България е страна с богата култура, фолклор, обредни ритуали и

България е страна с богата просвета, фолклор, обредни ритуали и обичайни умения, които са резултат от нейното географско състояние и другите култури, преплели се през вековете по тези земи. В разнообразните си местни разновидности тази просвета, обуславя уникалността на нематериалното ни завещание.

За редица нации нематериалното културно завещание е главен извор на еднаквост и е значимо обвързвано с тяхната история. За страдание обаче огромно количество културни изяви като музиката, танца, словото, обредите, съборите или обичайните културни умения са застрашени от изгубване и е значимо да се предизвикват техните носителите да практикуват дейностите и да предават знания и умения на идващите генерации.

Навръх Лазаровден, ето 10 обичая, част от нематериалното ни завещание, непокътнати и практикувани и до през днешния ден. Те са част от така наречен календарни обреди, които бележат прехода от един естествен цикъл в различен – от зима към лято, от умиране към възобновление, свързани с вегетацията и аграрната просвета, както и с плодородието и изобилието.

1. Лазаруване

Изпълнява се на Лазаровден. Обредността му  е ориентирана напълно към прекосяването на участниците в ритуала към различен (нов) обществен статус  – сватба. На Лазаровден девойките пеят и танцуват, а публиката им подарява бели яйца и брашно. Даровете се събират в авансово избрана за задачата къща, където до късно през нощта девойките месят обредните хлябове. Според българските национални схващания и показа момите, които не са играли лазарки, най-лесно могат да бъдат залюбени и сграбчени от дракон.

2. Кумичене

Сутринта на Цветница лазарките се насочат към реката. Всяка носи китка от цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „ кукла “. Момите се подреждат една до друга около брега или на мост над реката и по едно и също време пускат своя знак – китката, венчето или хлебчето. Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водното течение и излезе на първо време пред останалите, се избира и прогласява за „ кумица “ или „ кръстница “ на лазарките.

3. Нестинарство

Това е античен бит, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 против 4 юни по остарял стил). В България обичаят е непокътнат в достоверния си тип единствено в едно село в планината Странджа – Българи. Нестинарството е вторият български бит включен в Списъка на шедьоврите на международното нематериално културно завещание на ЮНЕСКО/.

4. Пейкуване

Обичаят е присъщ единствено за Тетевен и се извършва всяка вечер от Сирни Заговезни до Лазаровден. В дъното на тясна уличка са слага огромна каменна плоча, която се украсява с венец от кукуряк или чимшир. Най-възрастната жена с дървен въглен рисува кръст на плочата. Играят се хора и ръченици, изпълнени от дребни и огромни със акомпанимент на достоверни национални песни. Обичаят се прави за измолване на хубаво време след Лазаровден, с цел да могат хората да стартират да работят по градините си.

5. Сурва

Ергенски маскараден ритуал, изпълняван на 13 и 14 януари в Пернишко. Основното настоящо лице е многочислената група мъже с маски и звънци, придвижваща се със характерна ритмична стъпка. С обредното шествие маскираните мъже прогонват „ нечистите сили “, които идват от света на мъртвите и могат да навредят на човек. Характерното тук е разиграването на ритуална женитба, а главните моменти са два: обхождането на селището, визитата на всяка къща поотделно и груповата игра на селския площад.

6. Прошка, Сирна неделя

През деня на „ Сирната неделя “, младите желаят амнистия от своите по-възрастни роднини. Младоженците потеглят на посетители у кумовете и своите родители, братя, сестри и побратими. „ Прощавай! “ споделят младите, когато се наведат да целунат ръка. „ Господ да прости, простен да си! “ благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се подрежда към трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене, яйца и мляко и неизменимата бяла халва. Най-малките с неспокойствие чакат да пристигна време за обичайното „ хамкане “, „ ламкане “ или „ люскане “ на халва, парче сирене или варено яйце.

7. Еньова буля

В Тракия, както и измежду тракийските преселници в Добруджа, на Еньовден се извършва обичаят „ Еньова буля “ или „ Еня “. Всички моми се събират в една къща и там обличат като младоженка едно 5-6 годишно момиченце. Детето се забулва с алено покривало, а на главата му се слага венец от еньовче. По време на ритуалната обиколка из селото, девойките пеят специфични обредни песни. Вечерта, след обиколката в котле с овес, с напяване се слагат разноцветните китки на момите. Котлето се покрива с алена престилка и се оставя една нощ под звездите. На идващия ден Еньовата буля стартира да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като назовават за какъв момък ще се омъжи съответната госпожица.

8. Русалска неделя, Русалии

Обредът се извършва през Русалската седмица. Рано сутринта, на първия ден на Русаля, стопанката на дома бере пелин – кичи с него дома и още спящите деца. Цялата седмица всички носят пелин и чесън в облеклата си срещу уроки и за здраве. В полето никой не върви самичък, а най-вече се внимава да не седне някой на неприятно място – на кръстопът, на слог, на самодивско вървище.

9. Пеперуда

„ Пеперудата “ (Пеперуга, Додола, Вайдудула) няма тъкмо закрепена дата, само че нормално се практикува през „ петровия месец “, когато времето се засуши. Обичая се прави за дъжд, а обредната група включва: пеперуда – босо момиче (девица), 12-13 годишни девойки, облечени единствено с ризи. Те обикалят къщите в селото, като извършват специфична ария – молба за дъжд. В подарък групата получава брашно, фасул, мехлем и т.н, само че в никакъв случай – яйца. След като обиколката завърши те отиват на реката, където хвърлят зеленината и другите украси на пеперудата в реката и се пръскат една друга. Обичаят приключва с обща софра от получените блага, като в някои региони се съблюдава условието тя да се подготви от остаряла жена, бременна или кърмачка.

10. Полязване, булезене

Обредът се извършва на Игнажден. Всеки собственик следи кой ще бъде първият човек прекрачил вратите на дома му. Ако гостенин е доброжелателен и състоятелен собственик, имат вяра, че годината ще е плодородна и здрава. Щом гостът – полазник влезе в къщата, той би трябвало извърши алегорични ритуални дейности за изобилие на домашните животни. После стопаните го канят на трапезата и го гощават щедро. Ако годината се случи изобилна и благополучна, на идващия Игнажден те канят отново същия полазник на посетители пръв да споходи дома им.