Цигарите са скъпа слабост
България е страната с най-болно население в Европа. На дъното сме по всички индикатори. Една от аргументите е, че у нас се пуши извънредно доста. Спомням си преди години, че Световната здравна организация (СЗО) предвиждаше четирикратно нарастване на раковите болести измежду дамите в България, а главната причина за това е, че те пушат.
Аз следя младежите, с които работя – студентите. Всяка една свободна минута огромна част от тях са с цигара в устата. Проблемът за България е по-остър, в сравнение с в някои други страни. Съществува несъмнено и проблем, че притежатели на заведения страдат от възбраната за пушене в затворени пространства, тъй като понижава клиентелата. Но въпреки това това е частен проблем, а сериозният проблем, който би трябвало да занимава обществото като цяло, е да се сътвори среда на назадничавост към хората, които пушат цигари. Казвам го в положителния смисъл. Това ще помогне на хората, които пушат, а по-късно и на останалите.
Ако имаме някакви положителни стъпки, не трябва да се отхвърляме от тях. Един непушач би трябвало да стои най-малко на шест метра от човек, който пуши, с цел да не бъде повреден от цигарения пушек, а това мъчно би могло да се обезпечи в заведенията. Въпросът е, че би трябвало да се промени настройката на хората. Те би трябвало да осъзнаят, че тютюнът е нещо, което трови живота им. Тютюнопушенето е уязвимост, която излиза прекомерно скъпо. Хората, които като мен не пушат, страдат от това нещо. Тези, които пушат, заболяват, а пък от нашите здравни вноски касата отделя запас, за оправяне на техните проблеми, които те сами са си основали.
С едно изречение – би трябвало да се приказва за това на децата, на младежите. Медиите обръщат прекомерно огромно внимание на пушачи, които дефинират възбраната за пушене като нарушаване на тяхното право и неуважение на избора им. Какво право и какъв избор, когато вредят на близките? Ако може да се капсулират в някаква пещера или някъде другаде и да си пушат на мира.
БГНЕС, със съкращения
Аз следя младежите, с които работя – студентите. Всяка една свободна минута огромна част от тях са с цигара в устата. Проблемът за България е по-остър, в сравнение с в някои други страни. Съществува несъмнено и проблем, че притежатели на заведения страдат от възбраната за пушене в затворени пространства, тъй като понижава клиентелата. Но въпреки това това е частен проблем, а сериозният проблем, който би трябвало да занимава обществото като цяло, е да се сътвори среда на назадничавост към хората, които пушат цигари. Казвам го в положителния смисъл. Това ще помогне на хората, които пушат, а по-късно и на останалите.
Ако имаме някакви положителни стъпки, не трябва да се отхвърляме от тях. Един непушач би трябвало да стои най-малко на шест метра от човек, който пуши, с цел да не бъде повреден от цигарения пушек, а това мъчно би могло да се обезпечи в заведенията. Въпросът е, че би трябвало да се промени настройката на хората. Те би трябвало да осъзнаят, че тютюнът е нещо, което трови живота им. Тютюнопушенето е уязвимост, която излиза прекомерно скъпо. Хората, които като мен не пушат, страдат от това нещо. Тези, които пушат, заболяват, а пък от нашите здравни вноски касата отделя запас, за оправяне на техните проблеми, които те сами са си основали.
С едно изречение – би трябвало да се приказва за това на децата, на младежите. Медиите обръщат прекомерно огромно внимание на пушачи, които дефинират възбраната за пушене като нарушаване на тяхното право и неуважение на избора им. Какво право и какъв избор, когато вредят на близките? Ако може да се капсулират в някаква пещера или някъде другаде и да си пушат на мира.
БГНЕС, със съкращения
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ