Казанлъшката гробница – шедьовър от времето на траките
България е страна цялостна с доста мистерии, загадки и безчет забавни места, чиито истории не са напълно разкрити, а може и в никакъв случай да не се разкрият изцяло.
Нашата дребна по територия страна може да се похвали със славна история, предлага доста забавни места за посещаване и в това време пази добре част от своите антични секрети.
Едно от най-интересните, а може би и най-мистериозни места по нашите земи е Казанлъшката гробница, дело на античните траки.
Тя е част от по-голям некропол, ситуиран наоколо до столицата на Одриското царство – Севтополис. Тракийската гробница е датирана от края на IV век прочие Хр. Поради нейната уникалност тя е и част от листата на ЮНЕСКО за Световно културно и естествено завещание от 1979 година Освен това е част и от 100-те национални туристически обекта на България.
Смята се, че тази гробница е принадлежала на тракийския държател Ройгос.
Откриване на гробницата
Гробницата, както и доста други обекти у нас, е открита напълно инцидентно на 19 април 1944 година под един могилен насип от група бойци, които по това време копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Тя била висока внушителните 7 метра и е била с диаметър от цели 40 метра.
Разпределение на гробницата и строителни техники
Корпусът на гробницата се състои от гробна камера с купол и кулоар към нея. Входът на гробницата се назовава още дромос. Тя е покрита с така наречен каменна риза и е построена от тухли, които в самия дромос имат правоъгълна форма, а в куполното помещение имат формата на трапец. Строителната техника, която е употребена за градежа, е тухли, които са свързани с хоросан, който е формиран от вар и пясък.
Предмети и остатъци, открити в гробницата
В камерата на гробницата са били открити остатъци на жена и мъж, а в коридора, който се намира пред камерата и на кон.
Самите предмети и украшения, които са били открити в гробницата, не са доста и заради тази причина се счита, че тя е била ограбена още през древността. Въпреки оскъдния брой на откритите артефакти, въпреки всичко част от тях (40 златни копчета и 3 глинени розетки) демонстрират какъв брой добре е било развито ювелирното изкуство по това време и какви изкусни майстори са били траките.
След усърдно разчистване на горния пласт прахуляк и земя са открити и други забавни предмети, като върхове на стрели, юзда на кон, мощно ръждясал крив стоманен нож, разнообразни глинени съдове и части от такива, глинена розетка с 28 листенца, дребна златна халка и други дребни златни украшения. Това са скъпи артефакти, които приказват доста за тракийската просвета и какъв брой точно са работили античните траки в доста области, освен в ювелирството.
Стенописите
Своята международна популярност и доста висока посещаемост, както от българи, по този начин и от чужденци, тракийската гробница край град Казанлък дължи на своите в действителност неповторими фрески, които се намират в коридора и куполното помещение. Те са извънредно добре непокътнати и това е една от аргументите ЮНЕСКО да я включи в своя влиятелен лист за културно завещание.
Според проучванията на тези неповторими и доста впечатляващи фрески се счита, че е работено с четири съществени цвята – черен, червен, жълт и бял. За изработката им са употребявани две техники – мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при самото оцветяването на пода и стените.
В самото антре се вижда, че стените са измазани с глина. На фриза върху източната сцена пък е изобразена бойна сцена сред две вражески войски. Централно място в тази сцена заемат двамата основни войни, които са изправени един против различен. Забелязва се, че в ръцете си двамата воини държат по един крив нож и по две дълги копия.
Тракийският държател Ройгос
Както към този момент загатнах, допуска се, че Казанлъшката гробница е принадлежала на тракийския държател Ройгос. Една от сцените включва фигурите на мъж и жена, най-вероятно Ройгос и брачната половинка му, като към тях има още доста хора – ратаи, прислужници и различен сходен вид „ личен състав “.
Кой обаче е Ройгос? Според историци и археолози той е бил цар на Одриското царство, като най-вероятно е наследник на Котис II и внук на Севт III.
Реставрационни и строителни работи в гробницата
През 1946 година в гробницата е била издигната защитна сграда, която е леко преустроена през 1960 година Само година по-късно, тя е била снабдена с климатична система, посредством която е подсигурено по-доброто и дълго опазване на неповторимите фрески. През 1966 година ЮНЕСКО прави голям брой инспекции посредством комисия и през 1979 година я включва в листата си.
В наши дни, с цел да се опази за повече време Казанлъшката гробница, е направено нейно копие наоколо до оригинала, което е отворено за визити.
Мястото е в действителност неповторимо, мистично и си заслужава да се посети. То заема огромна част от нашата антична история и е доста значим монумент на античната тракийска просвета и строителство. Казанлъшката гробница ни демонстрира майсторството и величието на траките, пред които можем единствено да се поклоним.
Вижте още:
Нашата дребна по територия страна може да се похвали със славна история, предлага доста забавни места за посещаване и в това време пази добре част от своите антични секрети.
Едно от най-интересните, а може би и най-мистериозни места по нашите земи е Казанлъшката гробница, дело на античните траки.
Тя е част от по-голям некропол, ситуиран наоколо до столицата на Одриското царство – Севтополис. Тракийската гробница е датирана от края на IV век прочие Хр. Поради нейната уникалност тя е и част от листата на ЮНЕСКО за Световно културно и естествено завещание от 1979 година Освен това е част и от 100-те национални туристически обекта на България.
Смята се, че тази гробница е принадлежала на тракийския държател Ройгос.
Откриване на гробницата
Гробницата, както и доста други обекти у нас, е открита напълно инцидентно на 19 април 1944 година под един могилен насип от група бойци, които по това време копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Тя била висока внушителните 7 метра и е била с диаметър от цели 40 метра.
Разпределение на гробницата и строителни техники
Корпусът на гробницата се състои от гробна камера с купол и кулоар към нея. Входът на гробницата се назовава още дромос. Тя е покрита с така наречен каменна риза и е построена от тухли, които в самия дромос имат правоъгълна форма, а в куполното помещение имат формата на трапец. Строителната техника, която е употребена за градежа, е тухли, които са свързани с хоросан, който е формиран от вар и пясък.
Предмети и остатъци, открити в гробницата
В камерата на гробницата са били открити остатъци на жена и мъж, а в коридора, който се намира пред камерата и на кон.
Самите предмети и украшения, които са били открити в гробницата, не са доста и заради тази причина се счита, че тя е била ограбена още през древността. Въпреки оскъдния брой на откритите артефакти, въпреки всичко част от тях (40 златни копчета и 3 глинени розетки) демонстрират какъв брой добре е било развито ювелирното изкуство по това време и какви изкусни майстори са били траките.
След усърдно разчистване на горния пласт прахуляк и земя са открити и други забавни предмети, като върхове на стрели, юзда на кон, мощно ръждясал крив стоманен нож, разнообразни глинени съдове и части от такива, глинена розетка с 28 листенца, дребна златна халка и други дребни златни украшения. Това са скъпи артефакти, които приказват доста за тракийската просвета и какъв брой точно са работили античните траки в доста области, освен в ювелирството.
Стенописите
Своята международна популярност и доста висока посещаемост, както от българи, по този начин и от чужденци, тракийската гробница край град Казанлък дължи на своите в действителност неповторими фрески, които се намират в коридора и куполното помещение. Те са извънредно добре непокътнати и това е една от аргументите ЮНЕСКО да я включи в своя влиятелен лист за културно завещание.
Според проучванията на тези неповторими и доста впечатляващи фрески се счита, че е работено с четири съществени цвята – черен, червен, жълт и бял. За изработката им са употребявани две техники – мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при самото оцветяването на пода и стените.
В самото антре се вижда, че стените са измазани с глина. На фриза върху източната сцена пък е изобразена бойна сцена сред две вражески войски. Централно място в тази сцена заемат двамата основни войни, които са изправени един против различен. Забелязва се, че в ръцете си двамата воини държат по един крив нож и по две дълги копия.
Тракийският държател Ройгос
Както към този момент загатнах, допуска се, че Казанлъшката гробница е принадлежала на тракийския държател Ройгос. Една от сцените включва фигурите на мъж и жена, най-вероятно Ройгос и брачната половинка му, като към тях има още доста хора – ратаи, прислужници и различен сходен вид „ личен състав “.
Кой обаче е Ройгос? Според историци и археолози той е бил цар на Одриското царство, като най-вероятно е наследник на Котис II и внук на Севт III.
Реставрационни и строителни работи в гробницата
През 1946 година в гробницата е била издигната защитна сграда, която е леко преустроена през 1960 година Само година по-късно, тя е била снабдена с климатична система, посредством която е подсигурено по-доброто и дълго опазване на неповторимите фрески. През 1966 година ЮНЕСКО прави голям брой инспекции посредством комисия и през 1979 година я включва в листата си.
В наши дни, с цел да се опази за повече време Казанлъшката гробница, е направено нейно копие наоколо до оригинала, което е отворено за визити.
Мястото е в действителност неповторимо, мистично и си заслужава да се посети. То заема огромна част от нашата антична история и е доста значим монумент на античната тракийска просвета и строителство. Казанлъшката гробница ни демонстрира майсторството и величието на траките, пред които можем единствено да се поклоним.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ