Защо България спечели $7,5М в арбитраж, но не си ги взе, за измамата с рафинерията Плама – Плевен, единственият конкурент на Лукойл?
България е страната на неограничените невъзможности – известна е с обстоятелството, че постоянно се проваля на интернационалните арбитражи, само че при една от дребното си победи тя не взема присъдените й 7,5 милиона $. Актуалното е, че в проблема става въпрос за единствената различна на Лукойл – Нефтохим рафинерия в страната – Плама - Плевен, тъй че ясно е кой е имал интерес от разсипването й.
Най-общо историята е следната:
На 5 септември 1996 година търсещото трескаво пари в условия на хиперинфлация и стремглаво падащ лев алено държавно управление на Виденов продава 75% от Плама – Плевен или Нова Плама на Евроенерджи холдинг.
През октомври 1997 година, към този момент при Костов, капиталът е вдигнат и процентът притежание става 96,78%, като във компанията влиза офшорката Трамел Инвестмънт Лимитед.
Фирмата търси финансиране през лятото на 1998 година, когато – несъмнено по случайност, тече процедурата за приватизация и на другата българска рафинерия – Нефтохим – Бургас , която става благосъстоятелност на съветския Лукойл.
В този решителен за това ще има или не монопол на преработката на нефт в България и кой ще диктува за десетилетия напред цените на горивата и ще може да образува инфлация на всички артикули у нас, като кандидат за Плама – Плевен се появява Бони Бонев от Международната банка за търговия и развиване в тандем с Жан – Кристоф Вотрен, който по това време към момента работи за швейцарската Андре и сие.
През есента на 1998 година са открити 8 милиона $ от Централ вексел унд Кредитбанк за стартиране на рафинерията, само че то трае някакви си 7 месеца през идната 1999 година След това предприятието, което храни половин Плевен, дефинитивно стопира. А Бонев и Вотрен кой знае за какво му стартират 6 - годишен развой, в който винят за неуспеха си българската страна.
Докато трае делото, почнало през 2002 година, в което Бонев и Вотрен съдят България, Нова Плама е ликвидирана на 18 юни 2006 година, а активите са поети от Хайуей Логистик Център ЕООД.
По подигравка на ориста, и тогава, и в този момент в отрасловото Министерство на стопанската система ръководи приятелският кръг на Р.Овч. На 18 юни 2006 година министър на стопанската система е самият Румен Овчаров, а негов отраслов заместител е сегашният министър на стопанската система Корнелия Нинова, чийто брачен партньор е дълготраен почитан чиновник на Лукойл .
Когато поради корупционен скандал в Булгартабак и с близкия до тях предприемач Красимир Георгиев двамата са изгонени от държавното управление на Станишев, различен човек от кръга – Петър Димитров оглавява министерството, което те не престават да управляват. Включително през 2008 година, когато излиза решението на интернационалния арбитраж.
На България са присъдени 7,5 млн. $, които тя не си търси и до момента, а с лихвите несъмнено към този момент са станали към 20 млн. $ (при последната инспекция бяха над 33 млн.лв. и не престават да се натрупат, което е повече от целия годишен бюджет за спорт на страната или е колкото 330 чисто нови коли за спешна помощ за незабавна помощ например).
Според адвокати страната би могла да ги обезпечи с забавни собствености на другата страна – да вземем за пример цех за турбини за Водноелектрическа централа. Стига, несъмнено, да изиска това.
Защо ли свободните ни медии мълчат за тази вълнуваща многомилионна история и честните български политици от всички партии и бои, проруски, проамерикански, проевропейски и други, към този момент 14 години нито разясняват, нито търсят парите ни от този проблем, изключително когато на власт?
Ето и обстоятелствата от правосъдното решение, с което разполагаме, а и всеки може самичък да изчете на www.energycharter.org/fileadmin/DocumentsMedia/Disputes/ISDSC-003a.pdf
Международният център за решение на капиталови разногласия във Вашингтон, окръг Колумбия, прочут още като Вашингтонския арбитраж и считан за едно от най-авторитетните места в света за приемане на правдивост в региона на вложенията, на 18.08.2008 година събира подписите на съдиите и изпраща на 27 август 2008 година на страните своето решение, съгласно което НЕ почита желае на Плама консорциум Лимитед против Република България, на която присъжда 7 000 000 $ правни възнаграждения и други разходи и още 460 000 $ административни разноски. За сметка на ищеца остават всичките 919 985 $, които коства арбитража с таксите.
На повече от 100 страници тримата съдии излагат решението си на база изнесените в многочислени съвещания освен във Вашингтон, само че и в Париж обстоятелства.
На тяхната база те отхвърлят всичките искания против българската страна от страна на Плама Консорциум Лимитед.
Фирмата, която е кипърска офшорка, изпраща настояването си за арбитраж на Бъдни вечер – 24.12.2002 година и делото е стартирано на 14.01.2003 година
Претенциите са баснословни:
122 258 000 $ за сякаш направени вложения в Плама
13 862 152 $ претърпени загуби поради страната ни
10 000 000 $ пропуснати изгоди
Особено като се има поради, че офшорната компания, която се води притежател на рафинерията съумява да възвърне нейното произвеждане общо за 7 месеца: от януари до април и от август до декември 1999 година Когато превъртането на сходни суми е допустимо единствено в научната фантастика.
Съдът остава шокиран на какво се базират тези цифри, за които се претендира, откакто липсват финансови доклади и даже данъчни заявления за претендираните години.
Ищците се оправдават с страната, но се оказва, че тя дори не е търсила полагаемите се данъчни отговорности от Плама, та даже и я е освободила от тях, както излиза наяве от показанията на финансовите министри Милен Велчев и Пламен Орешарски.
Друго забавно " пречене ”, за което България е упрекната, е неналичието на опция Плама да внася петрол през Пристанище Варна. В хода на делото се оказва, че то не просто е частно, само че през него свързаната с рафинерията компания Рексойл напълно действително е внасяла нефт, както излиза наяве от показанията на вицепремиера тогава Николай Василев.
Трупайки факт след факт на база на желае, съдът доближава до изрично умозаключение, че цялата договорка с прехвърлянията на Плама - Плевен и проценти от нея сред кипърски, вирджински, сейшелски и български сдружения след нейната приватизация е опит за ИЗМАМА.
В правосъдното решение четем:
" Следователно, инвестицията в Нова Плама е била резултат на съзнателно прикриване на обстоятелства, представляващо машинация, което е целяло да накара българските управляващи да разрешат прекачване на акции на сдружение, което е нямало финансовите и управнически запаси, нужни за възобновяване на производството на рафинерията...
Трибуналът смята, че инвестицията в сегашното дело нарушава освен българското право, само че и използваните правила и правила на интернационалното право ”.
В течение на процеса се открива, както е записано в решението, че цитираните пред българското държавно управление участници в Консорциум за придобиването на Плама Андре и Сие от Швейцария и Норуиджън Ойл Трейдинг в действителност не са имали общо, макар че представяният като " координатор на Консорциума ” и подписал от името на Андре и Сие Бони Бонев го е твърдял.
В точка 124 и 125 от решението на арбитража четем специфична формулировка по въпроса с подвеждането:
" На 08.09.1998 година Министерството на финансите е изпратило писмо до господин Бонев, в качеството му на " представител на Норуиджън Ойл Трейдинг А.С. и Андре и Сие, в което той е поканен на среща на идващия ден предвид на изразените планове от страна на двете сдружения да купят акциите в Нова Плама (доказателство на ответника № 667). Това и други сходни изказвания, направени в разменената преписка по това време, в никакъв случай не са поправени от господин Бонев, от господин Вотрен или някой различен от страна на ищеца.
Срещата се е състояла на 09.09.1998 година с представители на българското държавно управление, включитено министъра на финансите и министъра на труда, господин Бонев, господин Вотрен и господин Нордтоме като представители на Консорциума, както и посланика на Швейцария, който е удостоверил положителната известност на Андре (доказателство №668). Според господин Вотрен тази намира се е състояла СЛЕД КАТО АНДРЕ И съдебна икономическа експертиза Е РЕШИЛО ДА съдебна експертиза ОТТЕГЛИ КАТО ИНВЕСТИТОР. Друг очевиден интерес от швейцарска страна не е имало ”.
Въпреки всичко това съгласно т.126 от решението: " В спомагателното съглашение от 21.09.1998 година се показва, че страни по него са Андре и Сие и НОТ, и е подписано от господин Бонев този път от името на Андре и Сие и НОТ (доказателство на ответника №671) ”.
Въпросният предприемач, който съгласно интернационалния вашингтонски арбитраж е подвел България, че е представител на някого, на който не е представител по проблема Плама, се прочу медийно у нас и около абсурда с войната със личния му брат за контрола върху банкрутиралата Международна банка за търговия и развиване. Бони Бонев желае от Българска народна банка да придобие 88,86% от нея на база решение на Общото заседание, което брат му Пламен отхвърля да съществува.
По-интересно е за какво банката, в която 80% са благосъстоятелност на офшорки по данни на авторитетния Капитал, банкрутира? Но това е друга история.
Като се върнем на тематиката с заемите, още по-интересно става заключението на съда за цялата сага и скица по Плама Плевен. На финала в решението на арбитража четем:
" Арбитражният състав смята, че това, което се е случило с инвестицията на ищеца в Нова Плама е, че Вотрен и сдружението ПКЛ са почнали високо рисков план, без да имат лични финансови активи, с цел да го осъществят. Проектът се е основавал на упорит проект ДА съдебна експертиза ЗАЕМАТ ЧРЕЗ КРЕДИТИ ДОСТАТЪЧНО ПАРИ за възобновяване на производството в рафинерията и посредством продажбата на подготвена продукция да се генерират задоволително средства за финансирането и употребата на рафинерията, за погашение на отговорностите към кредиторите, на заплатите на служащите и за приемането на облага. За страдание, заради аргументи, които не се дължат на непозволени дейности на България, проектът не се е осъществил и Нова Плама е била оповестена в неплатежоспособност ”.
Интересно е, че последните обществени изяви на " координатора на Консорциума ” Бонев бяха морализаторски на база честността, справедливостта и други сходни категории на Конференция Съдебна промяна: Гласът на бизнеса в качеството му на българо-швейцарската комерсиална камера преди няколко години, деятел е и на проамерикански организации, а в последно време е считан за непосредствен до Промяната.
В този смисъл ще напомним думите на най-хубавия щатски дипломат у нас Джон Байърли, изписани в грама по адрес на различен изтъкнат българин: " Никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа ”.
Илиян Костадинов
Най-общо историята е следната:
На 5 септември 1996 година търсещото трескаво пари в условия на хиперинфлация и стремглаво падащ лев алено държавно управление на Виденов продава 75% от Плама – Плевен или Нова Плама на Евроенерджи холдинг.
През октомври 1997 година, към този момент при Костов, капиталът е вдигнат и процентът притежание става 96,78%, като във компанията влиза офшорката Трамел Инвестмънт Лимитед.
Фирмата търси финансиране през лятото на 1998 година, когато – несъмнено по случайност, тече процедурата за приватизация и на другата българска рафинерия – Нефтохим – Бургас , която става благосъстоятелност на съветския Лукойл.
В този решителен за това ще има или не монопол на преработката на нефт в България и кой ще диктува за десетилетия напред цените на горивата и ще може да образува инфлация на всички артикули у нас, като кандидат за Плама – Плевен се появява Бони Бонев от Международната банка за търговия и развиване в тандем с Жан – Кристоф Вотрен, който по това време към момента работи за швейцарската Андре и сие.
През есента на 1998 година са открити 8 милиона $ от Централ вексел унд Кредитбанк за стартиране на рафинерията, само че то трае някакви си 7 месеца през идната 1999 година След това предприятието, което храни половин Плевен, дефинитивно стопира. А Бонев и Вотрен кой знае за какво му стартират 6 - годишен развой, в който винят за неуспеха си българската страна.
Докато трае делото, почнало през 2002 година, в което Бонев и Вотрен съдят България, Нова Плама е ликвидирана на 18 юни 2006 година, а активите са поети от Хайуей Логистик Център ЕООД.
По подигравка на ориста, и тогава, и в този момент в отрасловото Министерство на стопанската система ръководи приятелският кръг на Р.Овч. На 18 юни 2006 година министър на стопанската система е самият Румен Овчаров, а негов отраслов заместител е сегашният министър на стопанската система Корнелия Нинова, чийто брачен партньор е дълготраен почитан чиновник на Лукойл .
Когато поради корупционен скандал в Булгартабак и с близкия до тях предприемач Красимир Георгиев двамата са изгонени от държавното управление на Станишев, различен човек от кръга – Петър Димитров оглавява министерството, което те не престават да управляват. Включително през 2008 година, когато излиза решението на интернационалния арбитраж.
На България са присъдени 7,5 млн. $, които тя не си търси и до момента, а с лихвите несъмнено към този момент са станали към 20 млн. $ (при последната инспекция бяха над 33 млн.лв. и не престават да се натрупат, което е повече от целия годишен бюджет за спорт на страната или е колкото 330 чисто нови коли за спешна помощ за незабавна помощ например).
Според адвокати страната би могла да ги обезпечи с забавни собствености на другата страна – да вземем за пример цех за турбини за Водноелектрическа централа. Стига, несъмнено, да изиска това.
Защо ли свободните ни медии мълчат за тази вълнуваща многомилионна история и честните български политици от всички партии и бои, проруски, проамерикански, проевропейски и други, към този момент 14 години нито разясняват, нито търсят парите ни от този проблем, изключително когато на власт?
Ето и обстоятелствата от правосъдното решение, с което разполагаме, а и всеки може самичък да изчете на www.energycharter.org/fileadmin/DocumentsMedia/Disputes/ISDSC-003a.pdf
Международният център за решение на капиталови разногласия във Вашингтон, окръг Колумбия, прочут още като Вашингтонския арбитраж и считан за едно от най-авторитетните места в света за приемане на правдивост в региона на вложенията, на 18.08.2008 година събира подписите на съдиите и изпраща на 27 август 2008 година на страните своето решение, съгласно което НЕ почита желае на Плама консорциум Лимитед против Република България, на която присъжда 7 000 000 $ правни възнаграждения и други разходи и още 460 000 $ административни разноски. За сметка на ищеца остават всичките 919 985 $, които коства арбитража с таксите.
На повече от 100 страници тримата съдии излагат решението си на база изнесените в многочислени съвещания освен във Вашингтон, само че и в Париж обстоятелства.
На тяхната база те отхвърлят всичките искания против българската страна от страна на Плама Консорциум Лимитед.
Фирмата, която е кипърска офшорка, изпраща настояването си за арбитраж на Бъдни вечер – 24.12.2002 година и делото е стартирано на 14.01.2003 година
Претенциите са баснословни:
122 258 000 $ за сякаш направени вложения в Плама
13 862 152 $ претърпени загуби поради страната ни
10 000 000 $ пропуснати изгоди
Особено като се има поради, че офшорната компания, която се води притежател на рафинерията съумява да възвърне нейното произвеждане общо за 7 месеца: от януари до април и от август до декември 1999 година Когато превъртането на сходни суми е допустимо единствено в научната фантастика.
Съдът остава шокиран на какво се базират тези цифри, за които се претендира, откакто липсват финансови доклади и даже данъчни заявления за претендираните години.
Ищците се оправдават с страната, но се оказва, че тя дори не е търсила полагаемите се данъчни отговорности от Плама, та даже и я е освободила от тях, както излиза наяве от показанията на финансовите министри Милен Велчев и Пламен Орешарски.
Друго забавно " пречене ”, за което България е упрекната, е неналичието на опция Плама да внася петрол през Пристанище Варна. В хода на делото се оказва, че то не просто е частно, само че през него свързаната с рафинерията компания Рексойл напълно действително е внасяла нефт, както излиза наяве от показанията на вицепремиера тогава Николай Василев.
Трупайки факт след факт на база на желае, съдът доближава до изрично умозаключение, че цялата договорка с прехвърлянията на Плама - Плевен и проценти от нея сред кипърски, вирджински, сейшелски и български сдружения след нейната приватизация е опит за ИЗМАМА.
В правосъдното решение четем:
" Следователно, инвестицията в Нова Плама е била резултат на съзнателно прикриване на обстоятелства, представляващо машинация, което е целяло да накара българските управляващи да разрешат прекачване на акции на сдружение, което е нямало финансовите и управнически запаси, нужни за възобновяване на производството на рафинерията...
Трибуналът смята, че инвестицията в сегашното дело нарушава освен българското право, само че и използваните правила и правила на интернационалното право ”.
В течение на процеса се открива, както е записано в решението, че цитираните пред българското държавно управление участници в Консорциум за придобиването на Плама Андре и Сие от Швейцария и Норуиджън Ойл Трейдинг в действителност не са имали общо, макар че представяният като " координатор на Консорциума ” и подписал от името на Андре и Сие Бони Бонев го е твърдял.
В точка 124 и 125 от решението на арбитража четем специфична формулировка по въпроса с подвеждането:
" На 08.09.1998 година Министерството на финансите е изпратило писмо до господин Бонев, в качеството му на " представител на Норуиджън Ойл Трейдинг А.С. и Андре и Сие, в което той е поканен на среща на идващия ден предвид на изразените планове от страна на двете сдружения да купят акциите в Нова Плама (доказателство на ответника № 667). Това и други сходни изказвания, направени в разменената преписка по това време, в никакъв случай не са поправени от господин Бонев, от господин Вотрен или някой различен от страна на ищеца.
Срещата се е състояла на 09.09.1998 година с представители на българското държавно управление, включитено министъра на финансите и министъра на труда, господин Бонев, господин Вотрен и господин Нордтоме като представители на Консорциума, както и посланика на Швейцария, който е удостоверил положителната известност на Андре (доказателство №668). Според господин Вотрен тази намира се е състояла СЛЕД КАТО АНДРЕ И съдебна икономическа експертиза Е РЕШИЛО ДА съдебна експертиза ОТТЕГЛИ КАТО ИНВЕСТИТОР. Друг очевиден интерес от швейцарска страна не е имало ”.
Въпреки всичко това съгласно т.126 от решението: " В спомагателното съглашение от 21.09.1998 година се показва, че страни по него са Андре и Сие и НОТ, и е подписано от господин Бонев този път от името на Андре и Сие и НОТ (доказателство на ответника №671) ”.
Въпросният предприемач, който съгласно интернационалния вашингтонски арбитраж е подвел България, че е представител на някого, на който не е представител по проблема Плама, се прочу медийно у нас и около абсурда с войната със личния му брат за контрола върху банкрутиралата Международна банка за търговия и развиване. Бони Бонев желае от Българска народна банка да придобие 88,86% от нея на база решение на Общото заседание, което брат му Пламен отхвърля да съществува.
По-интересно е за какво банката, в която 80% са благосъстоятелност на офшорки по данни на авторитетния Капитал, банкрутира? Но това е друга история.
Като се върнем на тематиката с заемите, още по-интересно става заключението на съда за цялата сага и скица по Плама Плевен. На финала в решението на арбитража четем:
" Арбитражният състав смята, че това, което се е случило с инвестицията на ищеца в Нова Плама е, че Вотрен и сдружението ПКЛ са почнали високо рисков план, без да имат лични финансови активи, с цел да го осъществят. Проектът се е основавал на упорит проект ДА съдебна експертиза ЗАЕМАТ ЧРЕЗ КРЕДИТИ ДОСТАТЪЧНО ПАРИ за възобновяване на производството в рафинерията и посредством продажбата на подготвена продукция да се генерират задоволително средства за финансирането и употребата на рафинерията, за погашение на отговорностите към кредиторите, на заплатите на служащите и за приемането на облага. За страдание, заради аргументи, които не се дължат на непозволени дейности на България, проектът не се е осъществил и Нова Плама е била оповестена в неплатежоспособност ”.
Интересно е, че последните обществени изяви на " координатора на Консорциума ” Бонев бяха морализаторски на база честността, справедливостта и други сходни категории на Конференция Съдебна промяна: Гласът на бизнеса в качеството му на българо-швейцарската комерсиална камера преди няколко години, деятел е и на проамерикански организации, а в последно време е считан за непосредствен до Промяната.
В този смисъл ще напомним думите на най-хубавия щатски дипломат у нас Джон Байърли, изписани в грама по адрес на различен изтъкнат българин: " Никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа ”.
Илиян Костадинов
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ