Още 44 години ще са необходими на България, за да догони Европа
България е страната с най-нисък стопански напредък от новите членки в Европейски Съюз. Като прибавим и инфлацията се оказва, че още 44 години ще са й нужни, с цел да доближи междинните за Европа темпове на развиване.
Това са част от главните данни на Годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките за положението и развиването на националната стопанска система през 2018 година, показан от ръководителя на плана доцент Виктор Йоцов. В него е посочено също, че растежът на Брутният вътрешен продукт през предходната година е 3,1 %.
В отчета са обрисувани вероятностите за икономическото ни развиване в средносрочен проект, като фокусът е върху структурните несъответствия и рисковете.
Темпът на стопански напредък, значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията на Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. " За страдание тук стоим по-добре заради намаляването на популацията. За последните 11 години темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства с 5,8%, до момента в който в Европа този индикатор е 1,6 на 100. Ако предположим, че тези темпове се запазят за идващите години, това значи, че с цел да достигнем 50% от междинното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А, с цел да достигнем междинните равнища на Европа, в случай че се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза отвън всякакво обозримо бъдеще ", означи Йоцов.
На доста места в отчета се акцентира, че българската икономическа политика би трябвало да е с фокус за догонващо развиване. Тези темпове, които се реализират - от към 3%, даже и да наподобяват добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са извънредно незадоволителни, съгласно икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А другояче, най-вече за растежа през предходната година е съдействал секторът на недвижимите парцели.
Доц.Йоцов посочи, че трите години на дефлация съществено са повлияли върху стопанската система и че " инфлация от порядъка на 2-3% освен че не е плашеща, а е здравословна ".
Той разяснява и провокациите пред фискалния бранш. " Държавата не извършва плануваните финансови разноски. Притеснително е, че Министерството на финансите постоянно подценява приходната част. Тя постоянно се оказва по-голяма, в сравнение с е била планувана ". Това давало опция, когато няма смяна в недостига и той не е влошен, всички доходи допълнително да се разпределят без наказания от Народното събрание. Така се създавала една еластичност за държавното управление, само че за сметка на прозрачността в разходването на обществените средства.
Колкото до структурата на приходите, тя остава без смяна и е много друга от тази в общността. Като дял от Брутният вътрешен продукт ние изоставаме от междинните равнища за Европа с близо 10 пункта. Тоест, в случай че на този стадий имахме междинни за Европейски Съюз доходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 милиарда лева повече.
Йоцов приказва и за директните и косвените налози, които съгласно него са равнопоставени. " България - уточни той - е на второ място по косвени налози в цяла Европа - 51%, при междинното за Европа - 34 %. При директните налози сме на едно от последните места. Косвените налози оказват по-малко въздействие върху стопанската система, само че в това време те са регресивни, т.е. по-високите скали таксуват повече по-ниските пластове на популацията ".
Сериозен проблем, посочен от доцента, който се вижда от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, изключително финансовите разноски. " Планират се едни финансови разноски, които не се извършват. За последните няколко години сме " икономисали " близо 12 милиарда лева от финансови разноски - планувани, само че неизпълнени ". Тенденцията през последните 3 години била, че съвсем половината от тези финансови разноски се вършат единствено през декември и огромна част от тях били счетоводни, които не се правят. " В края на годината от бюджетния остатък се насочиха средства за лечебни заведения, за автомагистрала " Хемус ", т.е. на книга са направени, само че де факто това не са направени разноски, макар че са регистрирани като такива. Тази наклонност отчитаме като неподходяща и би трябвало да се прекрати ", счита Виктор Йоцов.
Прогнозата на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е, че през 2019-а няма да има опция за ускорение на растежа, само че и няма да има трагични промени и нахлуване в криза. Очакванията са за леко закъснение и умерено ускорение през идната - 2020-а.
Това са част от главните данни на Годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките за положението и развиването на националната стопанска система през 2018 година, показан от ръководителя на плана доцент Виктор Йоцов. В него е посочено също, че растежът на Брутният вътрешен продукт през предходната година е 3,1 %.
В отчета са обрисувани вероятностите за икономическото ни развиване в средносрочен проект, като фокусът е върху структурните несъответствия и рисковете.
Темпът на стопански напредък, значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията на Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето. " За страдание тук стоим по-добре заради намаляването на популацията. За последните 11 години темпът на повишаване на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нараства с 5,8%, до момента в който в Европа този индикатор е 1,6 на 100. Ако предположим, че тези темпове се запазят за идващите години, това значи, че с цел да достигнем 50% от междинното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А, с цел да достигнем междинните равнища на Европа, в случай че се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза отвън всякакво обозримо бъдеще ", означи Йоцов.
На доста места в отчета се акцентира, че българската икономическа политика би трябвало да е с фокус за догонващо развиване. Тези темпове, които се реализират - от към 3%, даже и да наподобяват добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са извънредно незадоволителни, съгласно икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А другояче, най-вече за растежа през предходната година е съдействал секторът на недвижимите парцели.
Доц.Йоцов посочи, че трите години на дефлация съществено са повлияли върху стопанската система и че " инфлация от порядъка на 2-3% освен че не е плашеща, а е здравословна ".
Той разяснява и провокациите пред фискалния бранш. " Държавата не извършва плануваните финансови разноски. Притеснително е, че Министерството на финансите постоянно подценява приходната част. Тя постоянно се оказва по-голяма, в сравнение с е била планувана ". Това давало опция, когато няма смяна в недостига и той не е влошен, всички доходи допълнително да се разпределят без наказания от Народното събрание. Така се създавала една еластичност за държавното управление, само че за сметка на прозрачността в разходването на обществените средства.
Колкото до структурата на приходите, тя остава без смяна и е много друга от тази в общността. Като дял от Брутният вътрешен продукт ние изоставаме от междинните равнища за Европа с близо 10 пункта. Тоест, в случай че на този стадий имахме междинни за Европейски Съюз доходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 милиарда лева повече.
Йоцов приказва и за директните и косвените налози, които съгласно него са равнопоставени. " България - уточни той - е на второ място по косвени налози в цяла Европа - 51%, при междинното за Европа - 34 %. При директните налози сме на едно от последните места. Косвените налози оказват по-малко въздействие върху стопанската система, само че в това време те са регресивни, т.е. по-високите скали таксуват повече по-ниските пластове на популацията ".
Сериозен проблем, посочен от доцента, който се вижда от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, изключително финансовите разноски. " Планират се едни финансови разноски, които не се извършват. За последните няколко години сме " икономисали " близо 12 милиарда лева от финансови разноски - планувани, само че неизпълнени ". Тенденцията през последните 3 години била, че съвсем половината от тези финансови разноски се вършат единствено през декември и огромна част от тях били счетоводни, които не се правят. " В края на годината от бюджетния остатък се насочиха средства за лечебни заведения, за автомагистрала " Хемус ", т.е. на книга са направени, само че де факто това не са направени разноски, макар че са регистрирани като такива. Тази наклонност отчитаме като неподходяща и би трябвало да се прекрати ", счита Виктор Йоцов.
Прогнозата на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките е, че през 2019-а няма да има опция за ускорение на растежа, само че и няма да има трагични промени и нахлуване в криза. Очакванията са за леко закъснение и умерено ускорение през идната - 2020-а.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ