Първи сме в ЕС по следващи Медицина от други държави
България е страната с максимален дял задгранични студенти на Балканите
България е страната с максимален дял задгранични студенти на Балканите. Това означи Георги Стойчев, шеф на Институт " Отворено общество – София ", който приготвя Рейтинговата система на висшите учебни заведения в страната. Тази година в него вземат участие 51 университета или с един по-малко, откакто Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт в Пловдив е останало без акредитация.
От 2013-2022 г разделят на непознатите студенти у на се удвоява от 4 на 8 %. В момента той е 8,29 % са. Достигаме междинните равнища в Европейски Съюз по този индикатор, като страната е с максимален дял задгранични студенти на Балканите “, уточни той.
По думите му обаче, казусът е, че повишаването се забавя. „ От 2020 година насам пълзи, а не върви нагоре, повода е, че моделът за привличане на задгранични студенти се е изчерпал. Ние привличаме в направление „ Медицина “ и „ Здравни грижи “, където 57 от 100 са задграничните студенти. Първи сме в Европейски Съюз по този индикатор. При „ Стоматология “ данните са 45% и 30% във „ Ветеринарна медицина “ “, добави Стойчев.
Това демонстрира, че сме достигнала точката на засищане. „ Трябва да сменим модела в две направления. Да се разнообразят направленията, в които привличаме студенти от чужбина. В Европейски Съюз такива са с „ Икономика “ и „ Мениджмънт “, да вземем за пример, до момента в който у нас има голям капацитет в тях, който не се употребява “, уточни още той.
Конкретните данни в Рейтинговата система демонстрират още, че делът на записаните безработни, приключили през предходните 5 години висше обучение в страната, се задържа покрай миналогодишните малко над 2% при равнища от 3,5% през 2021 година Другите индикатори за реализацията на приключилите на пазара на труда не престават да се усъвършенстват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната спада от 14% през 2023 година от близо 17% през предходната година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до над 59% през 2023 година при 54% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до над 2 200 лв. през 2023 година при 1 839 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Военно дело “ и „ Математика “, а най висока измежду приключилите „ Социални действия “ (3,4%).
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ и „ Военно дело “ (над 4 000 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Металургия “, „ Математика “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Комуникационна и компютърна техника “ и „ Национална сигурност “ (между 3 000 и 4 000 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ – 6 469 лева (при 5 592 лева регистриран през предходната година), следвани от приключилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лева (при 4 333 лева през предходната година).
Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено равнище от 2013 година По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите първокурсници в направление „ Информатика и компютърни науки “ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, признати в направленията „ Обществени връзки и осведомителни науки “ на Американския университет и в „ Медицина “ на Медицинския университет – София (5,72).
Трите професионални посоки с най-вече настоящи студенти през 2023 година са „ Икономика “ с 24 906, „ Педагогика “ (16 900) и „ Медицина “ (12 660). Най-малко студенти се образоват в направление „ Теория на изкуствата “ - 48. Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е СУ „ Св. Климент Охридски “ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.
Данните демонстрират продължаваща наклонност за повишение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения, регистрирани в световните библиографски бази данни. Броят на научните изявления на българските висши учебни заведения в библиографската база данни Web of Science през петгодишния интервал 2018-2022 година е над 24 000 и надвишава с към 3 500 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 20 500. Броят на изявленията в Scopus през интервала 2018-2022 година е малко над 27 000 и надвишава с над 6000 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 21 000.
България е страната с максимален дял задгранични студенти на Балканите. Това означи Георги Стойчев, шеф на Институт " Отворено общество – София ", който приготвя Рейтинговата система на висшите учебни заведения в страната. Тази година в него вземат участие 51 университета или с един по-малко, откакто Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт в Пловдив е останало без акредитация.
От 2013-2022 г разделят на непознатите студенти у на се удвоява от 4 на 8 %. В момента той е 8,29 % са. Достигаме междинните равнища в Европейски Съюз по този индикатор, като страната е с максимален дял задгранични студенти на Балканите “, уточни той.
По думите му обаче, казусът е, че повишаването се забавя. „ От 2020 година насам пълзи, а не върви нагоре, повода е, че моделът за привличане на задгранични студенти се е изчерпал. Ние привличаме в направление „ Медицина “ и „ Здравни грижи “, където 57 от 100 са задграничните студенти. Първи сме в Европейски Съюз по този индикатор. При „ Стоматология “ данните са 45% и 30% във „ Ветеринарна медицина “ “, добави Стойчев.
Това демонстрира, че сме достигнала точката на засищане. „ Трябва да сменим модела в две направления. Да се разнообразят направленията, в които привличаме студенти от чужбина. В Европейски Съюз такива са с „ Икономика “ и „ Мениджмънт “, да вземем за пример, до момента в който у нас има голям капацитет в тях, който не се употребява “, уточни още той.
Конкретните данни в Рейтинговата система демонстрират още, че делът на записаните безработни, приключили през предходните 5 години висше обучение в страната, се задържа покрай миналогодишните малко над 2% при равнища от 3,5% през 2021 година Другите индикатори за реализацията на приключилите на пазара на труда не престават да се усъвършенстват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната спада от 14% през 2023 година от близо 17% през предходната година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до над 59% през 2023 година при 54% през предходната година и при 46% през 2014 година Средният облагаем приход на приключилите също нараства, достигайки до над 2 200 лв. през 2023 година при 1 839 лв. през предходната година и едвам 980 лв. през 2015 година.
Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите професионалните посоки „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “, „ Военно дело “ и „ Математика “, а най висока измежду приключилите „ Социални действия “ (3,4%).
Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите „ Информатика и компютърни науки “ и „ Военно дело “ (над 4 000 лева.), следвани от тези, които са приключили „ Металургия “, „ Математика “, „ Проучване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми “, „ Комуникационна и компютърна техника “ и „ Национална сигурност “ (между 3 000 и 4 000 лева.). На равнище съответно висше учебно заведение най-голям междинен облагаем приход имат приключилите „ Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ – 6 469 лева (при 5 592 лева регистриран през предходната година), следвани от приключилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лева (при 4 333 лева през предходната година).
Средният триумф от дипломата за приключено приблизително обучение на признатите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено равнище от 2013 година По съответни висши учебни заведения с най-голям триумф от междинното обучение са признатите първокурсници в направление „ Информатика и компютърни науки “ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, признати в направленията „ Обществени връзки и осведомителни науки “ на Американския университет и в „ Медицина “ на Медицинския университет – София (5,72).
Трите професионални посоки с най-вече настоящи студенти през 2023 година са „ Икономика “ с 24 906, „ Педагогика “ (16 900) и „ Медицина “ (12 660). Най-малко студенти се образоват в направление „ Теория на изкуствата “ - 48. Висшето учебно заведение с максимален брой настоящи студенти е СУ „ Св. Климент Охридски “ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.
Данните демонстрират продължаваща наклонност за повишение на броя и въздействието на научните изявления на българските висши учебни заведения, регистрирани в световните библиографски бази данни. Броят на научните изявления на българските висши учебни заведения в библиографската база данни Web of Science през петгодишния интервал 2018-2022 година е над 24 000 и надвишава с към 3 500 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 20 500. Броят на изявленията в Scopus през интервала 2018-2022 година е малко над 27 000 и надвишава с над 6000 броя на изявленията през предходния проучен петгодишен интервал (2017-2021 г.), когато те са били почти 21 000.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ