароматните масла и парфюми в шишенцата, като ни разкрият доста от тънкостите на занаята си.
Отново локалните ще ни одобряват топло и в дома си, тъй като в Павел Баня на респект е селският туризъм. Не че няма първокласни СПА хотели с минерални басейни, само че умерено можем да отседнем при някоя усмихната баба, да разтоварим багажа, да вземем халата и джапанките и да се отправим към градската баня.
Водата тук е с температура към 50-60 градуса и е идеална за отпускаща и лековита баня. Подходяща е за куп болежки на опорно-двигателния уред и на нервната система. Травми също поправя.
Разбира се, постоянно можем да хванем и гората или да посетим Ентографския комплекс " Дамасцена ". А в случай че се окажем в Павел Баня през юни, няма да пропуснем и Празника на розата и минералната вода.
Хисаря
Хисаря може и да си няма баня в името, само че пък има на територията си цели 22 извора. Което на повърхност, като неговата, е доста. Затова и през днешния ден постоянно му споделят българското Памуккуле - дали е по този начин, всеки самичък ще преценя на място.
А изворите на Хисаря са с друга температура и състав на водата, само че имат и нещо общо - че са потвърдено лечебни, както в случай че ги пием, по този начин и в случай че се къпем в тях.
Още преди хиляди години римският император Диоклециан дочува, че по земите на днешния Хисаря тече чудотворна вода. С вярата тя да помогне на тежкоболната му брачна половинка, той събира свитата си и се открива тук, създавайки Диоклецианопол.
В града той построява няколко терми, които остават в историята със своите мащаби и помпозност. Очевидно е хвърлен доста труд, тъй като и до през днешния ден са най-запазените по нашите земи. Владетелят оформя центъра на града към извор Момина баня, от който блика най-вкусната хисарска вода.
Но в Хисаря се случва и нещо друго - тук се слагат и основите на проведеното водолечение в България. На водата от пет от локалните извори се прави и първият химичен разбор на територията на страната - още по времето, когато е разграничена на Княжество България и Източна Румелия.
Водата тук става и за пиянство, и за лекуване. Помага при болести на опорно-двигателния уред, проблеми с ендокринната система и обмяната на веществата, както и при бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни болести.
Ако сме от хората, които не имат вяра, че една вода може да ни излекува, тогава наложително би трябвало да се отбием в Музея на бъбречните камъни - тук ни чакат повече от 12 хиляди камъчета, изхвърлени от пациенти по време на лекуване. По-добро доказателство от това, здраве му кажи.
Късметлии сме, тъй като тук естествени забележителности ни дебнат отвред - стига, несъмнено, да имаме очи да ги забележим и предпочитание да ги обиколим.
Обиколката, която ние поемаме, би трябвало да ни върви по вода, тъй като точно минералната вода е пътеводната ни светлина. А минерални извори в България - стотици. При това бликат по цялата карта на другояче дребната ни по повърхност страна. Някои са известни по целия свят, а някои - единствено на локалните.
Естествено, и тук важи максимата, че освен количеството е значимо, а и качеството. А ние и тук сме без забележки - дали за пиянство, дали за къпане, минералната вода у нас е естествен лек още от античните траки и римляни. А те - където видели лечителен извор, създавали към него град. Някои съществуват и до през днешния ден.
Днес България е на второ място по минерални извори в Европа. Част от тях се намират в три от най-известните ни балнео и СПА курорти, който са нашият и избор, и извор за водно странствуване.
Ренесансът на българското вино
Когато България се върне назад измежду звездите в новата винена карта на Европа
Сапарева баня
Както описват локалните, едно време тук са си варили картофи и яйца в центъра на града. И вместо да изразходват дървата за огрев, бабите и дядовците на днешните поданици на Сапарева баня са хващали тенджерата и хоп - при гейзера.
Не знаем до каква степен вярна е тази локална история, само че едно е несъмнено - когато наближим центъра на Сапарева баня, сигурно ще ни замирише на яйца, въпреки и развалени. В реалност това е сярата, която идва от 103-градусовата вода на най-горещия гейзер в континенталната част на Европа.
А сходни гледки се виждат единствено в научнопопулярните филми. И да, онлайн гейзерът е много по-внушителен. Само можем да си представяме какво им е било на строителите, които през 1957 година го откриват в откриват в цялата му мощност... И то напълно инцидентно.
За да укротят тази земна мощ, локалните трансформират гейзера във шадраван. От него водата играе своя парещ танц на 18 метра над земята, а парата се носи далеко. Заради температурата от над 100 градуса, тук единствено гледаме и се любуваме - никакво пипане.
Но вода в Сапарева баня - колкото си желаяме. И с изключение на да впечатлява - тя и лекува. А това го схващат още траките и римляните. Днес от техните бани може да са останали единствено няколко полуразрушени стени, само че градът продължава да е притегателна точка за естествено лекуване и наслаждение.
Доказателството е единствено на няколко минути от горещия гейзер. Обществената баня ще ни предложи къпални, балнеологично лекуване, СПА център и закрити минерални басейни. Защото тъкмо по този начин се отпуска същински и тяло, и дух.
В Сапараева баня обаче не се идва единствено на баня. Хващаме ските и след няколко километра сме в Паничище. Или пък се качваме на лифта за Седемте рилски езера. Или просто се отдаваме на дейна пълноценна отмора - без телефони и без компютри.
Павел Баня
Още един град, който се издава с името си. Издават го и останките от римско време, които демонстрират коя е силата на това място.
Говори се, че преди десетилетия хората по улиците тук са се поздравявали с " Честита баня " вместо " Добър ден ". Днес по-добре да не пробваме този привет, а да се придържаме единствено към банята. Останалото ще свърши водата в композиция с чистия планински въздух.
Бонус са носещите се по улиците на града аромати на роза, лавандула и салвия. Разположени към Павел Баня, полетата с тези маслодайни култури са и съвършен пейзаж за фотография. И с цел да затворим кръга, за какво да не си създадем и един благоуханен тур. Точно с подобен локалните ще ни покажат пътя от листенцата до ароматните масла и парфюми в шишенцата, като ни разкрият доста от тънкостите на занаята си.
Отново локалните ще ни одобряват топло и в дома си, тъй като в Павел Баня на респект е селският туризъм. Не че няма първокласни СПА хотели с минерални басейни, само че умерено можем да отседнем при някоя усмихната баба, да разтоварим багажа, да вземем халата и джапанките и да се отправим към градската баня.
Водата тук е с температура към 50-60 градуса и е идеална за отпускаща и лековита баня. Подходяща е за куп болежки на опорно-двигателния уред и на нервната система. Травми също поправя.
Разбира се, постоянно можем да хванем и гората или да посетим Ентографския комплекс " Дамасцена ". А в случай че се окажем в Павел Баня през юни, няма да пропуснем и Празника на розата и минералната вода.
Хисаря
Хисаря може и да си няма баня в името, само че пък има на територията си цели 22 извора. Което на повърхност, като неговата, е доста. Затова и през днешния ден постоянно му споделят българското Памуккуле - дали е по този начин, всеки самичък ще преценя на място.
А изворите на Хисаря са с друга температура и състав на водата, само че имат и нещо общо - че са потвърдено лечебни, както в случай че ги пием, по този начин и в случай че се къпем в тях.
Още преди хиляди години римският император Диоклециан дочува, че по земите на днешния Хисаря тече чудотворна вода. С вярата тя да помогне на тежкоболната му брачна половинка, той събира свитата си и се открива тук, създавайки Диоклецианопол.
В града той построява няколко терми, които остават в историята със своите мащаби и помпозност. Очевидно е хвърлен доста труд, тъй като и до през днешния ден са най-запазените по нашите земи. Владетелят оформя центъра на града към извор Момина баня, от който блика най-вкусната хисарска вода.
Но в Хисаря се случва и нещо друго - тук се слагат и основите на проведеното водолечение в България. На водата от пет от локалните извори се прави и първият химичен разбор на територията на страната - още по времето, когато е разграничена на Княжество България и Източна Румелия.
Водата тук става и за пиянство, и за лекуване. Помага при болести на опорно-двигателния уред, проблеми с ендокринната система и обмяната на веществата, както и при бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни болести.
Ако сме от хората, които не имат вяра, че една вода може да ни излекува, тогава наложително би трябвало да се отбием в Музея на бъбречните камъни - тук ни чакат повече от 12 хиляди камъчета, изхвърлени от пациенти по време на лекуване. По-добро доказателство от това, здраве му кажи.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ